Историята за Фазанг, разкриващ Вселената на императрица У Дзътиан

Click here to read in english...

Един ден императрица У (Wu) попитала господаря Фазанг (Fa-tsang) дали ще е възможно да ѝ даде нагледна и проста демонстрация относно принципа на космическата взаимозависимост, относно връзката между едното и многото, между Бог и неговите създания, и връзката между самите създания.

Фазанг се захванал за работа и уредил една от стаите на двореца, така че осем големи огледала да стоят по осемте точки на компаса (изток, запад, север, юг, югозапад, югоизток, северозапад, североизток). След това поставил още две огледала, едното на тавана, а другото на пода. Една свещ била окачена от тавана в центъра на стаята.

Когато императрицата влязла, Фазанг запалил свеща. Императрицата засияла, "Колко великолепно! Колко красиво!"

Фазанг посочил отраженията на пламъка във всяко едно от десетте огледала и казал, "Вижте, Ваше Величество, това демонстрира връзката между едното и многото, между Бог и всяко едно от неговите създания."

Императрицата отвърнала, "Да, наистина, Господарю. А каква е връзката между всяко същество с всяко друго?"

Фазанг отговорил, "Само погледнете, Ваше Величество, как всяко огледало не само отразява единия пламък в центъра на стаята, но всяко огледало също така отразява отраженията на пламъка във всички останали огледала, докато безкраен брой пламъци не ги запълнят всичките. Всички тези отражения са взаимно идентични; в смисъл, че са взаимозаменяеми, и в друг смисъл, всяко съществува отделно. Това показва истинската връзка между всяко същество към неговия съсед. Разбира се трябва да посоча, Ваше Величество, че това е само груба приблизителност и статична притча относно истинското състояние на нещата във вселената, тъй като вселената е безкрайна, и в нея всичко е в постоянно многоизмерно движение." След това господарят закрил едно отражение на пламъка от безкрайния брой и показал как всяка една, на пръв поглед незначителна промяна, афектира целия организъм на света.

След това Фазанг, за да приключи своето представление, взел една малка кристална топка и казал, "Гледайте сега, Ваше Величство, как всички тези огромни огледала и всичките безбройни форми от отраженията са отразени в тази малка сфера. Как безкрайно малкото съдържа безкрайно голямото и безкрайно голямото съдържа безкрайно малкото, без препречване. Ах, ако само можех да ви демонстрирам безпрепятственото взаимно проникване на времето и вечността, на миналото, настоящето и бъдещето. Но уви, това е динамичен процес, който трябва да бъде усвоен на коренно различно ниво..."

По тази история Ошо дава прекрасен коментар, който във втората си половина носи уханието на Джиду Кришнамурти поради изборa на изразяването му:

"Нищо не съществува като независимо от цялото. Всичко е взаимозависимо и взаимосвързано. Ние, като индивиди, сме част от цялото, не отделни от него. Това, което всеки един от нас вижда е малко по-различно, защото живеем в различни реалности оцветени от нашите минали изживявания, това на което сме били изложени, това което сме преживяли, изтърпяли, научили, приели за истина и т.н. Като резултат от това никога не виждаме нещата като такива, каквито са, но като такива каквито ние сме. Следователно "реалността" в най-добрия случай е субективна, защото никой не вижда вселената през "нашите" очи, които, както обясних по-рано, имат предразсъдъци. Въпреки, че всички идваме от един източник, никои двама души не споделят една реалност. Нашите реалности могат да се презастъпват. За това взаимоотношенията могат да бъдат толкова сложно начинание. Колко трудна е задачата да накараш някого да види света през нашите очи, да сподели нашият житейски опит, и да види живота през призмата на нашите мисли, перспективни, чувства и мнения, всички от които са се сформирали чрез безбройните изживявания, които те никога не са имали."

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов