ФИЛОСОФСКИ АНАЛИЗ НА ЛЮБОВТА - ПЛАТОН

February 07, 2020

Съдейки по философския текст "Пир" написан от Платон през 4 в. пр. Хр., можем да определим неговата перспектива относно любовта. За Платон любовта представлява желанието да придобием нещо и да го направим част от нас. И тъй като любовта е желание, то това означава, че човек може да обича единствено неща, които той самият не притежава, защото човек е способен да желае единствено това, което той самият няма. Да желаем нещо, което вече имаме е признак на налудничавост или неосъзнатост.

 В текста се описват два различни вида любов, които могат да насочат читателя към по-дълбоки размишления. Те биват:
- Телесната любов
-  Интелектуалната любов



ТЕЛЕСНАТА ЛЮБОВ

Човешкото тяло е устроено, така че да изпитва възбуда към противоположния пол по инстинкт, което потвърждава мнението на Платон, че един обект обича единствено това, което той самият не притежава. Тоест желанието за запазване на вида е автоматично вграден в материалната природа на човекa. Тук не става дума за интелектуалната намеса, която контролира  физическата възбуда. Става дума за заложените инстинкти в двата пола без интелекта да се намесва във възприятията на тялото за "красиво" и "грозно". Тялото натурално изпитва възбуда към друго тяло, което изглежда здравословно, защото от чисто физическа перспектива, това, което изглежда здравословно е и красиво. Следователно наднорменото и поднорменото тегло са далеч от красивото, до толкова доколкото са далеч и от средното тегло; това важи и за всички останали черти на тялото, които не се приближават до пропорцията на златното сечение. Любовта на физическото тяло, или с други думи, сексуалната възбуда, е към това, което е по-близко до златното сечение, защото всяко нещо се стреми към съвършенство. Но тъй като физическото тяло е смъртно и следователно обречено да става все по-грозно с времето, то единственият начин, по който то може да гони съвършенството е като оставя наследеници, които да продължат това начинание. И така тялото изпитва любов към това, което се приближава повече до съвършенството за да може да създаде потомство с него, което да съхрани най-красивите черти на двамата си родители, да бъде по-съвършен от тях и да продължи по същия начин този безкраен поход към телесното съвършенство.



ИНТЕЛЕКТУАЛНА ЛЮБОВ

За разлика от любовта между телата, която се изразява във физическа възбуда, интелектуалната се изразява в емоции и чувства. Тя представлява желанието ни да направим интелекта на отсрещния част от нас, или с други думи, неговият начин на мислене и характер да бъде постоянно присъстващ в нашия живот. Двама души могат да споделят много интереси, но интелектуалните им възприятия към тези интереси могат да бъдат съвсем различни. Интелектуалната любов отново е любов към това, което нямаме; никой човек не би изпитал желанието да бъде със свой двойник, тъй като вече ще знае всичко, което и двойникът му знае, a това е предпоставка за интелектуален застой лишен от нови стимули за развитие. Както споменахме вече, всеки обект се стреми към красивото и съвършеното, следователно колкото по-добродетелен е един човек, толкова по-красив е той. Пороците, като омраза, ревност, несправедливост и завист, не даряват притежаващият ги с щастие, нито хората около него, следователно те са далеч от красивото. Това, което прави човек и хората около него щастливи е това, което е красиво. Според древногърците добродетелите, които правят човешкия характер красив са справедливост, разум, мъдрост, кураж, съвестност, искреност и воля, тъй като те носят щастие на човека и всички, които са в компанията му. Колкото по-изявени са тези добродетели в индивида, толкова по-красив интелектуално е той. Интелектът, за разлика от тялото, не остарява и следователно не става по-грозен с времето, а точно обратното - способен е да става все по-красив.


Но тъй като и интелектът загива със смъртта на тялото, човек изпитва нуждата да остави и интелектуално потомство, с други думи, да предаде науката на добродетелите на своите деца или на други младежи в живота му, с цел достигане на съвършенство в интелекта, като всяко едно следващо поколение се стреми да достигне до обективната справедливост, доброта, мъдрост, искреност, а не до субективните мнения, които се базират на личните интелектуални възприятия на човека. Интелектуалната любов наричаме приятелство - когато интелектът на един човек се влюби в интелекта на друг човек. Следователно тя не проявява дискриминация спрямо чертите на тялото, тъй като не е зависима по никакъв начин от физическия аспект на отсрещния. Интелектуалната дискриминация е от към религиозни възлгеди, научни възлгеди, национални възгледи и всички останали идеи, с които един човек може да се идентифицира, както и наличието или липсата на добродетелите. За разлика от чисто физическата любов, интелектуалната е и много по-трайна, тъй като телата са обречени с времето да стават все по-грозни, което е противоположно на старанието на човешката душа да придобие красивото, докато интелектът се краси вечно, докато човек е жив. Така интелектуалната любов между двама души, под формата на приятелство, е способна да бъде присъстваща до последния миг от живота на човека. Интелектуалната любов често се разраства и намира изразяване и чрез физическото тяло, така се образуват интимните връзки между хората - когато те са влюбени интелектуално и физически един в друг. Тъй като интелектуалната любов не се влияе от физическите аспекти на отсрещния, това означава, че тя може да процъфти към човек от същия пол, човек, който е много по-стар или по-млад от нас и да се разрасне физически към тях.


В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.