Истории записани от учениците на Зен майстор Банкеи Йотаку
ПОДЧИНЕНИЕ
Речите на майстор Банкеи Йотаку не били посещавани само от зен ученици, но и от хора от всякакви рангове и секти. Той никога не цитирал сутри, нито навлизал в схоластични дисертации. Вместо това неговите думи били изговаряни от сърцето до сърцата на слушателите му.
Голямата му публика ядосало свещеник от Ничирен сектата, защото привържениците отишли да слушат относно Зен. Егоцентричният Ничирен свещеник дошъл до храма, твърдо решен да води дебат с Банкеи.
"Хей, Зен учителю!", извикал той. "Почакай. Който те уважава се подчинява на казаното от теб, но човек като мен не те уважава. Можеш ли да ме накараш да ти се подчиня?"
"Ела седни до мен и ще ти покажа", отговорил Банкеи.
Гордо свещеникът си проправил път през тълпата до учителя, избутвайки всеки.
Банкеи се усмихнал, "Ела от лявата ми страна."
Свещеникът послушал.
"Не", казал Банкеи, "ще можем да говорим по-ясно, ако си от дясната. Мини тук."
Гордо свещеникът пристъпил в дясно.
"Виждаш ли?", казал Банкеи, "подчиняваш ми се, и мисля, че си изключително нежен човек. Сега седни и слушай."
ГЛАСЪТ НА ЩАСТИЕТО
След като Банкеи починал, един сляп човек, който живеел близо до храма на майстора, казал на свой приятел:
"Тъй като съм сляп, не виждам лицето на човек. Неизбежно трябва да съдя характера му по звука на гласа му. Обикновено, когато чуя някой да поздравява друг за щастието му или успеха му, чувам също така скрит тон на завист. Когато съболезнования биват изразявани за загубата на друг, чувам също удоволствие и удовлетворение, сякаш този, който изразява съболезнованията се радва, че нещо е оставено за придобиване в света му. От моя личен опит обаче, гласът на Банкеи винаги е бил искрен. Когато изразяваше щастие, не чувах нищо друго освен щастие, и когато изразяваше тъга, тъга беше единственото което чувах."
КРАДЕЦЪТ, КОЙТО СТАНАЛ УЧЕНИК
Когато Банкеи организирал своите седмици на уединена медитация, ученици от много места в Япония идвали да присъстват. По време на една от тези сбирки един ученик бил хванат да краде. Случилото се достигнало до Банкеи с молбата ученикът да бъде отпратен. Банкеи пренебрегнал случая. По-късно ученикът бил хванал в подобен случай, и отново Банкеи пренебрегнал случая. Това ядосало другите ученици, които написали жалба, изисквайки ученикът да бъде отпратен, в противен случай те ще напуснат групово.
Когато Банкеи прочел жалбата извикал всички пред себе си. "Вие сте мъдри братя", им казал той. "Знаете какво е правилно и какво не е. Ако искате можете да учите и практикувате някъде другаде, но този клет ученик дори не разпознава правилно от неправилно. Кой ще го научи, ако не аз? Ще го задържа тук дори и всички вие да си отидете."
Порой от сълзи се изсипал върху лицето на ученика, който откраднал. Всички негови желания за кражба приключили в този момент.
Автор: Васил Стоянов
