Историята за Нагарджуна и крадеца

Целта на историята не е да бъде разказана, така че да бъде напълно тъждествена със случилото се, или с други думи - достоверна, а да провокира насочване на читателя обратно към него.

НАГАРДЖУНА И КРАДЕЦЪТ

Единственото притежание на Нагарджуна била купичка за милостиня, която използвал в аскетичния си живот. Кралицата на местността в която Нагарджуна пребивавал била влюбена в него, но по-скоро думата "любов" в случая трябва да се разбира като "почит", като нещо повече от просто "уважение". Кралицата обичала Нагарджуна заради това, което самият той е бил. Отдавайки се на любовта си, го извикала при нея. Когато Нагарджуна пристигнал, кралицата поискала от него да ѝ даде неговата купичка за милостиня, а в замяна тя ще му даде подарък, който поискала да обещае, че ще приеме. Нагарджуна отвърнал, "Първо ми кажи какъв е подаркът." Но "жената си е жена" - "Няма значение какво ще ти дам, обещай ми, че ще го приемеш! Обещай!". Нагарджуна се усмихнал, какво да прави - предал се и обещал. Кралицата взела неговата купичка и му дала в замяна нова златна купа, цялата украсена с диаманти. Всички присъстващи хора на събитието били в шок и потрес, някои започнали да се смеят, тъй като виждат някаква смешна и нелепа сцена - "Няма как Нагарджуна да приеме нещо толкова скъпо, нещо толкова присъщо на материалността, при положение, че е такъв аскет и свещен човек." Но за учудване на всички, Нагарджуна благодарил и приел купата, тъй като не правел разлика между "материално и духовно", "висше и нисше", бил е отвъд тези неща. След като получил скъпоценната си купа потеглил обратно към порутената колиба в която живеел. Тя нямала прозорци и по-голямата част от покрива дори липсвала. Докато вървял усетил, че някой го следи скришом. Това бил най-добрият крадец в страната, който видял случилото се. Крадецът си казал, "Този човек, гол и бос, живеейки в такава порутина, със сигурност ще загуби тази купа която струва повече от едно село. Някой със сигурност ще се възползва от безсилието му и ще му я открадне. Защо да не съм аз, така или иначе ще я загуби?" Така крадецът решил да изчака да настъпи вечер и да открадне купата докато Нагарджуна спи. Но когато Нагарджуна се върнал в колибата си, взел купата и я хвърлил през прозореца, падайки в близост до крадеца, който се бил настанил да чака вечерта отвън. Когато видял как Нагарджуна захвърлил купата се вцепенил, "Какво прави този? Луд ли е? Знае ли колко струва тази купа?" Бил толкова онемял, че взел купата и влязъл с нея в колибата и го попитал, "Защо хвърли тази купа? Знаеш ли стойността ѝ?" Нагарджуна казал, "Знам, че беше решил да чакаш до вечерта, за да заспя и да я откраднеш. Реших да не ти губя времето да чакаш излишно, а и така няма да те направя крадец. Хвърляйки я, ти просто я намери, и така не ти се налага да се превръщаш в крадец заради мен."

Човекът изпитал внезапно неодържимо желание да има това, което Нагарджуна притежава в себе си и поискал от него да му каже как и той да го придобие. Но преди Нагарджуна да му даде съвет крадецът добавил, "Знай само, че съм ходил при много светци преди това и всички са ми казвали, че ако искам да видя своята буда природа, първо трябва да оставя кражбата, а това не ще направя!" Нагарджуна отвърнал, "Няма нужда да изоставяш кражбата. Единственото което трябва да направиш е да бъдеш съзнателен, когато крадеш." Крадецът попитал, "Това ли е всичко?" - "Да, това е всичко.", рекъл Нагарджуна. След една седмица крадецът се върнал яростен и се развикал, "Измамник! Ти ме измами!". Нагарджуна попитал, "Какво има?". Крадецът отвърнал, "Послушах съвета ти и вече не мога да крада! Не че съм изгубил умението си, напротив - даже достигам до многократно по-големи богатства и точно преди да ги открадна ставам съзнателен към това което върша и не мога да го направя! Започвам да виждам глупотата си - 'Каква е тази лакомия? Тази алчност? За какво го правя? Накрая нищо няма да отнеса с мен, когато умра." Нагарджуна казал, "Ти ме попита как да имаш това, което аз имам и аз ти дадох метода. Сега вече сам трябва да направиш своя избор - или да оставиш съзнателността и да запазиш кражбата, или да оставиш кражбата и да запазиш съзнателността. Не можеш да имаш и двете, те са като светлината и сянката - където е едното, другото не може да го бъде." Крадецът отвърнал, "Невъзможно е да оставя съзнателността след като веднъж съм я вкусил, дори и това да коства живота ми."

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов