ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ НА ВСЕЛЕНАТА И ТЪРСЕНЕТО НА СМИСЪЛ


Обикновено хората казваме "животът е кратък". Но осъзнаваме ли този факт наистина? Или просто го разбираме интелектуално и употребяваме тези думи в контекста на нашите изречения, когато желаем да изразим чувството за носталгия, което понякога ни докосва? Когато изпитаме желанието да изживеем поне още веднъж онзи прекрасен спомен. Да изпитаме онази отдавна отминала прекрасна емоция на вълнение, възторг, просветление, щастие.

ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Движим се през времето и пространството, докато умовете ни се стараят да бъдат фокусирани върху дадени задачи с цел да постигнем мечтите си. Рядко се замисляме дълбоко над нашето собствено съществуване и причината за това. За по-голямата част от човечеството мисълта относно смисъла и причината за живота като цяло ги застига рано или късно. Обикновено приемаме тези въпроси като безмислени, тъй като сме неспособни да открием обективни отговори. Реагирайки по този начин с безразличие породено от безсилието на човешкия мозък, поставяме тези въпроси в кутия, която се превръща в табу за ума. Отварянето и подробното разглеждане на тази кутия може с лекота да обезмисли живота на всеки един организъм във Вселената. Или по-скоро би обезмислила единствено живота на тези същества способни да търсят причина, да придават значение, да творят, да изследват и да разбират.


КРАСОТАТА ДА БЪДЕШ ЧОВЕК

Едно бързо сравнение на нашите когнитивни способности с тези на всеки един друг познат организъм, лесно може да породи у нас, както чувство за върховност, така и чувство за почит и удивление към космологията, живота и еволюцията благодарение на които ние сме това, което сме. Това, което разделя тези две чувства е нивото на личното осъзнаване и разбиране на индивида относно себе си, своята роля във великата схема на Вселената, както и връзката си с нейното начало и нейния край. Да приемаш себе си като отделно съществуващ елемент от динамиката на битието е рецепта за егоцентричен живот. Но да видиш себе си като продукт на приблизително 14 милиарда космическа еволюция ръководена от законите на Вселената, това е рецепта за живот изпълнен с вълнение изразено в желанието и стремежа на човек да изследва света и себе си, както и за благодарност изразена в постоянното чувство на щастие породено от осъзнаването, че сме същества надарени с възможности прибливажащи се до безкрайността, когато не е нужно да е било така. Един поглед към милиардите звезди и планетите около тях в един малък регион от космическото пространство, ни дава ясна представа, че животът такъв, какъвто го познаваме, е изключителна рядкост. И все пак ето ни тук, съществувайки, виждайки множество цветове и форми, чувайки множество звуци и гласове, творейки безброй картини, мелодии, теории и създавайки всякакви видове изкуство. Способни да изпитваме голям репертоар от емоции и чувства. Способни да осветляваме мистериите на живота и Вселената чрез нашия интелект.

КРАЯТ НА ЖИВОТА

Феноменалният прогрес в науката, на фона на изминалите десетки хилядолетия от човешката история, ни дава няколко различни теории относно нейното далечно бъдеще базирани на откритията ни за Вселената. Теориите, за които говорим в момента прогнозират периоди, в които възрастта на Вселената до момента (13.8 милиарда години) ще изглежда милиони пъти по-кратка от примигването на очите ни сравнение с нейната възраст. В нито една от тях обаче не изглежда да има място за живот такъв, какъвто го познаваме. Дори за живот като цяло. Космическото пространство в далечното бъдеще се очертава да започне да се ускорява със скорост далеч по-голяма от скоростта на светлината в рамките на видимата Вселена, което би довело до разделянето на елементарните частици изграждащи всичко около нас. С други думи всичко ще се разпадне до нивото на първичните си елементи, включително и ние, ако все още сме тук, за да бъдем свидетели. В друг сценарии пространството ще се свие обратно до момент, в който ще се породи нов Голям Взрив. В трети пък полето на Хигс, което придава маса на субатомните частици може да прескочи в друга стойност спрямо законите на квантовата механика, което да доведе до коренна промяна в масата на основните градивни елементи, а това от своя страна би променило всичко. Различна маса означава различни взаимодействия между частиците, или липса на такива, и следователно различен живот или липса на такъв. Списъкът с вероятни теории продължава, но най-добрите от тях вещаят тотално унищожение на живота.


В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛ

Имайки предвид неизбежния катастрофален край на живота, можем отново да си зададем въпроса "Моето съществуване има ли някакъв смисъл?" Може би, когато става дума за такива космически периоди, които са толкова далеч, че дори и най-добрите ни сравнения не могат да ги обхванат, то да си задаваме този въпрос изглежда безмислен. Повечето учени не мислят така, тъй като независимо дали бъдещето, за което става въпрос е умопомрачително далеч, в даден момент то ще бъде неизбежната реалност, която ще постави края на всичко, което някога някой е постигнал, предал напред и сътворил. Можем да използваме често срещания отговор "Смисълът е нещо, което човек сам придава на живота си." В този отговор отново има огромна дупка, която лесно може да бъде разкрита с малко по-задълбочени размишления. Независимо какъв смисъл човек придаде на своя собствен живот, в крайна сметка това е само идея на ума спрямо своите субективни желания и предпочитания. С други думи не съществува обективен смисъл за нашето съществуване. Ние просто съществуваме, защото Вселената се намира в периода от своето развитие, което е годно за създаването и подържането на живот. Животът се е зародил преди едва няколко милиарда години, докато преди това не е съществувал. Ще съществува и в най-добрия случай само още няколко десетки милиарда години, след което времето, в което няма да има никакви съзнателни същества ще продължи до безкрайност, правейки периодa от тези милиарди години, в които сме съществували, толкова кратък, че ще бъде незначителен. Да приемеш тези факти изглежда изключително страшно за ума, тъй като в нашите гени се съдържа отпечатъка на милиарди години еволюция, който се опитва да гони безсмъртие. Безсмъртие чрез оставяне на поколение, на идеи и изкуство. Страхът от смъртта и опитът на човек да се бори за някакъв вид безсмъртие е бил основният двигател не само за създаването на различни видове изкуство, но и за създаването на религиите, които имат за задача да уверят индивида, че след смъртта той продължава да съществува сред звездите, небето, боговете и своите близки. Науката дава една друга перспектива за безсмъртен живот, която се приближава до възгледите за живота и смъртта на индусите, будистите и даоистите. Според нея, енергията не може да бъде унищожена, тя може единствено да променя формата си. Следователно това, което сме ние, е просто определена подреденост на частици (определена манифестация на енергията). Когато физическото тяло умре, с времето то се дезинтегрира и същите тези частици продължават своето съществуване под друга структура и форма. След милиарди години може би ще бъдат част от космическото пространство, но в крайна сметка същата енергия, която някога е била проявена като всеки един от нас, ще продължава да проявява себе си под други форми и структури. Най-вероятно тези форми и структури ще са лишени от съзнателност и мисъл, с които да се докосват до своето минало и да изпитват себе си като отделни същности, но в тях ще остане вечно запечатана историята на живота и битието като цяло.

ЕДНА СВЕТЛА ПЕРСПЕКТИВА

Един от най-добрите живи разказвачи на научни истории физикът-теоретик Брайн Грийн, ни разкрива своята необичайна перспектива относно нашето мимолетно съществуване, в която гледа на живота с невероятно вълнение, тъй като, макар и да не си даваме сметка, наистина се намираме в единствения изключително кратък космически период, в който можем да се насладим на вселенското проявление с неговия пълен репертоар от възможности. Приемането на мрачния край на всичко в далечното бъдеще, според Грийн, трябва да поражда чувство за благодарност, че изобщо съществуваме в момента със способностите да мислим, да творим, да се смеем, да плачем и да обичаме, а не да ни сковава от страх, че безсмъртието, за което всеки един копнее по един или друг начин, е обречено.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник.
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!

Powered by Blogger.