Съществува ли свободна воля и къде стои изкуственият интелект в тази картина?
Не можем да отречем, че законите на физиката са преграда, която не може да бъде прескочена, тъй като те са причината да има живот във Вселената. Без електромагнетизъм структурата на атомите става невъзможнa, без гравитация образуването на галактики, звезди и планети би било невъзможно, а без тях, организми, които след милиарди години еволюция на една малка планета задават и разсъждават върху произхода си, нямаше да съществуват.
ДЕТЕРМИНИЗЪМ
Ако в една система имаме определен брой обекти подлежащи на законите на физиката, то можем да определим бъдещето на тази система с невероятна точност, прилагайки математическите изчисления, които ни разкриват как тези закони ще афектират всеки един отделен обект. Колкото повече обекти има дадена система, толкова по-сложно става изчислението, тъй като макар и да можем да изчислим бъдещето на всеки един от тях, то трябва да изчислим и взаимодействието на тези обекти помежду си спрямо същите тези закони. Поради тази причина практическото прецизно изчисление на бъдещето на една система с милиони, или милиарди единици, става непосилно дори и за най-мощните компютри, както днес, така и най-вероятно в бъдеще, ако целта ни е да изчислим бъдещето на всеки един от 100-те милиарда неврони в мозъка ни, както и техните взаимовръзки, спрямо законите на физиката. В случая не е важно дали практически това е възможно за нас, а дали е възможно по принцип така, както не е важно дали човек може да свири на китара, важно е дали музиката съществува и без той да е способен да я прояви. С други думи, ако приемем, че законите на физиката са ненарушими, то това означава, че няма частица, която да не подлежи на тях. Следователно поведението на всяка една частица е предетерминирано от законите на физиката. Всяко едно следствие, което все още не се е проявило във времето, е предетерминирано от законите на физиката още от началото на вселената ни така, както падането на десетото парче домино е предетерминирано още с падането на първото.
ИЛЮЗИЯТА ЗА СВОБОДНА ВОЛЯ
Продължавайки в този ред на мисли, то тогава достигаме до извода, че свободна воля не би могла да съществува, тъй като ние свързваме свободната воля с мисловната дейност, която е способна да "избира". Мисловната дейност, независимо дали ще е звукова или въображаема, представлява електрически импулси в мозъка, движещи се по синапсите на невроните в мозъка. Това е и лесно доказуемо поради факта, че външното стимулиране на определена част на мозъка, провокира определени изображения, звуци или миризми у човека. В крайна сметка излиза, че мислите, които имаме и които "избират", отново са продукт на законите на физиката, тъй като невроните, които ги генерират, подлежат на тези закони. В момента, в който кажем, че мислите идват от нещо нематериално, отделно съществуващо от човека, това означава, че мозъкът ни, който е изграден от частици, не подлежи на законите на физиката, което само по себе си е парадокс. Когато имаме чувството, че сме изправени пред избор, всъщност решението, което ще вземем, независимо колко колебливи и разсъдливи изглеждаме по въпроса, е вече взето. Чувството за "съмнение" и размишление върху различните "избори" не е нищо друго освен мисловна дейност определена от законите на физиката, а решението, което взимаме не е по-различно от същата тази дейност. С други думи активността на мозъка създава една изключително реална илюзия, че свободна воля съществува така, както когато виждаме нещо мислим, че това, което виждаме е неговата истинска същност, но всъщност това, което очите долавят е светлина, която е преработена в изображения. Така, както всяко едно сетиво създава илюзията, че нещата, които възприемат са реално съществуващи като такива, така и активността на мозъка създава илюзията, че свободната воля е истинска. Ако всичко това наистина е вярно, а то изглежда да е така, то тогава всяко едно случващо се нещо във Вселената, във всеки един момент от времето - всяка една мисъл, всяко едно действие, всяка една избухнала звезда, всяко едно образуване на черна дупка, всяко едно страдание, всяко едно щастие, е било предначертано от началото на времето спрямо законите на физиката.
АМИ ЗАКОНИТЕ НА КВАНТОВАТА МЕХАНИКА?
Квантовата механика е бранч от науката, който се занимава с изучаването на поведението на най-малките познати за нас частици на материята. Законите установени в тази наука са също толкова ненарушими, а това, което те гласят е, че поведението на частиците не може да бъде изчислено с точност дори и да съществува достатъчно мощен компютър, който да извърши това изчисление. Mожем единствено да изчислим вероятното поведение на дадена частица. Това не означава, че частицата не подлежи на законите на физиката, а означава, че спрямо тях, тя може да се прояви по няколко различни начина така, както водата, макар и да е една и съща, може да придобие различна форма спрямо съда, в който се намира. Това не нарушава досегашното ни размишление, тъй като в крайна сметка, макар и прецизното поведение на материята да не може да бъде изчислено с пълна точност, това не променя факта, че нейното бъдещо поведение е базирано на законите на физиката, и следователно изборите, които мозъкът прави отново са подлежащи на тези закони, дори и самите те да са може би неизчислими. Квантовата механика изглежда приложима само в микромащаб, но не и в света на обектите, с които се сблъскваме във всекидневието си, тъй като в света на големите обекти траекторията на хвърлена топка например, може лесно да бъде изчислена с изключителна прецизност спрямо скоростта, с която се движи, нейната парабола, силата, с която е хвърлена, тежестта ѝ, силата на гравитацията и силата на противодействието въздействащо върху нея, докато на субатомно ниво това е невъзможно, поради фактa, че не можем да знаем всичката нужна информация относно частицата, за да определим прецизно нейното бъдеще. Тоест квантовата неопределеност на частиците изглежда се губи, когато милиарди частици се свържат една с друга, за да образуват голям обект. Поради тази причина, тъй като мозъкът е точно такъв обект, то неговото поведение може би не подлежи на законите на квантовата механика, а на класическата физика. Това все още остава отворен дебат, а правилната интерпретация защо се губи неопределеността на частиците, когато образуват макрообект, още не е сигурна, макар и да съществуват доста добри теории.
ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ
Създаването на изкуствен интелект се развива с такава скорост, че вече въпросът дали може да бъде генерирано съзнание и разбиране у компютър, се приема доста насериозно. Днес (2021) имаме компютри способни да разпознават лица, гласове и други звуци, обекти, съзвездия, да отговарят на определен тип въпроси и да изчисляват. Всички тези процеси компютърът извършва с многократно по-висока скорост от човешкия мозък. Въпросът относно генерирането на истинско разбиране у компютъра се приема толкова насериозно, тъй като знаем как мозъкът генерира "разбиране" и този процес може да бъде симулиран в машина. Всеки човек се ражда с пет сетива и лишен от памет. С течение на времето сетивата му натрупват информация относно света под формата на спомени. Тези спомени започват да се категоризират спрямо сходство. Например, ако човек за първи път види куче, и го види в скачащо положение, а след това види друго куче, на друго място, което да се храни, то мозъкът автоматично сортира и двата обекта в една категория, тъй като чертите възприети от сетивата, съвпадат до голяма степен. И тъй като и двата обекта се вписват в една категория, то тогава това означава, че макар човекът да е видял едното куче да скача, а другото да се храни, то той заключава, че и двете дейности са присъщи за всяко едно от кучетата, поради причината, че споделят една и съща категория. Накратко сетивата на тялото ни дават информация относно обектите в света около нас, те биват сортирани в категории спрямо сходството си, а спрямо тяхното сходство ние разбираме присъщите качества за всеки обект. Когато се сблъскаме с нещо ново, сетивата ни дават информация за него - форма, цвят, размер, мириз, вкус, звук, усещане, тази информация създава една обща картина за новия обект, която сравняваме с вече наличната ни база данни от спомени. Ако намерим сходство с нещо от нея, то автоматично се генерира "разбиране" и успяваме да интерпретираме новия обект по правилен начин. Например, ако видим нов вид материя, която има кръгла форма, високо ниво на твърдост, не притежава биологичен материал, автоматично правим заключението, че е неудошевен предмет и разбираме, че трябва да го интерпретираме чрез знанията ни по физика, а не със знанията ни по биология. Този процес на разбиране може да бъде симулиран в компютър, ако му бъдат зададени следните инструкции:
"Когато се сблъскаш с нещо сравни информацията за него с вече наличната ти база данни. Ако не съвпада с нищо, запамети информацията като новa под категория "1". Ако съвпада с една, или няколко категории от базата ти данни, интерпретирай новия обект чрез тях."
Проблемът е, че компютърът не притежава толкова богати устройства за възприятие на света около себе си, колкото нас. Също така компютърът не притежава клетки, които под въздействието на определени невротрансмитери, да реагират по определен начин, генерирайки различни емоции. Когато хората разбираме нещо ново, обикновено интелектуалното разбиране генерира и някакъв вид емоция, затова смятаме, че компютърът не може да разбира така, както ние разбираме, но единствената разлика между нас и него е видът материя, който изгражда и двама ни. Тук обаче остава една врата за размишления. Многото сполучливи операции, в които успешно се поставя вид компютърен имплант прикачен за мозъка, или друг орган, така че да коригира активността на целия организъм, ни дава надеждата за създаване на киборг. Ако компютърът, сам по себе си, не може да притежава достатъчно богати устройства за възприятие на света около себе си, нито да генерира различни видове емоции, то био-механичната симбиоза би трябвало да може. Въпросът тук не е дали е правилно, неправилно, дали ще нанесе щети на света, или ще бъде полезно, а по-скоро идеята е, че ако е възможно да бъде симулиран човешкият мозък от компютър, то това ще бъде едно неуспоримо доказателство, че човекът не се нуждае, или изобщо не притежава, някакъв вид нематериален аспект (душа).
СЪЗНАНИЕ
За да разгледаме дали генерирането на съзнание от компютър е възможно, първо трябва да се опитаме да разберем какво предсатвлява самото то. Най-доброто обяснение за съзнанието в научната среда е, че то е самата същност на човека, която е съвкупност от всичко около себе си. Тоест, когато гледаме към планината, тя не е различна от нас, защото самото възприятие за нея сме ние. Когато мислим, ние не сме отделно от това, което мислим, ние сме самите мисли. Съзнанието следователно може да бъде разглеждано като цялостното възприятие за живота, независимо дали идва от сетивата на тялото, или мисловната дейност на мозъка. Може би не можем да кажем, че сме съзнателни, ако няма възприятие за каквото и да било, тъй като тогава няма към какво да сме съзнателни. Когато казваме "каквото и да било", нямаме предвид някакъв вид празнота, защото празнотата пак е нещо, тъй като не може да има празнота без тя да е в нещо, като например празна кутия, а самата кутия пак ще бъде нещо. Дори, ако приемем "празнотата" за мрак, то пак това е нещо - мракът си го представяме като черен цвят, който отново не е нищо. Тоест, ако наистина няма нищо, в буквалния смисъл на думата, то не може да има и възприятие, а следователно и съзнание. Следвайки този ред на мисли, щом възприятието, каквото и да е то, генерира съзнанието, а всички възприятия се случват в мозъка, който може да бъде симулиран от компютър, то по пътя на логиката машината би трябвало да е способна да генерира някакъв вид съзнание. Това повдига въпроса дали и растенията и микроорганизмите имат съзнание, ако възприятието означава съзнание. Растенията, както и всеки друг организъм, притежават някакво възприятие за света около себе си, дори и да не е чрез същите пет сетива като човека, те са в контакт с живота по различен начин. Тогава това може ли да бъде прието за доказателство, че всеки един организъм притежава съзнание - някои по-богато, други по-бедно. Ами какво да кажем за така наречените "неудошевени предмети"? Те нямат сетива, не могат да виждат, чуват, вкусват, усещат, намирисват, нито могат да изпитват емоции, или да мислят, но все пак са в контакт със света около тях. Как можем да сме сигурни дали самите те не притежават "възприятие", само защото не е същото като нашето? Можем ли да твърдим, че растението няма възприятие, защото не притежава нито едно от нашите сетива или способности да чувства и мисли, при положение, че не може да живее без почвата, водата и слънцето? Дефинирането на съзнание, както и неговото локализиране, изглежда недоказуемо, поне за момента.
Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.
Автор: Васил Стоянов
