Завръщането - Историята на Баал Шем за двамата приятели

Имало едно време един свещеник, отличаващ се евреин, който бил добре запознат с Писанията. Въпреки че не считал себе си като един от хасидите, таял огромно любопитство относно невероятните дела на майстора Баал Шем. Така в него израснало желанието да го види лице в лице. Един ден си приготвил багажа и заповядал на неговия кочияш и слуги да организират пътешествието им до града в който се намирал Баал Шем. Нагласата му била, когато пристигне, веднага да накара отсрещния да съзре негoвото знание и разбиране, тъй като се надявал да бъде видян от майстора като достоен за дискутиране на Библията и мистериите на Кабала. Уви когато се видяли, Бaал Шем избягвал всичко от този род и приказвал простовато по всякакви светски въпроси. За богатия човек изглеждало сякаш майсторът не проявявал никакво специално уважение към неговото слово. Въпреки това свещеникът искал поне да си тръгне по достоен начин, за това тихо поставил пакет рубли на масата пред него. Баал Шем видял това, лека усмивка се плъзнала върху лицето му, сякаш се замислил за нещо в миналото.

„Сега приятелю,“ казал след това, „трябва да ми кажеш какво ти трябва от мен.“

Тогава богатият мъж отговорил, като в думите си поставил гордо задоволство, „Аз не желая – нека Божието Име бъде благословено - нищо. Къщата ми има своя комфорт, синовете ми са пораснали в насладата на душата ми, дъщерите ми донесоха добри зетьове, внуците ми растaт вкъщи... Не, Майсторе, не ми липсва нищо!“

„E!“, помислил си Баал Шем, „такъв дар е рядко нещо и не е хубаво да се приема погрешно.“

Рядко му се случвало някой да дойде при него, давайки му подарък, без в същото време да разтвори своето сърце и да излее киселината на страданията си. Един поискал да погледне негова ужасно болезнена рана за която търсил лек, друг ридал относно неговата неплодотворна жена, която може би е бременна, трети бил застрашен от затвор и искал да избяга. Но ето сега пред него стоял човек, който просто направил дар и не желаел нищо.

„Защо тогава си дошъл при мен?", попитал Баал Шем.

„Просто исках да те видя,“ отговорил мъжът, „тъй като твоите чудеса живеят в хората и си известен като свещен човек. Казах на моята душа, ще отида там и ще опозная лицето и гласа му.“

На това Баал Шем отвърнал, „Сега, приятелю, ако наистина е вярно, че си изминал този дълъг път, само за да застанеш пред мен с очите и ушите си, тогава гледай ме добре и ме слушай – ще ти разкажа история, която да вземеш със себе си по пътя си обратно. Но приятелю, слушай ме внимателно! Моята история е следната:

„Едно, време в определен град, живяли двама богати евреина, съседи, всеки от които имал син. Децата били на една възраст, измисляли разни игри един за друг, учили се заедно и се обичали с непоколебима отдаденост. Но колко кратки са дните на безгрижната младост! И двамата израсли и били дадени за съпрузи от ранна възраст от техните родители. Единият се преместил много километри на юг, а другият също толкова надалеч в противоположната посока.

"Но сега, приятелю, слушай ме внимателно."

"Двамата млади мъже се чувствали у дома си в любовта си един към друг, светът все още бил странен за тях, за това си писали дълги писма един на друг всяка седмица, и тези писма били техният живот. Постепенно, обаче, техният поглед се вкопчил в това което ги заобикаляло и засягало. Въпреки това те продължавали да си пишат всеки месец и не скривали един от друг техните сполуки и несполуки. Но ето, че светът ги сграбчил в ръцете си и смачкал свободния въздух в душите им. Започнали да изпитват срам при идеята да признаят в писмата си един на друг, че онази тишина, от която живото слово на любовта идвало, е изчезнала от сърцата им. Така накрая те замлъкнали изобщо, единствено известията от странни усти създавали нишки между тях от време на време. Всеки един от тях чувал за другия, че е известен и се намира в комфорт. След много години се случило единият от тях да загуби всичко онова, което го правило щастлив и му давало сигурност, дори не могъл да нарече дрехите си собствени. Пребиваващ в това състояние и борещ се срещу мизерията, се сетил за своя приятел от младините си, „Този, който някога беше целият свят за мен и много по-красив от самия свят, той ще облекчи моите нужди, ако отида при него.“ Така взел назаем достатъчно пари за пътя си в унижаващи обстоятелства, яздил до града, в който се намирал неговият приятел и го посетил. Там бил приет със сърдечна топлина и цялата къща се събрала за пиршество. Докато седяли един до друг на вечерята, приятелят му го попитал, „Душо на моето детство, как се справя света с теб?“ „Не мога да кажа много“, отвърнал той. „Знай само, че дори дрехите които нося не са мои.“ Докато говорил, сълзи от болка се стичали от очите му и падали върху ленената покривка на масата. Тогава неговият приятел не го разпитвал повече и вечерята продължила с шеги, музика и забавление.

Когато вечерята приключила и приятелите седяли един до друг, господарят на къщата повикал своя секретар и му заповядал да направи отчет за цялото му състояние и след това да го раздели на две равни половини, давайки едната на неговия брат по сърце.

Бедният мъж от преди няколко дни се прибрал вкъщи богат, благословен и скоро го сполетяло обединението на работата и успеха. До няколко години къщата му била по-богата от всякога. По това време обаче, се случичило нещастието да нагостува в къщата на другия приятел и да го остави в мизерия. Мъжът не срещнал нито едно сърце по горчивия си път, което да му подаде ръка или съвет. Докато нуждите му растяли, сякаш голям жаден паяк плетял своята мрежа около него, си помислил за своя приятел от детството. Веднага му написал писмо без колебание, тъй като научил, че богатството му израснало много отвъд неговото предишно състояние. В писмото си му предложил да го навести в голямо страдание с цел, без да се срамува, да поиска помощ от ръката му. Посочил деня и часа в който ще напусне своя град, за да тръгне към него. Тогава, когато настъпило времето, вече изпълнен с щастие, тръгнал пеша на дългия път. Почти не забелязвал голямата умора, която накрая го превзела; зад всеки завой по пътя, във всеки далечен облак от прах, се надявал да забележи каретата на неговия приятел, който идвал да го посрещне, тъй като вече знаел датата на неговото отпътуване. Вече почти пристигнал до странния град – все още напълно сам и изтощен до смърт. Пътешественикът си помислил, „Може би приятелят ми е дошъл да ме посрещне по друг път. Най-вероятно има няколко, които водят от неговия град до моя! Тъй като не ме е срещнал, се е върнал обратно.“ Когато видял къщите и градините в града пред него да блестят в бяло и зелено, умората от крайниците му изчезнала и се запътил още по-бързо. Без затруднения срещнал някой, който познавал пътя до къщата на приятеля му; било великолепно жилище намиращо се на заможна улица. Когато влязъл в нея се озовал в зала, която била изпълнена с масивни и скъпи мебели, но без жива душа в нея. „Странно,“ помислил си той, „приятелят ми не ме чака и тук. Да не би писмото ми да се е загубило, или пък човекът, който ме упъти ме е излъгал?“ Мъжът седнал и зачакал.

През това време неговият приятел седял на горния етаж на неговото великолепно жилище, заобиколен от книгите и таблиците си за сметки. Главата му била заровена в ръцете. От дни душата му била в трудна битка. Когато получил писмото на приятеля от детството му, се сетил за онзи час, в който другият раздели половината от своята собственост с него в името на любовта от детството им, когато били братя. Тогава разбрал, че е негов ред да стори същото. Но неговата природа, която преди това извирала чиста и мила от ръцете на Вечното, била обезпокоена в онези времена, когато се изкачил бързо от внезапната беднотия до богатство. В него поначало имало притеснение относно това да обеднее отново, а по-късно се зародила любов към притежанието, която израснала в студена алчност. Вече всичко в него се съпротивлявало с мисълта да се раздели с част от това което притежавал. Накрая решил да откаже да му даде каквото и да било. Когато обмислил обаче, че при поглед върху него, цялата му твърдост може да се разтопи, бил пленен от притеснение. Заповядал на слугите си да изведат приятеля му навън. Когато един от слугите влязъл в залата, чакащият човек му казал името си и повикал за господаря. Чувайки името му, слугата изпълнил заповедта си и му отказал. Клетият човек си тръгнал и отишъл на място, където може да бъде сам със своята душа. Там изплакал сърцето си на Бог. В този час, по средата на своя горчив плач, изтощен от дългия път без почивка и освежение, издъхнал.

Няколко дни по-късно богатият мъж също починал и застанали заедно пред Съдията на света. Клетият човек спечелил съществуване във велика слава от своето страдание и сърдечност, докато богатият мъж бил обречен да потъне на мястото където ледът гори като огън, домът на твърдите сърца. Когато неговият приятел разбрал за присъдата му, се извикал през сълзи, „Господи, светлината ти не може да освети тъмната тъга, която трябва да чувствам цяла вечност, ако този човек трябва да влезе в царството на мъченията.“

Гласът отгоре му казал, „Каква е молбата ти относно двама ви?“ „Дари ни, О Господи, отново с живот в света,“ отвърнал той. „Нека той се роди в богатство, а аз в беднотия. Ще се появя пред него под формата на просяк и ще поискам от него това, което ми дължи и ми отказа в миналия живот. Но ако духът му е нещастен, както преди, ще излея блестящи сълзи върху сърцето му, и ще се боря с инатливата му душа с цел да получа този подарък от него, дори стотинка по стотинка да е. Тогава гласът разпределил на двама им ново завръщане.

Твърдосърцатият човек живял разкошен живот в богата къща, другият израсъл покрай нуждаещи се хора в далечна земя.

„Сега, О приятелю,“ посъветвал Баал Шем, „напрегни душата си и ме слушай внимателно!"

„Нито един от тях не знаел това, което ги сполетяло преди този живот. Случило се така, че поради нуждата си, бедният човек отпътувал, за да търси милостиня, и така попаднал в града където другият прекарвал дните си в светска наслада. Бедният човек се скитал из улиците и се озовал пред къщата на богатия. Спрял се и повдигнал ръката си към чукалото на портата. В този момент минал човек, видял бедняка на портата и му рекъл, „Тук чукаш напразно; никой не си е тръгвал от този дом задоволен.“ Тогава разбрал, че ще му бъде отказано съдействие и свалил ръката си, но нещо в сърцето му прошепнало, че трябва да получи милостиня от тук и никъде другаде. Почукал, отишъл пред господаря на къщата и поискал от него малко дарение с което ще може да засити мъчителния глад в себе си. „Ако не ми дадеш, ще умра,“ рекъл той. „Държиш живота ми в ръцете си.“

Бедният човек усетил рядка сила да се надига в него; имал чувството, че се молил за нещо поовече от живота си. Странни, силни думи излезли от устата му, използвал мощни жестове и заобиколил заключеното сърце с цялата си сила.

Когато богатият мъж почувствал такава огромна сила да пада върху него, бил пленен от ярост. Ударил просяка, клетият човек, който концентрирал цялата си последна сила в молбата си, паднал мъртъв от удара.“

„Сега приятелю,“ казал Баал Шем, „изслуша ме докрая. Дори и сега ли няма нищо, от което да имаш нужда?“

В този момент еврейнът се стоварил на колене в плач пред майстора. „Учителю, аз съм този безбожен човек. Ти разкъса завесата на вековете, очите ми прогледнаха през веригата на събитията. Какво трябва да направя, за да пречистя душата, която съм покварил?“

„Тръгни и виждай във всеки един беден човек по пътя дете на онзи бедняк, който си убил,“ отвърнал Баал Шем. „Давай колкото можеш повече от собствените си блага и своята помощ. Нека душата ти да залее даровете с любов.“

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.