Философски анализ на любовта според Платон
Съдейки по философския текст "Пир" написан от Платон през 4 в. пр. Хр., можем да определим неговата перспектива относно любовта. За Платон любовта представлява желанието да придобием нещо и да го направим част от нас. И тъй като любовта е желание, то това означава, че човек може да обича единствено неща, които той самият не притежава, тъй като е способен да желае единствено това, което той самият не притежава. Да желаем нещо, което вече притежаваме е признак на налудничавост или неосъзнатост.
В текста се описват два различни вида любов - телесна и интелектуална.
ТЕЛЕСНАТА ЛЮБОВ
Човешкото тяло е устроено, така че да изпитва възбуда към противоположния пол по инстинкт, което потвърждава мнението на Платон, че един обект обича единствено това, което той самият не притежава. Тоест желанието за запазване на вида е вродено в материалната природа на човекa. Тук не става дума за интелектуалната намеса, която контролира физическата възбуда. Става дума за заложените инстинкти в двата пола, без интелекта да се намесва във възприятията на тялото за "красиво" и "грозно". Тялото натурално изпитва възбуда към друго тяло, което изглежда здравословно, защото от чисто физическа перспектива, това, което изглежда здравословно е и красиво. Следователно наднорменото и поднорменото тегло са далеч от красивото, дотолкова доколкото са далеч и от средното тегло; това важи и за всички останали черти на тялото, които не се приближават до пропорциите, които стимулират възбуда. Любовта на физическото тяло, или с други думи, сексуалната възбуда, се проявява към друго тяло, чието пропорции са близко до златното сечение, тъй като всяко нещо се стреми към съвършенство, а пропорцията на златното сечение е точно това, имайки предвид, че растежа на всеки един организъм е устроен, така че да се развива спрямо нея. Всички останали черти в тялото на отсрещния, които могат да възбудят човек, като например цвят на очите, косата, и други характеристики, които не са свързани с пропорцията на златното сечение, са намеса на интелекта. Но тъй като физическото тяло е смъртно, и следователно обречено да става все по-грозно с времето, чрез загуба на своята виталност, то единственият начин, по който то може да гони съвършенството е като оставя наследеници, които да продължат това начинание. И така тялото изпитва любов към това, което се приближава повече до съвършенството за да може да създаде потомство от него, което да съхрани най-красивите черти на двамата си родители, да бъде по-съвършен от тях и да продължи същия този процес в гонене на телесното съвършенство.
ИНТЕЛЕКТУАЛНА ЛЮБОВ
За разлика от любовта между телата, която се изразява във физическа възбуда, интелектуалната се изразява в емоции и чувства. Тя представлява желанието ни да направим интелекта на отсрещния, част от нас, или с други думи, неговият начин на мислене и характер да бъде постоянно присъстващ в нашия живот. Двама души могат да споделят много интереси, но интелектуалните им възприятия към тези интереси могат да бъдат съвсем различни. Интелектуалната любов отново е любов към това, което нямаме; oбикновено човек не би изпитал желанието да бъде със себе си, тъй като вече ще знае всичко, което той самият знае, a това е предпоставка за интелектуален застой лишен от нови стимули за развитие. Както вече споменахме, всеки обект и организъм се стреми към красивото и съвършеното, следователно колкото по-добродетелен е един човек, толкова по-красив е той интелектуално. Пороците, като омраза, ревност, несправедливост и завист, не даряват притежаващият ги, нито хората около него, с щастие, следователно те са далеч от красивото. Това, което прави човек и хората около него щастливи, е това, което е красиво. Според древногърците, добродетелите, които правят човешкия характер красив, са справедливост, разум, мъдрост, кураж, съвестност, искреност и воля, тъй като те носят щастие на човека и всички около него. Колкото по-изявени са тези добродетели в индивида, толкова по-красив интелектуално е той. Интелектът, за разлика от тялото, не остарява и следователно не става по-грозен с времето, а точно обратното - има потенциала да става все по-красив.
Но тъй като и интелектът загива със смъртта на тялото, човек изпитва нуждата да остави и интелектуално потомство, а именно, да предаде науката на добродетелите на своите деца или на други подрастващи в живота му, с цел достигане на съвършенство в интелекта. Всяко едно следващо поколение се стреми да достигне до обективната справедливост, доброта, мъдрост, искреност, а не до субективните мнения, които се базират на личните интелектуални възприятия на човека. Интелектуалната любов наричаме приятелство, тоест когато интелектът на един човек се влюби в интелекта на друг човек. Този вид любов не проявява дискриминация към чертите на тялото, тъй като не е зависима по никакъв начин от физическия аспект. Интелектуалната дискриминация се проявява към религиозни възлгеди, научни възлгеди, национални възгледи и всички останали идеи, с които един човек може да се идентифицира, както и наличието или липсата на добродетелите в отсрещния. За разлика от чисто физическата любов, интелектуалната е и много по-трайна, тъй като телата са обречени с времето да стават все по-грозни, което е противоположно на старанието на човешката душа да придобие красивото, а интелектът се краси до края на дните ни. Така интелектуалната любов между двама души, под формата на приятелство, е способна да бъде присъстваща до последния миг от живота на човек. Интелектуалната любов често се разраства и намира изразяване и чрез физическото тяло, а това образува интимните връзки между хората. Тъй като интелектуалната любов не се влияе от физическите аспекти на отсрещния, това означава, че тя може да процъфти към човек от същия пол, човек, който е много по-стар или по-млад и да се разрасне физически към тях.
Автор: Васил Стоянов
Но тъй като и интелектът загива със смъртта на тялото, човек изпитва нуждата да остави и интелектуално потомство, а именно, да предаде науката на добродетелите на своите деца или на други подрастващи в живота му, с цел достигане на съвършенство в интелекта. Всяко едно следващо поколение се стреми да достигне до обективната справедливост, доброта, мъдрост, искреност, а не до субективните мнения, които се базират на личните интелектуални възприятия на човека. Интелектуалната любов наричаме приятелство, тоест когато интелектът на един човек се влюби в интелекта на друг човек. Този вид любов не проявява дискриминация към чертите на тялото, тъй като не е зависима по никакъв начин от физическия аспект. Интелектуалната дискриминация се проявява към религиозни възлгеди, научни възлгеди, национални възгледи и всички останали идеи, с които един човек може да се идентифицира, както и наличието или липсата на добродетелите в отсрещния. За разлика от чисто физическата любов, интелектуалната е и много по-трайна, тъй като телата са обречени с времето да стават все по-грозни, което е противоположно на старанието на човешката душа да придобие красивото, а интелектът се краси до края на дните ни. Така интелектуалната любов между двама души, под формата на приятелство, е способна да бъде присъстваща до последния миг от живота на човек. Интелектуалната любов често се разраства и намира изразяване и чрез физическото тяло, а това образува интимните връзки между хората. Тъй като интелектуалната любов не се влияе от физическите аспекти на отсрещния, това означава, че тя може да процъфти към човек от същия пол, човек, който е много по-стар или по-млад и да се разрасне физически към тях.
Автор: Васил Стоянов
