5 Зен истории от живота на Иккю Соджун - радикалният монах

Иккю Соджун (1394-1481) е дзен майстор от Япония, роден в период на политически сътресения и войни. Още като дете постъпва в манастир, където започва обучението си в дзен и търсенето на истинската природа на ума. От ранна възраст проявява склонност да поставя под съмнение установените норми и да търси по-дълбоко разбиране отвъд писанията и строгите правила.

По пътя към просветлението Иккю преминал през съмнения, самота и вътрешни изпитания. Неговото пробуждане дошло чрез директно преживяване, а не чрез сляпо следване на традицията. Това го направил остър критик на лицемерието и формализма в религиозните среди.

Той избрал да живее близо до обикновените хора, като често посещавал кръчми и общувал с различни слоеве на обществото. За него дзен не е отделен от ежедневието, а се проявява именно в него. Това разбиране намерило изразяване в неговата поезия и калиграфия, които съчетават духовност, хумор и човешка чувственост.

В края на живота си Иккю станал настоятел на значим дзен храм, но запазил своя независим дух и критично мислене. Неговото учение подчертава, че истината не се намира в думите и формите, а в непосредствения опит. Просветлението, според него, е достъпно тук и сега, в самия живот. Тук ще разкажем пет истории от неговия многообразен живот като започнем с една от най-интересните и известни, свързана с неговото отношение към формалността и догмите на дзен будизма. Тя разкрива неговата смелост и решимост да поставя истината на преден план, независимо от обществените или религиозни норми.

ИККЮ И ЖЕНАТА, КОЯТО МУ ПОМОГНАЛА ДА ОТКРИЕ ИСТИНСКИЯ ДЗЕН

Един ден Иккю преминал през село, когато срещнал красива жена която го поканила да пие чай и след кратък разговор му казала:

-„Може би ще намериш истината, ако наистина се освободиш от всички външни забрани, които ти налагат обществото и религията.“

Иккю бил докоснат от думите й и решил да приложи собствената си философия и разбиране за дзен на практика. На следващия ден отишъл в монашеския храм, където обучавал, и направил нещо, което никой не очаквал - седнал да медитира гол. Когато други монаси го видели, били изумени и го попитали защо е решил да се откаже от монашеските си одежди и да медитира гол. Иккю, със своята характерна откровеност, отговорил:

- „Истинският дзен не е в следването на правилата или външния вид, а в преживяването на настоящия момент, такъв какъвто е. Това, което ви заблуждава, не са облеклата или формалностите, а вътрешната ви привързаност към тях.“

Тази история бързо се разпространила из цяла Япония и Иккю започнал да бъде виждан като символ на антиконформизма в дзен традицията. За него истинската мъдрост не идва от следването на външни правила, а от вътрешната свобода и прозорливост.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА ИККЮ

Един ден, по време на пътуване, Иккю попаднал в голям град. Там се установил в храма, в който бил добре познат, и продължил своите медитации и преподавания на учениците си. Но скоро след това започнали да се разнасят слухове, че той е извършил голямо престъпление. На следващия ден, пред храма му пристигнала група от монаси, начело с висш монах с обвинение към него:

- „Иккю, чухме сме, че си нарушил монашеските правила и си извършил нещо ужасно. Как обясняваш това?“

Иккю не се притеснил и не се опитал да оправдава действията си. Вместо това той излязъл пред тях и казал:

„Да, наистина съм извършил престъпление. Бях влюбен в една жена, и съм се поддал на тези човешки желания, които вие наричате "грях". Но кое е наистина престъплението? Това, че съм човечен и съм позволил на сърцето си да се отдаде на любовта? Или това, че съм искал да изпитам живота в пълната му дълбочина и истинност?“

Този отговор на Иккю предизвикал смут сред монасите, които се чудели как да реагират. Те очаквали признание за престъплението и себенаказание, но вместо това той поставил един по-дълбок въпрос за истинската същност на монашеството и морала като добавил:

- „Не виждате ли, че вие сами потискате човешките си чувства и желания под строгите правила, които сте наложили, но не сте разбрали, че животът не се състои в избягването на страстите, а в тяхното разпознаване и трансформиране в нещо по-висше?“

В крайна сметка, неговите обвинители, понеже не успяли да отговорят на думите му, не могли да му наложат наказание. Иккю не бил осъден, но историята останала като пример за смелостта му да се изправи срещу лицемерието и да води живот, който не се побира в ограниченията на традицията.

СЧУПЕНАТА ЧАША

Една сутрин, Иккю поканил някои от учениците си в своята килия, за да им проведе лекция. Когато се готвел да им разкаже нещо за истинската същност на просветлението изведнъж вместо да започне с обичайните си думи, вдигнал една чаша, която била на масата и рекъл:

- „Вижте тази чаша. Тя е само чаша, но всеки от вас я вижда по различен начин. Някои я виждат като предмет, който е удобен за пиене, други я възприемат като нещо красиво или ценно, а трети като нещо, което може да бъде разрушено, когато падне. Но истинската същност на чашата не е това, което виждате – тя e просто чаша.“

Точно когато казал това, Иккю ударил чашата в пода и тя се счупила на парчета.

- „Какво се случи с чашата?“, попитал той учениците си.

Учениците стояли потресени, а Иккю добавил:

- „Това, което виждате, е само форма. Формата е временна, тя не е вечна. Същността на чашата не се е променилa. Това, което сте смятали за чаша, е само вашето възприятие. Когато тя е счупена, тя все още остава същата, но в различна форма. Точно както и вашето възприятие за просветление – когато търсите външни форми и цели, вие не виждате истинската същност на нещата.“

С тези свои думи Иккю се опитал да накара учениците си да осъзнаят, че "човечността" на човека, "водността" на водата, "вятърността" на вятъра, са една и съща природа с различни имена спрямо формата която я изразява. Когато казва, че истинската природа на чашата е "просто чаша", има предвид, че природата на предмета, който им показва е "такава, каквато е", или с други думи - "отвъд думите и обясненията". Тази природа не се ражда с формата, нито загива с нея, но остава вечна и непроменлива.

ДЪРВЕНИЯТ БУДА

В една студена зимна нощ Иккю бил отседнал в малък храм. Температурата паднала толкова ниско, че станало почти невъзможно да се издържи. За да се стопли, той взел една от дървените статуи на Буда от храма и я хвърлил в огъня.

Малко по-късно друг монах влязъл и, ужасен от гледката, извикал:

- „Как можеш да изгориш Буда?! Това е светотатство!“

Иккю спокойно разбъркал пепелта с пръчка и казал:

- „Търся костите на Буда.“

Монахът, още по-възмутен, отвърнал:

- „Но това е дървена статуя - няма никакви кости!“

Иккю се усмихнал и казал:

- „Тогава ми донеси още една статуя, за да се стопля.“

Това е един от многото случаи в които Иккю показвал своето дълбоко осъзнаване за същността на будизма, а именно, че статуите, писанията, ритуалите, традициите и цялото "религиозно тяло" на будизма, са просто пръст сочещ към луната, но не са самата луна.

ПОСЛЕДНИ ДУМИ

Когато остарял и усетил, че краят му наближава, учениците му го помолили да остави последни мъдри думи — нещо, което да ги напътства след смъртта му.

Всички очаквали дълбоко учение или загадъчен коан.

Иккю взел четка и написал само две думи:

„Нищо особено.“

Учениците били объркани:

- „Това ли е всичко?“

Иккю кимнал спокойно.

Животът и смъртта са две страни на една и съща монета, нито едното, нито другото не е истина, а просто илюзорна игра. Истината отвъд дуалността не е "нищо особено", тя просто "е" и няма какво да бъде казано за нея - или я осъзнаваш, или не. Философстването е излишно.

Автор: Васил Стоянов