МАЙКЪЛ НЮТЪН - КАРТАТА НА ОТВЪДНОТО ЧРЕЗ РЕГРЕСИЯ

June 20, 2021

Съществуват многобройни философски, религиозни и духовни постулати, всеки един от тях изразявайки своята представа за живота след смъртта, или духовния свят. Ако приемем, че притежаваме някакви спомени относно отвъдното, фактът, че те не са налични за нашето съзнание ни насочва да търсим в дълбините на нашата несъзнателната същност. Един от методите за докосването на тези дълбоко заровени спомени е регресията, или с други думи - хипнозата. Най-известният хипнотерапевт занимаващ се с регресия - Майкъл Нютън, написва няколко книги през 20 век, в които разглежда различните нива на човешкото съзнание и създава прогресивна карта от събития случващи се в периода след смъртта на тялото до новото прераждане, базирана на многобройни регресии с неговите пациенти.

Той разглежда съзнанието като проявяващо се на три нива:

- Нашият съзнателен ум, който познаваме като интелекта, който извършва мисловната дейност.

- Нашият подсъзнателен ум, който съдържа нашите спомени, включително и тези от предни животи.

- Свръхсъзнание, което представлява същността отвъд паметта.

Първото ниво на съзнанието е основата на нашето ежедневие, в което мислим, анализираме, взимаме решения, творим и категоризираме събитията, хората и обектите около нас. Второто ниво е основата на нашите навици. То е изворът на нашите несъзнателни действия и мисли идващи от многобройното им повтаряне, както в този, така и в минали животи. Третото ниво е истинската същност, която облича себе си със спомените на подсъзнателния ум и оформя своя характер. Характерът, който истинската същност придобива от импресиите в паметта, Нютън определя като "душа". Честото повторение затвърждава дадени спомени повече и те се превръщат в тенденции, които търсят изразяване. Тенденциите придават качества на истинската същност и тя придобива характер с определени наклонности. Неспособността на човек да откъсне себе си от тези наклонности, които го насочват към даден тип живот води до все по-силното им затвърждаване и следователно до ново прераждане. Когато характерът на истинската същност стане част от определено физическо тяло, тенденциите на душата се сливат с емоциите и мислите на тялото в този живот, за да се създаде един общ характер, с който човекът определя себе си. Колкото повече идентифицираме себе си с нашето тяло, толкова повече идентифицираме себе си с емоциите, чувствата и мислите единствено от този живот. Ставаме слепи и невежи към подсъзнателните ни тенденции и още повече към нашата реална същност.

Хората под хипноза не сънуват, нито халюцинират. Важно е да се разбере, че когато човек е под хипноза мозъчните вълни намаляват от Бета (състояние на буднсот), минаващи през междинния Алфа етап и достигат различни нива в Тета диапазона, което е хипноза, а не сънуване. Когато спим мозъкът е отвъд Алфа диапазона, достигайки в Делта, където съобщенията от мозъка се препращат до подсъзнанието и придобиват изразяване в сънищата ни.


КОЙ Е МАЙКЪЛ НЮТЪН?

Д-р Майкъл Дъф Нютън е бил американски психо и хипнотерапевт. Имал e докторат по консултативна психология. Сертифициран е като хипнотерапевт. Бил е член на Американската асоциация на психолозите-консултанти. Като хипнотерапевт, Нютън се придържал към стандартната употреба на хипноза за лечение, тъй като бил атеист. Всеки един пациент, който е пожелал да бъде хипнотизиран с цел да си пропмни предни животи е получавал "не" за отговор. Един ден негов пациент имал оплаквания от болки в дясната страна на тялото си, които според физическите изследвания сочели източник на психологична основа. Неспособен да открие този източник в спомените до детството на пациента си, Нютън поискал от него под хипноза да отиде до източника на болката си. В този момент пациентът започнал да заявява, че е войник, който кърви на земята. Нютън поискал от пациента да опише значката на униформата си, както и заобикалящата го среда. Освен хипнотерапевт и психолог, докторът бил и добър историк, който сверил описанието на пациента си със запазена документация от първата световна война и открил, че войникът, за който пациентът се представял не само е съществувал, но и обстоятелствата около смъртта му съвпадат с поразителни детайли с думите му. Това събитие отключило желанието на Нютън да разбере повече относно предни животи. Не след дълго хипнотерапевтът осъзнал, че може не само да накара пациентите си да си спомнят своите предни животи, но и също така и тези, които се коренят в периода между смъртта и новото прераждане. Нютън попитал жена под хипноза дали има група от приятели, които ѝ липсват. Пациентката отговорила, че ѝ липсват нейните приятели и за това се чувства толкова самотна на Земята. Хипнотерапевтът бил объркан и я попитал да обясни къде се намират тези нейни приятели. Не след дълго жената отговорила "В моя перманентен дом, и в момента ги виждам всичките!"

След този случай, Майкъл Нютън започнал да използва хипноза с цел да разбере духовния свят. След десетки години от проучвания с неговите пациенти успял да опише етапите, които се случват след смъртта. Тук е важно да се спомене, че пациентите на Нютън са идвали от различни култури и са имали различни религиозни вярвания, или липса на такива. Това прави малко вероятно умопомрачителните сходства в техните истории под хипноза да са съвпадение. Хипнотерапевтът акцентира върху изявлението, че всичко, което пациентите му споменават относно духовния свят са само аналогии и символи, а не реална картина. Пациентите не могат да обяснят нещо невеществено като такова. То може единствено да бъде изживянo. Поради тази причина вербалните описания могат да бъдат единствено аналогии и примери.

ЕТАП 1

След като физическото тяло загине, душата го напуска и възприема реалността отвъд петте сетива. Пациентите описват себе си като "малки топки светлина" напускащи тялото. Чувството за напускане на тялото го оприличават със смяна на кожата, или обелване на банан с един замах. След като човек напусне тялото си, започва се чувства освобден от страданието и болката. Пациентите също така опсиват себе си като безтегловни и носещи се в пространството сякаш са във вакум, в който не съществува нищо солидно. Не след дълго душата я обзема чувство, че е дърпана по естествен начин от неосезаема сила към искряща светлина. Понякога тази светлина може да бъде в близост до душата, а понякога извън планетата. Душата може да се противопостави на тази сила, ако не може да приеме смъртта си и желае да остане в това свое състояние за по-дълго. Това нейно желание да остане по-дълго на този свят е знак за "млада" (незряла) душа, която е прекалено обвързана с нещо или някого във физическия живот. Пациентите също така твърят, че времето в това състояние се възрпиема различно - няколко минути са еквивалентни на няколко дни във физическото тяло. Някои души (главно незрелите) остават по-дълго, защото искат да видят кой ще присъства на погребението им, докато зрелите се насочват веднага след смъртта си към изкрящата светлина, след като напуснат тялото си.

ЕТАП 2

След като душата рано или късно се отдаде на силата дърпаща я към светлината, изпитва нещо подобно на преминаване през тунел. Някои пациенти акцентират върху това, че не е точно преминаване през тунел, тъй като той е изграден от стени, докато това изживяване е по-скоро притегляне към светлина около която няма нищо друго. След преминаването на светлината повечето пациенти осъзнават, че не са наистина мъртви в атеистичния смисъл на думата, а по-скоро описват този етап като завръщане у дома. Различните души описват различно ниво на детайлите след преминаването на ярката светлина, спрямо това колко са зрели. "Светът", който бива възприеман след светлината се усеща като "торта", която има различни слоеве на светлина, която изглежда прозрачна и изкривена. Този свят не е солиден, макар и на пръв поглед да изглежда, че е. Всичките слоеве от светлина са преплетени в дебели нишки и всичко е симетрично. Има различия в дебелината и цветовете на слоевете, които също така се движат напред-назад. Цветовете им са сякаш различни нюанси на бялото. Пациентите си спомнят различни звуци и мелодии докато са теглени към "правилния" слой. Някои от тях описват тези звуци като вибрации. Тук е интересно да се спомене, че според индийските Веди съществуват различни астрални нива, които представляват измерение, което е посредник между физическия и духовния свят.


ЕТАП 3

Мястото на което душите отиват след астралните нива е безкрайно по размери, невероятно спокойно, цветно и притежава носталгични вибрации под формата на звуци и миризми, които съответстват на личните спомени от физическия живот. Въпреки че това, което "виждат" не може да бъде поставено в рамките на езика присъщ за физическия свят, пациентите често виждат сходни структури или места, които са оставили дълбок отпечатък в тях по време на живота им тук. Всички души, освен много зрелите, виждат същества, които описват като "духовни спътници" от "тяхната духовна група", или виждат техния "духовен водач" веднага след навлизането в духовния свят. Единствено незрелите души изпитват нуждата да бъдат посрещнати обратно от някой техен близък с цел да направят по-лесен процеса на приемането на смъртта. Пациентите описват тези близки за тях същества като топки светлина с различни цветове, които телепатично могат да проектират изображения в ума им, така че бъдат възприети сякаш имат някаква физическа форма. Например, една от пациентките на Нютън описала, че е видяла своя чичо, към когото била много привързана. Доста интересно е, че пациентите под регресивна хипноза споменават, че душата им в отвъдното също така може да срещне хора, които все още не са починали. Те описват този феномен заявявайки, че душата може да изпрати малка част от себе си във физическо тяло на земята, а останалата ѝ енергия остава в духовния свят. Следователно е възможно починалите да видят свои близки, които все още са на Земята. Когато Нютън поисквал от пациентите си да се опитат да обяснят духовния свят получавал за отговор, че всичко е енергия под формата на светлина - различни нюанси, интензивност и цветове. Също така нито едно същество не притежава ясна физическа форма, но само слаби очертания наподобяващи тяло от светлина, което изглежда до известна степен прозрачно. Един от пациентите е бил попитан как душата в духовния свят може да проектира себе си като имаща човешки характеристики, на което той отговорил "От моята енергийна маса... Просто мисля относно чертите, които искам да проектирам... но не мога да кажа как получавам умението да правя това."

ЕТАП 4

След като душата срещне своите духовни приятели и своя водач, отива на "лечебното място". Пациентите описват това място като притежаващо изключително целебна и топла енергия, която се върти около душата, сякш е жива. Тя пречиства и лекува всички спомени от емоционални болежки и страдания от физическия живот. Чувството на изцеление се описва като подобно на вземане на душ след изключително изтощителен ден. Нютън разказва, че емоциите, както ги изживяваме във физическото тяло, не съществуват по същия начин в духовния. Притежаваме единствено банка от спомени свързани с нашия физически живот, която съдържа нашите действия и емоции и можем да си припомняме определени моменти от тази банка, така че да изпитаме сходно емоционално изживяване в духовния свят.

ЕТАП 5

След като душата бъде пречистена от тази целебна енергия, провежда "разговор" със своя духовен водач относно животa, който току-що е приключила. Пациентите описват този разговор като случващ се на телепатично ниво. Духовните водачи обикновено са същества, които понякога не изпитват нуждата да продължават да се прераждат, а целта им е единствено да помагат на незрелите души да израснат. Независимо от грешките извършени в живота на човек, духовните водачи никога не са осъждащи. Душите описват техните водачи като същества изпълнени с безусловна любов, чиято единствена цел е помагането на разтежа. В този разговор душата обикновено получава въпроса дали е щастлива, или доволна от резултатите постигнати в живота си, какво е моглa да направи по-добре и дали има някакви съжаления. След което получава искреното мнение на водача, чиято задача е да ѝ помогне.


ЕТАП 6

Не дълго след разговора със своя духовен водач, душата провежда разговор със "съвет" сформиран от много зрели същества, които според пациентите са по зрели от духовните водачи. Разговорът с тях е подобен на този с духовния си водач, който също присъства на случващото се със съвета. След анализирането на живота, който душата е приключил, тя отива на място, което Нютън описва като подобно на "спирка", тъй като то е мястото от което новозавърналите се души отпътуват обратно към своята "духовна група". Пациентите споделят, че докато пътуват към тяхната група от души виждат други групи които изглеждат като "топки от светлина". Всяка група е нещо като "училищен клас", който е съставен от души които са сходни по зрялост. Когато една група се сформира, повече нови души не могат да бъдат част от нея в последствие. Душите които напредват към излизането от колелото на прераждането могат да напуснат тяхната група по-бързо и да станат част от новa заформяща се група от души на същото ниво. Нютън обяснява, че зрелостта на душата се определя по своята интензивност и нюанс на цвета. Чистата бяла светлина представлява "млада" душа, докато по-зрелите са с жълта, червена, синя или виолетова аура, като виолетовата символизира най-зрелите. Пациентите споменават, че всяка група от души има свое собствено място в духовния свят, което почти няма контакт с останалите групи. Но въпреки, че всяка група е отделна от останалите, мястото в което се намират често бива описвано като изключително огромно. Когато пациентите са били попитани дали се чувстват ограничени в движението им, отговорът винаги е бил "не". Нютън описва тази част от духовния свят като училище с различни класни стаи в които духовните групи нямат много контакт, въпреки че винаги усещат присъствието на останалите и могат да се свържат телепатично с тях. Липсата на взаимодействие между групите не е поради някакви ограничения или правила, а по-скоро, защото душите осъзнават, че трябва да работят с тяхната си група, ако искат да напреднат по-бързо. Нютън споменава, че е грешно да мислим за духовния свят като за училище пълно с правила, а по-скоро е обратното - души от всички групи и нива се събират заедно понякога за много различни причини.

ЕТАП 7

След определен период от време младите души трябва да избират нов живот, като трябва да вземат три основни решения базирани на следните въпроси:
- Готова ли е душата за нов физически живот?
- Какви уроци иска да научи от него?
- Къде и с кого да бъде в следващия си живот, така че да получи най-добрата възможност да работи по тези уроци?

На този етап душата комуникира много със своя духовен водач и своите духовни спътници, с които ще работи в следващия си живот. Когато душата стане много зряла, чрез осъзнаването на природата на физическия живот, тя спира да изпитва нуждата да се преражда - това може да отнеме хиляди прераждания за някои души в зависимост от скоростта им на развитие. Някои от по-зрелите избират преражадне понякога единствено с цел да помогнат на останалите. След като душата вземе своите решения отива на място, което пациентите наричат "Пръстенът", който според тях не е единственият. Пациентите не могат да опишат как изглежда или се усеща този "пръстен", но могат да опишат неговите ефекти и предназначения. Там душата може да "прегледа" определени възможности за новия си живот спрямо уроците, които си е поставила за цел. "Възможностите" представляват различни тела. Душата може да "види" моменти от живота на тялото, които са най-вероятно да се случат спрямо времето, мястото и хората около него. С други думи душата може да види "кармата" на тялото. Не само, че може да прегледа моментите, които са малко или много предначертани да се случат на даденото тяло, но също така може и да изпита тези моменти като страничен наблюдател. Преглеждането на тези моменти не е като наблюдаване на филм, а по-скоро като участие в него. Душата има достъп до всичко и всеки в сцената, като е възможно съдбовната сцена да се изживее през призмата на когото и да било в нея.


ЕТАП 8

След като душата избере едно от телата дадени ѝ като възможности, тя има още известно време, което да прекара със своя духовен водач и духовни спътници с цел обсъждането на нейния избор за тяло и нещата, които са предначертани да му се случат. Според пациентите веднъж щом душата се въплати в тялото тя притежава някаква свободна воля, която може да промени неговия живот в тотално различна посока от предначертаната. Това зависи от зрелостта и нивото на съзнателност на душата. Спрямо казаното от повечето пациенти можем да си направим заключението, че душата има свободна воля дотолкова, доколкото е съзнателна. Пътищата в живота са многобройни, но в повечето случаи те водят до едни и същи дестинации, които представляват съдбовните моменти на тялото. В периода на последната си комуникация в отвъдното със своя духовен водач и духовните си спътници, душата обсъжда с тях определени символи, които ще бъдат използвани като "флагове" в живота. Един от пациентите на Нютън трябвало да запомни, че когато види определена огърлица, той трябва да се запозане с човека носещ я, защото той е негов духовен приятел, който ще му помогне в живота. Душите обикновено използват символи, които са предначертани да се случат. Например душата на този пациент е приела огърлицата за символ, защото тази огърлица е продукт на предначертан момент в живота на неговия духовен приятел, следователно възможността душата да види тази огърлица е много висока. Според Нютън често разпознаваме тези символи чрез нашата интуиция. Поради тази причина е възможно да ги пропуснем. След приключването на обсъжаднето по детайлите на предстоящия живот на душата, тя влиза в избраното тяло и започва да работи с мозъка през първите няколко години, така че да се синхронизира с него.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!

Powered by Blogger.