Диметилтриптамин (ДМТ) - Молекулата на духа

Преобладаващата научна представа за диметилтриптамина (ДМТ) го определя като молекула, която не е нищо повече от един мощен естествен халюциноген, базиран на химичното съединение "триптамин". Диметилтриптаминът спада под категорията "естествен халюциноген", защото човешкото тяло е способно да го произвежда без да се налага да го приема външно, както и защото може да се намери в природата. Главният източник на неговото производство в човешкото тяло е епифизната жлеза. Количествата ДМТ, които се произвеждат по естествен начин, са незначително малки, но тази молекула може също така да бъде извлечена от определени растения (главно от техните корени). Единственото спонсорирано изследване на ефектите от ДМТ се е състояло между 1990-1995 година от Рик Страсман - доктор, специализирал се в психиатрията със стипендия по клинични психофармакологични изследвания и притежава дипломи от Станфордския университет и "Алберт Айнщайн" Колеж по Медицина. Той става и автор на световноизвестната книга "ДМТ - Молекулата на духа".

ЕКСПЕРИМЕНТИ

В рамките на експеримента Рик Страсман приложил приблизително 400 дози ДМТ върху 60 доброволци. Резултатите били смайващи. Пациентите описвали "създанията", които видяли, като по-истински от тези в тяхното обикновено ежедневие. Страсман използвал различни психологични методи в опит да убеди доброволците, че техните изживявания са били просто халюцинации, създадени от техния собствен ум, но пациентите отрекли тази възможност, казвайки, че видяли неща, които техният ум никога не би бил способен дори да си представи, тъй като никога не виждали нищо подобно на това. Може би най-умопомрачителното откритие било фактът, че приликите в изживяванията на доброволците били прекалено близки, за да бъдат просто халюцинации, базирани на техните собствени субективни спомени, вярвания, предразсъдъци и житейски опит, тъй като били от различни култури и част от различни вярвания, или лиспа на такива.

Въпреки че пациентите имали изключително сходни изживявания под ефекта на ДМТ, се наблюдавали някои различия в това, което са видяли, за което най-вероятно е бил отговорен техният субективен ум, но въпреки това приликите в самото изживяване остават забележителни. Повечето доброволци виждали подобни или идентични геометрични форми или създания, които нямали облик, но в последствие започвали да придобиват форма, дефинирана от личните вярвания на човека. С други думи, умът на всеки пациент, в опита си да осмисли случващото се, го свързва със собствените си вярвания, придавайки форма на изживяване, което очевидно е отвъд разбирането на интелекта. Независимо каква форма била прожектирана върху тези безлики "създания", цялостното изживяване с тях било изключително сходно за всички. 

ДНК, ЕВОЛЮЦИЯ И ДМТ 

Всяка клетка в тялото съдържа гени, съхранени в ДНК молекула. Активните гени в ДНК определят какви ще бъдат функциите на клетката, и следователно какъв вид ще бъде. Гените също така са шаблона, който клетката използва, за да създава своите жизненоважни протеини, използвайки 20-те основни аминокиселини. Рецепторите и реакциите на клетката също се определят от активните гени в нейната ДНК. Всяка клетка притежава уникални за вида си рецептори, които са способни да възприемат различни химикали и електрически импулси. Така клетката знае каква реакция трябва да възпроизведе. Следователно човек е способен да изживее различни "халюцинации" провокирани от ДМТ, когато тази молекула влезе в контакт с клетките, защото гените, отговорни за възприемане и реагиране към халюциногени са активни. Клетките и на насекомите и на хората, реагират към ДМТ, следователно гените при насекомите и хората относно ДМТ са активни. Това е интересно, защото еволюцията на организмите е поела няколко разклонения, но тъй като и насекомите и хората притежават активни гени за халюциногени, това означава, че те трябва да са били налични и активни в нашия общ предшественик, който всъшност бил няколко-клетъчен организъм, който е бил безлицев, безмозъчен и неспособен да възприема света, както ние го възприемаме в момента.  И все пак, този организъм е имал активни гени за "халюциниране". Още по-невероятното е, че естественият подбор елиминира всички гени и черти на организмите, които са пречка в оцеляването им, но все пак гените относно производството на ДМТ,  както за неговото възприемане и реакция към него, са се запазили и до ден днешен. Ако ДМТ е наистина просто един халюциноген, е логично неговото естествено производство и клетъчните реакции към него да са били елиминирани от естествения подбор, тъй като халюцинациите в никакъв случай не биха помогнали с оцеляването на организмите. До датата на написването на тази статия, знаем прекалено малко, поради липса на достатъчно експерименти с ДМТ, за да дадем пълно и ясно обяснение дали тази молекула има някаква своя съществена и жизненоважна роля за организма, или е просто вид страничен продукт на други жизненоважни процеси. Текущите данни сочат по-скоро, че въздействието на ДМТ върху човека не е нещо особено по-различно от употребата на някои синтентично създадени халюциногени, а именно успокяването на ума чрез ограничаване на мисловната дейност, както и умственото възприятие за света, което води до виждане на света непоставен в рамките на интелекта. Това изживяване може да бъде нож с две остриета, тъй като човек губи ума си, който обикновено създава всички свои проблеми, и изпада в състояние на спокойствие, но и същевременно не възприема света адекватно, което е опасно за живота му. С други думи, ДМТ може да е просто една доста по-силна и безопасна за организма версия на алкохола и ЛСД.

Автор: Васил Стоянов