Георги Гурджиев - Животът на свещеника негодник
Георги Гурджиев е познат като "философ, мистик и духовен учител" за света, но за тези, които са запознати с живота му, той е много повече от това. Познат е и като "the rascal saint" (rascal - негодник, saint - свещеник) главно поради начина по който световноизвестният йогин и мистик - Садхгуру, се изразил за него. Причината поради, която това е добър прякор за Гурджиев, е че методите и действията му в определени периоди и моменти от живота му са били наистина на пръв поглед нехуманни.
РАННИ ГОДИНИ
От ранна възраст Гуржиев е получил своето образование по съвсем нетрадиционен начин поради обстоятелствата и съдбата си. В своята книга "Meetings With Remarkable Men" (Срещи със забележителни хора), разказва за малка част от хората които са го образовали и начините, по които са го направили. Образованието му е било всеобхватно и обогaтено с много практика и теория. Упражнявал се е в много занаяти от различно естество и отдавал себе си изцяло на тях, поради което ставал добър във всеки един. Тази негова отдаденост му помогнала да усвои способността да концентрира ума си, да бъде интензивно спокоен. Въпреки това винаги е изоставял всеки занаят като част от обучението си. Целта на баща му и главният му учител е била да успеят да кристализират независимост и способност за справяне с неочаквани и различни житейски ситуации. Семейството му е било бедно и благодарение на многобройните свои умения успявал да се самоиздържа до голяма степен още в детска възраст. Хората от които Гуржиев бил заобиколен от малък са били наистина уникални личности - хора, които биха могли да бъдат наречени "независими", "индивидуални" и "центрирани". Този факт сам по себе си прави живота му изключително интересен и рядък. С течение на времето, поради сблъсъка и разговорите си с други интересни личности които среща, Гурджиев започва да се интересува не толкова от усвояването на различни умения и занаяти, колкото от философски и абстрактни въпроси, насочва съзнанието и енергията си навътре. Благодарение на своето добро обучение в ранната си възраст Гурджиев изпитва любопитство към всичко, което не знае и не може. Тази негова черта е кристализирана в самата му душа до такава степен, че действа като основен двигател за целия му живот. Обикаля много места из Азия и Африка където среща най-различни духовни учители, монаси, отшелници, суфисти, йогини, аскети и окултисти. Някои от тези човешки същества преобръщат живота му завинаги и същевременно коренно променят представата му за абсолютно всичко в света и човека като цяло. Основната причина която е довела до неговото странстване из света са няколко случайни срещи с неща които дори и хората които смятал за най-образовани в различни среди не могли да обяснят адекватно. Отдавайки по-голямата част от живота си в пътуване с цел търсене отговори на въпроси свързани със свръхестественото и духовното, успява да стане свидетел на малцина истински "магьосници". Чрез срещите си с тези хора, както и с прекарването на доста време в различни манастири и в компанията на йогини и други майстори от различни религии, успява да разбере сърцето на окултизма - енергията, която кара сърцето да бие, косата и ноктите да растат, кръвта да тече, мозъкът да мисли и чувства, е същата тази енергия, която може да бъде манифестирана по много различни начини с достатъчно разбиране и практика. Разбирането на методите и възможностите на тази енергия, позната като "прана" в Индия, не може да дойде от прочитане на това как работи. Този аспект е вътрешен, а не външен, следователно единствено човекът, който се е отрекъл от всичко във външния свят по естествен път, а не насилствено, може да започне да усеща, разбира и експериментира с живота в тялото си. Гурджиев успява да съзре процеса на живота отвъд видимото, чрез усещане, не и чрез мислене. Думите на някои просветлени хора които среща обръщат цялото му внимание обратно към него и виждайки живота си до момента, както и случващото се в света около него, "нещо" в него се отключва, и същото това "нещо" е "Нещото" което е във всеки човек. Освен, че събужда в себе си точката, в която се пресичат всички религии, от нея успява да извлече разбиране и умения свързани с по-фините аспекти на живота. Това, което дало способност на Гурджиев да събуди "нещото" в себе си, е образованието и житейският опит в ранните му години. Освен, че е останал сравнително свободен човек, неидентифицирал се с дадена религия, националност или друга глупава идея която "обединява" хората, Гурджиев преживява и близка среща със смъртта като юноша, което моментално погасява всичките му егоистични амбиции и страсти в които до момента си е губил времето. Всичко това прави същността му изключително сензитивна и тази сензитивност в компанията на велики хора, се превръща в ключа за пробуждането му.
ОКУЛТИЗЪМ И РЕАЛИЗАЦИЯ
Гурджиев е една от тези изключително редки личности, чиито живот е в буквалния смисъл олицетворение на герой от фантастична книга. Толкова фантастична, че дори на моменти на човек му се струва, че наистина целият му живот е измислица, но усеща, че не може да се накара да го повярва. Първата книга, която написва "Beelzebub's Tales to His Grandson" на пръв поглед е изключително трудна за разбиране и наистина е така. Книгата е дълга и е написана по такъв начин, че читателят обикновено се отказва да я чете много преди средата. Гурджиев е използвал свои напълно измислени думи, които нямат никакво значение и дори създават главоболие при опита да бъдат прочетени. Целта на тази книга е да убие абсолютно всички представи за абсолютно всичко у човека, да премахне обвързаността на ума към паметта. Тя е средство, което пречиства ума на човека от цялата мърсотия събрала се от миналото. Макар и в книгата да не се обхваща абсолютно всичко за живота, обхваща достатъчно много материал, така че да провокира съмнение за всичко след прочитането ѝ. Книгата е нарочно написана по такъв начин, че да откаже читателя да я чете и за целта си определено е безупречна. Много малко от хората които я имат, са я прочели. Още по-малко са разбрали написаното в нея и още по-малко са осъзнали аналогиите и историите в които се крият някои ключове към окултизма. Под думата "окултизъм" не трябва да се разбира "магия", "вещерство", "свръхестествено" и др. Всички тези неща са проявления на окултизма, но самите те не са окултизъм. Окултизмът е знанието което идва от наблюдаване на вътрешния свят на човека, осъзнаването на законите които създават и поддържат живота. Какво ще реши човек да направи с това знание е изцяло в негови ръце. Окултизмът е сърцето на шаманските практики, на рейки лечението, на невероятните физически способности на шаолин монаси, на хипнотизирането, на регресията и т.н. Макар и да могат да бъдат усвоени някои техники без лично осъзнаване свързани с вселенските закони, те ще бъдат като гранати в ръцете на деца - не толкова защото могат да дадат страничен ефект, колкото защото липсва виждането над дългосрочните последствия върху ума и живота на човека. Практиката в окултизма е игра със самия живот, което всеки осъзнал себе си избягва, защото "Животът знае по-добре от егото". Ако някой реши да използва разбирането и уменията си в окултизма, то няма как да не бъде насочено към резултат пожелан от ума. А умът на човека никога не може да бъде по-мъдър от Живота. Никой наистина просветлен човек не би се възползвал от знанието си над живота и смъртта. Каквото и да прави човек с живота си, или живота на другите, какво значение има? С каква цел би го направил? Смъртта е неизбежна за който и да е и тя ще отнеме всичко на всеки. Всеки момент, който не е насочен в осъзнаването на живота в себе си, е изгубен момент. Всеки момент, който е използван в името на дадена амбиция, или страст, или проста реакция на външни обстоятелства, е изгубен момент. Гурджиев също взима решението да не използва никога своите окултни умения и да насочи вниманието и усилията си в създаването на "система" за събуждане на човешката същност.
Едно от основните изказвания на Гурджиев е това, че човекът няма душа, но е невероятно средство и възможност, чрез което да се създаде такава и само хора като Буда и Иисус остават живи след смъртта на тялото, защото са използвали пълноценно възможността. Начинът му на изразяване е уникален поради две причини. Първата е, че по този начин не дава утешение на простолюдието, че всеки е безсмъртен по природа, така че да превърне това в оправдание за несъзнателен живот. Втората причина е, че човекът, за който съществува само "Аз-ът" в ума, със своите заучени навици, мнения, вярвания, и реагира несъзнателно на външния свят спрямо тях, смъртта на тялото наистина е краят и за него, защото всичко което познава като "себе си" е само тялото и умът му които загиват заедно, защото са едно цяло. Човешкият живот е възможност за осъзнаване. Възможност за преобразуване на енергията на живота от несъзнателна в съзнателна. Възможност за Индивидуализация - за създаване на "индивидуалост".
Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.
Автор: Васил Стоянов
