Басуи Токушо - От детето демон до велик Зен майстор
Басуи Токушо бил роден в Накамура, област в провинция Сагами, в сегашната префектура Канагава, през 1327г. Майка му имала сън, че ще роди демонско дете. Неспособна да отърси страха си от тази поличба, изоставила новородения Басуи в близко поле. Служители на семейството намерили детето там, взели го и го отгледали. Когато Басуи бил на четири години, баща му починал. Три години по-късно, на негова панахида, Басуи попитал присъстващия свещеник как неговият баща ще изяде даренията поставени на олтара. Когато му било казано, че душата на баща му ще ги изяде, той попитал, "Какво е това нещо наречено душа?" Това било началото на проучване, което не му давало мира през по-голямата част от живота си. Когато станал на около девет, бил ужасен от думите относно агонията на трите зли пътища в будизма, което го накарало да задълбае още повече в значението на "душата". След няколко години, търсенето му го довело до още един въпрос: "Кой е този, който вижда, чува и разбира?" Дълги периоди седял в медитация, забравяйки собственото си тяло, докато един ден не осъзнал, че няма нищо, което човек да може да разбере относно каквато и да е душа. С тази нова негова перспектива относно празнотата на всички неща, Басуи не усещал повече товара на тялото и ума, и неговите съмнения относно Буда дхармата (истината; учението на Буда), временно били изчистени.
Този период на спокойствие продължил докато един ден не прочел в известна книга, "Умът е домакинът, тялото е гостът." Съмнения отново започнали да изплуват в Басуи. Ако умът е домакинът, си помислил, тогава е невъзможно всичко да е празно. Домакинът би трябвало да е господарят, който вижда, чува и разбира, че всички неща са празни. Но кой тогава е този господар? Басуи не могъл да освободи себе си от това ново съмнение. На около двадесет години заминал да учи под ръководството на Зен майстор Око. Той не обръснал главата си и не станал монах обаче, докато не навършил двадесет и девет. Когато накрая официално станал монах, имал много малко вкус към ритуалите и суеверията които често обличали религиите по негово време. Той нито носил робата си, нито рецитирал сутрите като останалите монаси, а просто практикувал медитация безкомпромисно, забравил изцяло вятър, дъжд и студ. Това е бил Пътят на Басуи през целия му живот като практикуващ Зен. На около тридесет години, Басуи получил сатори, което било потвърдено от Козан Монго. По това време Басуи най-накрая започнал да носи будистки дрехи. След като прекарал една година с Токукей, практикувайки интензивен дзадзен, Басуи заминал към Кохо Какумьо, известен и почитан учител. Учейки под негово ръководство, Басуи получил още едно дълбоко пробуждане на тридесет и две години, което било потвърдено от Кохо. След което започнал да странства отново и построил отшелническа хижа в Нанасава. Дълги години Басуи живял в много такива хижи из цяла Япония, където репутацията му като ясен учител се разпространила от уста на уши. С времето било невъзможно за него да продължава да живее в отшелнически хижи поради огромния наплив от хора които идвали от цяла Япония да го видят. Станало нужно да се премести в Ензан, където построил храм и имал много ученици. През 1387г., на 61г., докато Басуи седял в зен медитация покрай своите последователи, се обърнал към тях и им рекъл два пъти: "Погледнете право напред. Какво е това? Гледайте по този начин и няма да бъдете заблудени." След което починал. Година преди смъртта му, негов ученик направил сборник с истории и думите на Басуи към неговите ученици и техните въпроси. Този сборник се превърнал в книгата позната като "Кал и Вода" (Mud and Water). Ето и някои извадки от нея.
Този период на спокойствие продължил докато един ден не прочел в известна книга, "Умът е домакинът, тялото е гостът." Съмнения отново започнали да изплуват в Басуи. Ако умът е домакинът, си помислил, тогава е невъзможно всичко да е празно. Домакинът би трябвало да е господарят, който вижда, чува и разбира, че всички неща са празни. Но кой тогава е този господар? Басуи не могъл да освободи себе си от това ново съмнение. На около двадесет години заминал да учи под ръководството на Зен майстор Око. Той не обръснал главата си и не станал монах обаче, докато не навършил двадесет и девет. Когато накрая официално станал монах, имал много малко вкус към ритуалите и суеверията които често обличали религиите по негово време. Той нито носил робата си, нито рецитирал сутрите като останалите монаси, а просто практикувал медитация безкомпромисно, забравил изцяло вятър, дъжд и студ. Това е бил Пътят на Басуи през целия му живот като практикуващ Зен. На около тридесет години, Басуи получил сатори, което било потвърдено от Козан Монго. По това време Басуи най-накрая започнал да носи будистки дрехи. След като прекарал една година с Токукей, практикувайки интензивен дзадзен, Басуи заминал към Кохо Какумьо, известен и почитан учител. Учейки под негово ръководство, Басуи получил още едно дълбоко пробуждане на тридесет и две години, което било потвърдено от Кохо. След което започнал да странства отново и построил отшелническа хижа в Нанасава. Дълги години Басуи живял в много такива хижи из цяла Япония, където репутацията му като ясен учител се разпространила от уста на уши. С времето било невъзможно за него да продължава да живее в отшелнически хижи поради огромния наплив от хора които идвали от цяла Япония да го видят. Станало нужно да се премести в Ензан, където построил храм и имал много ученици. През 1387г., на 61г., докато Басуи седял в зен медитация покрай своите последователи, се обърнал към тях и им рекъл два пъти: "Погледнете право напред. Какво е това? Гледайте по този начин и няма да бъдете заблудени." След което починал. Година преди смъртта му, негов ученик направил сборник с истории и думите на Басуи към неговите ученици и техните въпроси. Този сборник се превърнал в книгата позната като "Кал и Вода" (Mud and Water). Ето и някои извадки от нея.
"Дори някой, който е извършил най-ужасните престъпления е буда, ако се промени моментално и стане просветлен, но това не означава, че трябва да вършиш зло под предлога, че ще станеш просветлен; когато заблуждаваш себе си и изпадаш в зли пътища, дори будите и патриарсите не могат да ти помогнат. Подобно на дете, което спи до баща си, имайки лош сън в който е бито или се разболява. Въпреки че вика родителите си да му помогнат в неговите мъчения, тъй като те не могат да отидат в сънищата му, дори майка му и баща му не могат да му помогнат. Дори и да имат лекарство, трябва да го събудят. Ако човек може да се събуди със свои собствени сили, може да избегне страданията в сънищата без помощта на други; по същия начин, ако осъзнаеш, че собственият ти ум е Буда, можеш внезапно да избегнеш постоянното въвличане в кръга на живота и смъртта. Ако будите можеха да ни помогнат, как някой щеше да отиде в ада? Трябва да осъзнаеш тази истина сам за себе си."
"Твърди се, че имало буди и патриарси, които основавали учението си на съществуването - това е напълно погрешно. В какви други видове живи буди и патриарси вярваш? Ако вярваш в нарисуваните и скулптурираните изображения на древните буди и бодхисатви, не трябва да казваш, че вярваш в живи буди, а по-скоро че вярваш в злато, сребро, мед, желязо, дърво, камък, хартия, глина и т.н. Тези изборажения и скулптури на будите са плод на човешките умове. Дървените буди никога не са правили хора. Това, което трябва да осъзнаеш е, че умът е майката и бащата на всички Буди, господарят на всички неща."
"Ако желаеш да се хармонизираш с пътя на не-ума, докато все още таиш чувства на привързаност към формите, ще бъде като да се опитваш да запалиш огън като удряш камък на дъното на океана. Въпреки, че е камък на дъното на океана, ако го вземеш и поставиш на суша, и тогава го удариш, моментално ще създадеш огън. Въпреки че всеки камък притежава природата на огъня в себе си, докато е потопен във вода, не може да даде искра. Всички хора са надарени с духовна наклонност към пробуждане, но без да премахнат чувствата на привързаност към всички форми, не могат да породят това пробуждане."
Автор: Васил Стоянов
Автор: Васил Стоянов
