Животът на великия йогин, тантрик и учител - Миларепа

Миларепа може да се каже, че е човекът отговорен за духовното състояние на Тибет което срещаме днес. Той е живял през 11-12 век, когато будизмът вече е бил част от Тибет, но след Миларепа нещата никога вече не са същите. Той е нещо подобно на древногръцкия философ Сократ, който тегли черта която разделя философите на такива "преди Сократ" и "след Сократ", или пък на Иисус Христос, който разделя времето - "преди Христа" и "след Христа". В Тибет има "духовност преди Миларепа" и "след Миларепа".

РАННИ ГОДИНИ

Когато се говори за Миларепа, историята започва от смъртта на баща му, когато той е бил още дете. Баща му е притежавал добро количество къщи и земя, но когато починал, чичото на Миларепа поел всичко което било на баща му. Направил майка му и по-малката му сестра слуги в къщата и ги измъчвал и тормозил по всевъзможни начини. Миларепа таял много омраза и жажда за справедливост, за отмъщение, в продължение на години. Когато станал юноша решил окончателно да напусне дома си в търсене на окултни способности с които да отмъсти на чичо си. Тибет е земя върху която е разцъфнал окултния и мистичния аспект на будизма, така е и до ден днешен. Не е било особено трудна задача за Миларепа да открие информация и методи свързани окултизъм. След много години, той успял да усвои различни мистични способности, като в процеса станал още по-свиреп. Това, което държало волята му силна през цялото време била жаждата за отмъщение. След много години тръгнал обратно към дома си, за да използва способностите си за отмъщение. Когато пристигнал обаче, майка му и сестра му били вече мъртви - това го пречупило. Тогава решил да изчака до сватбата на сина на чичо му, която наближавала. Настъпил въпросният ден и  Миларепа използвал окултните си способности, за да предизвика умопомрачима буря върху къщата, като убил около 80 човека включително чичо си и леля си. Това му донесло огромно удоволствие и наслада за известно време, но малко по малко започнал да усеща, че това което е направил го яде отвътре. С течение на времето Миларепа осъзнал, че това негово деяние е направило нещо със самата му същност и изпитал нуждата да търси духовен процес, чрез който да се освободи от страданието и това дълбоко чувство на притеснение у себе си. Започнал да ходи от учител на учител, но никой не знаел как да се справи с това което Миларепа търсил - пълно освобождение и просветление в един живот, в този живот. Обикновено, особено в будизма, Освобождението (което е крайната цел на всеки духовен процес) е нещо за което се прави план, който се изпълнява в продължение на най-малко няколко живота. След дълго търсене без успех, Миларепа станал развалина изпълнена с всякакви чувства, емоции и мисли. Миналото му го изяждало отвътре, никой не можел да му помогне с това което търси, пълна безизходица. Накрая някой му казал, че единственият човек, който може да направи нещо по въпроса бил Марпа.

МАРПА

Чувайки това, Миларепа тръгнал към селото на Марпа и когато го наближил видял няколко деца да си играят. Отишъл до тях и ги попитал къде живее Марпа. Едно от децата му отговорило, "Ела с мен, аз знам къде е", и го завел до нивата която Марпа орал. Когато той видял Миларепа оставил нивата и го почерпил с бира, след което му наредил да започне да оре. Миларепа започнал да оре, а Марпа си тръгнал. Единствено детето останало. След като Миларепа приключил с работата си, детето отишло до него и му казало, "Хайде, време е. Ела с мен." Миларепа тръгнал с него и стигнали до къщата на Марпа. Тогава той разбрал, че детето е всъщност синът на Марпа. В последствие Марпа започнал да възлага най-различни тежки физически задачи на Миларепа, но накрая той се поклонил на Марпа и го помолил, "Моля те, дай ми учение, дай ми метод, с който мога да намеря Освобождение в този живот. Също така, моля те, дай ми подслон и храна." Марпа отговорил, "Трябва да избираш - ако ти дам учение, трябва да си намериш сам храната и подслона. Ако ти дам храна и подслон, намери си учение някъде другаде." Миларепа избрал учението, станал просяк и тръгнал от село на село. За да може да се фокусира върху учението си, Миларепа успял да събере пшеница достатъчна за цяла година и се върнал в къщата на Марпа. Когато влязъл вътре, изтърсил огромния чувал с пшеница на пода, който създал голям шум и тропот. Марпа обядвал в съседната стая по това време. Когато чул шума, отишъл при Миларепа и му казал, "Изглеждаш много ядосан. Да не се опитваш да срутиш тази къща, както направи с тази на чичо си? Напусни." Миларепа започнал да се обяснява, че просто чувалът тежал много. Марпа не приел обясненията и го изгонил, казвайки му, че не се е отнесъл подходящо с чувала. Наредил му, "Стой извън къщата ми, ори нивата, върши други задачи, прави каквото искаш." Миларепа не успял да разбере Марпа. Още в този момент Марпа му е посочил метода, но Миларепа нямал нужните уши с които да го чуе. Марпа се опитал да накара Миларепа да види себе си отвъд представите за себе си. Опитал се да му покаже, че същността на човека се разкрива най-вече в неговата несъзнателна активност, а не в съзнателната си. Всеки човек може да се прави на някой, който не е, но малките неща, които върши несъзнателно, разкриват неговата истинска същност, която никакъв външен патос не може да прикрие. Едно грубо, селяндурско хвърляне на чувала, вместо да го остави нежно и спокойно, разкрило моментално що за същност се крие в Миларепа. Чистата същност е добродетелна дори и в несъзнание, а добродетелта не е в действията. Марпа се опитал да покаже на Миларепа, че методът може да започне, само когато човек е склонен да обръща внимание на "малктие неща", защото именно "малките неща" всъщност разкриват в какво състояние е сърцето. Ако човек не може да види болестта си, няма възможност да се излекува. Но Миларепа започнал да се оправдава, защото не смятал някакъв такъв "дребен" акт  за нещо от което трябва да се прави такъв проблем, и то да се стига до там да го изгонят. С тези свои оправдания показал още повече на Марпа, че е неспособен да види какво се опитва той да му покаже и следователно не е готов за какъвто и да е метод или учение.

ОТЧАЯНИЕ

Минавали се години, но Миларепа не получавал никакво учение, макар че през това време много други монаси посещавали Марпа и получавали насоки и посвещения от него. Марпа е бил познат като "Преводачa", тъй като е бил няколко пъти в Индия, срещал се с велики учители и е превел всички велики трантрически текстове от индийски на тибетски. Той е бил човекът който пренесъл цялото това знание изпълнено с окултизъм и мистицизъм в Тибет. Един ден Миларепа отишъл скришом на една от сбирките между Марпа и монаси, на които обикновено той давал методи, учения, и също така медитирали, или практикували други неща свързани с духовния процес. Марпа бил със затворени очи, а Миларепа се надявал да извлече някакво учение, някакъв метод, или каквото и да е нещо, но Марпа станал от мястото си, стигнал със затворени очи до Миларепа, набил го, завлякъл го и го захвърлил на полето. Това се случило още един, или няколко пъти. Минали се тринадесет години! Накрая Миларепа не издържал, бил отчаян, и помолил съпругата на Марпа, с която бил в добри отношения, да направи нещо, така че да му даде някакво учение. Съпругата на Марпа била много състрадателна и поговрила с него. Марпа ѝ казал, "Добре. Нека построи една къща за сина ми, собственоръчно. Искам триъгълна къща." Миларепа построил къщата за две години. Марпа я погледнал и казал, "Искам четириъгълна къща." Миларепа построил четириъгълна къща за още няколко години. Марпа казал, "Искам петоъгълна къща." Така се точели годините една след друга. Марпа поискал и последната къща, която Миларепа построил да има и кули около 20 метра от всеки ъгъл. Миларепа вече започнал да става на години и за първи път в живота си изпитал такова силно отчаяние.. Отишъл до съпругата на Марпа, паднал в краката ѝ и започнал да моли, "Моля те! Животът ми изтича. Знам, че съм направил ужасни неща в миналото. Но толкова години минаха. Толкова труд положих. Не направих ли достатъчно? Дадох всичко което имах, дадох живота си. Какво повече мога да дам?" Отново от своето състрадание, съпругата на Марпа написала писмо до друг учител, който се смятал за достатъчно вещ да дава учения и методи, от името на Марпа и го дала на Миларепа. Миларепа отишъл до въпросния учител и получил "посвещение" от него. Посвещението, в зависимост от традицията, не е задължително да се състои в някакви ритуали. Едно докосване е достатъчно, дори един поглед, дори и просто присъствие и мълчание. Посвещението е акт на предаване на "енергия" от учител на ученик. "Предаването на енергия" се случва дори и между двама влюбени души - само един поглед от единия може да предаде цяла каскада от мисли и чувства на другия. Посвещаването може да бъде от различно естество в зависимост от това какво трябва да бъде предадено. Дори Буда не може да посвети някой във "Висшите Учения", без отсрещния да има нужния капацитет да ги "улови". Ако вземем отново примера с двамата любовника, то единият моментално осъзнава какво другият му предава с едно докосване, или поглед, защото умовете им са на "едно ниво", те са "един ум". Спрямо състоянието и капацитета на ума на ученика, учителят може да предаде определени неща, но не и други. Въпросният учител, при който Миларепа отишъл, го посветил, но нищо не се случило в него - никаква промяна, никакво осъзнаване, никаква емоция, никакво чувство, абсолютно нищо. Учителят бил озадъчен, все пак винаги досега все нещо се е случвало с хората, които посвещавал.

РЕАЛИЗАЦИЯ

Когато Марпа разбрал за случилото се, извикал учителя и му отнел правото да посвещава за напред. Миларепа тръгнал да се самоубива от разкаяние, но Марпа го извикал, дал му учение и му казал, "Досега ти давах методи да отработиш всичко, което си извършил в миналото си. Ако просто ме беше послушал още в началото, всичко това щеше да е ненужно. Но сега разкаянието и отчаянието ти наистина докосват най-дълбоките нива на същността ти." Когато човек е в такова състояние, в което е готов да умре, това означава, че е оставил себе си, оставил е изцяло егото си настрана, няма за какво повече да се бори. В такова състояние човек става изключително сензитивен, тъй като всички бариери на ума, които предпазват егото, са разрушени. Това е състоянието на невинност, която е присъща на децата, но примесена с богат житейски опит и зрял разум. Марпа го посветил и след три дни Миларепа получил видение, в което му се явила Дакини (тантрическо божество) и му казала, "Марпа ти даде учението, но не ти е дал един основен елемент от него, който самият той дори не знае. Отиди и го попитай за него." Когато Миларепа разказал на Марпа за видението си, Марпа се поклонил дълбоко на Миларепа и казал, "Дори и аз не зная относно това, нека отидем в Индия до моето гуру, може би той ще знае." Когато разказал на гуруто си относно видението на Миларепа, гуруто на Марпа се обърнал в посока на Тибет, поклонил се и казал, "Най-накрая, една искра светлинка изгря в северния мрак." След което извикал Миларепа и Марпа и им дал пълното учение, чрез което едно същество може да достигне пълно просветление и освобождение в един живот. От този момент нататък Марпа станал ученик на Миларепа, а Миларепа станал светлината на Тибет. Книгата "Стоте хиляди песни на Миларепа", в която са събрани истории от живота на Миларепа, в които е давал учения и насоки, става една от най-ценните книги на Тибет. Думите на Миларепа са в буквалния смисъл песни, които докосват същността на човека и го трансформират моментално. Слушайки, или четейки "песните" му, човек спонтанно навлиза в дълбоко състояние на медитация. Ето и един откъс от книгата който пасва чудесно за завършек.

"Аз, Миларепа, човекът, Йогинът на Тибет,

Притежавам малко знание, въпреки това моите насоки са велики.

Спя малко, но съм упорит в медитацията си,

Смирен съм в сърцето си, но велико е моето постоянство.

Познавайки едно нещо, знам всичко;

Знаейки всичко, знам, че те са едно.

Аз съм експерт в Абсолютнатa Истина.

Моето легло е малко, но въпреки това съм свободен да опъна краката си.

Моите дрехи са тънки, но въпреки това тялото ми е топло.

Ям малко, но въпреки това съм сит.

Аз съм този, който всички йогини почитат.

Този, при който всички предани идват,

Водач по страшния път на живота и смъртта.

Непривързан към никой дом,

Нямам определена обител,

Пренебрегвайки всичко, аз изпълнявам своята воля.

Не жадувам за притежания.

Между чиста и нечиста храна, не дискриминирам.

Страдам само малко болка от жилото на страстта.

С малко себе-значимост, имам шепа желания;

Не жадувам за обективни и субективни неща;

По този начин развръзвам възлите на Нирвана.

Утешавам старите хора, когато скърбят;

Обичайки забавлението, на младите съм приятел.

Йогин, бродя всички религии,

Надявайки се Божествата и човешките същества да живеят в щастие."

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов