Буда - Историята на Гаутама Сидхарта и просветлението му

Името на човека познат като "Буда" е Гаутама Сидхарта. Терминът "буда" идва от санскрит и е съвкупност от две отделни думи - "буди" и "дада". Буди означава интелект, а дада означава "над" или "отвъд". Думата "буда" се използва за всеки, който е отишъл над интелекта си. Поради тази причина в миналото, както и в настоящето, съществуват  множество "буди". Гаутама Сидхарта е един от хората, който е станал Бу-да, а често последователите на будизма използват много различни изрази, когато посочват Будата Гаутама Сидхарта, като например "Почитаният от Света" (World Honored One), или "Татхагата". Думата "Татхагата" идва от "тхата", което посочва реалността отвъд концептуалното дефиниране. Обикновено се превежда като "такъвост", в смисъл - "светът не е това, нито онова, той е такъв, какъвто е", а  пък "Тхатагата" е "онзи, който е такъв". Когато Гаутама Сидхарта получил своето просветление му отнело много време да успее да "систематизира" знанието си в учение, което се е превърнало във вид "религиофилософия" позната като "будизъм".

НАЧАЛОТО

Преди 2500 години, когато майката на Гаутама била още бременна с него, срещнала йогин и пророк, който предрекъл, че ще има син, който или ще стане велик император, или велик мъдрец. Бащата на Гаутама бил крал на малка държава и когато чул за това пророчество наредил така нещата, че синът му никога да не се сблъсква с бедите и страданията на света, тъй като те могат да бъдат спусъка, който да го направи велик мъдрец. Баща му искал синът му да наследи държавата, а не да става мъдрец. Поради тази причина още откакто Гаутама се родил, всичко около него било винаги изрядно, всички неща били вършени вместо него, така че той да няма никакви грижи. Баща му направил всичко около него прекрасно, така че да не се налага на Гаутама да напуска двореца. Когато станал на 19, той го оженил за прекрасно момиче, което му родило едно момче. Един ден Гаутама останал сам и поискал от неговия слуга да го разведе из града с каруцата си. За първи път напуснал двореца. Докато се возил забелязал стар човек който си помагал с пръчка, за да ходи. Гаутама бил озадачен, "Защо този човек изглежда така и ходи така? Какво му е?" - попитал той. Слугата му отговорил, "А, този човек просто е стар и вече тялото му тежи." Гаутама попитал, "Стар? И аз ли ще стана такъв?" Слугата отново отговорил, "О, да. Всеки става стар и тялото му губи жизнеността си." Гаутама не могъл да повярва, тъй като откакто се помни винаги е бил жизнен и в разцвета на силите си, това прозрение го разтърсило. След известно време забелязал много болен мъж, лежащ на земята и попитал, "А на този човек какво му е? Защо лежи така?" Слугата обяснил, "Този човек е болен. И това може да се случи на всеки." Гаутама отново попитал, "И на мен ли може да се случи?", "Да" - отговорил слугата. По едно време минали близо до едно от местата, на които публично кремирали умрелите, което е една от уникалните черти на Индия, която се е запазила и до днес. Гаутама видял да носят труп към това място и попитал, "А на този какво му е? Защо го носят?" Слугата отвърнал, "О, този човек е мъртъв." Гаутама не го разбрал особено добре и попитал, "Мъртъв? Какво е да си мъртъв?" Слугата му обяснил, "Означава, че повече не си. Изобщо. И това се случва на абсолютно всеки, без никакво изключение." За човек, който тепърва е навлязъл в двайсетте си години, който винаги е живял в разкош, далеч от беди, усилия и страдания, цялото това пътешествие преобърнало тотално всичко в него. Започнал да си задава въпроса "Какво правя? За какво е всичко това, което имам? Какъв е смисълът на всичко? Целият този дворец, красивата ми жена, детето ми, удоволствията, какво правя със себе си?"  Конпежът да разбере станал толкова интензивен, че не могъл да спи, умът му бил изцяло погълнат от тази обиколка из града, бил в невероятно постоянно вътрешно страдание. В края на краищата не могъл да издържи и един ден през нощта напуснал жена си и детето си, което е било все още бебе.

В ТЪРСЕНЕ

По онова време в Индия вече съществували стотици различни йога училища базирани на свещените ведически текстове. Всяко едно училище обхващало различен аспект от йога - толкова огромна наука е тя. Гаутама започнал да обикаля от училище на училище в търсене. Изучавал и практикувал различни методи безскруплно и без почивка. Изпитал всички различни състояния на "самадхи"(дълбоко състояние на медитация), но макар и да били приятни, те не са били това, което е търсил. Искал е абсолютно освобождение. В крайна сметка станал "Самана" - скитник, който никога не се задържа никъде и никога не проси храна. Саманите са хора, чиято цел е да победят инстинкта си за оцеляване. Повечето самани все пак минавали близо до села и градове, защото знаели, че хората по онова време почитали онези, които отдавали живота си в търсене на истината, и когато видели такъв скитник му носели храна от собствено желание. Гаутама обаче бил краен във всичко, нямало друг начин за него. Желанието му за истина и освобождение от страданието било на живот и смърт. Той вървял далеч от градове и села в продължение на четири години като самана. Станал кожа и коста, в буквалния смисъл. Някои негови статуи го изобразяват в тази негова фаза от живота му.

[ Гаутама Сидхарта като Самана]

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Докато вървял в това свое слабо състояние трябвало да пресече една малка река с дълбочина до коленете. Пресичайки я, краката не го издържали и се хванал за един стърчащ клон. В този момент, докато държал клона, през ума му минало, "Какво е това което търся? Обикалям от училище на училище, гладувам и вървя. Към какво се стремя?" В този момент получил дълбоко осъзнаване, че наистина няма нищо, което да бъде търсено - то винаги е било тук, точно пред очите му, но не го е забелязвал. Това осъзнаване му дало силата да прекоси реката и да седне под едно дърво на другия бряг. Това дърво е познато като "Бодхи". Сядайки под него, бил готов - "Или сега, на момента, ще осъзная, или ще умра тук седейки." Тази решителност била самият ключ да победи изцяло егото и представата за "Аз". Когато става дума за външния свят, е необходимо време, но за вътрешния свят какво време е необходимо? Вътрешният свят не подлежи на същите закони - всичко може да се случи моментално, стига волята да е достатъчно силна. Просветлението никога не е процес, а просто един-единствен момент. Процесът води до този момент, който се случва с един замах, но човекът не става "постепенно просветлен". Човек или е просветлен, или не е - всичко останало е просто добра или лоша игра на ума. В този момент Гаутама Сидхарта станал Буда. Вече Гаутама не съществувал, имало е само "Татхагата" - такъвост, единност, неделимост, недуалност. Една нова реалност, единствената реалност, била озарила съзнанието му и се сляла напълно с него. По това време Гаутама вече имал няколко последователи, които също били самани и се движили с него през последните години. Когато Буда си отворил очите, последователите му видяли, че излъчва някаква изключително необикновена светлина, някаква аура, която не могла да бъде сбъркана. Отишли бавно до него и зачакали да даде великото учение, великата истина, която е осъзнал. Буда се усмихнал и казал, "Гладен съм, хайде да сготвим и да ядем нещо." Последователите му се спогледали и го сметнали за загубил ума си, след което го напуснали. Толкова години практики, труд, мъчения, страдания, и накрая "хайде да ядем". Но в последствие Буда станал най-великият духовен учител, имащ стотици хиляди последователи дори за онова време. В продължение на около 45 години изнасял "проповеди", давал насоки и създал "система" и "методи" към просветление. Според свещените писания в будизма, след просветлението си, Гаутама си спомнил до 100 000 живота назад. Чрез практиките си от различните училища, както и след просветлението си, усвоил всички "свръхестествени" способности на които не обръщал особено внимание в учението си. Пикът на учението му се превърнало в това, което наричаме днес "Дзен", а други части от него се разпръснали из цяла Азия и били практикувани по различен начин. В Тибет будизмът е от мистично и окултно естество, докато в Япония е целенасочен към Нирвана. Според някои велики просветлени майстори идващи от тази традиция, Буда имал "достъп" до всички светове на битието. Бил е изцяло завършено същество. Когато човек, който е "буда", почине, това е краят. Невъзможно е да се върне обратно на този свят, никога. Излиза завинаги от колелото на карма (колелото на прераждане). Точно това наричаме "Нирвана" - пълно освобождение. Има различни нива на съществуване, които са отвъд материалното, но Нирвана е дори отвъд тези нива. Нирвана е отвъд самото съществуване и несъществуване. Буда влиза в Нирвана на около 80-годишна възраст, когато заявява на учениците си, че "днес е последният ден, сега е моментът да питате, ако имате някакви въпроси." През тези 45 години, в които е бил духовен учител, системата която днес познаваме като "будизъм" е изключително развита и следващите "буди", получили своето просветление чрез тази система, успяват да създадат свои оригинални начини, по които да предадат учението на Буда. Това прави будизмът да се разраства все повече и повече, но духът не се е загубил и до ден днешен, независимо дали човек погледне към будизма в Тибет, Китай, Индия, Япония и дори на Запад. Съществуват и множество истории след като Гаутама Сидхарта е станал Буда, които си заслужават да бъдат чути или прочетени, тъй като разкриват какво представлява истински човек отвъд интелекта си. Някои истории обясняват за срещата му с жена му и сина му след просветлението му. За потвърждаването на Махакашяпа като първия му напълно просветлен ученик.  За негов ученик, който прекарал няколко месеца в дома на "лека жена" и тя самата пожелала да стане последовател на Буда. Запознаването с живота на Гаутама Сидхарта Буда е толкова голяма възможност, която човек не може да осъзнае, докато не го направи.

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов