Разликата между стоицизма и духовността на изток - Марк Аврелий и Буда

Когато става дума за „стоицизъм“, Марк Аврелий изглежда изпъква малко над останалите асоциирани с този бранч от философията. Личните му записки в които излага своите възгледи, се превръщат в книга позната като „Към себе си“, или на английски – „Meditations“. В случая преводът „Към себе си“ е добър, тъй като думата „медитация“ е противоположна на съдържанието на записките му. В тях Марк Аврелий записва кратки негови прозрения идващи по-скоро от разсъждения, което само по себе си не отговаря на думата „медитация“, която е асоциирана именно с освобождаване на съзнанието от разсъждаващия ум. Умът може да достигне до същите заключения, до които стига и човек като Буда, но разликата е, че разбирането на ума е плитко, то е процес случващ се отвън-навътре, от света към човека. С други думи не е настъпила промяна в същността на човека.

ОТВЪН-НАВЪТРЕ И ОТВЪТРЕ-НАВЪН

Стоицизмът е нож с две остриета, зависимост от това как човекът подхожда към него. В повечето случаи философията на стоицизма се превръща в нещо като „морален кодекс“, в който човек намира сигурност, вяра и комфорт, и това му дава самочувствие и сила да въплати тази философия в света чрез себе си. Колкото по-твърд „стоик“ е човек, толкова повече расте вярата и увереността му в тази философия. По този начин човек се поставя в клетка без да го осъзнава. Всяко въплащение на определена доктрина, или философия, означава „решил съм, че така ще живея“. И в момента на това решение свободата за всичко останало отпада. Някои философски възгледи могат да се аргументират с това, че учат човека именно да бъде свободен в себе си и да бъде независим от външните обстоятелства, но винаги има някаква „дисциплина“ или „набор от възгледи и практики“, към които той трябва да се стреми. Докато има каквато и да било практика или дисциплина, това автоматично означава лишаване на свободата на ума, което моментално създава противоречие – „философия, която учи на свобода, но в самия процес на учене, чрез своите възгледи, отнема свободата на човека който трябва да ги следва“. Там където съществува философия, която да бъде въплатена, не може да има свобода. Когато си свободен не ти е нужна философия, която да следваш, за да бъдеш свободен и независим, ти вече си. Когато си влюбен, не ти трябва описание на любовта, как да обичаш, как да я практикуваш, ти вече си самата тя. Всяка философия идва от желанието на човека да разбере нещо което не е в неговия житейски опит и в крайна сметка обикновено се превръща в жалък заместител на житейския опит. Това е „отвън-навътре“. При човек като Буда процесът е обратен, той е „отвътре-навън“, думите му идват от личен опит, от директно изживяване, той говори това, което самият той e, докато философите говорят това което не са, но мислят, че са. Докато човек не победи философията, не може да има никаква истинска трансформация в себе си. Самочувствието и увренеостта във въплатената философия е нещо, което обикновено пуска дълбоки корени и сковава ума и сърцето на човека, той става неспособен да изостави възгледите си, знанието си, практиките си и чувството си за „личност“. В една история един велик философ, който от малък изучавал всички велики възгледи за живота, и който усвоил съвършено изкуството да спори и да защитава всяка гледна точка, отишъл при Буда с цел да го победи в дебат. Когато Буда го видял моментално разбрал защо този човек идва и каква е целта му. Буда не бил глупав, бил е наясно с това, че един добър философ не може да бъде победен в дебат, тъй като може да усуква и върти разговора, както пожелае, така че гледната му точка да придобие правоподобност и истинност. За това му казал, „Бъди до мен в продължение на две години, след това ще ти напомня за какво си дошъл днес и можем да водим дебат.“ В този момент, първият просветлен ученик на Буда – Махакашяпа, се изсмял с пълен глас. Когато философът го попитал защо се смее, Махакашяпа отвърнал, „Смея се, защото и мен ме излъга така. Каза ми остани само две години в моето присъствие и след това ще говорим каквото поискаш. Вече се изминаха 30 години и все още съм тук, а всичките ми въпроси и желание за дебати отпаднаха.“

Когато прекараш достатъчно време в компанията на човек, който е тип „отвътре-навън“, е неизбежно постепенно да започнеш да виждаш собствената си плиткост сравнение с него, което спонтанно започвa да разкрива глупотата на желанието ти да философстваш и да се държиш за някакви изкуствени практики и възгледи, които досега са създавали илюзията, че те правят нещо висше. С всеки изминал момент виждаш как от този човек, до който се намираш, спонтанно и по напълно естествен начин се излъчва точно това, което на теб ти коства усилие да бъдеш и трябва да го защитаваш с дебати, за да го подържаш живо. Всяко изкуствено нещо от човека изисква внимание и одобрение отвън, за да се подържа живо. Всяко автентично нещо в човека живее от самосебе си. Изкуственото извлича живот отвън, автентичното дарява живот отвътре. Другата страна на острието на стоицизма е благоприятна за човека, ако той подходи към духа му, така както би подходил към думите на хора като Буда – като пръст сочещ към луната. Записките на Марк Аврелий, макар и да идват от проницателни разсъждения, в тях често се среща дълбока истинност и човек може да ги използва като карта за свят, по който той сам трябва да върви с двата си крака. Често някои негови изказвания са от калибъра на просветлени хора в миналото, и ако човек не се губи в думите, но ги използва само като средство, може да открие много в себе си дори и от тях. Ето и някои негови думи:

1. “Когато се събудите сутрин, помислете каква ценна привилегия е да сте жив – да дишате, да мислите, да се радвате, да обичате.”

2. “Каквито са вашите обичайни мисли, такъв ще бъде характерът на вашия ум; защото душата е обагрена от мислите.”

3. “Бягай от собствената си порочност, не от порочността на другите."

4. "Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и разстрои, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш – като влизаш постоянно в себе си."

5. "Скоро ще забравиш всичко, скоро и тебе ще те забравят всички."

6. "Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни времена и ще съществува безкрайно, защото всичко е от един род и един вид."

7. "Помни, че както е грозно да се удивяваш, че смокинята дава смокини, така и че вселената донася неща, на които тя е носител. И за лекаря и кормчията е грозно да се удивяват, че еди-кой си е вдигнал температура или че е духнал насрещен вятър."

8. "Получавай, без да се надуваш, и губи без да ти тежи!"

9. "На човека не може да се случи нечовешко събитие, нито на говедото неприсъщо за говедо, нито на лозата неприсъщо за лоза, нито на камъка неприсъщо за камък. Би ли имал основание да се сърдиш, щом като всекиму се случва каквото е обичайно и естествено? Всеобщата природа няма да ти донесе нищо непоносимо."

10. "Върши всяка работа така, като че ли е последната ти работа в живота."

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов