ХЕРМЕТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ - ИЗТОЧНИКЪТ НА ВСИКИ ДУХОВНИ УЧЕНИЯ


Определени кътчета от планетата ни са смятани и до ден днешен за наследници на древна мъдрост, разкриваща природата на Вселената, като например Индия, Тибет, Китай, Япония, Древна Гърция,  Рим и Персия; Индия, бидейки текущия духовен център на света. Нейната философия обяснява Сътворението като продукт на всемогъща и всезнаеща "сила", която създава всичко чрез собствения си ум. Според хиндуистката теология, тази сила е създала духът на Сътворението чрез звукът АУМ (OM).
Духът е считан за източника на съзнанието само по себе си. Макар и да е един по природа, той се проявява в три различни форми, три основни честоти на трептения, които били наречени "трите гуни". Те представляват три различни нива на съществуване - Материално, Ментално и Духовно (тамас, раджас и сатва). Измежду тези три гуни, или проявления, съществуват други светове, всеки един пребиваващ в различна честота на трептения. Хиндустката философия също така разглежда и различните аспекти на ума - буди, ахамкара, манас и читта. Те представляват интелекта, идентификацията (Егото), процесът на събиране на информация чрез петте сетива, и нашето най-дълбоко подсъзнателно ниво, в които всички останали аспекти на ума се проявяват. Тези философски учения и идеи могат също така да бъдат проследени и до Персия, Китай, Япония, Древна Гърция, Рим, Египет, Асирия и др. Независимо от мястото, към което решим да насочим нашето внимание с цел търсене на древна мъдрост, всички те изглеждат убединени в една единствена философия идваща от Древен Египет, или по-точно, от една единствена личност позната на гърците като Хермес Трисмегист, на египтяните като бога Тот, а на римляните като Меркури. Този човек, бог, или същество, се смята за родоначалника на познатите ни днес духовни философии и учения, които намират своята аналогия в Херметизма. В тази философия относно всичко, са изложени седем основни принципа, или закони, които управляват Вселената, и на които всички същества са подвластни. Те биват:


- Принципът на Менталността

- Принципът на Съответствието

- Принципът на Вибрацията

- Принципът на Противоположностите

- Принципът на Ритъма

- Принципът на Причината и Следствието

- Принципът на Рода

КОЙ Е ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ?

Хермес Трисмегист е автор, както на Изумрудените Скрижали, така и на Корпус Херметикум. Той също така се смята за съвкупност от египетския бог "Тот" и гръцкия бог "Хермес" (синът на Зевс), и двамата бидейки богове на писмеността и магията. Една от най-влиятелните личности писалa някога относно астрология, кабала, масонство, метафизика, митове, розенкройцерство, теология, херметизъм и др. - Менли П. Хол, описва Хермес Трисмегист по следния начин:

Майстор на всички изкуства и науки, съвършен във всички занаяти, Владетел на Трите Свята, Писател на Боговете и Пазител на Книгите на Живота, Тот Хермес Трисмегист - Трижди Великият, "Първият Разумен“ - бил смятан от древните египтяни за въплъщение на Вселенския Ум. Въпреки че по всяка вероятност действително е съществувал велик мъдрец и просветител на име Хермес, невъзможно е този исторически човек да бъде отделен от масата легендарни сведения, чиято цел е да го идентифицират с Космическия Принцип на Мисловността.

Основата на херметичната философия е менталната трансмутация, чрез която обединяваме себе си с източника. Херметизмът учи, че ако човек придобие майсторство над собствените си ментални състояния, той става способен на всичко, тъй като самата Вселена е ментална. Успешната ментална трансмутация може да бъде проявена само, когато индивидът усвои разбирането на седемте херметични принципа. Херметичните учения относно трансформирането на менталността могат да бъдат и разгледани като основата на много себе-откривателни практики развили се по-късно в историята. Херметизмът също така обхваща и астрологията, алхимията и психологията, които са се превърнали в изграждащите блокове на днешната астрономия, химия и модерна психология.

ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА

"ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален."

Този принцип гласи, че самото Сътворение, всичко във Вселената, е ментално. Всички явления са продукти на менталната сила на "ЦЯЛОТО", което не може да бъде дефинирано дори и от най-просветлените същества. Според този принцип, всичко, което човек може да си помисли или въобрази е продукт на менталната сила на ЦЯЛОТО, следователно ЦЯЛОТО съществува във всичко, тъй като всичко е във ЦЯЛОТО. Този принцип ще бъде по-подробно обяснен в края на статията, обясняващ множеството провали в описването на ЦЯЛОТО.

ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

"Каквото горе, такова и долу, каквото долу, такова и горе."

Този принцип е използван и до ден днешен от хора, чиято цел е разбирането на съществуващото зад завеста на физическия свят. Принципът гласи, че това, което е горе съответства на това, което е долу и обратното. Единствената разлика между "горе" и "долу" е нивото на сложност. Принципът на Съответствието следователно, е ключът към докосването до непознаваемото, тъй като познавайки това, което е долу, опознаваме и това, което е горе, а ако опознаем това, което е вътре, ще опознаем и това, което е отвън.


ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА

"Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира."

Принципът на вибрацията постулира, че всичко се движи и всички движения са продукт на менталната сила на ЦЯЛОТО, а тези движения (вибрации) създават световете в Сътворението. От физическа перспектива, всяко движение, всяко действие и всяка мисъл има своя соътветстваща честота на вибрация. Твърдата материя в познатия за нас материален свят е също продукт на вибрации, както и всички познати за нас сили като топлина, електромагнетизъм, светлина, звук, гравитация и т.н. Следният пример за обяснение на казаното по този Принцип е взет от херметичната книга "Кибалион".

- Представете си, че наблюдавате въртаща се на място метална плоча. Когато честотата на вибрация се покачи, въртенето ще се ускори заедно с нея. Когато въртенето стане достатъчно бързо  и нашите очи започнат да я възприемат като седяща в покой, започваме да чуваме дълбок звук. С допълнителното покачване на честотата, звуковите тонове започват да стават все по-високи до момента, в който ушите ни спрат да долавят дори и звука от плочата. В този момент започваме да усещаме топлина и не след дълго плочата започва да променя цвета си като тръгва от червено към оранжево, след което жълто, зелено, синьо, индиго и накрая виолетово. Когато вибрацията се покачи още повече, нашите очи спират да възприемат и цветовете. С покачването на вибрацията, или с други думи, движението на съставящите частици на плочата, тя започва да се разлага на тях, и тези частици наричаме електрони и йони. Движението на електроните създава електричество, а електричеството автоматично генерира магнетизъм, следователно изпитваме и силата на електромагнетизма. Ако продължим с прилагането на този принцип в увеличението на честотата на вибрации, есенцията на плочата ще достигне източника си - ЦЯЛОТО. Този прост експеримент демонстрира, че всички познати сили на науката са продукти на вибрация, на звукът ОМ. Според херметизма можем да си представим всичко в Сътворението като продукт на различни честоти на вибрации, където най-ниската честота представлява права черта, но противоположно на товa, и най-високата честота ще представлява права черта, но с безкрайна амплитуда.


ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

“Всичко е двойнствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднакво и различно са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят."

В сърцето на този Принцип е изложението, че всичко във физическата, менталната и духовната сфера е двойнствено и има своя противоположност, така те представляват две различни страни на една и съща монета. Например, познатите за нас двойки противоположности, като светлина и мрак, любов и омраза, щастие и тъга, ги виждаме като отделни ментални състояния на ума, но погледнати обективно, те са едно и също нещо. Любовта и омразата са две проявления, две усещания, стоящи на една и съща измервателна линия. Когато каазваме, че обичаме някой, нашето ментално състояние към този човек се намира в едната крайност на тази линия. Колкото по-малко обичаме някой, толкова повече нашето ментално състояние се намира на другия край на същата линия. Омразата е липсата на любов, или любовта е липсата на омраза, но в основата си и двете състояния са идентични по природа, но различни по степен. Този Принцип може да бъде приложен към всичко в сътворението, тъй като "каквото долу, такова и горе, каквото горе, такова и долу". Това, което наричаме "истината" е нашето собствено лично мнение относно различни аспекти от живота, но тъй като всеки човек има своя перспектива върху идентични теми, то това, което е истина за един е измама за друг. В този ред на мисли, всички истини са полу-истини. Разбирането на обективната е истина е ключът към помиряването на всички парадокси.

ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА

“"Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява."

Според този Принцип съществува постоянно люлеене между всички противоположности и това люлеене винаги се проявява с еднаква сила и в двете посоки. В случая човекът е махалото, което постоянно се люлее от една емоция към нейната противоположност. Ако живеем живот изпълнен с малко моменти, които съдържат потенциала да ни направят щастливи, ще изпитваме и малко тъга. Ако живеем живот изпълнен с интензивни моменти способни да ни донесат голяма наслада, неизбежно ще изпитаме и моменти способни да ни донесат и голяма тъга - махалото винаги се люлее с идентична сила и в двете посоки.


Можем да забележим този Принцип във всеки един аспект от живота ни, всяко едно нещо се ражда, расте, достига своя разцвет, след което обратния процес започва да се проявява - започва да губи жизнената си сила и загива само за да се прероди отново, независимо в каква форма. Този Принцип също така може да бъде открит и в градивните частици на материлния свят, който ни заобикаля, които биват в постоянно движение. Може също така да бъде и приложен към човешката история, когато разгледаме различните цивилизации, които са дошли и са си отишли. Най-просветлените индивиди в сферата на херметизма, според тази философия, са способни да извисят съзнанието си до ниво, което ги дарява със способността да бъдат отвъд люлеенето на махалото на живота. Това означава, че човекът е способен да трансформира всяка една ситуация от външния свят в правилната. Макар и махалото на живота да ни дарява с еднакво интензивни противоположни ситуации, ние сме тези, които решаваме как да реагираме на тях. Ние сме създателите на нашето щастие и тъга, на нашата любов и омраза; нашите емоции и чувства не седят някъде там чакайки правилния момент да навлязат в нас, те съществуват вътре в нашия интелект, който ги създава чрез реакцията си към събитията около себе си.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

“Всяка причина има свое Следствие, всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.”

Принципът на Причината и Следствието ни учи, че "инцинденти" и "случайности" не съществуват. Този Принцип, в епохата, в която живеем, може да бъде разбран до най-фундаменталното му ниво. Модерната наука, със своето задълбочаване в изследването на реалността, достигна до факта, че без наблюдател светът съществува само като възможност, a нашият акт на наблюдение е причината светът да бъде създаден. Всеки един от нас е тук, защото преди милиарди години облак от газ и прах се е сфморирал в Слънце, намиращо се в една малка точка от космическото пространство. Нашият ограничен ум не може да проследи, или разбере, сложността на този закон, следователно, когато спечелим от лотарията, наричаме това "късмет", когато мислим за някой и той се обади, наричаме това "синхронизация", когато пострадаме неочаквано, наричаме това "инцидент". Въпреки това, ако човек е съзнателен към своето тяло, своите емоции и своите действия през 100% от времето си, то тогава късмет, синхронизация, инцидент или шанс няма да съществуват за него. Kогато едно камъче падне от скала, то това камъче може би е паднало, защото повърхността върху, която се е намирало е била нестабилна поради постоянното излагане на различни атмосферни прояви, и така всяко нещо има своя причина и всяко следствие действа като нова причина за друго следствие. Непособността на човешкия интелект да проследи първопричината поражда светогледа, че случайности съществуват.


ПРИНЦИПЪТ НА РОДА

“Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.”

Важно е да разберем, че в случая думата "род" не трябва да бъде разбирана като "мъжко" или "женско", и да бъде асоциирано само и единствено с тях. Родът e проявление на ЦЯЛОТО, той представлява закон, който придава тези две различни свойства на определени аспекти от Сътворението, които са предназначени да бъдат обединени. Мъжът и жената са едно от проявленията на Родът, протоните и неутроните са друго. И двете проявления на Родът се привличат с цел създаването на всичко съществуващо, това хиндуистите наричат "Тантра". Когато например, Родът проявен в човека, като мъж и жена се обединят, се създава ново същество, което носи качествата и на двамата си родители. Когато електроните и йоните се обединят, нова частица бива създадена, носеща качествата и на двете; тази частица наричаме атом. Магнетизмът също е проявление на Родът, който съдържа качествата на "положително" и "отрицателно".

Важно е да разберем Принципът на Менталността, защото е ключът към познанието как да бъдем и да вършим, това, което пожелаем.

Важно е винаги да помним Принципът на Съответствието, защото ни учи, че всички останали Принципи се проявяват идентично във всички нива на Сътворението, следователно е ключът към познанието относно това, което е отвъд физическото възприятие.

Важно е да знаем как да използваме Принципът на Вибрацията, тъй като той е ключът към превръщането ни в Сътворител.

Важно е да разберем Принципът на Противоположностите, защото той ни разкрива истината, стояща между дуалността в живота. Тази истина ни дарява с мъдрост и по-дълбоко разбиране относно всичко.

Важно  е да разберем как Принципът на Ритъма оперира, ако искаме да се изгигнем над него.

Важно е да разберем Принципът на Рода, тъй като чрез неговите качества животът придобива безкрайния си набор от форми.


ПРИРОДАТА НА ЦЯЛОТО

Много на брой имена и дефиниции са били дадени на "ЦЯЛЛОТО" - Бог, Брахман, Сат, Шамайим и т.н., както и много описания, но нито една казана дума, опитваща се да дефинира "ЦЯЛОТО" не е вярна. Причината поради, която "ЦЯЛОТО" не може да бъде описано е, защото всичко съществува в него. ЦЯЛОТО е абсолютно всичко, което е, нищо не съществува извън него, иначе ЦЯЛОТО нямаше да бъде ЦЯЛОТО. Също така трябва да бъде и безгранично, защото нищо не може да постави граници на ЦЯЛОТО. Трябва да бъде и безкрайно във времето и винаги трябва да е съществувало, тъй като нищо друго, което да е могло да го създаде е съществувало някога. Нищо не може да съществува без, или извън ЦЯЛОТО, и НЕЩО никога не може да бъде създадено от НИЩО. Тъй като всичко съществува в ЦЯЛОТО, то пространство не може да съществува извън него. ЦЯЛОТО не може да бъде и разделено или отделено, тъй като няма да  бъде ЦЯЛОТО. Трябва да бъде непроменливо и в своята природа, тъй като не съществува нищо, което да е способно да промени неговата природа, както и не съществува нищо, което да може да задейства промяна в ЦЯЛОТО. ЦЯЛОТО не е енергия, не материя, не е ум, ЦЯЛОТО е източникът на всички тези неща. ЦЯЛОТО е Сътворителят на всичките 7 херметични закони, но не е подлежащо на тях, докато всичко останало е.


Тази херметична перспектива относно Източникът, ни разкрива, че той е безкраен, абсолютен, вечен и постоянен в природата си. За да може нещо да бъде способно да му придаде характеристики, или да опише ЦЯЛОТО, то трябва да съществува извън него, тъй като това е единственият начин да разгледаш нещо в неговата цялосност. Но тъй като е невъзможно нещо да съществува извън ЦЯЛОТО, то ЦЯЛОТО е било, и ще остане, вечно недефинирано. Независимо кой се опита да опише или разбере ЦЯЛОТО, ще се провали или ще полудее. Тъй като Вселената е ментална и ние сме част от нея, това означава, че ние съществуваме в ума на ЦЯЛОТО. Персонажите в творбата на автора съществуват в неговия ум, и въпреки че всички персонажи са създадени и се намират в един и същ източник, всеки един от тях е различен от другия. Подобно, ние съществуваме в ума на ЦЯЛОТО, всеки един от нас, притежавайки свое осбствено изживяване, имайки свои собствени характеристики и черти, но не можем да кажем, че ние сме ЦЯЛОТО, защото това би означавало персонажът в историята да твърди, че е авторът. Но следвайки Принципът на Притовоположностите, можем да разгледаме това твърдение от противоположна гледна точка. Тъй като ние съществуваме в ЦЯЛОТО, то тогава ЦЯЛОТО трябва да съществува и в нас. Всеки автор създава своите персонажи спрямо своя собствен ум, своите собствени представи, своите собствени идеи и възгледи, следователно природата на автора съществува в цялата история. Подобно, ние, заедно с всяко едно друго нещо в Сътворението, представляваме част от природата на ЦЯЛОТО.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.