ХЕРМЕТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ - ИЗТОЧНИКЪТ НА ВСИЧКИ ДУХОВНИ УЧЕНИЯ


Някои страни са смятани и до ден днешен за наследници на древна мъдрост, разкриваща мистериите на живота. Част от тях са Индия, Тибет, Китай, Япония, Древна Гърция,  Рим, Персия и др.; Индия, бидейки текущия духовен център на света. Нейната философия описва Сътворението като продукт на всемогъща и всезнаеща единица наречена Сат, която е създала Вселената чрез собствения си ум. Според индуистката теология, Сат е създал животът чрез един особен звук - АУМ (OM).
Макар и звукът да е един, той се проявява в три различни форми, три основни честоти на трептения познати като "трите гуни". Те представляват три различни нива на съществуване - Материално - тамас, Ментално - раджас и Духовно - сатва, които са отразени и в човека като триединно същество съставено от дух, душа и тяло. Индустката философия също така разглежда и човешкия ум в четири основни аспекта - буди, ахамкара, манас и читта. Те представляват интелекта, идентификацията (егото), процесът на събиране на информация чрез петте сетива, и нашето най-дълбоко подсъзнателно ниво, в което всички останали аспекти на ума се проявяват. Тези философски учения и идеи могат също така да бъдат проследени и до Персия, Китай, Япония, Древна Гърция, Рим, Египет, Асирия и др. Независимо от мястото, към което решим да насочим нашето внимание с цел търсене на древна мъдрост, всички те изглеждат убединени в една единствена философия идваща от Древен Египет, или по-точно, от една единствена личност позната на гърците като Хермес Трисмегист, на египтяните като бога Тот, а на римляните като Меркурий. Този човек, бог, или същество, се смята за родоначалника на познатите за нас духовни философии и учения, които намират своята аналогия в Херметизма. В тази философия, или учение, са изложени седем основни принципа, или закони, които управляват Вселената, и на които всички същества са подвластни. Те биват:

- Принципът на Менталността

- Принципът на Съответствието

- Принципът на Вибрацията

- Принципът на Противоположностите

- Принципът на Ритъма

- Принципът на Причината и Следствието

- Принципът на Рода


КОЙ Е ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ?

Хермес Трисмегист е автор, както на Изумрудените Скрижали, така и на Корпус Херметикум. Смята се за съвкупност от египетския бог "Тот" и гръцкия бог "Хермес" (синът на Зевс), и двамата бидейки богове на писмеността и магията. Една от най-влиятелните личности писалa някога относно астрология, кабала, масонство, метафизика, митове, розенкройцерство, теология, херметизъм и др. - Менли П. Хол, описва Хермес Трисмегист по следния начин:

Майстор на всички изкуства и науки, съвършен във всички занаяти, Владетел на Трите Свята, Писател на Боговете и Пазител на Книгите на Живота, Тот Хермес Трисмегист - Трижди Великият, "Първият Разумен“ - бил смятан от древните египтяни за въплъщение на Вселенския Ум. Въпреки че по всяка вероятност действително е съществувал велик мъдрец и просветител на име Хермес, невъзможно е този исторически човек да бъде отделен от масата легендарни сведения, чиято цел е да го идентифицират с Космическия Принцип на Мисловността.

Основата на херметичната философия е менталната трансмутация, чрез която обединяваме себе си с източника. Херметизмът учи, че ако човек придобие майсторство над собствените си ментални състояния, той става способен на всичко, тъй като самата Вселена е ментална. Успешната ментална трансмутация може да бъде проявена само когато индивидът усвои разбирането на седемте херметични принципа. Херметичните учения относно трансформирането на менталността могат да бъдат и разгледани като основата на много себерегенериращи практики, развили се по-късно в историята. Херметизмът също така обхваща и астрологията, алхимията и психологията, които са се превърнали в основните блокове на днешната астрономия, химия и модерна психология.

ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА

"ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален."

Този принцип гласи, че самата  Вселена е ментална. Всички явления в нея са продукти на менталната сила на "ЦЯЛОТО", което не може да бъде дефинирано дори и от най-просветлените същества. Според този принцип, всичко което човек може да си въобрази е продукт на менталната сила на ЦЯЛОТО. Човекът, съдържащ разум в природата си, се смята за способен да превърне себе си в създател. Това твърдение, както и всички останали херметични принципи, може да бъде разбрано по няколко различни начина. Един от тях е, че човек е надарен със свободна воля, която му позволява да избира своя житейски път. Още една по-мистична интерпретация е, че човек е способен директно да афектира света около него спрямо разума (животът) в себе си.

ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

"Каквото горе, такова и долу, каквото долу, такова и горе."

Този принцип се използва и до ден днешен от тези, които търсят истината относно съществуващото зад завесата на физическия свят. Принципът гласи, че това, което е горе, съответства на това, което е долу, и обратното. Цялото сътворение, с всичките свои нива, се разгръща според идентични закони, а единствената разлика между "горе" и "долу" е броят на участващите елементи, които създават различни нива на сложност. Принципът на Съответствието следователно е ключът към докосването на непознаваемото, тъй като разбирайки това, което е долу, опознаваме и това, което е горе. А ако опознаем това, което е вътре, ще опознаем и това, което е отвън.


ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА

"Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира."

Принципът на вибрацията постулира, че всичко се движи и всички движения са продукт на менталната сила на ЦЯЛОТО. Тези движения (вибрации) създават световете в Сътворението, което е аналогично на звука АУМ и трите проявени от него гуни в индуизма. От нашата човешка перспектива, всяко движение, всяко действие и всяка мисъл има своя соътветстваща честота на вибрация. Mатерията в познатия за нас свят, също е продукт на вибрации, както и всички познати за нас явления и сили като топлина, електромагнетизъм, светлина, звук, цвят, мириз и т.н. 


ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

“Всичко е двойнствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднакво и различно са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят."

В сърцето на този Принцип е постулацията, че всичко във физическата, менталната и духовната сфера на Сътворението, е двойнствено и има своя противоположност. Противоположностите всъщност представляват две различни страни на една и съща монета. Познатите за нас двойки противоположности като светлина-мрак, любов-омраза, щастие-тъга, на пръв поглед изглеждат отделни ментални състояния на ума, но погледнати обективно те стоят на една и съща линия. Когато казваме, че обичаме някого например, нашето ментално състояние към този човек се намира по-близо до единия край на тази линия. Колкото по-малко казваме, че обичаме някого, толкова по-близо нашето ментално състояние се намира до другия край на същата тази линия. Омразата е липсата на любов, или пък любовта е липсата на омраза. В основата си и двете състояния са идентични по природа, но различни по степен. Този Принцип може да бъде приложен във всички сфери  от Сътворението - "каквото долу, такова и горе, каквото горе, такова и долу". Това, което наричаме "истина" е нашето лично мнение, но тъй като всеки човек има своя перспектива, то това, което е истина за един е илюзия за друг. В този ред на мисли, всички истини са полу-истини. Разбирането на обективната истина е ключът към помиряването на всички парадокси.

ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА

"Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява."

Според този Принцип, съществува постоянно люлеене между всички противоположности и това люлеене винаги се проявява с равномерно и в двете посоки. В случая, човекът е махалото, което постоянно се люлее между противоположностите на различните емоции. Ако живеем живот изпълнен с малко моменти, които съдържат потенциала да ни направят щастливи ще изпитваме и малко моменти съдържащи потенциала да ни натъжат. Ако живеем живот изпълнен с интензивни моменти способни да ни донесат много щастие, неизбежно ще изпитаме и моменти способни да ни донесат и много тъга. Цената, която човек трябва да заплати за големите амбициозни желания, е страданието и страхът от тяхното незадоволяване понякога.


Можем да забележим този Принцип във всеки един аспект от живота ни. Всяко едно нещо се ражда, расте, достига своя разцвет, след което обратният процес започва да се проявява -  губи жизнеността си и загива, само за да се прероди отново, независимо в каква форма. Този Принцип също така може да бъде открит и в градивните частици на материлния свят, които са в постоянно движение. Принципът също така може да бъде приложен и към човешката история. Най-просветлените индивиди в сферата на херметизма, според тази философия, са способни да извисят съзнанието си до ниво, което ги дарява със способността да бъдат отвъд люлеенето на махалото на живота. Това означава, че човекът е способен да трансформира всяка една ситуация от битието в правилната. Макар и махалото на живота да създава еднакво интензивни противоположни изживявания, ние сме тези, които решаваме в какво да ги превърнем. Ние сме създателите на нашето щастие и тъга, на нашата любов и омраза. Нашите емоции и чувства не седят някъде там, чакайки правилния момент да навлязат в нас. Те съществуват вътре в нашия интелект, който ги създава чрез реакцията си към събитията около себе си.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

“Всяка причина има свое Следствие, всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.”

Принципът на Причината и Следствието ни учи, че "инцинденти" и "случайности" не съществуват. Този Принцип, в епохата, в която живеем, може да бъде разбран до най-фундаменталното му ниво. Модерната наука, със своето задълбочаване в изследването на реалността, достигна до факта, че без наблюдател светът съществува само и единствено под формата на потенциал, а нашият акт на наблюдение превръща този потенциал в реалността, която наричаме „Вселена“. Присъствието на съзнание е причината да има реалност. Можем да разгледаме принципа и от следната гледна точка - всеки един от нас е тук, защото преди милиарди години облак от газ и прах се е сформирал в Слънце, намиращо се в една безкрайно малка точка от космическото пространство. Нашият ограничен ум не може да проследи или разбере сложността на цялото това космическо развитие, следователно, когато спечелим от лотарията наричаме това "късмет", когато мислим за някого и той се обади наричаме това "синхронизация", когато пострадаме неочаквано наричаме това "инцидент". Но обективно погледнато, ако човек бъде способен да е съзнателен към своето тяло, своите емоции и своите действия през 100% от времето си, то тогава късмет, синхронизация, инцидент или шанс няма да съществуват за него, тъй като осъзнава, че всичко се случва така, както трябва да се случи. Kогато едно камъче падне от скала, то това камъче може би е паднало, защото повърхността, върху която се е намирало, е била нестабилна поради постоянното излагане на различни атмосферни обстоятелства. Всяко събитие си има своя причина и всяко следствие действа като нова причина за друго следствие. Непособността на човешкия интелект да проследи първопричината, поражда светогледа, че случайности съществуват.


ПРИНЦИПЪТ НА РОДА

“Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.”

Важно е да разберем, че в случая думата "род" не трябва да бъде разбирана като "мъжественост" или "женственост", и да бъде асоциирана само и единствено с тях. Родът e проявление на ЦЯЛОТО, той представлява закон, който придава тези две различни характеристики на определени аспекти от Сътворението, които са предназначени да бъдат обединени. Мъжът и жената са едно от проявленията на Родът, протоните и неутроните са друго. Всички проявления на Родът се привличат с цел новосъздаване, това индуистите наричат "Тантра". Когато например, Родът проявен в човека като мъж и жена се обединят, се създава ново същество, което носи качествата и на двама им. Когато електроните и йоните се обединят, нова частица бива създадена, носеща качествата и на двете; тази частица наричаме атом. Магнетизмът също е проявление на Родът, който съдържа качествата на "положително" и "отрицателно".

ПРИРОДАТА НА ЦЯЛОТО

Много на брой мнения са били изразени относно херметичната представа за "ЦЯЛОТО", кето е познато още като Бог, Брахман, Едното, Сат, Шамайим и т.н., но нито една казана дума, опитваща се да го дефинира, успява да се доближи до неговото описание. Причината, поради която "ЦЯЛОТО" не може да бъде поставено в рамките на езика е фактът, че всичко съществува в него. То е абсолютно всичко, което е, нищо не съществува извън него, иначе ЦЯЛОТО нямаше да бъде ЦЯЛОТО. Също така трябва да бъде и безгранично, защото нищо не може да постави граници на ЦЯЛОТО. Трябва да бъде и безкрайно във времето и винаги трябва да е съществувало, тъй като нищо друго, което да е могло да го създаде е съществувало някога. Нищо не може да съществува без, или извън ЦЯЛОТО, и нещо никога не може да бъде създадено от нищо. Тъй като всичко съществува в ЦЯЛОТО, то пространство не може да съществува извън него. ЦЯЛОТО не може да бъде и разделено или отделено, тъй като няма да  бъде ЦЯЛО. Трябва да бъде непроменливо в своята природа, тъй като не съществува нищо, което да е способно да да я промени, както и не съществува нищо, което да може да задейства промяна в него. ЦЯЛОТО не е енергия, не материя, не е ум, То е източникът на всички тези неща. ЦЯЛОТО е Сътворителят на всичките 7 херметични закони, но не е подлежащо на тях, докато всичко останало е.


Тази херметична перспектива относно Източникът ни разкрива, че той е безкраен, абсолютен, вечен и постоянен в природата си. За да може някой да бъде способен да му придаде характеристики, или да опише ЦЯЛОТО, то той трябва да съществува извън него, тъй като това е единственият начин да се разгледа нещо в неговата цялосност. Но тъй като е невъзможно нещо да съществува извън ЦЯЛОТО, то ЦЯЛОТО е било, и ще остане, вечно недифинируемо. Независимо кой се опита да опише или разбере интелектуално ЦЯЛОТО ще се провали или ще полудее. Според Херметзима, тъй като Вселената е ментална и ние сме част от нея, то ние съществуваме в ума на ЦЯЛОТО. Героите в творбата на автора съществуват в неговия ум, и въпреки че всички герои са създадени и се намират в един и същ източник, всеки един от тях е различен от другия. Подобно, ние съществуваме в ума на ЦЯЛОТО. Всеки един от нас притежава свое осбствено изживяване, има свои собствени характеристики, бидейки главния герой в собствения си живот. Тези факти обаче не променят фактът, че не можем да заявим, че ние самите сме ЦЯЛОТО, защото това би означавало героят в историята да твърди, че е авторът. Но следвайки Принципът на Притовоположностите, можем да разгледаме това твърдение от обратната гледна точка. Тъй като ние съществуваме в Него, то тогава ЦЯЛОТО трябва да съществува и в нас. Всеки автор създава своите персонажи спрямо своя собствен ум, своите собствени представи, своите собствени идеи и възгледи, следователно природата на автора съществува в цялата история. Подобно, ние, заедно с всяко едно друго нещо в Сътворението, представляваме част от природата на ЦЯЛОТО.

Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.