ХЕЛИОЦЕНТРИЗМЪТ - ЗАГИВАНЕТО НА ВЯРАТА И РАЖДАНЕТО НА НАУКАТА

September 23, 2020

Хората живяли преди  научният прогрес да е започнал да разцъфва с пълна сила, смятали всяко едно необяснимо за тях нещо в небето за продукт на божествени сили. Например големите падащи обекти, оставящи дълга и ярка опашка зад тях, които днес знаем, че са комети, са били смятани за вещаещи нещастие или благополучие. Тъй като всеки един природен феномен бил приписван на божествени сили, случващ се с цел да предвещае нещо, то научният прогрес не съществувал - малцина са били тези, които търсели логични отговори относно необяснимите природни явления,    чрез самите принципи и закони на Вселената и Земята. Това било променено с раждането на великите древногръцки философи като най-влиятелният в научната среда бил Аристотел. Неговият проницателен интелект вниквал дълбоко в природата и намирал логични обяснения за явления, които дотогава били приети просто като случващи се по волята на боговете. Но дори и Аристотел грешал. Той подкрепял теорията, че Земята е в центъра на всичко. Тъй като древногръцкият философ бил ключов авторитет, думите му оказвали голямо влияние. Подкрепата на геоцентричния модел от Аристотел била последният пирон в ковчега за приемането на тази теория като безусловна истина.


НАВЛИЗАНЕТО НА ХЕЛИОЦЕНТРИЗМА

След като геоцентричният модел вече бил приет за даденост, той се превърнал в неделима част от християнството, тъй като подкрепял идеята, че човекът е създаден по образ и подобие на Бог и следователно цялата Вселена е създадена за него. Тези които подлагали този възлгед под въпрос били смятани за еретици и следователно били наказвани безскрупулно. Религията доминирала светогледа на хората, както и правилата и законите. Тя се превърнала в най-голямата спънка за научния прогрес. Но това се променило в началото на 16 век, когато Николай Коперник пренебрегнал църквата и представил на света своя хелиоцентричен модел, в който поставил слънцето в средата на слънчевата ни ситема, където му е мястото. Един от основните проблеми на геоцентричния модел, с който всички хора били наясно, е че той не могъл да обясни защо планетите понякога изглежда, че се връщат обратно по посоката си на движение в небето, след което отново се връщали в нормалното си движение. Ако те се въртят около нас, това не би трябвало да се случва. Днес знаем много добре защо това се случва и наричаме това движение "ретроградия". Вземете Марс за пример. Тъй като Земята има по-къса орбита около слънцето, тя прави своята обиколка около него за по-кратко време. Следователно в даден момент Земята изпреварва Марс и от наша гледна точка Марс прави елиптично движение назад-напред в небето. Но в модел, в който Земята е в центъра на слънчевата система, място за ретроградия няма.



Птолемей се опитал да реши този проблем в геоцентричния модел  като поставил планетите в тяхна собствена орбита, както е показано на снимката по-долу.


Марс в случая се върти около Земята, но самата тя се върти в кръг, което дава впечатлението, че понякога се връща назад в небето, след което продължава отново напред. Това решение обаче било много калпаво в сравнение с правилното обяснение за ретроградия, идващо от хелиоцентричния модел, който изчислявал много по-точно периода на това космическо явление. Но макар и хелиоцентричният модел да е разрешил много от проблемите на геоцентричния, той също имал една дупка - изчисленията, произлизащи от него, се отклонявали малко от наблюденията. Времето, което било отредено за орбитите на планетите около слънцето от изчисленията, се отклонявало с наблюдаванoто време.


УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ХЕЛИОЦЕНТРИЧНИЯ МОДЕЛ

Още в същия век, германският математик Йохан Кеплер, изчислил орбитата на Марс, използвайки десетилетните записки на своя ментор Тихо Брахе, относно позициите ѝ. Това, което установил е, че орбитите на планетите не са перфектни кръгове, а елипси. Поставяйки планетите в елиптични орбити, хелиоцентричният модел станал способен да прави изключително прецизни изчисления относно движението на планетите. Не дълго след това, Галилео Галилей, създавайки най-мощния телескоп по онова време, забелязал четири от луните на Юпитер, което се превърнало в доказателство, че наистина е възможно небесни тела да се въртят около други освен Земята. С това негово наблюдение геоцентризмът загинал, всичко в религията започнало да се поставя под въпрос, а науката започнала да разцъфтява.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.