ПЛОТИН - ОТВЪД ДУХОВНОТО И МАТЕРИАЛНОТО


Теософията на Плотин е повлияна до голяма степен от платонизма. В текста "Парменид" Платон описва първоизточника на всичко като нещо, което няма начало и край, нито във времето, нито в пространството, нещо, което е навяскъде и никъде, нещо, което се движи и е статично, нещо, което не породено, нито някога ще загине.

НЕПОЗНАВАЕМОТО ЕДНО

Първоизточникът, наречен ЕДНОТО, от перспективата на Плотин е нещо отвъд самото съществуване и несъществуване. Следователно, ако Бог е това, което създава Вселената ни чрез ума си, то тогава ЕДНОТО е предшественик на Бог, тъй като Бог съществува, за да може да създаде Вселената, а ЕДНОТО е трансцендентално на съществуването и несъществуването. Това, за което Плотин споменава в текстовете си, е аналогично на китайското "Дао" - това, в което всички дуалности намират своя източник, с други думи, обединяването на всички противоположности, дори на съществуването и несъществуването разглеждани като Ин и Ян. Тъй като съществуването и несъществуването са две противоположности, а "Дао" представлява това, което съдържа и двете в себе си, то "Дао" е отвъд тях.



ЕДНОТО за Плотин е това, което се превръща в триединство, или "Светата Троица", описана във всяка една световноизвестна религия. ЕДНОТО проявява себе си като Отца, който е аналогичен на Бог, като Синът, който е аналогичен на Божествения Ум, и като Светия Дух, който е аналогичен на живия божествен интелект, който твори. Тази триединна еманация на ЕДНОТО предшества физическата Вселена, която Духът създава, а най-нисшето ниво на съществуване представлява хаотичната материя, която е лишена от форма и каквато и да била продуктивна функция. В нашия случай това са свободните атоми, необвързани един с друг, за да създадат какъвто и да било обект.


От човешка перспектива обаче нещата изглеждат съвсем различно. Материята, която създава Вселената, е в центъра на съществуването ни. Самата Вселена, с нейното безкрайно разнообразие от обекти и организми, е продукт на материята. Човешката душа, или съзнанието, което представлява просто една искра от Божествения Интелект, е разглеждана като продукт на човешкото физическо тяло или по-точно - на мозъка, а Божественият Ум и ЕДНОТО са напълно непонятни от материалната перспектива.


От гледна точка на Плотин, човешката душа е посредник между Материята и ЕДНОТО, тя има правото на избор в коя посока да се насочи. Тази перспектива е свързана с библейската идея за Рая и Ада. "Човешкото същество", според Неоплатонизма, представлява разумната душа, а не материалното тяло на организма.



МАТЕРИЯ

Материята, или градивните елементи в състояние на хаос, представлява огледало за човешката душа. Плотин взима идеята на Платон относно "Светът на Идеите", в който пребивава човешката душа като посредник между Логоса и илюзорния свят, в който живеем, и я доразвива като една логична перспектива, в която тялото е просто отражение на душата, пребиваваща в този свят. Светът на Идеите представлява съвкупност от идеи, които сами по себе си са съвършени и нематериални, а материята действа като огледало, което ги отразява. Огледалото обръща образа наопаки, което означава, че това, което е нематериално, вечно и съвършено, се превръща в материално, нетрайно и порочно. Материята, Плотин смята, че представлава субстанция, подобна на глина, която сама по себе си е хаотична, но тъй като действа като огледало, тя е способна да използва духовни принципи, съществуващи в Света на Идеите, за да оформи себе си, преставайки да бъде хаотична, но създавайки Вселена изпълнена с живот и обекти. Всеки от нас знае какво представлява огледалото, но това, което ни държи в разбиране, че отражението в него е просто илюзия, са самите му рамки. Огледалните рамки са тези, които поставят граници, давайки ни представа за това къде започва и къде свършва. Когато човек излезе от рамките на огледалото, той спира да вижда своето отражение, следователно разбира, че това, което вижда, е илюзия, която той създава чрез своето собствено наблюдение в огледалото. Материалният свят, за разлика от познатите за нас огледала, представлява огледало, което няма рамки, следователно душата, пребиваваща в Света на Идеите, оглеждайки себе си в материята, вижда своето илюзорно отражение, което никога не изчезва, защото огледалото няма граници. Така отражението на самата душа, което представлява нейната противоположна природа, бидейки обратен образ, започва да изглежда като реалност.



МИТЪТ ЗА НАРЦИС

Древногръцкият мит гласи, че Нарцис видял своето отражение във водата, влюбил се в него, и в опита си да целуне отражението си, паднал във водата. Тази история символизира перспективата на Неоплатонизма. Персонажът Нарцис е аналогичен на човешката душа, която решава да види своето отражение в Материята. Виждайки го, душата се влюбва в него и така пада в материалния свят. Идентифицирайки се с отражението си, смятайки, че то разкрива истинската ѝ същност, душата забравя, че отражението е просто илюзия, която е пълна противоположност на самата нея. От тази перспектива, душата не се съдържа в тялото, а тялото в душата. Според Плотин, колкото и да търсим за душата в тялото, няма да я намерим, защото е невъзможно нещо нематериално да се намира в нещо материално. Материалният свят е отражение, илюзия, тотално изкривяване на истинската реалност. Той се съдържа в Света на Идеите, тъй като Светът на Идеите създава материалния свят чрез своето отражение в Материята. А всички опити да се регенерира човешката душа, така че тя да осъзнае отново истинската си същност, се превръщат в различните духовни религиофилософии и техните методи.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник.
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!

Powered by Blogger.