Седем предсмъртни истории на велики Зен монаси

Смъртта винаги е била повод за безброй промени, както в индивидуалния човек, така и в дадени общности. Когато съзнанието се сблъска с нейната неизбежност, настъпва спонтанно обръщане на човека навътре. Kогато цялата му същност прегърне смъртта с ума и сърцето си целият свят изчезва. Тя често се превръща в страховит враг от който човек го побиват тръпки, или който трябва да се старае да сложи под килима на несъзнанието си. Но в редки случаи го превръщат в ходещ огън от копнеж да я опознае по-интимно. Япония и до ден днешен остава нацията която сякаш е прегърнала смъртта толкова интимно, че се е сляла с нея. Хиляди монаси, поети и самураи, са оставяли кратки стихове под различни форми в последните си мигове. Записването на последните думи преди да издъхне човекът се е превърнало в традиция за Японската култура от над хиляда години насам. В тези думи често се разкриват различни състояния на съзнанието на човека - в някои случаи е разкаяние, в някои случаи е утеха, в някои случаи е безразличие, в някои случаи се открива сянка на скрито желание или страх, но определено има и такива, които не могат да бъдат категоризирани по никакъв начин. Тези редки стихове идват от последните мигове на велики зен майстори и хайку поети, и може би биха спаднали към категорията на "смърдящи на Буда" - не става дума за разбиране, а по-скоро за "или го виждаш, или не". Ето и няколко разкази от последните моменти на такива хора.

Такуан Сохо

Характерът на Такуан е бил изключителен. Той е бил учен, художник и поет, бил е в близост със съда и бил почитан, както от владетели, така и от обикновените хора. Отказвал да счита който и да е за негов ученик, тъй като не смятал себе си за учител. Когато бил на 37 години, бил назначен за главен монах на Дайтоку-джи храма в Киото. Такуан ненавиждал властта и авторитета и изоставил храма след три дни. Отказал всякакви почтени титли, и когато бил поканен от шогуна да му служи, отказал. Поради тази причина бил заточен в далечни хълмове. Когато прогонването му било премахнато и му било наредено да се върне в града, Такуан отвърнал, че предпочита планините и нямал желание да се завръща към "мръсното и пренаселеното" Едо. Лежейки на смъртното си легло, Такуан първоначално отказал да напише предсмъртна поема. Накрая се поддал на молбите на заобиколилите го, взел четката си и нарисувал символът за "сън". Когато приключил, поставил четката на земята и починал. Такуан поискал предварително тялото му да бъде заровено в планината, да не се правят никакви гробни услуги и ритуали, и да не се поставя надгробна плоча за него.

Нанпо Шомьо

През 1307г., точно една година преди смъртта си, Нанпо написал:

"Тази година, двадесет и девети от дванадесетия

Няма място където да дойда

Двадесет и девети от дванадесетия следващата година

Няма място където да отида."

Тези думи били разкрити след смъртта му като доказателство, че Нанпо знаел, че ще умре след година. Така и станало. Една година по-късно, на двадесет и деветия ден от дванадесетия месец, 1308г., Нанпо взел четката си, написал следната поема и починал:

"По дяволите този вятър!

Разбъркай дъжда!

Не разпознавам никакъв Буда.

Удар като щрих от мълня - 

Светът се завърта върху пантите си."

Мушо Джошо

В деня на смъртта си, Мушо извикал останалите монаси, организирал нещата за погребението си, казал последните си думи и починал стоейки изправен. (в седяща поза за медитация)

"Когато дойде - ей така!

Когато си отиде - ей така!

Идването и отиването се случват всекиднвено.

Думите които говоря сега - ей така!"

Козан Иккьо

Няколко дни преди смъртта си, Козан извикал учениците си и им наредил да го погребат без церемонии, като им забранил и извършването на всякакви погребални услуги и ритуали. Написал следната поема в утрото на смъртта си, поставил четката си настрана и починал изправен.

"С празни ръце навлязох в света

С боси крака го напускам.

Идването ми, отиването ми - 

Две прости събития

Които се преплетоха."

Сузуки Шосан

Шосан бил роден в самурайско семейство и се сражавал за господаря си докато не навършил 42 години. Докато все още бил воин, посещавал Зен майстори, за да ги пита относно "въпроса за живота и смъртта." През 1620г. изоставил пътя на воина и станал монах. Ненавиждал сектарианизма и чувствал отвращение към институционалната рамка. Поради тази причина никога не ставал част от никой манастир, а въпреки това предпочел да странства от един манастир на друг, говорейки с хора и пишейки върху Будистката доктрина в простоват стил, който бил разбиран от всички. Често критикувал организираната религия и предупреждавал вярващите против стремежа към почит и богатства. Будизмът, написал той, не е абстрактна доктрина, а начин на живот: за воина, начинът на воина, за селянина, начинът на селянина, за търговеца, начинът на търговеца. Човек може да избере каквато и да е секта и начин на молитва, който му подхожда, стига да стои на своя път с цялото си сърце. Шосан наблягал над това, че най-важното нещо е да "гледаш право към смъртта. Да знаеш смъртта - това е цялата доктрина." През пролетта на 1655г. Шосан се разболял. Когато му било казано, че болестта му е смъртоностна, заявил, че това нищо не означава, тъй като той бил мъртъв от над тридесет години насам. Когато състоянието му се влошило изключително много, последователите му се събрали около него и един от тях поискал да каже "своите последни думи". Шосан го изгледал остро и му се скарал: "Какво говориш? Така само показваш, че не разбираш какво съм говорил повече от тридесет години. Ей така, просто умирам."

Ени Бен'ен

Ени се разболял в началото на лятото през 1280г. На петнадесетия ден от десетия месец обявил на последователите си, че скоро ще умре. Те не му повярвали. В деня на смъртта си, заповядал барабанът да бъде бит и неговата предстояща смърт да бъде провъзгласена. След което седнал на стола си и написал последните си думи:

"През целия си живот преподавах Зен на хората-

Седемдесет и девет години.

Този, който не вижда нещата такива, каквито са

Никога няма опознае Зен."

След като добавил датата и подписа си, написал "Сбогом" и починал.

Гоку Кьонен

Когато Гоку усетил, че смъртта му наближава, дал наставление на всичките си ученици да се съберат при него. Седнал на платформата, повдигнал пръчката си, почукал веднъж с нея по пода и рекъл:

"Истината въплатена в Будите от бъдещето, настоящето, миналото;

Учението, което получихме от бащите на нашата вяра

Всичко това може да се открие върху върха на пръчката ми."

Когато приключил, повдигнал пръчката си отново, почукал по пода още веднъж и извикал "Вижте! Вижте!" След което, седейки изправен, починал.

Автор: Васил Стоянов