Буда – Историята на Гаутама Сидхарта и просветлението му

Името на човека, познат като „Буда“, е Гаутама Сидхарта. Терминът „буда“ произлиза от санскрит и представлява съчетание от две отделни думи – „буди“ и „дада“. „Буди“ означава интелект, а „дада“ означава „над“ или „отвъд“. Думата „буда“ се използва за всеки, който е надхвърлил интелекта си.

Поради тази причина както в миналото, така и в настоящето съществуват множество „буди“. Гаутама Сидхарта е един от хората, достигнали състоянието „Бу-да“. Често последователите на будизма използват различни изрази, когато се обръщат към него, като например „Почитаният от света“ (World Honored One) или „Татхагата“.

Думата „Татхагата“ произлиза от „тхата“, което обозначава реалността отвъд концептуалното дефиниране. Обикновено се превежда като „такъвост“, в смисъл че светът не е нито това, нито онова – той е такъв, какъвто е. „Татхагата“ означава „онзи, който е такъв“.

След като Гаутама Сидхарта получил своето просветление, му отнело много време да систематизира знанието си в учение, което впоследствие се превърнало в религиозно-философска система, позната като будизъм.

Преди около 2500 години, когато майката на Гаутама била бременна с него, тя срещнала йогин и пророк, който предрекъл, че ще има син, който ще стане или велик император, или велик мъдрец.

Бащата на Гаутама бил крал на малка държава. Когато чул това пророчество, той наредил така нещата, че синът му никога да не се сблъсква с бедите и страданията на света, тъй като именно те биха могли да бъдат спусъкът, който да го превърне във велик мъдрец. Бащата искал синът му да наследи държавата, а не да поеме духовен път.

Поради тази причина още от раждането на Гаутама всичко около него било изрядно. Всички неща били вършени вместо него, така че той да няма никакви грижи. Баща му направил всичко възможно средата около него да бъде прекрасна, за да не се налага той да напуска двореца.

Когато станал на 19 години, баща му го оженил за красиво момиче, което му родило син.

Един ден Гаутама останал сам и поискал от своя слуга да го разведе из града с каруца. Това бил първият път, в който напуснал двореца.

По време на разходката той забелязал стар човек, който си помагал с пръчка, за да ходи. Гаутама бил озадачен и попитал: „Защо този човек изглежда така и ходи така? Какво му е?“. Слугата му отговорил: „Този човек просто е стар и тялото му вече отслабва.“

Гаутама попитал: „Стар? И аз ли ще стана такъв?“. Слугата отвърнал: „Да. Всеки остарява и тялото губи своята жизненост.“

Това прозрение силно го разтърсило, тъй като до този момент той винаги бил жизнен и в разцвета на силите си.

След известно време той забелязал тежко болен човек, лежащ на земята, и попитал: „А този човек какво му е?“. Слугата отговорил: „Той е болен. И това може да се случи на всеки.“ Гаутама отново попитал: „И на мен ли може да се случи?“. Отговорът бил: „Да.“

По-късно преминали покрай място, където се извършвали публични кремации – традиция, която е характерна за Индия и до днес. Гаутама видял как носят тяло и попитал: „А този какво му е? Защо го носят?“. Слугата отговорил: „Този човек е мъртъв.“

Гаутама попитал: „Какво означава да си мъртъв?“. Слугата обяснил: „Означава, че повече не съществуваш. И това се случва на всички, без изключение.“

За млад човек, който току-що навлизал в двадесетте си години и винаги е живял в разкош, далеч от страдания, това преживяване напълно преобърнало вътрешния му свят.

Той започнал да си задава въпроси като: „Какво правя? Какъв е смисълът на всичко това? Какво представлява животът?“.

Желанието да намери отговори станало толкова силно, че не можел да спи. Умът му бил изцяло погълнат от преживяното и той изпитвал дълбоко вътрешно страдание.

В крайна сметка, неспособен да издържи, една нощ напуснал жена си и детето си, което все още било бебе.

По времето, в което Гаутама Сидхарта напуска двореца, в Индия вече съществуват стотици различни йога училища, основани върху свещените ведически текстове. Всяко от тях разглежда различен аспект от йога – изключително обширна и дълбока наука.

Подтикнат от силното си вътрешно търсене, Гаутама започва да обикаля от едно училище към друго. Той изучава и практикува различни методи с изключителна отдаденост, без компромиси и без почивка. В процеса на своите търсения достига до различни състояния на „самадхи“ – дълбоки състояния на медитация. Макар тези състояния да били приятни, той осъзнава, че те не представляват окончателното освобождение, което търси.

Неговата цел е пълно освобождение – не временно преживяване, а крайно решение на въпроса за страданието.

В крайна сметка Гаутама става „самана“ – скитник аскет, който не се задържа никъде и не проси храна. Саманите се стремят да надмогнат основния човешки инстинкт за оцеляване. Повечето от тях все пак се движат близо до села и градове, тъй като хората по онова време почитат търсачите на истина и доброволно им предлагат храна.

Гаутама обаче избира крайност. Неговият стремеж към истина и освобождение е въпрос на живот и смърт. Той се отдалечава напълно от населените места и в продължение на четири години скита като самана. В този период тялото му достига до крайно изтощение – той става буквално кожа и кости, както е изобразяван и в някои негови статуи.

[Гаутама като самана]

В един момент, намирайки се в изключително отслабено състояние, Гаутама трябва да пресече малка река с дълбочина до коленете. Докато я преминава, краката му не издържат и той се хваща за стърчащ клон, за да не падне.

Точно в този момент в съзнанието му възниква въпросът: „Какво всъщност търся? Обикалям от училище на училище, гладувам и вървя – към какво се стремя?“

Тогава той достига до дълбоко осъзнаване – че няма нищо, което трябва да бъде търсено. Истината винаги е била тук, пред очите му, но той не я е разпознавал.

Това прозрение му дава сили да премине реката и да седне под едно дърво, известно като „Бодхи“.

Сядайки под него, той взема окончателно решение: „Или ще осъзная истината тук и сега, или ще умра на това място.“

Тази абсолютна решителност се превръща в ключа към пълното преодоляване на егото и представата за „Аз“. Когато става дума за външния свят, е необходимо време, но вътрешният свят не подлежи на същите закони – там всичко може да се случи мигновено, ако волята е достатъчно силна.

Просветлението не е постепенен процес, а единичен момент. Процесът може да води до него, но самото събитие настъпва внезапно. Човек или е просветлен, или не е – всичко останало е игра на ума.

В този момент Гаутама Сидхарта става Буда. Индивидуалното „аз“ престава да съществува и остава единствено „Татхагата“ – състояние на такава каквато е реалността: неделима, недуална и цялостна.

Съзнанието му се озарява от нова реалност – единствената реалност – и той се слива напълно с нея.

По това време той вече има няколко последователи, които също са самани и са били с него през последните години. Когато отваря очи, те забелязват в него нещо изключително – необикновено излъчване, своеобразна „аура“, която не може да бъде сбъркана.

Те се приближават с очакването да чуят великото учение. Буда обаче се усмихва и казва: „Гладен съм, хайде да сготвим и да ядем нещо.“

Последователите му не разбират това и го напускат, смятайки, че е загубил разсъдъка си. След години усилия и страдание те очакват нещо различно, но получават простота.

Впоследствие Буда се утвърждава като един от най-великите духовни учители, с множество последователи дори за своето време.

В продължение на около 45 години той изнася беседи, дава насоки и създава система от методи, насочени към постигане на просветление.

Според будистките писания, след просветлението си той си спомня до 100 000 свои предишни живота. Чрез практиките си и последващото си развитие той придобива различни „свръхестествени“ способности, но не им отдава съществено значение в учението си.

Пикът на неговото учение се проявява в традицията, която днес познаваме като Дзен. Други направления се разпространяват из Азия и се развиват по различен начин. В Тибет будизмът придобива мистичен и окултен характер, докато в Япония се фокусира върху Нирвана.

Според някои просветлени учители от тази традиция, Буда има достъп до всички нива на съществуване. Той се възприема като напълно завършено същество.

Когато човек достигне състоянието „буда“ и напусне физическото си тяло, това е окончателният край на цикъла. Той не може да се върне обратно в света. Това състояние се нарича Нирвана – пълно освобождение от колелото на карма и прераждане.

Съществуват различни нива на съществуване отвъд материалното, но Нирвана е отвъд всички тях – отвъд самото съществуване и несъществуване.

Буда влиза в Нирвана на около 80-годишна възраст. Преди това той казва на учениците си: „Днес е последният ден – ако имате въпроси, сега е моментът да ги зададете.“

През тези 45 години учението, което днес наричаме будизъм, се развива значително. Следващите „буди“, постигнали просветление чрез тази система, създават свои собствени начини за предаване на учението.

Така будизмът се разпространява все повече, без да губи своята същност – независимо дали се практикува в Тибет, Китай, Индия, Япония или на Запад.

Съществуват и множество истории от живота на Буда след просветлението му – например срещата му със съпругата и сина му, утвърждаването на Махакашяпа като първия напълно просветлен ученик, както и историята за ученик, който живял известно време при жена с леко поведение, след което тя самата пожелала да стане негова последователка.

Животът на Гаутама Сидхарта Буда представлява изключителна възможност за разбиране на човешката природа отвъд интелекта.

Тази възможност обаче не може да бъде напълно осъзната, докато човек не се потопи истински в нея.

Историите и учението му разкриват не просто философия, а път към директно преживяване на реалността такава, каквато е.

 Прочети още:

• Хакуин Екаку – Великият майстор възродил дзен в Япония
• Ако срещнеш Буда — убий го: Радикалният дзен на Линдзъ
• Истории записани от учениците на Зен майстор Банкеи Йотаку
• 5 Зен истории от живота на Иккю Соджун – радикалният монах
• Хуйнен – неповторимата история на шестия зен патриарх
• Бодхидхарма – Свирепият зен майстор пренесъл будизма в Китай
• Басуи Токушо – От детето демон до велик Зен майстор
• 10 Цитата от велики зен майстори
• Седем предсмъртни истории на велики Зен монаси
• Тук и сега – зен истории за-връщане към реалността
• 13 истории разкриващи духа на Зен