Георги Гурджиев: учението за събуждането, самонаблюдението и „Четвъртия път“
Георги Гурджиев е познат в световен мащаб като „философ, мистик и духовен учител“, но за хората, които са запознати по-дълбоко с живота му, той представлява много повече. Наричан е и „the rascal saint“ („rascal“ - негодник, „saint“ - светец), определение, използвано от световноизвестния йогин и мистик Садхгуру.
Този прякор е показателен, тъй като методите и действията на Гурджиев в определени периоди от живота му могат да изглеждат, на пръв поглед, нехуманни.
Ранни години
От ранна възраст Гурджиев получава образование по нетрадиционен начин, обусловен от житейските обстоятелства и съдбата му. В книгата си Meetings With Remarkable Men („Срещи със забележителни хора“) той разказва за част от личностите, които са го обучавали, както и за методите, чрез които това обучение е осъществено.
Неговото образование е било всеобхватно и съчетавало както практика, така и теория. Той се е упражнявал в множество занаяти от различно естество, като се е отдавал изцяло на всеки един от тях. Благодарение на тази отдаденост е успявал да стане добър във всяка дейност, с която се е захващал. Това му е помогнало да развие способността да концентрира ума си и да постига състояние на интензивно спокойствие.
Въпреки това, като част от обучението си, той винаги е изоставял всеки усвоен занаят. Основната цел на баща му - негов главен учител - е била да изгради в него независимост и способност да се справя с различни и неочаквани житейски ситуации.
Семейството му е било бедно и благодарение на множеството си умения Гурджиев е успявал до голяма степен да се самоиздържа още в детска възраст.
Хората, които са го заобикаляли от ранна възраст, са били изключително уникални личности - независими, индивидуални и вътрешно центрирани. Този факт сам по себе си прави живота му изключително интересен и рядък.
С течение на времето, чрез срещите и разговорите си с различни личности, Гурджиев започва да се интересува не толкова от усвояването на занаяти, колкото от философски и абстрактни въпроси. Той насочва съзнанието и енергията си навътре.
Благодарение на доброто си ранно обучение, той развива силно любопитство към всичко, което не знае или не може. Тази негова черта се превръща в основен двигател на целия му живот.
Пътешествия и духовно търсене
Гурджиев предприема многобройни пътувания из Азия и Африка, където среща различни духовни учители, монаси, отшелници, суфисти (суфии), йогини, аскети и окултисти. Някои от тези срещи оказват дълбоко и трайно влияние върху него, променяйки коренно възгледите му за света и човека.
Основната причина за тези пътешествия са няколко случайни срещи с явления, които дори най-образованите хора около него не са могли да обяснят адекватно.
Посвещавайки голяма част от живота си на търсене на отговори, свързани със свръхестественото и духовното, той става свидетел на явления, които определя като прояви на истински „магьосници“.
Чрез срещите си с такива личности, както и чрез престоя си в манастири и общуването с духовни практици от различни традиции, той достига до разбиране за същността на окултизма. Според това разбиране, енергията, която поддържа жизнените процеси в човешкото тяло - сърдечната дейност, растежа на косата и ноктите, кръвообращението и мисловната дейност - е същата енергия, която може да бъде проявявана по различни начини при достатъчно разбиране и практика.
Тази енергия е позната в Индия като Прана.
Разбирането на нейните принципи не може да бъде постигнато единствено чрез четене, тъй като този процес е вътрешен, а не външен. Само човек, който естествено се е отдръпнал от външния свят, може да започне да усеща, разбира и експериментира с живота в собственото си тяло.
Гурджиев достига до възприятие на живота отвъд мисленето - чрез усещане. Срещите му с просветлени личности насочват вниманието му обратно към самия него. В резултат на това в него се „отключва“ нещо - същото това „нещо“, което съществува във всеки човек.
Той успява да достигне до точка, в която се пресичат всички религии, и от тази позиция извлича разбиране и умения, свързани с по-фините аспекти на живота.
Важна роля за това изиграват ранното му образование и житейският му опит. Освен това той остава сравнително свободен човек, без да се идентифицира с конкретна религия, националност или друга обединяваща идея.
Като юноша преживява и близка среща със смъртта, която води до рязко прекратяване на неговите егоистични амбиции и страсти. Това прави същността му изключително чувствителна, а тази чувствителност, в съчетание с общуването с велики личности, се превръща в ключ към неговото пробуждане.
Окултизъм и реализация
Гурджиев е една от онези редки личности, чийто живот наподобява герой от фантастичен разказ. Понякога описанията на живота му изглеждат толкова невероятни, че създават усещане за измислица, но същевременно оставят впечатление за достоверност.
Първата му книга - Beelzebub's Tales to His Grandson - е известна със своята трудност. Тя е написана по начин, който често обезкуражава читателя още преди средата ѝ.
Авторът използва измислени думи без конкретно значение, които допълнително усложняват разбирането. Целта на този подход е да разруши установените мисловни модели и зависимостта на ума от паметта, като по този начин „пречисти“ съзнанието от натрупаните представи.
Макар книгата да не обхваща абсолютно всички аспекти на живота, тя съдържа достатъчно материал, за да провокира съмнение към всичко познато.
Малко хора успяват да я прочетат, още по-малко я разбират, а съвсем малцина достигат до осъзнаване на скритите в нея аналогии и идеи.
Същност на окултизма
В контекста на учението на Гурджиев, окултизмът не следва да се разбира като магия, вещерство или свръхестествено. Това са само негови проявления.
Окултизмът представлява знание, произтичащо от наблюдението на вътрешния свят на човека и осъзнаването на законите, които създават и поддържат живота.
Той е в основата на шаманските практики, рейки лечението, изключителните физически способности на шаолинските монаси, хипнозата, регресията и други подобни явления.
Възможно е човек да усвои определени техники без дълбоко осъзнаване на тези закони, но това крие риск. Подобно знание може да бъде сравнено с „граната в ръцете на дете“ - не толкова заради потенциалните странични ефекти, колкото заради липсата на разбиране за дългосрочните последствия.
Практиката в окултизма може да се разглежда като игра със самия живот. Затова човек, достигнал осъзнаване, избягва подобна намеса, приемайки, че „животът знае повече от егото“.
Гурджиев също взема решение да не използва окултните си способности, а да насочи усилията си към създаването на система за пробуждане на човешката същност.
Учението за човека и душата
Едно от основните твърдения на Гурджиев е, че човекът не притежава душа по рождение, а има възможност да създаде такава. Според него само личности като Буда и Иисус Христос остават „живи“ след физическата смърт, тъй като са реализирали напълно този потенциал.
Този начин на изразяване има две основни цели. Първо, да не дава утешение, че безсмъртието е гарантирано за всеки човек, което би могло да оправдае несъзнателен начин на живот. Второ, да подчертае, че човек, който се идентифицира единствено с тялото и ума си, губи всичко със смъртта, тъй като именно те формират неговото „аз“.
Според това учение човешкият живот е възможност за осъзнаване - за преобразуване на жизнената енергия от несъзнателна в съзнателна. Това е процес на индивидуализация - създаване на истинска индивидуалност.
Автор: Васил Стоянов
