Какво е "гуру" и човек има ли нужда от него по духовния си път?
Думата "гуру" се използва за хора, които са "експерти" във вътрешния свят на човека. Експерт е човек, който е извървял сам пътя, със своите крака, и познава къде могат да се направят всички възможни грешки. За разлика от психолога, гуруто води човека отвъд ума, докато първият работи в него. "Отиването отвъд ума" не означава да се спре мисловната активност, което не би било по-различно от това човек да загуби това, което го прави различен от животните, а означава нашето "съзнание" или "внимание" да не се губи в ума. "Губенето в ума" не идва от самите мисли, а от нашата привързаност към тях. Едни мисли идват и си отиват без вниманието ни да се загуби в тях, а други носят в себе си сила, която тегли съзнанието към тях и го задържа в тях. Тази "сила" не е нищо друго освен нашите представи за "добро" и "зло", "правилно" и "неправилно", "полезно" и "вредно", "искам това" и "не искам онова", "любов" и "омраза", "просташко" и "интелигентно". Тези идеи се крият дълбоко в несъзнанието на човека и дърпат конците на неговото поведение. С други думи, докато човек не заличи тези концепции, той може само да живее повърхностно в илюзията, че е свободен, докато дълбоко в него цялото му поведение и всяко негово решение е предопределено. Това е "колелото на карма".
РЕЛИГИОЗНИ ПРАКТИКИ И РИТУАЛИ
Мислите сами по себе си идват и си отиват "като облаците в небето", но когато в нас се таи този дуализъм, съзнанието се движи заедно с тези облаци. Човек може да изпълнява всички ритуали на дадена религия, може да танцува, да свири, да напява, да рецитира свещени молитви и писания, да седи със затворени очи и кръстосани крака, да концентрира ума си към различни части на тялото си, да си кълчи крайниците в разни асани, но всички тези "практики" са само инструменти, чрез които животът става малко по-поносим. Всички ритуали и практики свързани с външния аспект на човека и света, са просто драскане върху повърхността на проблема, те не могат да донесат истинска свобода. Гуруто е този, който е изминал един или повече от "пътищата" към тази свобода, и следователно споменатите практики са инструменти, които понякога дава на "учениците си", спрямо тяхната същност. Всички ритуали и практики са вид операция върху ума и тялото, които понякога не са необходими, а понякога са необходими, но без да знаеш дали са, или не са, и без да знаеш как трябва и как не трябва да се случат, си играеш с огъня. Можеш и да сполучиш, но по-вероятно е да не сполучиш, дори и да си изчел всички книги за това как се изпълянват "правилно". Всяка практика и ритуал си има "цака", която не може да бъде предадена с думи и следователно усвоена с четене. Практикуването и заниманието с "йога" или друг вид "религиозни аспекти" без надзора на гуру, може и да бъде успешно, в никакъв случай не е невъзможно, но не е безопасно. Тук идва проблемът, че днес "гурутата" са навсякъде, всеки е месия, спасителят на човечеството, или хората около него. "Аз съм прочел това-и-това, медитирал съм толкова-и-толкова, бил съм там-и-там, срещнал съм този-и-онзи, разкриха ми това-и-онова, следователно си давам правото да бъда спасител на заблудилото се простолюдие." Има прекалено много "себепровъзгласили се" гурута, които дават "помощта си", там където не е желана. Да предложиш помощта си е едно, да я насилваш е друго. Да даваш всичко от себе си, когато тя е приета е едно, да го правиш за да начешeш собственото си его, е друго.
КОПНЕЖ И АВТЕНТИЧНОСТ
Този, който не може да спи нощем, защото копнее да разбере какво е смъртта, какво е Бог, какво е той самият, по един или друг начин прибягва до гуру - може това гуру да са книги, филми, или клипове на някой "просветлен", но доколкото него го засяга, той наистина не знае нищо за "просветление" и "Бог". Признавайки своето невежество, и копнеейки не само за думи, но най-вече за лично изживяване, търсачът на Истината попива всичко като дете, без да знае дали е на прав път, или не. Ако човекът гори в себе си за Истината, тогава е без значение дали гурутата на които попада за автентични, или не. В такъв човек, ушите са отворени, а устата затворена, и върви без да спира докато сам не пристигне. Такъв човек слуша думите, не се интересува от това кой ги казва. Стремежът му към Истината не му позвоялва да се привърже към никого. Такъв човек не се задържа никъде, идва и си отива, и се спира единствено пред Истината. Единственият начин на човек да попадне на автентичен "гуру" е, ако има толкова силен копнеж в него. Ще скита наляво-надясно, но накрая ще намери автентичен гуру, защото той е въплащение на Истината, а за един непоколебим търсач това разпознаване се случва спонтанно. Ако сърцето на човек не гори достатъчно силно, ще се спира там където е комфортно за ума, а не там където е свободата. От тази гледна точка трябва ли му гуру на човек? - Не. Но ако иска пряк път, гуруто е единственият начин. Да извървиш пътя към каквото и да е, без насоки от някой, който го познава, е неизбежно многократно по-бавно, трудно и болезнено. Дори когато за първи път човек съзрее Истината, това е само първата стъпка. Тепърва трябва да я стабилизира в себе си, така че да обхване цялата му същност, целия му живот. Това също е процес, който протича много по-плавно с гуру, отколкото без. Самата концепция за "гуру" също така съществува единствено от гледна точка на неговите "ученици" или "последователи". Гуруто не е "гуру" сам по себе си. Гуруто е гуру единствено в очите на тези, които имат нужда от неговата мъдрост и насоки. Гуруто не вижда себе си като гуру, нито вижда хората срещу него като "ученици" или "последователи", а като човешки същества, които търсят това, което и той е търсил някога. Гуруто е просто като огледало, което отразява, реагира, спрямо хората срещу него. Гуруто не е състрадателен сам по себе си, не е нищо сам по себе си, и точно поради тази причина е способен да бъде гъвкав и да отразява, да се адаптира и да отговаря на нуждите и стремежите на всеки отделен търсач. Това е неговата природа. Животът му е спонтанност. Къде има място за това да възприема себе си като "над" или "под", като "гуру" или "ученик"? Доколкото него го засяга, той се адаптира и се движи спрямо природата на хората срещу него. Самите концепции за "гуру, учител, философ, професор" нямат никакъв смисъл и дълбочина в ума му. Ако трябва да научи нещо ново ще си затвори устата и ще си отвори ушите, но за него това не е "ученичество", а спонтанно необходимо действие, без което не може да научи. Гуруто е толкова учител, колкото е и ученик. Толкова е състрадателен, колкото и безскрупулен. Толкова е мъдър, колкото е и невеж. Толкова е сериозен, колкото е и лигав. Толкова е мъж, колкото е и жена.
МЪЖКИЯТ И ЖЕНСКИЯТ ПЪТ
Това колко гуруто може да направи за някого зависи от отдадеността на отсрещния. Самата дума "отдаденост" означава "доверие", защото да имаш доверие на някого означава да предадеш част от себе си в неговите ръце. Да предадеш част от себе си в нечий ръце означава да си "отдаден", означава да си поставил себе си малко настрана. Когато имаш доверие у някого, неговите думи достигат по-дълбоко в теб, защото не се съмняваш в тях. Съмнението и доверието не могат да съществуват заедно. Отдаването е "женственият" път до Истината, докато завземането е "мъжественият". Тук не става въпрос за "мъж" и "жена" като полове, а за качества, които са присъщи във вътрешния свят на всеки, независимо от пола на тялото. Някои хора са по-склонни да се доверяват, други да се съмняват. Някои са по-склонни да се отдават, други да завладяват. Чрез отдаването можеш да заличиш себе си изцяло, така че да се слееш изцяло с всичко. Чрез завладяването можеш да приемеш всичко в себе си и резултатът ще е същият - няма аз и не-аз. Обикновено тези две качества на вътрешния свят на човека съответстват на пола на тялото, но в зависимост най-вече от времената, могат и да не съответстват. Времената в момента са времена на логика, наука, интелектуалност, с други думи "времена на съмнение", или времена на "мъжествения" аспект. Пътят на завладяването, или "мъжественият" път, е трудно да съжителства с гуру, тъй като по този път човек иска да завладява, а не да бъде "завладян". Възможността да има нужната отдаденост става невъзможна. "Женственият" път е многократно по-кратък, по-бърз, по-приятен и по-лесен. Ако трябва да се вслушаме в изказването "работи умно, а не усърдно", тогава се случва малко противоречие - "жественият" път, лишен от разсъждения и усърдие, излиза по-умен. Това, което се случва на последното стъпало на "мъжествения" път, се случва на първото стъпало на "жествения". "Мъжественият" път минава през безброй страдания, само за да стане едно с Истината накрая, докато "жественият" го прави с една крачка, като предава себе си изцяло на въплатената Истина, която е самият гуру. "Плюсът" при "мъжествения" път се крие в това, че който го е извървял, може да бъде гуру. "Женственият" път не изисква човек да върви със собствените си крака, а използва човека, или нещото, на което е отдаден, за да го прекара до крайната дестинация без усилия от негова страна.
Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.
Автор: Васил Стоянов
