Как се образуват слънчевите системи и метеоритните дъждове?

Случвало ли ви се е да видите "падаща звезда", която преминава с невероятна скорост за част от секундата, оставяйки малка тънка опашка зад себе си ? А случвало ли ви се е да видите тяло, движещо се в небето в рамките на дни, дори и седмици, оставяйки огромна светеща опашка зад себе си? И двете природни явления се случват на космическо ниво, и също така са свързани помежду си.

ОБРАЗУВАНЕ НА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА

Кометите представляват небесни тела с размери, вариращи със среден размер от 750м. до около 20км. Една от най-големите забелязани комети е с размер от приблизително 100км. Почти всички комети в нашата слънчева система са се сформирали малко след сформирането на слънцето и планетите. Преди около 4.5 милиарда години нашата слънчева система е завършила своето космическо образуване, а преди това тя е представлявала един огромен облак от газ и прах, съдържащ водород, кислород, силиций, въглeрод, желязо, хелий и други прости елементи. Обикновено космическите облаци, наречени "слънчеви мъглявини", способни да създадат слънчева система, са с умопомрачителни размери. Мъглявината създала нашата слънчева система се смята, че е била с размери от около 65 светлинни години, или с други думи - приблизително 620 трилиона километра. Облак с такива размери, макар и изграден от изключително леки елементи, притежава невероятна гравитация, която е на ръба да излезе от баланс и да се срути върху себе си. Една експлозия на далечна звезда например, може да окаже достатъчно влияние върху гравитацията на мъглявината, така че да стане нестабилна. Дали това е била причината нашият облак да е рухнал върху себе си е въпрос на спекулации.


Каквато и да е била причината, това трябва да се е случило, в противен случай в момента нямаше да четете тази статия. Когато частиците в облака загубят своя баланс те започват да падат към неговия център. Колкото повече падат една към друга, толкова по-плътен става облакът, а колкото по-плътен, толкова и по-силна гравитация създава. Това смачкване, породено от все по-нарастващата гравитационна сила, води до създаването на голямо налягане, което кара елементите да се сливат. При този процес на сливане, се отделя енергия под формата на светлина и топлина. Този процес, наречен "ядрен синтез", продължил около 50 милиона години, довел до създаването на една зряла звезда, която пзонаваме като "Слънце". Докато целият процес на звездното създаване протичал, останалото количество елементи в облака започнало да се върти около Слънцето с невероятна скорост. Това въртене на облака го направил сплеснат като диск, така както едно сферично парче тесто ще приеме формата на диск, ако започнете да го въртите около оста му с висока скорост. В този диск започнали да се сблъскват малки парчета материя, изградени от елементите в облака. В даден момент парчетата материя станали с огромни размери, които познаваме като планетите в слънчевата ни система. Други, по-малки парчета, които не са успяли да достигнат размери в планетарни мащаби, останали да обикалят слънцето в далечни орбити. Тези парчета наричаме комети и астероиди.

ОТ КАКВО СА ИЗГРАДЕНИ КОМЕТИТЕ?

Кометите са изградени предимно от ледове, тъй като техните орбити обикновено са далеч от слънцето през повечето време, където температурата е много под луната. Ледовете най-вече са образувани от замръзнала вода, амоняк, въглероден диоксид, метан, въглероден оксид. Всеки един вид лед има различна точка на топене. Метанът например започва да се изпарява при температура от -182.5 градуса по целзий. Това е много под точката на замръзване на водата, която е 0 градуса по целзий. С други думи, когато някоя комета се приближава до слънцето и достигне регион с температура от около -180 градуса по целзий, тя започва да оставя след себе си опашка от изпаренията на метана. Частиците в опашката отразяват слънчевата светлина и ние виждаме небесно тяло, което притежава ядро (самата материя на кометата), глава (облак около самото ядро, получаващо се от постоянно изпаряване на лед) и опашка (изпаренията оставащи след кометата).

КОМЕТНИ ОРБИТИ

Кометите обикновено са със силно елиптични орбити, които пресичат орбитите на планетите. За разлика от орбитите на планетите, които са приблизително на една равнина, орбитите на кометите са напълно хаотични. Те могат да приближат слънцето от всяка една точка в космоса. Кометните орбити имат афелий и перихелий. Афелият представлява най-далечната точка от слънцето в орбитата на дадено небесно тяло, а перихелият е най-близката. На снимката по-долу е показана примерна орбита на комета. 

Червената елиптична орбита, която не е показана напълно, е орбитата на комета. Когато кометата навлезе в орбитите на планетите, показани като сравнително кръгли, започва да се изпарява и да създава опашка. Когато премине около слънцето, започва да се връща обратно към своя афелий. Поради тази причина кометите се завръщат веднъж на стотици години, като повечето се завръщат на десетки хиляди години. Но тъй като кометите в нашата слънчева система са над един трилион, то най-вероятно може да видите комета поне веднъж в живота си. С всяко едно перихелийно преминаване на комета, както може би вече сте се досетили, тя малко или много загива, тъй като ледовете ѝ се изпаряват.

МЕТЕОРИТНИ ДЪЖДОВЕ

Когато комета преминава в близост до слънцето, понякога може да остави след себе си отломки от ледове, които са се отчупили при изпаренията на кометата, но те самите не се топят, защото газовете, които ги съставят, имат нужда от по-висока температура. Когато нашата планета премине тази част от отломки, наречени метеори, оставени от вече преминала комета, те навлизат в атмосферата на Земята и изгарят преди да достигнат повърхността. Всяка година Земята, в орбитата си около слънцето, пресича орбитите на някои комети, които са оставили след себе си региони с парчета лед. В зависимост колко голяма е съвкупността от тези метеори, метеоритният дъжд може да продължи от няколко дни до няколко седмици.

Най-богатият ежегоден метеоритен дъжд принадлежи на метеоритния поток "Персеиди", през който преминава нашата планета от средата на юли месец, като пикът му е около 12 август и излиза от него към края на август. Съществуват множество други метеоритни дъждове през годината, чиито дати може лесно да откриете в интернет пространството.

Автор: Васил Стоянов