ГЕОРГИ ГУРДЖИЕВ - ЖИВОТЪТ НА СВЕЩЕНИКА НЕГОДНИК


Целта на този тип статии, които са изцяло отдадени в разказ за живота на определена историческа личност, е да бъде запазен интересът към нея, както и да се представят най-полезните за човека аспекти идващи от тази личност. Георги Гурджиев е познат като "философ, мистик и духовен учител" за света, но за тези, които са запознати с живота му, той е много повече от това. Външните "титли", които "разкрасяват" човека, с които той става по-важен в обществото, са само фалшива украса, която не позволява същността да достигне до очите. Малко са хората, чиято същност си заслужава да бъде видяна в своята реалност и Гурджиев е един от тях. Познат е и като "the rascal saint" (rascal - негодник, saint - свещеник) главно поради начина по който световноизвестният йогин и мистик - Садхгуру, се изразил за него. Причината поради, която това е добър прякор за Гурджиев, е че методите и действията му в определени периоди и моменти от живота му са били наистина на пръв поглед нехуманни.

РАННИ ГОДИНИ

От ранна възраст Гуржиев е получил своето образование по съвсем нетрадиционен начин поради обстоятелствата и съдбата си. В своята книга "Meetings With Remarkable Men" (Срещи със забележителни хора), разказва за малка част от хората които са го образовали и начините, по които са го направили. Образованието му е било всеобхватно и обогaтено с много практика и теория. Упражнявал се е в много занаяти от различно естество и отдавал себе си изцяло на тях, поради което ставал добър във всеки един. Въпреки това винаги е изоставял всеки занаят като част от обучението си. Целта на баща му и главният му учител е била да успеят да кристализират независимост и способност за справяне с неочаквани и различни житейски ситуации. Семейството му е било бедно и благодарение на многобройните свои умения успявал да се самоиздържа до голяма степен още в детска възраст. Хората от които Гуржиев бил заобиколен от малък са били наистина уникални личности. Този факт сам по себе си прави живота му изключително интересен и рядък. С течение на времето, поради сблъсъка и разговорите си с други интересни личности които среща, Гурджиев започва да се интересува не толкова от усвояването на различни умения и занаяти, колкото от философски и абстрактни въпроси. Благодарение на своето добро обучение в ранната си възраст Гурджиев изпитва любопитство към всичко, което не знае и не може. Тази негова черта е кристализирана в самата му душа до такава степен, че действа като основен двигател за целия му живот. Обикаля много места из Азия и Африка където среща най-различни духовни учители, монкове, отшелници, суфисти, окултисти. Някои от тези човешки същества преобръщат живота му завинаги и същевременно коренно променят представата му за абсолютно всичко в света и човека като цяло. Основната причина която е довела до неговото странстване из света са няколко случайни срещи с неща които дори и хората които смятал за най-образовани в различни среди не могли да обяснят адекватно. Отдавайки по-голямата част от живота си в пътуване с цел търсене отговори на въпроси свързани със свръхестественото и духовното, успява да стане свидетел на малцина истински "магьосници". Чрез срещите си с тези хора, както и с прекарването на доста време в различни манастири и в компанията на йогини и дзен майстори, успява да разбере сърцето на окултизма - енергията, която кара сърцето да бие, косата и ноктите да растат, кръвта да тече, мозъкът да мисли и чувства, е същата тази енергия, която може да бъде манифестирана по много различни начини с достатъчно разбиране и практика. Разбирането на методите и възможностите на тази енергия, позната като "прана" в Индия, не може да дойде от прочитане на това как работи. Този аспект е вътрешен, а не външен, следователно единствено човекът, който се е отрекъл от всичко във външния свят по естествен път, а не насилствено, може да започне да усеща, разбира и експериментира с живота в тялото си. Гурджиев успява да съзре процеса на живота отвъд видимото, чрез усещане, не и чрез мислене. Срещите и думите на някои просветлени хора които среща обръщат вниманието му обратно към него и виждайки живота си до момента, както и случващото се в света около него, "нещо" в него се проявява, и същото това "нещо" е "Нещото" което е във всеки човек. Освен, че събужда в себе си точката, в която се пресичат всички религии, от нея успява да извлече разбиране и умения свързани с по-фините аспекти на живота. Това, което дало способност на Гурджиев да събуди "нещото" в себе си, е образованието и житейският опит в ранните му години. Освен, че е останал сравнително свободен човек, неидентифицирал с дадена религия, националност или друга глупава идея, която "обединява" хората, Гурджиев преживява и близка среща със смъртта като юноша, което моментално погасява всичките му егоистични амбиции и страсти, в които до момента си е губил времето. Всичко това прави същността му изключително сензитивна и тази сензитивност в компанията на велики хора, се превръща в ключа за пробуждането му.


ОКУЛТИЗЪМ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Гурджиев е една от тези изключително редки личности, чиито живот е в буквалния смисъл олицетворение на герой от фантастична книга. Толкова фантастична, че дори на моменти ти се струва, че наистина целият му живот е измислица, но усещаш, че не можеш да се накараш да го повярваш. Първата книга, която написва "Beelzebub's Tales to His Grandson" на пръв поглед е изключително трудна за разбиране и наистина е така. Книгата е дълга и е написана по такъв начин, че читателят обикновено се отказва да я чете много преди средата. Гурджиев е използвал свои напълно измислени думи, които нямат никакво значение и дори създават главоболие при опита да бъдат прочетени. Целта на тази книга е да убие абсолютно всички представи за абсолютно всичко у човека, да премахне обвързаността на ума към паметта. Макар и в книгата да не се обхваща абсолютно всичко за живота, обхваща достатъчно много материал, така че да провокира съмнение за всичко след прочитането ѝ. Книгата е нарочно написана по такъв начин, че да откаже читателя да я чете и за целта си определено е безупречна. Много малко от хората които я имат, са я прочели. Още по-малко са разбрали написаното в нея и още по-малко са осъзнали аналогиите и историите в които се крият някои ключове към окултизма. Под думата "окултизъм" не трябва да се разбира "магия", "вещерство", "свръхестествено" и др. Всички тези неща са проявления на окултизма, но самите те не са окултизъм. Окултизмът е знанието което идва от наблюдаване на вътрешния свят на човека, осъзнаването на законите които създават и поддържат живота. Какво ще реши човек да направи с това знание е изцяло в негови ръце. Окултизмът е сърцето на шаманските практики, на рейки лечението, на невероятните физически способности на шаолин монковете, на хипнотизирането, на регресията и т.н. Макар и да могат да бъдат усвоени някои техники без лично осъзнаване над вселенските закони, те ще бъдат като гранати в ръцете на деца - не толкова защото могат да дадат страничен ефект, колкото защото липсва виждането над дългосрочните последствия върху "нещото" у човека. Практиката в окултизма е игра със самия живот, което всеки осъзнал себе си човек избягва, защото Животът знае по-добре от индивидуалния човек. Ако някой реши да използва разбирането и уменията си в окултизма, то няма как да не бъде насочено към резултат пожелан от ума. А умът на човека никога не може да бъде по-мъдър от Живота. Никой наистина просветлен човек, като познатия на всички Буда, не би се възползвал от знанието си над живота и смъртта. Каквото и да прави човек с живота си, или живота на другите, какво значение има? С каква цел би го направил? Смъртта е неизбежна за който и да е и тя ще отнеме всичко на всеки. Всеки момент, който не е насочен в осъзнаването на живота в себе си, е изгубен момент. Всеки момент, който е използван в името на дадена амбиция, или страст, или проста реакция на външни обстоятелства, е изгубен момент. Гурджиев също взима решението да не използва никога своите окултни умения и да насочи вниманието и усилията си в създаването на "метод" за регенериране на човешката същност.


Едно от основните изказвания на Гурджиев е това, че човекът няма душа, но е невероятно средство и възможност, чрез което да се създаде такава и само хора като Буда и Иисус остават живи след смъртта на тялото, защото са използвали пълноценно възможността. Начинът му на изразяване е уникален поради две причини. Първата е, че по този начин не дава утешение на простолюдието, че всеки е безсмъртен по природа, така че да превърне това в оправдание за несъзнателен живот. Втората причина е, че човекът, за който съществува само "Аз-ът" в ума, със своите заучени навици, мнения, вярвания, и реагира несъзнателно на външния свят спрямо тях, смъртта на тялото наистина е краят и за него, защото всичко което познава като "себе си" е само тялото и умът му които загиват заедно, защото са едно цяло. Човешкият живот е възможност за осъзнаване. Възможност за преобразуване на енергията на живота от несъзнателна в съзнателна. Възможност за Индивидуализация - за създаване на "индивидуалост", която идва от вътрешно и собствено разбиране, а не от информация от външния свят, която да се превърне в механичен начин на живот и да бъде роб на обстоятелствата.

Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.