5 безценни истории с духа на Дао от Джуандзъ

Джуандзъ (IV век пр.н.е.), заедно с Лао Дзъ (VI век пр.н.е.), са основоположници на това, което днес познаваме като "Даоизъм". Достигналото до нас от Лао Дзъ са кратки фрази събрани в книга позната като "Даодъдзин" (Tao Te Ching), докато Джуандзъ явно е предпочитал да използва истории, за да предаде духа на Дао. Тук са събрани пет кратки от неговите най-проницателни истории.

ЯО И ГРАНИЧАРЯТ

Яо разглеждал забележителностите из Хуася, когато граничарят на Хуася възкликнал, "Аха - мъдрец! Моля да предложа молитви на мъдреца. Те ще му донесат дълъг живот!"

Яо отвърнал, "Не, благодаря."

"Те ще донесът на мъдреца богатства!"

Яо отвърнал, "Не благодаря."

"Те ще донесът на мъдреца много синове!"

Яо отвърнал, "Не благодаря."

"Дълъг живот, богатства, много синове - това са неща, които всички хора желаят!", казал граничарят. "Как ти единствен не ги желаеш?"

Яо отговорил, "Много синове означава много страхове. Богатствата означават много беди. Дълъг живот означава много срамове. Тези три са безполезни в подхранването на Добродетелта - за това ги отказвам."

Граничарят казал, "Първоначално те сметнах за мъдрец. Сега виждам, че си просто един обикновен човек. Когато Небесата раждат безкрайния брой хора, със сигурност възлагат задача на всеки един от тях. Ако имаш много синове и техните задачи са им възложени, от какво има да се боиш? Ако споделяш богатствата си с останалите хора, какви беди ще имаш? Истинският мъдрец e пъдпъдък, когато е в покой, яде като новородено, той е птица в летеж, която не оставя следа зад себе си. Когато светът притежава Пътя, той се присъединява към хоровия състав с всички останали неща. Когато светът е лишен от Пътя, той подхранва своята Добродетел и се оттегля в отдих. И след хиляда години, ако трябва да напусне този свят, ще го направи и ще се издигне до безсмъртните, яздейки тези бели облаци чак до селото на Бог. Трите притеснения, които спомена, никога не го докосват; неговото тяло е вечно свободно от опасност. Как може да страда каквато и да е срамота?"

Граничарят обърнал гръб и си тръгнал. Яо го последвал, казвайки, "Моля те - бих искал да те попитам..."

"Разкарай се!", казал граничарят.

ДЮК ХУАН И КОЛАРЯТ ПИАН

Дюк Хуан бил в хола си, четейки книга. Майстор коларят Пиан, който бил в двора дълбаейки колело, оставил на земята чука и длетото си, влязъл в хола и рекъл на дюка, "Книгата, която Ваша милост чете - може ли да посмея да попитам чий думи са в нея?"

"Думите на мъдреците", отвърнал дюкът.

"Тези мъдреци живи ли са все още?"

"Умряли са отдавна", отвърнал дюкът.

"В такъв случай, това което четете не е нищо повече от плявата и утайката на тези хора от древността."

"От кога коларят има позволението да коментира книгите които чета?", рекъл дюк Хуан. "Ако имаш някакво обяснение, тогава добре. Ако нямаш, ще ти коства живота!"

Коларят Пиан казал, "Гледам го от страна на моята работа. Когато дълбая колело, ако ударите на чука ми са прекалено нежни, длетото ще подаде и няма да захване. Но ако са прекалено силни, ще захапе и няма да помръдне. Не прекалено нежно, не прекалено силно - можеш да го усвоиш с ръката и да го усетиш в ума си. Не можеш да го поставиш в думи, и въпреки това някакси си има цака. Не мога да го предам на моя син, и той не може да го научи от мен. Това го правя от седемдесет години, и дори на моята възраст продължавам да дълбая колела. Когато хората от древността са умряли, те са отнесли със себе си нещата, които не могат да бъдат предадени. Така че това което четете трябва със сигурност да са просто плявата и утайката на тези хора."

ЖЪЛТИЯТ ИМПЕРАТОР И ЧЕРНАТА ПЕРЛА

Хуанди (Жълтият император) тръгнал да се скита на север от Червената Вода, изкачил склоновете на Кунлун и се загледал на юг. Когато се прибрал вкъщи, открил, че е загубил своята Черна Перла. Изпратил Знанието да я търси, но Знанието не успяло да я намери. Изпратил философът с набитото око - Ли Жи, да я потърси, но Ли Жи не успял да я намери. Изпратил Изтискващия Дебат  да я потърси, но Изтискващият Дебат не успял. Накрая опитал да използва Безформения, и Безформеният я намерил.

Жълтият Император рекъл, "Колко странно! - в края на краищата Безформеният беше този, който успя да я намери!"

ДЖУАНДЗЪ И ХУЕЙ ШИ

Джуандзъ и Хуей Ши се разхождали покрай язовира на река Хао, когато Джуандзъ рекъл, "Виж как рибките излизат и се стрелват наоколо, накъдето си поискат! Ето това харесват рибите!"

Хуей Ши отвърнал, "Ти не си риба - как знаеш какво харесват рибите?"

Джуандзъ рекъл, "Ти не си аз, така че как знаеш, че не знам какво харесват рибите?"

Хуей Ши отговорил, "Аз не съм ти, така че със сигурност не знам какво знаеш. От друга страна, ти със сигурност не си риба, така че това все пак доказва, че ти не знаеш какво рибите харесват!"

Джуандзъ отвърнал, "Нека се върнем към първоначалния ти въпрос, моля. Ти ме попита 'как' знам какво рибите харесват - така че вече си знаел, че аз съм знаел, когато зададе въпроса си. Знам го като стоя тук до Хао."

ДЖУАНДЗЪ И КРАЛЯТ НА ЧУ

Веднъж, докато Джуандзъ бил на риболов покрай река Пу, кралят на Чу изпратил двама служители да отидат и да му обявят:

"Бих искал да ви обезпокоя с управлението на моето царство."

Джуандзъ задържал въдицата в ръцете си, и без да се обръща, рекъл, "Чувал съм, че има една свещена костенурка в Чу, която е мъртва от три хиляди години насам. Кралят я пази обвита в плат и кутия, и я държи в родовия храм. Тази костенурка би ли предпочела да бъде мъртва и нейните кости да бъдат запазени и почитани? Или би предпочела да бъде жива и да влачи опашката си в калта?"

"Би предпочела да бъде жива и да влачи опашката си в калта", отвърнали служителите.

Джуандзъ рекъл, "Махайте се! Ще влача опашката си в калта!"

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов