Животът на великия йогин, тантрик и учител - Миларепа

Миларепа може да се каже, че е човекът, отговорен за духовното състояние на Тибет, което срещаме днес. Той живял през XI-XII век - време, в което будизмът вече бил навлязъл в Тибет, но след Миларепа нищо вече не остава същото.

Той е фигура, сравнима с личности като Сократ, който прокарва граница между философите „преди Сократ“ и „след Сократ“, с Иисус Христос, след който се разделя самото време на „преди Христа“ и „след Христа“. Така и в Тибет може да се говори за духовност „преди Миларепа“ и „след Миларепа“.

РАННИ ГОДИНИ

Историята на Миларепа започва със смъртта на баща му, когато той е още дете. Баща му притежавал значително имущество - къщи и земя - но след смъртта му чичото на Миларепа присвоил всичко несправедливо. Майка му и по-малката му сестра били превърнати в слуги в собствения си дом и подложени на постоянни унижения и жестокости.

В сърцето на Миларепа постепенно се натрупвали омраза и жажда за справедливост и отмъщение. С годините тя се превърнала в негова движеща сила. Когато достигнал юношество, той напуснал дома си, решен да открие окултни способности, чрез които да отмъсти на чичо си.

Тибет, бидейки и до ден днешен земя, в която мистичният и окултният аспект на будизма е дълбоко вкоренен, му предоставил тази възможност. След години на търсене и практика при различни майстори Миларепа усвоил различни мистични способности, като в процеса станал още по-свиреп. Единственото, което поддържало волята му, била жаждата за отмъщение.

След дълго време той се запътил обратно към дома си. Но когато пристигнал, открил, че майка му и сестра му вече били мъртви. Това го пречупило. Желанието му за отмъщение нараснало още повече и взел окончателно решение да довърши започнатото. Разбрал, че предстояла сватбата на сина на чичо му и изчакал.

Когато денят настъпил, Миларепа използвал окултните си способностите си и предизвикал разрушителна буря, която сринала къщата и отнела живота на около осемдесет души, включително чичо му и леля му.

Първоначално това му донесло огромно удоволствие. Но скоро започнал да усеща как извършеното го разяжда отвътре. Постепенно започнал да осъзнава, че това деяние е направило промяна в най-дълбоката му същност.

Така в него се родило ново търсене - търсене на освобождение от страданието.

Той започнал да обикаля от учител на учител, но никой не можел да му даде това, което търсел - пълно освобождение и просветление в един-единствен живот. В будизма това обикновено е процес, който се разгръща през множество животи. Търсенето на процес, който да го освободи напълно от живота и смъртта и да достигне Нирвана в един-единствен живот, е бил наличен като възможност само при малцина йогини.

След дълги години без успех Миларепа се превърнал в развалина - изпълнен с противоречиви чувства, мисли и вина. Миналото му го изяждало отвътре, а никой не можел да му помогне.

Тогава чул за човек на име Марпа.

МАРПА

Чувайки за него, Миларепа тръгнал към селото на Марпа. Когато го наближил, видял няколко деца да си играят. Отишъл при тях и ги попитал къде живее Марпа. Едно от децата му отговорило: „Ела с мен, аз знам къде е“, и го завело до нивата, която Марпа орал.

Щом го видял, Марпа оставил работата си, почерпил го с бира и без много обяснения му наредил да започне да оре. Миларепа започнал да работи, а Марпа си тръгнал. Единствено детето останало.

След като приключил с работата, детето се приближило до него и казало: „Хайде, време е. Ела с мен.“ Двамата тръгнали и стигнали до къщата на Марпа. Тогава Миларепа разбрал, че това дете всъщност е синът на Марпа.

Впоследствие Марпа започнал да възлага на Миларепа най-различни тежки физически задачи. Накрая, изтощен, той се поклонил и го помолил:

- „Моля те, дай ми учение, дай ми метод, с който мога да намеря Освобождение в този живот. Също така, моля те, дай ми подслон и храна.“

Марпа отговорил:

- „Трябва да избираш - ако ти дам учение, ще трябва сам да си намериш храната и подслона. Ако ти дам храна и подслон - намери си учение някъде другаде.“

Миларепа избрал учението. Станал просяк и тръгнал от село на село. За да може да се посвети изцяло на учението си, успял да събере пшеница, достатъчна за цяла година, и се върнал при Марпа.

Когато влязъл вътре, изтропал огромния чувал с пшеница на пода, създавайки силен шум и тропот. По това време Марпа обядвал в съседната стая. Чувайки шума, той се появил и казал:

- „Изглеждаш много ядосан. Да не се опитваш да срутиш тази къща, както направи с тази на чичо си? Напусни.“

Миларепа започнал да се оправдава, че чувалът бил тежък. Но Марпа не приел обясненията и го изгонил, като му наредил да стои извън къщата, да оре нивата и да върши други задачи.

Миларепа не разбрал Марпа. Още в този момент учителят му бил посочил метода, но той нямал „ушите“, с които да го чуе.

Марпа се опитвал да го накара да види себе си отвъд представите си за себе си. Да му покаже, че същността на човека се разкрива най-вече в неговата несъзнателна активност, а не в съзнателната. Всеки може да се представя за нещо, което не е и да се самозалъгва, но малките, несъзнателни действия разкриват дълбините на същността.

Едно грубо хвърляне на чувала - вместо спокойно поставяне - разкрило веднага какво се крие вътре в него.

Методът започва тогава, когато човек е готов да обръща внимание на „малките неща“, защото именно те показват състоянието на сърцето. Ако човек не може да види болестта си, няма как да се излекува.

Но Миларепа започнал да се оправдава - и така показал, че не е готов.

ОТЧАЯНИЕ

Годините минавали, но Миларепа не получавал никакво учение, макар че много други ученици идвали и получавали наставления и посвещения.

Марпа, известен като „Преводача“, бил пътувал неведнъж до Индия, срещал се с велики учители и превел множество тантрически текстове на тибетски. Той пренесъл това знание в Тибет.

Един ден Миларепа, воден от отчаяние, отишъл скришом на една от сбирките му. Марпа бил със затворени очи. Миларепа се надявал да получи нещо - каквото и да е.

Но Марпа внезапно станал, приближил се, намерил го скрит и го набил, след което го изхвърлил навън.

Това се случило няколко пъти.

Минали цели тринадесет години без да получи нищичко.

Накрая Миларепа не издържал. Помолил съпругата на Марпа да се застъпи за него. Тя, водена от състрадание, говорила с Марпа.

Той казал:

- „Нека построи къща за сина ми. Триъгълна.“

После - четириъгълна. После - петоъгълна.

Годините се нижели.

Накрая поискал къщата да има кули около двадесет метра от всеки ъгъл.

Миларепа вече остарявал. За първи път в живота си изпитал истинско отчаяние. Паднал в краката на съпругата на Марпа и рекъл от дълбините на душата си:

- „Животът ми изтича… Дадох всичко. Какво повече мога да дам?“

Дори не било молба, просто последно издихание на силите му.

Тя, от състрадание, му помогнала да получи посвещение от друг учител.

Но нищо не се случило в Миларепа след него.

РЕАЛИЗАЦИЯ

Когато Марпа разбрал, отнел правото на този учител да посвещава.

Миларепа, обзет от разкаяние, тръгнал да се самоубива. Но Марпа го извикал и казал:

- „Досега ти давах методи да отработиш миналото си. Ако ме беше послушал още в началото, това нямаше да е нужно. Но сега вече си готов.“

В това състояние човек оставя егото си. Всички вътрешни бариери падат. Настъпва дълбока чувствителност - състояние на невинност, съчетано със зрялост.

Марпа го посветил.

След три дни Миларепа получил видение. Дакини (тантрично божество, което се смята за въплащение на просветлената енергия) му казала, че му липсва ключов елемент. Когато Миларепа разказал на Марпа за съня си, Марпа признал, че дори той не знае този елемент, но и двамата отишли в Индия при неговия учител - Наропа, който по негови думи, трябвало да знае.

Когато стигнали при Наропа, Миларепа му разказал всичко. След като ги изслушал, се поклонил към Тибет и казал:

- „Най-накрая - една искра светлина изгря в северния мрак.“

След това им предал пълното учение - пътя към освобождение в един живот.

От този момент Марпа станал ученик на Миларепа, а Миларепа - светлината на Тибет.

Книгата „Стоте хиляди песни на Миларепа“ се превърнала в едно от най-ценните духовни съкровища на Тибет. Думите му са песни, които се смята, че имат силата да преведат човека от мрак към светлина.

ОТКЪС

„Аз, Миларепа, човекът, йогинът на Тибет,

Притежавам малко знание, но насоките ми са велики.

Спя малко, но съм упорит в медитацията си.

Смирен съм в сърцето си, но велико е моето постоянство.

Познавайки едно нещо, знам всичко;

Знаейки всичко, знам, че те са едно.

Аз съм експерт в Абсолютната Истина.

Моето легло е малко, но съм свободен да опъна краката си.

Дрехите ми са тънки, но тялото ми е топло.

Ям малко, но съм сит.

Аз съм този, когото всички йогини почитат,

Този, при когото всички предани идват -

Водач по страшния път на живота и смъртта.

Непривързан към дом, без определена обител,

Пренебрегвайки всичко, следвам своята воля.

Не жадувам за притежания.

Не различавам чисто и нечисто.

С малко страст и малко себе-значимост,

Освобождавам възлите на Нирвана.

Утешавам старите в скръбта им,

На младите съм приятел.

Йогин, бродя всички религии,

С надежда всички същества да живеят в щастие.“

Прочети още:

• Тилопа - мистичният майстор на Махамудра и началото на една духовна линия
• Наропа - живот, учения и Шестте йоги | Пътят към просветление
• Буда - Историята на Гаутама Сидхарта и просветлението му
• Садгуру: Историята за просветлението му, Виджи и мисията за Дхяналинга
• Животът на Джиду Кришнамурти и неговото завещание към човечеството
• Шива - Първият йогин и гуру, родоначалникът на духовността

Автор: Васил Стоянов