Кабала - учението за всичко в една картина - "Дървото на Живота"

Кабалата е духовно учение, чийто корени са в юдаизма и е неделичма част от окултизма и масонството. Приликата между Кабала и индуистката философия е огромна. Някои нейни аспекти са идентични с части от херметизма и ученията на Платон и Питагор. Причината, поради която Кабала има сходства с изключително много различни окултни и философски учения е, че тя обхваща цялостна карта, която може да бъде използвана, за да опише и обясни микрокосмоса (човекът като малък Бог) и макрокосмоса (Вселената). Дайън Форчън (британскa окултистка, церемониална магьосничка, писателка и съосновател на "Братството на вътрешната светлина") заявява, че Кабала е западното учение относно човека и Вселената, така както индуизмът е учението относно същото нещо на изток. На запад, от времето на великите древногръцки философи, е започнала насоката към развиване на интелектуалния и рационалния аспект у човека. Поради тази причина западният ум клони да разбира като "разделя" и "класифицира", а след това да обединява отделно разбраните части. Това е изключително неефективен начин да се осъзнае дадено нещо, тъй като "обединяването" представлява сформиране на интелектуална философия от разбраните части. Западният човек остава с изпипана философия и силен морален кодекс, но с празно сърце - това е "стоицизъм". Ако човек иска да навлезе в сърцето на Кабала, не трябва да забравя, че тази картина на Сътворението не е, за да бъде разбрана, а за да може съзнанието да медитира на "етапи", които обхващат точно конкретни неща и по този начин да бъде променяна самата същност на човека постепенно. За разлика от някои методи, като Зен, които наблягат на "внезапното просветление", Кабала е по-сходно учение с Йога, което е "процес", а не "скок". Преводът на думата "Кабала" е под много спорове, но можем да кажем със сигурност, че разкрива своята същност чрез "Дървото на Сефирот", също така познато като "Дървото на Живота".

Това е изображение на Кабалистичното дърво на което ще се връщаме многократно, докато обясняме всяка "сефира" (окръжностите на изображението) от него.

ДЪРВОТО НА СЕФИРОТ

Дървото често е изобразявано като стоящо наопаки - с корените си в "Рая". Това изображение се смята за репрезентация на цялото Сътворение събрано във физически израз. Легендата гласи, че учението на Кабала е било дадено на човечеството от Архангел Метатрон и може да бъде изучавано по три различни основни начина зависимост от това какво иска да научи човек.

На снимката по-горе са показани трите варианта по които може да бъде разгледано дървото. Първият начин е като го разделим на три колони, които са наименувани "Справедливост" (започваща от сефирата "Бина" горе в ляво), втората колона е тази на "Красотата" (започваща от Кетер в средата) и третата - "Милост" (започваща от Хохма в дясно). Вторият начин е познат като "светкавичния", тъй като посоката върви в тази форма - като пътят започва от първата сефира и минава през всяка следваща спрямо реда на тяхното сътворяване. Последният начин е като дървото се разгледа на три триъгълника, всеки един обхващаш три сефири, а трите триъгълника символизират три от четирите свята на битието. Четвъртият свят (Малкут) е последната сефира. Тези четири свята не са отделни един от друг от перспектива на "пространство" или "време", а са различни "нива" на съзнателност. Четирите свята са познати като "Ацилут" (светът на еманацията), "Брия" (светът на сътворението), "Йецира" (светът на формирането) и "Асия" (светът на актуалността).

ТРИЕДННОТО ДЪРВО

Най-често дървото се изучава "триединно", тъй като дава някаква основна представа и разбиране относно цялото учение. Първият свят - Ацилут, е изцяло духовен, лишен от еманация, форма и материя. Това е "светът" в който не съществува никаква "изява", никакво "сътворение". Смята се за първата "изява" на "Eйн Соф" (Безкрайният, Бог), който е върховният Създател на четирите свята. Ейн Соф е нероден, вечен, перманентен, не може да бъде опознат. В първия свят, съзнанието се заражда чрез "духа", който не е нищо друго освен самата динамика на Ейн Соф. Чрез зараждането на съзнанието, "битието" става възможно, тъй като без съзнателност, няма съществуване под каквато и да е форма, и обратното - без еманация, форма и материя, няма съзнание. Светът на "Брия" е наречен "Светът на Сътворението", защото в него новороденото съзнание на "Бог" изрязава себе си за пръв път. Йецира (Светът на Формирането) е светът, в който това изразяване се кристализира все повече и придобива "форма", която може да бъде обхваната от ума. Асия (Светът на Акатуалността) е светът, в който формите се кристализират още по-ясно и намират физическo изразяване. Това е светът на времето, пространството и материята, с други думи - нашата позната физическа Вселена.

ТРИТЕ КОЛОНИ

Трите колони на Дървото на Сефирот представляват двете крайности, двете противоположности, в трите ментални свята (Ацилут, Брия и Йецира), както и балансът между тях в средната колона. В случая средната колона символизира "състоянията на съзнанието", което се определя от всяко състоянието на ума, в което съществува дуализмът. С други думи, съзнанието в средната колона е перманентно "пространство", което е постоянно оцветявано от ума. Когато това изображение се разглежда от гледна точка на макрокосмоса, тези противоположни "сефири" представляват различните изразявания на Сътворението, както и балансът между тях, чрез които се създават четирите свята.

СВЕТКАВИЦАТА

"Светкавичното" разглеждане символизира редът по който индивидуалните сефири са създадени. Всяка сефира представлява различно проявление на "Божия Дух", който твори. Често се дава примерът за течаща река, която минава из света. Докато минава през различни места, приема различни форми и качества. Така, макар и реката да е една, в различни райони тя има различни проявления.

СЕФИРИТЕ

Когато сефирите на дървото се разглеждат индивидуално, трябва да бъдат разгледани и съседните на всяка, тъй като съседните на всяка сефира разкриват и самата нея. Съществуват прекалено много разногласия относно коя сефира колко обхваща и какво обхваща, тъй като самите сефири представляват опит на човешкия ум да постави ясни граници на едно цялостно проявление, което само по себе си не познава "духовно" и "материално", нито само по себе си е разделено на "светове". Изключително трудно е да се поставят точни разграничения на нещо, което прелива изключително плавно от един нюанс в друг, на нещо, което е единно по природа. Следното описание обхваща изключително кратко изложение за всяка една сефира, така че да се придобие някаква бледа представа за това как протича целия процес на Сътворение. Не е важно толкова кой процес в коя сефира се случва, колкото да се разбере самият процес на случване. Сефирите просто улесняват това разбиране, като раздробяват процеса на малки порции, които са лесно усвоими за ума. Изразите и думите поставени в кавички е с цел да не бъдат приемани буквално, а символично.

- Кетер, позната като "Короната", е първата сефира и се смята за "потенциалът за цялото битие". Тя е безкраен набор от "информация", която може да сътвори абсолютно всичко. Тази сефира се възприема като кристализацията на Ейн Соф. Един добър пример за визуална представа на казаното е чаша с топла вода в която се слага много захар и тя се разтваря в нея. Но ако мине известно време и водата се охлади, захарта се кристализира в чашата. По този начин "Кетер" е тази "кристализация" на Ейн Соф. Преводът "короната" символизира, че тя стои над всички останали. Короната седи върху главата, което означава, че не е част от тялото, а нещо над него. Кетер се илюстрира визуално като стар крал в профил носещ корона. Старостта му символизира мъдрост, потенциал и знание. Короната символизира владетелство, a лицето в профил символизира, че едната страна е обърната към непонятното - Ейн Соф, а другата към съзнанието и битието. В микрокосмоса, Кетер се смята, че представлява най-дълбокото ниво на съзнанието (подсъзнателния ум, несъзнателния ум и т.н.). Така както тази сефира е потенциалът за всяко битие в макрокосмоса, това важи и за микрокосмоса. В състояние на дълбока медитация, човек притежава потенциалът и способността да създаде каквото поиска състояние на ума си, емоциите си и енергийте си.

- Хохма, позната като "Мъдрост", представлява първата активност на Кетер. Хохма се заражда, когато потенциалът на Кетер започне да се изразява по начин, който е в състояние "да бъде". Сефирата Кетер, сама по себе си, не е сътворение, а е "празнота", която отговаря на понятието "Шуня" в будизма. Когато това състояние на чист потенциал започне да се активира, той започва да придобива "формата" на Хохма. В микрокосмоса това е "първичната искра", която стартира формирането на мисъл в ума. Мислите идват от нищото и отиват в нищото.

- Бина, позната като "Знание", и в някои случаи като "Разбиране", представлява състояние на "ставане" (becoming). В тази сефира Божият Дух започва да "става". Потенциалът на Кетер се активира в Хохма, а в Бина започва да "става".

- Да'ат, позната като "Разбиране", е сефира, която обикновено не се илюстрира в изображенията на дървото, тъй като по различни причини е приета за "скрита", в зависимост от това дали човек иска да разбере нещо относно миркокосмоса или макрокосмоса. Нейната локация в дървото обикновено е между Хохма и Бина (показано на изображението по-долу), а характеристиките ѝ обикновено са сляти с тези на "Бина", когато тя не участва в изображението. Тази сефира представлява съзнателността към самата "жизнeна енергия" като "еманираща се". В макрокосмоса, Да'ат е състоянието на Божия Дух, който вече е в състояние да бъде изразен в актуална форма. 

- Хесед, позната като "Милост", е самото изразяване, това е върховното "даване", върховното "добро". Често чуваме израза "Бог е добър" и тази сефира символизира причината, поради която това е така. В тази сефира, потенциалът на Кетер е изразен, но все още единен, недуален. Милостта се състои в акта на даване на "шанс" на някого или нещо. Хесед е върхновното даване без задръжки. Дава пълния потенциал на Кетер наведнъж. В микрокосмоса, светът на Брия, който обхваща Хесед, Гевура и Тиферет, е емоционалния аспект на ума. Светът на Ацилут, който е "над" Брия, е светът на "разбирателния и  осъзнаващия" аспект на ума. Начинът, по който възприемем нещо ментално определя случващото се в следващия свят - емоцията. Ацилут е светът на медитативността, а Брия на чувствата и емоциите.

- Гевура, позната като "Суровост/Строгост", е върховното въздържане, върховното ограничение, противоположността на Хесед. В тази сефира се случва "разделянето". Чрез силата на "въздържането", единността в Хесед бива разделена и противоположностите съществуват като различни състояния. В микрокосмоса Гевура е онова чувство в човека, което иска да задържа, а Хесед е чувството, което иска да дава. Едното е чувството на тотална стиснатост, а другото на тотално даване. Хесед и Гевура са двата края на една и съща линия, чиито различни точки по нея създават всички останали различни чувства у човека. Абсолютно всяко чувство, което човек може да изпита е просто различно местоположение намиращо се върху линията на Хесед и Гевура. Когато на изток използват термина "средния път", нямат предвид човек да се намира точно по средата на линията, а да минат отвъд нея, така че всички чувства, които възникват по нея, да бъдат изпитани, но не и да афектират съзнанието. Да отидеш "отвъд нещо", не означава да си безразличен към него и да загубниш способността си да го притежаваш като възможност, а да имаш стабилно в съзнанието си, така че да не трепва, да не се губи в импулсивност.

- Тиферет, позната като "Красота", е рожбата на Хесед и Гевура, тази сефира е "божието дете", тя е самото изразяване на Кетер. В тази сефира "божият дух" е изразен, способен да се превърне във форма. Тази сефира седи в средата на дървото. Когато то се разглежда по първия споменат начин (на три колони), Тиферет е част от средната колона, която представлява състоянията на съзнанието. Тази сефира се смята за "Христовото съзнание", което е отвъд покварата на формите и техните проявления в материя. Изказването, че Иисус Христос е "Бог в плът" е символично на отразяването на Кетер в Тиферет. 

- Нетцах, позната като "Победа", е първата сефира от светът на формите (Йецира). Това е етапът, в който духът приема форма.  Процесът в основата си е идентичен с този случващ се в Бина, която седи на същото място в чисто духовния свят на Ацилут. Така както в Бина, потенциалът на Кетер е в "процес" на "ставане", така и в Нетцах, потенциалът на Кетер е в процес на "ставане", но тук "ставането" се изразява във форма достъпна за въображението. Докато в духовния свят "ставането" е на ниво "жизнена енергия", която е дори отвъд формите.

- Ход, позната като "Разкош/Великолепие", е сефирата, в която "формите" стават "индивидуални" и конкретни. Във всеки от горните три свята процесът е идентичен - сефирите от лявата колона съдържат "потенциала", а сефирите от дясната го "индивидуализират" или "конкретизират". И резултатът от този процес се изразява в съзнанието, което е в средната колона. Следователно съзнанието може да пребивава на нивото на материалното, на нивото на формите, на нивото на "жизената енергия", или на нивото на "Празнотата". На нивото на "Празнотата" няма Кабала, няма учение. Всяко учение, включително и Кабала съществува в първите три свята - материята върху която седи написаното, формите и мислите които се случват в ума докато е концентриран в учението, и състоянията на жизнената енергия.

- Йесод, позната като "Основа", е сефирата на баланса между двете крайности в света на формите. В тази сефира духът, който вече е във форма, е способен да стане материя, така както в Тиферет духът от жизнена енергия е способен да стане форма. В момента разглеждаме дървото вървящо от Празнота към Материя, за да обясним процеса на Сътворение, но когато човек иска да "издигне съзнанието си" до Източника, тогава дървото се разглежда отдолу-нагоре - от материята към празнотата. Когато вървим отгоре-надолу, духът става материя, а когато вървим отдолу-нагоре материята става дух. Можем да кажем, че физическите ритуали свързани с религиите са използване на материалното, така че съзнанието да отиде отвъд него. Въображението може да бъде използвано, за да отиде съзнанието отвъд формите. И разумът може да се използва, за да отиде отвъд дуалността. Така, както емоциите са едно и също проявление случващо се на различно място по линията на Хесед и Гевура, така и формите са едно и също проявление случващо се на различно място по линията между Нетцах и Ход. Всяка сефира е "мъжествена" спрямо следващата и "женствена" спрямо предходната, оплодена е от предходната и опложда следващата. Всяка сефира е родител и дете.

- Малкут, позната като "Кралство", е светът в който всички по-висши принципи, закони, сили и елементи откриват върховно изразяване в актуалност. "Кралството" идва от това, че то представлява място в което съществуват закони създадени от Краля (Кетер) и са ненарушими. С други думи, светът  на "действието", на материята, на актуалността, е изцяло подвластен на принципите и законите на "по-горните". Прост пример е фактът, че физическото тяло може да изпитва болка, но умът е лишен от това чувство - ако във въображението си човек загуби свой крайник, той не изпитва болка. Докато, ако умът изпитва страдание, тялото неизбежно реагира с дисхармония и болест. На тялото му е нужно време, за да измине разстояние, умът може да го направи моментално. Умът не подлежи на същите закони на които подлежи тялото. Световете на "мисловността" и "въображението" с други думи, са по-свободни от принципи и закони сравнение с материалния.

Всичко казано дотук е само една-единствена крачка по път, който може да се превърне във вечно пътешествие. Кабала е "шаблон", който може да обхване абсолютно всяко духовно учение, независимо начина по който е изразено, стига да е автентично. Всеки един аспект от всяка една религия може да намери своя аналогия в Дървото на Сефирот. Това учение помага с интелектуалното разбиране за начинаещите по "духовния път", тъй като могат да вземат всеки един аспект от която и да е религия и ако успеят да намерят неговата аналогия в Дървото на Сефирот, то може да им разкрие всичко относно този аспект спрямо останалите части на дървото, които са свързани с него. Опасността от Кабала е това, че човек може да загуби целия си живот в просто философстване и запълване на Дървото с безброй видове религии, мислейки си, че върви на някъде, докато всъщност тъпче на едно и също място. Кабала е прекрасен инструмент, но не е за тези времена, макар и да може да бъде от полза на малцина. Човек трябва да подходи към Кабала с чисто сърце, в противен случай умът ще превърне учението в средство за "полиране" и "усъвършенстване" на себе си. Кабала е прекалено изкушаващо учение заради това, че изкушава ума да се насочи към него с цел да начеша крастата на егото да бъде "различно", "уникално", "рядко". Когато Кабалата се употребява правилно и се разбира правилно, ефектът е идентичен с този на източните учения - човек става обикновен, а не специален. Изисква се много мъдрост, за да може човек да бъде съзнателно обикновен.

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов