Херметичните принципи - Източникът на всички духовни учения

Някои страни са смятани и до ден днешен за наследници на древна мъдрост, разкриваща мистериите на живота. Част от тях са Индия, Тибет, Китай, Япония, Древна Гърция,  Рим, Персия и др.; Индия, бидейки текущия духовен център на света. Нейната философия описва Сътворението като продукт на всемогъща и всезнаеща "единица" позната като Сат, а понякога и като Брахман. Според индуистката теология, животът е танц на един звук - АУМ (OM), който е проявление на Брахман, но не е нещо отделно от него
Макар и звукът да е един, той се проявява в три основни форми, три основни честоти на трептения, три основни качества, познати като "трите гуни". Те представляват три различни нива на съществуване - Материално - тамас, Ментално - раджас и Духовно - сатва, които са отразени и в човека като триединно същество съставено от дух, ум (душа) и тяло. Индуистката философия също така разделя и човешкия ум (или душа) на четири основни аспекта - буди, ахамкара, манас и читта. Те представляват интелекта, идентификацията (егото), процесът на събиране на информация чрез петте сетива, и най-дълбокото ниво на съзнанието, в което всички останали аспекти на ума се проявява. Тези философски учения и идеи могат също така да бъдат проследени и до Персия, Китай, Япония, Древна Гърция, Рим, Египет, Асирия и др. Независимо от мястото, към което решим да насочим нашето внимание с цел търсене на древна мъдрост, всички те могат да бъдат обединени в една-единствена философия, чийто корени са в Древен Египет, или по-точно в една-единствена личност позната на гърците като Хермес Трисмегист, на египтяните като бога Тот, а на римляните като Меркурий. Този човек, бог, или същество, се смята за родоначалника на познатите за нас духовни философии и учения на запад, които намират своята аналогия в Херметизма. В тази философия, или учение, са изложени седем основни принципа, или закони, които управляват Вселената, и на които всички същества са подвластни. Те биват:

- Принципът на Менталността

- Принципът на Съответствието

- Принципът на Вибрацията

- Принципът на Противоположностите

- Принципът на Ритъма

- Принципът на Причината и Следствието

- Принципът на Рода

КОЙ Е ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ?

Хермес Трисмегист е предполагаем автор, както на Изумрудените Скрижали, и оригинален автор на Корпус Херметикум. Смята се за съвкупност от египетския бог "Тот" и гръцкия бог "Хермес" (синът на Зевс), и двамата бидейки богове на писмеността и магията. Една от най-влиятелните личности писалa някога относно астрология, кабала, масонство, метафизика, митове, розенкройцерство, теология, херметизъм и др. - Менли П. Хол, описва Хермес Трисмегист по следния начин:

Майстор на всички изкуства и науки, съвършен във всички занаяти, Владетел на Трите Свята, Писател на Боговете и Пазител на Книгите на Живота, Тот Хермес Трисмегист - Трижди Великият, "Първият Разумен“ - бил смятан от древните египтяни за въплъщение на Вселенския Ум. Въпреки че по всяка вероятност действително е съществувал велик мъдрец и просветител на име Хермес, невъзможно е този исторически човек да бъде отделен от масата легендарни сведения, чиято цел е да го идентифицират с Космическия Принцип на Мисловността.

Основата на херметичната философия е менталната трансмутация, чрез която обединяваме себе си с източника. Херметизмът учи, че ако човек придобие майсторство над собствените си ментални състояния, той става способен на "всичко", тъй като самата Вселена е ментална. Успешната ментална трансмутация може да бъде проявена, само когато индивидът осъзнае седемте херметични принципа. Херметичните учения, заедно с ученията на Кабала, относно трансформирането на менталността могат да бъдат и разгледани като основата на много "себеоткриващи" практики, развили се по-късно в историята на запад. Херметизмът също така обхваща и астрологията, алхимията и психологията, които са се превърнали в основните блокове на днешната астрономия, химия и модерна психология.

ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА

"ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален."

Този принцип гласи, че самата  Вселена е ментална. Всички явления в нея са продукти на менталната сила на "ЦЯЛОТО", което не може да бъде дефинирано. Човекът, съдържащ разум в природата си, се смята за способен да превърне себе си в създател, или с други думи - да стане едно с ЦЯЛОТО. Самата искра "разум" или "съзнанелност" у човека не е нищо друго освен самото ЦЯЛО. Думата "менталност" в херметизма е синоним за "проявление" от някакво естество, независимо дали е духовно, умствено, или физическо. Основното заключение е, че "ЦЯЛОТО" манифестира себе си, за да осъзнае себе си подобно на идеята за Ин и Ян, или Шива и Шакти. Чрез своето проявление в "многообразие", вижда себе си като "единство".

ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

"Каквото горе, такова и долу, каквото долу, такова и горе."

Този принцип се използва в херметизма в търсене на истината относно съществуващото зад завесата на физическия свят. Принципът гласи, че това, което е горе, съответства на това, което е долу, и обратното. Цялото сътворение, с всичките свои нива, се разгръща по идентичен начин, а единствената разлика между "горе" и "долу" е сложността и "плътността" на това разгръщане. Още една основна интерпретация е фактът, че всяко нещо е обусловено от всичко останало, за да съществува като такова, каквото е. Следователно това, което е вътре в човека съдържа всичко, което е отвън, тъй като "вътре" не е нищо друго освен продукт на "отвън".

ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА

"Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира."

Принципът на вибрацията постулира, че всичко се движи и всички движения са продукт на менталната сила на ЦЯЛОТО. Тези движения (вибрации) създават световете в Сътворението, което е аналогично на звука АУМ и трите проявени от него гуни в индуизма. От нашата човешка перспектива, всяко движение, всяко действие и всяка мисъл има своя соътветстваща честота на вибрация. Mатерията в познатия за нас свят, също е продукт на вибрации, както и всички познати за нас явления и сили като топлина, електромагнетизъм, светлина, звук, цвят, мириз и т.н. Това, което наричаме "вибрация" е просто термин, който можем да илюстрираме по много начини, но каквато и илюстрация да направим, тя е просто пръст, който посочва нещо живо, истинско и динамично, което е самият живот. В този закон на херметизма също така се крие и осъзнаване на една основна истина, която Буда и Хераклит са споменавали - това че всяко нещо идва и си отива, няма нищо перманентно, всичко което е родено трябва да умре и всичко, което умира трябва да се роди.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

“Всичко е двойнствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднакво и различно са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят."

В сърцето на този Принцип е постулацията, че всичко във физическата, менталната и духовната сфера на Сътворението, е двойнствено и има своя противоположност. Противоположностите всъщност представляват две различни страни на една и съща монета. Познатите за нас двойки противоположности като светлина-мрак, любов-омраза, щастие-тъга, на пръв поглед изглеждат отделни ментални състояния на ума, но погледнати обективно те стоят на една и съща линия. Когато казваме, че обичаме някого например, нашето ментално състояние към този човек се намира по-близо до единия край на тази линия. Колкото казваме, че мразим някого, толкова по-близо нашето ментално състояние се намира до другия край на същата тази линия. Омразата е липсата на любов, или пък любовта е липсата на омраза. В основата си и двете състояния са идентични по природа, но различни по степен. Този Принцип може да бъде приложен във всички сфери  от Сътворението - "каквото долу, такова и горе, каквото горе, такова и долу". Това, което наричаме "истина" е нашето лично мнение, но тъй като всеки човек има своя перспектива, то това, което е истина за един е илюзия за друг. В този ред на мисли, всички истини са полу-истини. Разбирането на обективната истина е ключът към помиряването на всички парадокси, а самото разбиране на тази обективна истина се разкрива от самосебе си, когато човек осъзнае, че мисловността винаги е полу-истина.

ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА

"Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява."

Според този Принцип, съществува постоянно люлеене между всички противоположности и това люлеене винаги се проявява с равномерно и в двете посоки. Човекът, който може да бъде наречен "просветлен" е отвъд този принцип. Макар и светът около него да е подвластен на този принцип и тялото му да не може да го избегне, съзнанието му не е афектирано. Съзнанието на обикновения човек се движи заедно с махалото. Когато животът поставя човека в различни крайности, съзнанието му изпада в тях. В момента, в който съзнанието изпадне в една крайност, другата крайност става неизбежна. Например "голямата любов поражда голяма омраза". Този принцип важи и на макрокосмическо ниво - самата Вселена се ражда и умира с течение на невъобразим брой земни години. Този принцип представлява самата идея за "карма" заедно със следващия.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

“Всяка причина има свое Следствие, всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.”

Принципът на Причината и Следствието ни учи, че "инцинденти" и "случайности" не съществуват. Този Принцип, в епохата, в която живеем, може да бъде разбран до най-фундаменталното му ниво. Модерната наука, със своето задълбочаване в изследването на реалността, е достигнала до факта, че без наблюдател светът съществува само и единствено под формата на потенциал, а нашият акт на наблюдение превръща този потенциал в реалността, която наричаме „Вселена“. Присъствието на съзнание е причината да има "нещо вместо нищо". Можем да разгледаме принципа и от следната гледна точка - всеки един от нас е тук, защото преди милиарди години облак от газ и прах се е сформирал в Слънце, намиращо се в една безкрайно малка точка от космическото пространство. Нашият ограничен ум не може да проследи или разбере сложността на цялото това космическо развитие, следователно, когато спечелим от лотарията наричаме това "късмет", когато мислим за някого и той се обади наричаме това "синхронизация", когато пострадаме неочаквано наричаме това "инцидент". Kогато едно камъче падне от скала, то това камъче може би е паднало, защото повърхността, върху която се е намирало, е била нестабилна поради постоянното излагане на различни атмосферни обстоятелства. Всяко събитие си има своя причина и всяко следствие действа като нова причина за друго следствие. Непособността на човешкия интелект да проследи първопричината, поражда светогледа, че случайности съществуват. Осъзнаването на този факт премахва реакциите и мислите относно "случайности".

ПРИНЦИПЪТ НА РОДА

“Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.”

Важно е да разберем, че в случая думата "род" не трябва да бъде разбирана като "мъжественост" или "женственост", и да бъде асоциирана само и единствено с тях. Родът e проявление на ЦЯЛОТО, той представлява закон, който придава тези две различни качества на определени аспекти от Сътворението, които са предназначени да се допълват. Мъжът и жената са едно от проявленията на Родът, протоните и неутроните са друго. Всички проявления на Родът се привличат с цел новосъздаване, това индуистите наричат "Тантра". Когато например, Родът проявен в човека като мъж и жена се обединят, се създава ново същество, което носи качествата и на двама им. Когато електроните и йоните се обединят, нова частица бива създадена, носеща качествата и на двете; тази частица наричаме атом. Магнетизмът също е проявление на Родът, който съдържа качествата на "положително" и "отрицателно".

ПРИРОДАТА НА ЦЯЛОТО

Много на брой мнения са били изразени относно херметичната представа за "ЦЯЛОТО", кето е познато още като Бог, Брахман, Едното, Сат, Шамайим и т.н., но нито една казана дума, опитваща се да го дефинира, успява да се доближи до самото него. Основните философски разсъждения в херметизма са от следния контекст:

Причината, поради която "ЦЯЛОТО" не може да бъде поставено в рамките на езика е фактът, че всичко съществува в него. То е абсолютно всичко, което е, нищо не съществува извън него, иначе ЦЯЛОТО нямаше да бъде ЦЯЛОТО. Също така трябва да бъде и безгранично, защото нищо не може да постави граници на ЦЯЛОТО. Трябва да бъде и безкрайно във времето и винаги трябва да е съществувало, тъй като нищо друго, което да е могло да го създаде е съществувало някога. Нищо не може да съществува без, или извън ЦЯЛОТО, и нещо никога не може да бъде създадено от нищо. Тъй като всичко съществува в ЦЯЛОТО, то пространство не може да съществува извън него. ЦЯЛОТО не може да бъде и разделено или отделено, тъй като няма да  бъде ЦЯЛО. Трябва да бъде непроменливо в своята природа, тъй като не съществува нищо, което да е способно да да го промени, както и не съществува нищо отвъд него, което да може да провокира промяна в него. ЦЯЛОТО не е енергия, не материя, не е ум, То е източникът на всички тези неща. ЦЯЛОТО е Сътворителят на всичките 7 херметични закони, но не е подлежащо на тях, докато всичко останало е.


Тази херметична перспектива относно Източникът ни разкрива, че той е безкраен, абсолютен, вечен и постоянен в природата си. За да може някой да бъде способен да му придаде характеристики, или да опише ЦЯЛОТО, то той трябва да съществува извън него, тъй като това е единственият начин да се разгледа нещо в неговата цялосност. Но тъй като е невъзможно нещо да съществува извън ЦЯЛОТО, то ЦЯЛОТО е било, и ще остане, вечно недифинируемо. Независимо кой се опита да опише или разбере интелектуално ЦЯЛОТО ще се провали и ще се върти в безкраен кръг, или ще полудее. Според Херметзима, тъй като Вселената е ментална и ние сме част от нея, то ние съществуваме в ума на ЦЯЛОТО. Героите в творбата на автора съществуват в неговия ум, и въпреки че всички герои са създадени и се намират в един и същ източник, всеки един от тях е различен от другия. Подобно - това което познаваме като "нас" - съществува в ума на ЦЯЛОТО. Всеки един от нас преживява своя собствена история, има свои собствени характеристики, бидейки главния герой в собствения си живот. Това обаче не променя факта, че не можем да заявим, че ние самите сме ЦЯЛОТО, защото това би означавало героят в историята да твърди, че е авторът. Има само един-единствен път и това е пътят, в който представата за отделен "аз" бъде оставена. Когато "героят" в приказката загине, авторът се разкрива.

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов