Три редки духовни истории от изтока

КАЛПАВРИКША

Веднъж един странстващ човек случайно попаднал в рая. Според индийската традиция в рая съществува дърво което сбъдва мечти наречено „Калпаврикша“. Необходимо е само човек да седне под него, да поиска нещо и то се сбъдва веднага, без никакво време между желанието и сбъдването. Странстващият бил уморен и заспал под дървото. Когато се събудил, усетил че е много гладен и си казал, „Чувствам се много гладен. Как ми се искаше да можех да взема храна отнякъде.“ И моментално, вкусна храна се появила от нищото, сякаш паднала от небето. Той бил толкова гладен, че изобщо не обърнал внимание откъде е дошла. Започнал веднага да яде, храната била толкова вкусна, че забравил себе си в яденето. След като заситил глада си, се огледал наоколо. Чувствайки се сит, дошла още една мисъл в главата му, „Само, ако можеше и нещо за пиене да има.“ Тъй като в рая няма никакви забрани, моментално се появило прекрасно вино. Странстващият човек, пиейки си спокойно виното в хладкия ветрец на рая под сянката на дървото, започнал да се чуди, „Какво се случва? Да не съм попаднал в сън, или някакви духове си играят с мен?“ В този момент се появили духове - свирепи, ужасни, отвратителни. Човекът потръпнал целият и се появила нова мисъл, „Тези същества ще ме убият със сигурност!“. Дървото изпълнило желанието му.

Дървото „Калпаврикша“ е умът в отвъдното. В Тибет имат поговорка, „В живота, ти създаваш ума. В смъртта, умът създава теб“, която посочва важността на работата по ума, докато човек е жив, тъй като смъртта е като сън, над който човек няма контрол – получава това, което е в умa му.

ГУТЕЙ И ПРИРОДАТА

Когато зен майсторът Гутей Иши все още бил ученик, станал много известен, защото птички идвали и кацали по рамената и главата му докато медитирал. Веднъж дори една птица започнала да си прави гнездo в косата му. Цялата държава знаела Гутей и хората го почитали като буда. Неговият учител се разгневил и му казал, „Какво прави тази птица в косата ти? Остави всички тези глупости!“ Гутей бил наранен от думите на майстора му, но моментално разбрал. От този ден нататък птиците спряли да идват при него. Хората идвали да го видят, но забелязвали, че вече няма птици покрай него. За това решили да попитат майстора му, „Какво се случи с ученика ти? Птици идваха при него, животни идваха и сядаха до него, но вече няма и следа от тях?“ Майсторът отговорил, „Гутей изчезна, вече не е специален. Птиците вече не го забелязват, животните просто го подминават. Той вече не е там. В началото Гутей все още беше там. Започваше да става специален човек; придобиваше много фино его, започваше да става просветлен! Но сега Гутей остави дори и просветлението, така че птиците вече не идват при него. Защо да идват, когато там няма никого? Защо и животните трябва да идват и да сядат там? Могат да седнат където пожелаят, едно и също е. Вече няма никой.“

ОТЧАЯНИЕТО НА БОГ

В началото, когато Бог сътворил света, той живял на пътя „Махатма Ганди” в Бангалор, Индия. С времето обаче започнал да се уморява, защото хората постоянно го юркали и се заяждали. По средата на нощта телефонът започвал да звъни с оплаквания, „Защо не направи това? Защо направи това, и каква е причината?“ В даден момент му дошло до гуша и казал на своите съветници, „Помогнете ми, бих искал да отида някъде и да се скрия от хората.“ Признал си, „Създавайки човека, извърших най-голямата си грешка.“ След създаването на човека Бог не искал да твори нищо повече. Съветниците му предложили, „Можеш да отидеш в Хималаите, никой няма да дойде там.“ Той отвърнал, „Нищо не знаете – само след няколко хиляди години, което за мен са няколко секунди, Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей (първите хора изкачили Еверест) ще дойдат там и ще ме открият. И веднъж щом ме открият, отново целият „Махатма Ганди“ път ще дойде там с тях.“ Друг от съветниците предложил, „Защо тогава не отидеш на луната?“ Бог отвърнал, „Само след още няколко секунди хората ще достигнат и там. Ще достигнат навсякъде!“ В този момент старейшината на съветниците се приближил до Бог и му прошепнал нещо в ухото, което го накарало да засияе от щастие, сякаш е открил решението! Думите прошепнати в ухото му били, „Моето предложение е да се скриеш в самия човек. Той никога няма да отиде там. Ще ходи по планините, ще катери Еверест, ще ходи на луната, на Марс, на други планети и звезди, ще отиде навсякъде, но едно нещо няма да подозира – че ти се криеш в собствената му душа.“

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов