ПАРАДОКСЪТ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

March 08, 2020

Следната статия е базирана на диалога "Парменид" написан от Платон живял през 4-5в. пр. Хр. Главните персонажи в диалога са младият Сократ, Парменид и неговият ученик Зенон. Малко след началото на диалога Парменид се залавя със сложната задача да обясни на Платон парадокса зад същността на самото съществуване. Следното изложение е малка част от размишленията на Парменид.

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

Гледайки обектите присъстващи в света около нас, можем да кажем, че всеки един от тях съществува. Можем също така да кажем, че идеите и емоциите също съществуват. Можем да изброяваме много различни аспекти от живота и да кажем, че те съществуват. Следователно съществуването е ЕДНО единствено нещо. Обектите на физическия свят и идеите на интелекта са много, но съществуването е ЕДНО за всички тях. Тук става дума за съществуването в най-абстрактната му форма. По пътя на тази логика, щом съществуването е ЕДНО, то не може да бъде множество, защото множеството предполага, че съществуването е изградено от отделни части, които наричаме "множество". Но то не може да има части, защото ако имаше, то тогава би било ЦЯЛО, а не ЕДНО. Съществуването не е съвкупност от отделни части, които го съставят, то е ЕДНО, а частите са негови проявления. Ако съществуването няма части това означава, че то няма и форма, защото всяка форма е изградена от части. Например триъгълникът е изграден от три различни линии - три части. Щом няма и форма, то няма и граници, защото това, което поставя границите е формата - тя прави едно нещо различно от друго; там където свършва границата на едното, започва другото.


Съществуването също така, по пътя на логиката, не трябва да има нито бъдеще, нито настояще, нито минало, защото това отново са три части. То просто е. Съществуването не се и намира никъде, защото няма друго освен него, в което то да се намира, тъй като то самото е единственото, което е. И понеже няма друго освен него, съществуването тогава не може да се намира никъде освен в себе си. Но да кажем, че нещо се намира в себе си означава, че това, което наричаме "себе си", е отделно от това, което се намира в него и пак опираме до факта, че съществуването съдържа две отделни части, а тъй като то е ЕДНО, а не МНОЖЕСТВО и не е изградено от части, то съществуването не се намира и в самото себе си. Ако съществуването не може да се намери никъде, това означава, че то никога не е на едно и също място. То тогава съществуването се движи, но тъй като няма нищо освен него, в което то да пребивава, то движението е невъзможно. Продължавайки по този път на логиката, съществуването не трябва и да има начало, защото няма друго освен него, което да го е създало, защото то е това, в което всичко създадено се случва. То никога няма да има и край, защото няма друго освен него, което да го заличи. Следователно то е навсякъде и никъде, то се движи и не се движи, то няма нито време, нито граници, то е безкрайно, то няма начало, нито някога ще достигне своя край.


В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.