Бодхидхарма - Свирепият зен майстор пренесъл будизма в Китай

Бодхидхарма е двадесет и осмият наследник на учението на Буда и първият зен/чан патриарх. Думата „наследство“ в случая не посочва нищо материално, нито някакво скрито знание, което се предава само на „избрани“ хора в будизма. Наследството се състои в „директно предаване на Единия Ум“. Това, което е предал Буда на първия си наследник Махакашяпа, е бил Умът, който е напълно свободен от раждане и смърт. Предаването на този Ум всъщност не се състои в акт на “даване” от страна на Буда, а в акт на признаване, че Махакашяпа е достигнал същия този Ум, който е самата Нирвана. Всеки сам трябва да извърви своя път, майсторът просто дава одобрението си и позволението си на следващия просветлен ученик да бъде учител на тези след него. Буда дава своята купа за милостиня и своята роба на Махакашяпа, с което символизира, че той вече е колкото него. Този акт на предаване на купата и робата, от един майстор на следващия, се превръща в традиция, която се спазвала векове наред. Това е един начин да се запази чисто и неизкривено учението. Когато Буда одобрява Махакашяпа и заявява, че и той е точно толкова буда колкото него, всяко следващо предаване на купата и робата е всъщност получаване на „сертификат“, че получилият го е самият Буда, тъй като споделя същия Ум.

МИСИЯТА НА БОДХИДХАРМА

Бодхидхарма получава своя „сертификат“ от двадесет и седмия наследник Праджнатара, след което получава наставлението от него да прекоси Хималаите и да стигне до Китай, където да разпространи „дхяна“. Думата „дхяна“ е позната в превод като „медитация“, но на изток съществуват различни форми на „медитация“. Дхяна е форма на медитация в която човек вижда директно своята истинска природа. Когато Бодхидхарма пристигнал в Китай, след три години пътешествие, веднага се разнесли слухове, че някой от потомството на самия Буда е дошъл. През това време императорът на Китай вече бил построил множество будистки манастири, статуи и също така е превел много от свещените текстове от санскрит на китайски. Когато слуховете достигнали императорът, той моментално отишъл да го посрещне и да го покани да си отдъхне от пътя, Бодхидхарма приел. Докато седяли заедно императорът попитал Бодхидхарма:

- „Превел съм много свещени будистки текстове, построил съм множествео храмове и статуи, благодарение на мен будизмът разцъфна в целия Китай, достатъчно добра карма ли съм натрупал, за да отида в Нирвана?“

Бодхидхарма отвърнал, „Ти нямаш никакъв шанс да вкусиш Нирвана. Ти ще се пържиш в най-дълбоките нива на ада.“

Чувайки това императорът бил шокиран и попитал:

- „Но нали в писанията на будизма се казва, че да разпространяваш учението на Буда е едно от най-свещените неща и носи много добро на този, който го прави?“

Бодхидхарма отвърнал, „Няма нищо свещено, всичко е празно.“

Императорът не разбрал, че Бодхидхарма му е разкрил сърцето на Нирвана с тези свои думи. Той продължавал да остава с впечатлението си, че това, което освобождава човека от страданието се крие във външните действия на човека, а не във вътрешния му свят. Докато човек записва своите „добри“ постъпки всъщност трови душата си, тъй като не вижда, че все повече потъва в капана на представата за добро и зло. След този разговор Бодхидхарма си тръгнал без да каже нищо и започнал да живее в пещера намираща се в близост до шаолин манастир. В тази пещера прекарва девет години в медитация с лице към стената. През деветата си година, последовател на будизма на име Шен, искал да стане негов ученик, но без успех. Един ден през зимата прекарал цяла нощ пред пещерата на Бодхидхарма. Когато изгряло слънцето Шен бил затрупан до кръста от сняг, но въпреки това Бодхихарма му казал, че ще го вземе като ученик, когато снегът стане червен. Чувайки това, Шен отрязал лявата си ръка и започнал да я размахва, което боядисало снега червен, за да покаже силното си желание. Друга история твърди, че след като Бодхидхарма го видял затрупан от снега на сутринта, му казал, че си губи времето, ако иска да стигне сърцето на учението с толкова малко воля, което мотивирало Шен да отреже ръката си и да му я поднесе в знак на отдаденост. Бодхидхарма приел Шен като ученик и му дал ново име „Хуейкъ“, което означава „Мъдрост и Възможност“. По това време думата „дхяна“ се превърнала в „джана/чана“ или „джан/чан“ поради диалекта в Китай. Бодхидхарма се превърнал в първия „чан“ патриарх, пренесъл учението на Буда от Индия в Китай, а неговият ученик - Хуейкъ, станал вторият патриарх. Хуейкъ бил ученик на Бодхидхарма в продължение на шест години и получил прозрение след следния диалог с него:

Хуейкъ казал на Бодхидхарма, "Умът ми е неспокоен. Моля те успокой го."

Бодхидхарма отвърнал, "Доведи ми ума ти, и ще го успокоя."

Хуейкъ казал, "Въпреки че го търсих, не мога да го намеря."

"Ето," отвърнал Бодхидхарма, "успокоих ума ти."

И получил пълно просветление в следната ситуация:

Хуейкъ и Бодхидхарма изкачвали планински връх, когато Бодхидхарма попитал, "Къде отиваме?"

Хуейкъ отговорил, "Просто продължaвай право напред - това е всичко."

Бодхидхарма отвърнал, "Ако вървиш право напред, не можеш да направиш и крачка."

Чувайки тези думи, Хуейкъ получил просветление.

КРАЯТ НА ТРАДИЦИЯТА, РАЗЦЪФВАНЕТО НА УЧЕНИЕТО

Когато Бодхидхарма решил да се върне обратно в Индия, или според някои сведения - да прекара остатъка от живота си в Хималаите, събрал своите ученици и решил да изпита разбирането им.

Бодхидхарма попитал, "Може ли всеки един от вас да каже нещо, за да демонстрира своето разбиране?"

Дао Фу пристъпил напред и казал, "Не е ограничено от думи и фрази, нито е отделно от думите и фразите. Това е функцията на Тао."

Бодхидхарма: "Ти си постигнал моята кожа."

Монахинята, Жонг Чи, пристъпила напред и казала, "То е като величествен проблясък на сферата на Акшобхя Буда. Видяно веднъж, не е нужно да бъде виждано отново."

Бодхидхарма: "Ти си постигнала моята плът."

Дао Ю казал, "Всичките четири елемента са празни. Петте сканди (петте съвкупности, които пораждат желанието и привързването) нямат актуална екзистенциалност. Нито една дхарма не може да бъде усвоена."

Бодхидхарма: "Ти си постигнал моите кости."

Накрая Хуейкъ пристъпил напред, поклонил се дълбоко в тишина, и се изправил като струна.

Бодхидхарма: „Ти си постигнал костния ми мозък.“
След което Бодхидхарма предал купата и робата на Хуейкъ.

В този разговор със своите ученици, Бодхидхарма използва думите „кожа, плът, кости и костен мозък“, за да изрази колко дълбоко е достигнало разбирането на всеки един отделен ученик, започвайки от най-повърхностното – кожата – до най-дълбокото – костния мозък. Поздравяването с една ръка в "намасте", което все още се среща на някои места на изток, останало като традиция идваща от Хуейкъ, който имал само една ръка. След Хуейкъ, предаването на купата и робата станало още четири пъти, стигайки до шестия чан патриарх – Хуйнен. Загиването на тази традиция не дало край на чан/зен учението, но хората вече сами трябвали да разпознават бъдещите автентични чан/зен майстори, тъй като никой не станал наследник на купата и робата. След последния патриарх, учението продължило да живее и разцъфва най-вече в Япония. Япония се превърнало в мястото където учението на „дхяна“ пренесено от Индия в Китай от Бодхидхарма, достигнало своя пик. Множество майстори се раждали един след друг и достигали просветление чрез това учение. За първи път в човешката история се случило да идват толкова много просветлени хора в рамките на толкова къс период от време. Десетки напълно просветлени майстори успяли да предадат зен по свой уникален начин. Така макар и традицията на предаването на купата и робата на Буда да е загинала, духът на зен успял да се затвърди като вечен благодарение на следващите майстори в Япония. Някои от великите японски зен майстори носят имената:
Банкей Йотаку, Иккю, Хакуин Екаку, Басуй Токушо, Мацуо Башьо, Доген.

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов