Тук и сега - зен истории за-връщане към реалността

КАКВО СТАВА, КОГАТО УМРЕМ?

Един ученик попитал зен майстора си:

- "И така, майсторе, душата безсмъртна ли е, или не? Надживяваме ли смъртта на тялото ни, или сме заличавани? Наистина ли се прераждаме? Душата ни разпада ли се на съставните си части които се рециклират, или влизаме в тялото на биологичен организъм като цяла единица? Запазваме ли спомените си, или не? Доктрината за прераждането неправилна ли е? Или може би християнското познание относно оцеляването е по-правилно? И ако е така, съживяваме ли се, или душата ни влиза в чиста платоническа духовна сфера?"

Майсторът отговорил:

- "Закуската ти изстива."

Зен насочва човека към тук и сега. И тук и сега е по-важно от всеки рай, всяко отвъдно, всяка религия, всяка философия. Тук и сега е вечността. Тук и сега е единствената божественост. Истината и реалността са тук и сега. Следващата история отново подчертава важността на този момент.

УЧЕНИЕТО Е НАВСЯКЪДЕ

Един конфуциански учител отишъл да търси просветление при зен майстор. Ученикът постоянно се оплаквал, че в цялата работа, в цялото учение на майстора имало нещо гнило. Било сякаш незавършено. Сякаш нарочно сдържал някаква жизненоважна следа. Майсторът го уверявал, че не крие нищо от него. Ученикът настоявал, че има нещо което майсторът крие от него. След известно време се случило двамата да се разходят по планинската пътека. Внезапно майсторът попитал, "Долавяш ли миризмата на планинските лаврови дървета?"

Ученикът отговорил, "Да!"

Майсторът казал, "Виждаш ли! Не крия нищо от теб."

Тази простота към която зен майсторите насочват учениците си изисква от тях да оставят търсенето на просветление. По думите на великия зен майстор Иккю - "Умът. Тъй като няма наистина такова нещо като ум, с какво просветление ще бъде просветлен?" Следната история от суфизма посочва именно глупотата на търсенето на просветление.

УРОК ПО ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Един политик отишъл при майстор в суфизма и му казал, "Каза ми да медитирам, да се моля, това и онова, и го правя, но просветлението никога не идва."

Навън валяло дъжд. Майсторът го погледнал и рекъл, "Отиди навън и постой десет минути на улицата."

Политикът отвърнал, "Да седя на улицата, докато вали толкова силно?"

Майсторът казал, "Просто отиди и просветлението ще дойде."

Политикът се замислил, "Щом просветлението ще дойде си заслужава да опитам. Десет минути стоейки в дъжда не е толкова голям проблем."

Застнал там. Изглеждал глупаво. Хората минавали и си мислили, "Какво прави министър-председателят ни?" Но той си държал очите затворени и от време на време поглеждал часовника си - десет минути били много дълго време, защото се събрала тълпа и хората започнали да се смеят. Били озадачени, "Какво се е случило с министър-председателя?"

След десет минути изтичал обратно в къщата и казал на майстора, "Нищо не се случи! Излъга ме!"

Майсторът попитал, "Кажи ми все пак, как се почувства?"

Той отвърнал, "Почувствах се като много глупав човек, стоейки там, абсолютен идиот."

Майсторът казал, "Това е огромно просветление! Не мислиш ли? Само за десет минути да разбереш, че си много тъп човек. Не е ли велико просветление?"

Това е подходът на зен. Той не дава криле на човека с които да търси Бог някъде горе, а го заземява, отнемайки му всички възвишени идеи без никакво обещание за награда. Обещанието за награда се превръща в обект на егото, като по този начин търсещият не търси Бог, а търси да разрасне собственото си самозадоволство. Зен те иска готов да изоставиш всичко свещено и покварено, всичко "за" и "против". Да скочиш в непознатото с вързани ръце. И колкото повече се стараеш да го направиш, толкова повече се отдалечаваш от него.

Автор: Васил Стоянов