Платон - Съвършеният свят и целта на живота


Платон е един от най-влиятелните древногръцки философи, чиито размишления и думи завинаги променили човешкото мислене. Платонизмът представлява идеята, че материалният свят, който ни заобикаля, е просто сянката на интелектуалния свят, който Платон наричал "Светът на Идеите".

Можем да разберем платоновата перспектива за битието, като обърнем внимание на обектите в света около нас. Нека вземем организмите за пример. Съществуват милиони различни видове организми. Всеки един вид се различава от всеки друг по своя външен вид. Дори и организмите, приспадащи към един и същ вид, се различават един от друг, така както нито един човек не е идентичен с никой друг. Следователно всеки човек е различен от всеки друг и също така всеки човек е различен от всеки друг организъм. С други думи всеки един обект е различен от всеки друг. И въпреки че това е така умът ни сякаш никога не бърка кой обект към коя категория спада. Здравият ум никога няма да възприеме човека като слон или пък мухата като лъв. Според Платон, човекът е изграден от физическо тяло и душа. По времето на Древна Гърция, между ум и душа не съществувала разлика. За тогавашните философи, духовният аспект на човека бил "рационалната душа", съдържаща разума. Физическото тяло на човека, oт гледна точка на Платонизма, пребивава в материалния свят, докато рационалната душа пребивава в Света на Идеите. Функцията на двете очи е да виждат обектите в света около нас, а функцията на ума е да ги категоризира. За да може човек да създаде нещо във физическия свят, той първо трябва да докосне идеята за него, пребиваваща в Света на Идеите, чрез ума си. Казано по друг начин, човек трябва да притежава идеята за нещото, което иска да създаде. Идеята винаги предхожда материята. Светът на Идеите представлява място, в което се съдържат всички идеи способни да бъдат проявени в материалния свят. Умът ни, пребивавайки в този свят, категоризира обектите, които физическите очи виждат, спрямо идеите съществуващи в него. Така човекът никога не бърка обектите, макар и всеки един да е различен от всеки друг. Всяка една идея от Света на Идеите съдържа определени характеристики. Когато даден обект от физическия свят сподeля характеристики присъщи на дадена идея, умът автоматично асоциира физическия обект с тази идея от Света на Идеите. Например, ако видим организъм, който има характeристики присъщи на идеята за мравката, то ние ще възприемем този организъм като мравка. И така всички организми и обекти, които споделят сходни характеристики се групират под една обща идея отговаряща за тези характеристики. Очите виждат, умът групира, съзнанието възприема.


НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО НА ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ

Всеки един обект може да бъде усъвършенстван вечно. Ако вземем компютъра за пример, той може да бъде вечно усъвършенстван с наличието на по-добра технология и повече пространство за по-големи части. Но независимо колко подобряваме тази машина, тя винаги ще бъде възприемана от нас като "компютър", защото характеристиките ѝ ще бъдат сходни с тези на Идеята за компютъра. Следователно идеята за компютъра е тази, която е реална, и когато умът се докосне до нея и я съзрее, тялото може да започне да се опитва да я прояви в материалния свят. Следвайки тази аналогия, всички обекти в материалния свят са просто проявление на идеи, както и ние самите. Тъй като обектите са способни да стават вечно по-добри, то това означава, че самите Идеи за тях трябва да позволяват този безкраен прогрес към по-добро. Когато нещо позволява безкраен прогрес, това означава, че то самото трябва да съдържа безкрайността в себе си, или с други думи, самото то е непроменливо и съвършено, а обектите участващи в него, могат само да се опитват да го достигнат, но никога не успявайки. В нашия ум ние имаме достъп до идеята за съвършения компютър и се стремим да имитираме тази идея във физическия свят. Но тъй като всички обекти във физическия свят са в постоянно състояние на промяна, те никога не могат да имат екзистенциална стойност, защото това, което се променя, означава, че не е достигнало съвършенство. И тъй като обектите се променят вечно, те никога не могат и да го достигнат. Всяка една идея, до която имаме достъп чрез ума ни, е винаги непроменлива и за това е съвършена. Ако не беше така, то тогава прогресът във физическия свят нямаше да съществува, защото, ако всеки обект беше съвършен, или можеше да достигне съвършенството на идеята, в която участва, то тогава нямаше да бъде способен да се променя към по-добро. Ако няма промяна, се поражда застой. Ако съществува застой, не съществува движение. Ако съществува движение, не съществува живот. Следователно обектите вечно се стремят да станат идентични с идеите, в които участват и са достъпни за ума. И тъй като това е така, то идеите са реалността, докато обектите са просто илюзия, която чрез промяна се стреми да стане идентична с реалността, но никога не успява, защото сянката не може да се превърне в обекта, който я създава. Ако не съществуваха идеите достъпни за ума, то създаването на обекти нямаше да бъде възможно, тъй като умът нямаше да вижда идеята за създаването им. От казаното до тук установяваме, че физическият свят е несъвършен свят, който, чрез постоянна промяна, се стреми да бъде съвършен като света на идеите, и в който пребивава нашият ум, рационална душа. Според Платон, всеки един организъм, всеки един обект в света около нас, е отражение на определена идея от Света на Идеите.


АБСТРАКТНИТЕ ИДЕИ

Съществуват и други идеи, които не са свързани с физически обекти, а по-скоро с морални принципи. Това са идеите за „доброто“, „справедливостта“, „красотата“ и т.н. Тоест, всеки един от нас може да участва в тези идеи и колкото повече участва в тях, толкова повече той се опитва да ги отрази във физическия свят. Когато умът на човек е концентриран в идеята за "доброто", той се превръща в добър в опита си да я имитира. Когато е концентриран в идеята за "справедливост", той се превръща в справедлив. Злото, от тази гледна точка, представлява невежеството ни към идеята за Доброто. Казано по друг начин, колкото повече човек участва в идеята за Доброто, толкова по-добър е той, и колкото по-малко участва в нея, в толкова по-зъл се превръща. Следователно невежеството ни към дадена идея поражда нейната противоположност. По пътя на тази логика, злото, грозното и несправедливостта, не съществуват сами по себе си, те са продукт на нашето невежество към идеите за доброто, красивото и справедливото.


ЗЛОТО, НЕСПРАВЕДЛИВОТО И ГРОЗНОТО

Ако концентрацията ни е постоянно в обектите, или с други думи, в материалния свят, то ние се оплитаме в мрежата, която ни държи в неуморна работа с цел тяхното придобиване, не си давайки сметка, че самите неща, които гоним, са несъвършен продукт на нещо съвършено. В опитите си да постигнем материалните си цели оставаме невежи към справедливостта и доброто, ставаме егоцентрични и пращаме останалите на заточение, независимо дали е правилно, или не, дали е добро, или зло, дали е красиво, или грозно. Ранното християнство имало нужда от философия, която да подкрепя ученията си, а размишленията на Платон се оказали перфектни. Следователно "дяволът", който съблазнява хората с материални блага от всякакъв вид, представлява тази част от човека, която го държи невеж към съвършените идеи и автоматично го превръща в техните противоположности.

ЦЕЛТА НА ЖИВОТА

Според Платон също така, нашата душа, която пребивава в света на идеите, е безсмъртна, както и самите идеи. Тоест за Платон, душата и тялото са две отделни неща – едното, съществуващо вечно и бидейки съвършено в света на идеите, другото, подлежащо на промяна и бидейки нетрайно. За него, душата преди да бъде преродена в човешко тяло, притежава пълното познание, тъй като нейният дом е светът на идеите, върху които се базира целият материален свят. Но когато влезе в материалното тяло, тя получава вид амнезия.


От тази гледна точка, целта на живота е да възстановим знанията си относно съвършените идеи, които душата ни всъщност познава прекрасно в тяхната истинска същност, като разглеждаме, мислим и анализираме обектите в този свят. С други думи, животът е една игра, в която душата се прави, че всъщност не знае нищо и тепърва трябва да се учи, но по-скоро е игра на припомняне, която държи човека "жив" чрез постоянното мислене за това какво може да се случи и какво представлява всичко в света около нас. Това наше невежество поражда желанието ни да търсим знание и ни дарява с волята да живеем.


Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.