Плотин - Отвъд духовното и материалното

Теософията на Плотин е повлияна до голяма степен от платонизма. В текста "Парменид", Платон описва първоизточника на всичко като нещо, което няма начало и край, нито във времето, нито в пространството. Нещо, което е навяскъде и никъде. Нещо, което се движи и е статично. Нещо, което не е породено, нито някога ще загине.

НЕПОЗНАВАЕМОТО ЕДНО

Първоизточникът, наречен ЕДНОТО, от перспективата на Плотин, е нещо отвъд самото съществуване и несъществуване. То е  разтварянето на всички противоположности, дори на съществуването и несъществуването. 

ЕДНОТО, за което говори Плотин е това, което се превръща в триединство, или "Светата Троица", играеща ключова роля във всяка една световноизвестна религия. ЕДНОТО проявява себе си като Отца, който е аналогичен на Бог, като Синът, който е аналогичен на Божествения Ум, и като Светия Дух, който е аналогичен на живия божествен интелект, който проявява себе си като битието. Тази триединна еманация на ЕДНОТО предшества физическата Вселена, а най-нисшето ниво на съществуване представлява хаотичната материя, която е лишена от всякаква форма, структура и функция. В нашия случай това можем да наречем основните градивни частици на материята, необвързани една с друга, за да създадат какъвто и да било обект.

(Обективна перспектива)

От човешка перспектива обаче нещата изглеждат точно обартното - за науката, материята, която създава Вселената, е в центъра на съществуването ни, а всичко останало е неин продукт. Човешката душа, или съзнанието, което представлява просто една искра от Божествения Интелект се смята за продукт на мозъка, а Божественият Ум и ЕДНОТО са напълно непонятни от научна гледна точка, те са просто идеи на въображението.

(Човешка перспектива)

Според Плотин, човешката душа е посредник между Материята и ЕДНОТО. Тя притежава избора в коя посока да се насочи. Тази перспектива е свързана с библейската идея за Рая и Ада. "Човешкото същество", според Неоплатонизма, представлява разумната душа, а не материалното тяло, което е лишено от свободна воля поради законите на физиката.

МАТЕРИЯ

Материята, или градивните елементи в състояние на хаос, представлява огледало за човешката душа. Плотин взима идеята на Платон относно "Светът на Идеите", в който пребивава човешката душа като посредник между Логоса и илюзорния свят, в който живеем, и я доразвива като една логична перспектива, в която тялото е просто отражение на душата, пребиваваща в този свят. Светът на Идеите представлява съвкупност от идеи, които сами по себе си са съвършени и нематериални, а материята действа като огледало, което ги отразява. Огледалото обръща образа наопаки, което означава, че това, което е нематериално, вечно и съвършено, се превръща в материално, нетрайно и порочно. Материята, Плотин смята, че представлава субстанция, подобна на глина, която сама по себе си няма качества, но тъй като действа като огледало, тя е способна да използва духовни принципи, съществуващи в Света на Идеите, за да оформи себе си, преставайки да бъде хаотична и създавайки Вселена изпълнена с множество неодушевени и одушевени обекти. Почти всеки човек знае какво представлява огледалото, но това, което ни държи в разбиране, че отражението в него е просто илюзия, са самите му рамки. Огледалните рамки са тези, които поставят граници, давайки ни представа за това къде започва и къде свършва. Когато човек излезе от рамките на огледалото, той спира да вижда своето отражение, следователно разбира, че това, което вижда в него, е илюзия, която той създава чрез своето собствено оглеждане в огледалото. Материалният свят, за разлика от познатите за нас огледала, представлява огледало, което няма рамки.  Поради тази причина душата пребиваваща в Света на Идеите, оглеждайки себе си в материята, вижда своето илюзорно отражение, което не изчезва доакто не загине. Така отражението на самата душа, което представлява нейната противоположна природа, бидейки обратен образ, изглежда като реалност.

МИТЪТ ЗА НАРЦИС

Древногръцката митология гласи, че Нарцис видял своето отражение във водата, влюбил се в него, и в опита си да целуне отражението си, паднал във водата. Тази история символизира перспективата на Неоплатонизма. Персонажът Нарцис е аналогичен на човешката душа, която решава да види своето отражение в Материята. Виждайки го, душата се влюбва в него и така пада в материалния свят. Идентифицирайки себе си с отражението си, душата забравя, че отражението е просто илюзия, която е пълна противоположност на самата нея. От тази перспектива душата не се съдържа в тялото, а тялото в душата. Според Плотин, колкото и да търсим за душата в тялото, няма да я намерим, защото е невъзможно нещо нематериално да се намира в нещо материално. Материалният свят е отражение, илюзия, тотално изкривяване на истинската реалност. Той се съдържа в Света на Идеите, тъй като Светът на Идеите създава материалния свят чрез своето отражение в Материята. А всички опити да се регенерира човешката душа, така че тя да осъзнае отново истинската си същност, се превръщат в различните религии и техните методи.

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов