Кришнамурти - Интелектуалният път към просветление

Джиду Кришнамурти (1895 - 1986) e бил най-влиятелният индийски философ на 20 век. Още тук е изключително важно да отбележим, че той самият никога не е идентифицирал себе си с нито една религия, националност или категория. Кришнамурти винаги е определял себе си като част от цялото човечество, като част от човешката история. Според него всеки човек е цялото човечество. Всеки път, когато наречем даден човек "философ", "учен", "писател", "художник" и др. означава, че не го виждаме като такъв, какъвто е, а го виждаме като такъв, какъвто нашият интелект смята, че той е. С други думи, всеки човек вижда себе си в останалите, но не вижда тях самите. Настоящата статия е репрезентация на основните идеи на Кришнамурти.

СЪЗРЯВАНЕ НА ИСТИНАТА

За да видим истината, трябва да можем да наблюдаваме обективно нещата. Поради тази причина човешкият интелект е неспособен да я види. Той винаги гледа навън в света чрез своето собствено обусляване от натрупаното знание до момента на наблюдение. Натрупаното знание идва от житейски опит, традиция, книги, разкази, филми и др. От това натрупано знание, от нашето минало, ние наблюдаваме света около нас. Нашето минало използва настоящето, за да създаде бъдещето. Създаваме един център, от който наблюдаваме света, един център, изграден от  нашите идеи, вярвания, страхове, желания, амбиции, и този център наричаме "Аз", този център е нашето минало. По този начин човек никога не вижда нещо ново, тъй като вижда всяко нещо чрез своето минало. Докато това, което наричаме "Aз", който е продукт на нашето минало, е центърът, от който възприемаме настоящето, то винаги наблюдателят е наблюдаваното. Например "аз съм бил научен какво е добро и лошо от дадена книга и спрямо това мое знание аз възприемам света." Когато отсъдя дадена ситуация в настоящето като добра или лоша, означава, че "Аз-а", изграден от миналото, използва своята идея за добро и лошо, която отново е продукт на миналото. Така наблюдаваното не е различно от  наблюдаващия. Ние никога не виждаме света такъв, какъвто е. Винаги го виждаме такъв, какъвто нашият ум смята, че е. 

ОГРАНИЧЕНО ВИЖДАНЕ

Идеите, желанията, вярванията, предразсъдъците, мненията, страховете, всички тези неща, които изграждат нашата интелектуална представа за това кои сме, действат като филтър, през който наблюдаваме живота. Лекарят, добре запознат със структурата и функциите на човешкото тяло, вижда невероятна красота дори във върха на своя пръст, докато за математика ще е напълно безразличен. С други думи, всеки човек вижда всяко едно нещо в света около себе си чрез тесен канал, изграден от своя интелект, от своето минало обуславяне. Докато човек вижда света чрез тесния канал на своя интелект, той никога не ще бъде способен да види даден обект като такъв, какъвто е - без да го осъжда, без да го класифицира, без да го свързва с дадена функция, страх или желание, но просто да го види в своята обективност. Когато човек постави интелектуалния си "Аз" настрана и наблюдава света около себе си, без своето минало, тогава той вижда истината, и в съзряването на истината винаги се проявява красотата, а когато ни докосне красотата, спонтанно се поражда чувството на любов у нас. Това е единствената искрена, неосъждаща любов. Любов, която не е продукт на харесванията на интелекта - "той е мил, красив, добър, силен", но любов, която се поражда от самия акт на наблюдение на Истината. 

ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ

Страданието също се поражда от интелекта. Ние придобиваме знание, с което идентифицираме себе си, изграждаме една интелектуална представа за нашите качества, нашите недостатъци, нашите добри черти и лоши черти, но всичко това са идеи на ума, а не обективни реалности. Човекът, който има интелектуалната представа за себе си, че е добър в занаята си, автоматично ще страда, ако някой, който е по-добър от него в същия занаят, му каже, че не е добър. Това, което се наранява, е някаква абстрактна идея на интелекта и все пак ние сме тези, които страдаме. И когато страдаме казваме "Аз страдам". По този начин интелектът отново играе игри сам със себе си. Той поставя изградения от своето минало "Аз" като отделен от "страданието".  Но всъщност интелектуалният "Аз" не е този, който страда. Идеите, желанията, амбициите, знанието, вярванията, мненията, които изграждат интелектуалния "Аз" са просто абстракции, те нямат способността да чувстват, следователно да кажете "Аз" страдам е напълно ирационално, тъй като "Аз-а" е неспособен да страда. Това, което Кришнамурти е изразявал с тази гледна точка е, че човекът не е различен от страданието си, от щастието си, от всяка една емоция или чувство, той е самото чувство, самата емоция, той е самото страдание, самото щастие. Докато човек не осъзнае, че самата му същност представлява начинът, по който се чувства и реагира, той не може да промени себе си по никакъв начин. Докато интелектът не надмине отвъд себе си, докато не осъзнае, че "Аз-а" е илюзия, изградена от самия него, той винаги ще го държи като отделен от своята същност и по този начин винаги ще има вътрешен конфликт - "аз се чувствам по този начин, но според моите вярвания, мнения за добро и лошо, идеи за моралност, аз трябва да направя това и това и не трябва да направя това и това." - това е вътрешният конфликт между същността и "Аз-а". Докато човешката същност е заменена от интелектуалния "Аз", човек винаги ще живее в себезалъгване, в търсене на интелектуални оправдания за своите действия, провокирани от емоциите и чувствата на същността.

МЕДИТАЦИЯ

Наблюдаването на света без миналото, без Аз-а, без интелекта, означава не само виждането на истината, но и виждането на всеки ден като нов, на всяко едно нещо като ново. И в това се проявява жизнеността в живота. Това е медитацията. Тя не е процес, в който се изисква усилие да бъдат потиснати мислите, да бъдат заменени с други, да седим в определена поза и др. Медитацията е процесът на възприятие отвъд обуславянето на интелекта във всеки един момент, независимо от дейността.

Автор: Васил Стоянов