БУДИСТКИЯТ ЖИВОТ НА "ОТКЪСВАНЕ"

October 13, 2019

Думата "откъсване", сама по себе си означава да бъдеш отделен от нещо. Когато този термин се използва в духовен смисъл, той символизира нещо необичайно. Говорейки относно "откъсване" в този смисъл на думата се има предвид да откъснем себе си от всичко, което не сме, така че да остане единствено това, което сме.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Всички материални притежания, които човек е придобил с труд в процеса на живота са негови, но те не са него самия. Дори човешкото тяло е продукт на земята, върху която ходи, както и на природните закони, довели до съществуването му. Това, което вдъхва живот на тялото, наричаме "душа", която съдържа индивидуалния ум в себе си. Всеки човек притежава такъв ум, способен да разбира и мисли. Всички продукти на ума се проявяват в нашето съзнание. Всеки човек е изградил своя ментален свят чрез петте си физически сетива. Той запомня това, което  чува, намирисва, вкусва, докосва и вижда. Така спомените на всеки човек се различават в зависимост от неговата култура и образование.



Човекът обикновено определя всички свои идеи, предразсъдъци, вярвания, знания и изживявания като "него самия". Въпреки че когато тази представа бъде подложена на дълбок анализ, става ясно, че всеки един човек е съвкпуност от спомени, които са негови, но не са него самия. Каквато и мисъл човек да е способен да създаде чрез знанието си тя няма да бъде него самия. Когато индивидът се идентифицира със своята съвкупност от ментални и физически спомени, той започва да вярва, че те са неговата същност. Така нещата, които застрашават тази илюзия на ума се опитваме да елиминираме или да избегнем. Това привързване към погрешни възприятия относно кои и какво сме, ни държи слепи, в постоянен процес на размишления върху дребни неща - кариера, пари, материални притежания, телесни и емоционални удоволствия и т.н. Веднъж идентифицирал се с тези нетрайни неща, откъсването от тези ментални конструкции, чиято функция е да запазва тази идентификация, става трудно.

СМЪРТТА

Ако човек желае да опознае природата скрита зад завесата на своите собствени погрешни идентификации, той трябва да "убие" себе си, или с други думи - да убие фалшивото "Его", което смята за своята оригинална същност. Изпълняването на тази задача естествено допринася за откъсването на Аз-а от всичко останало в живота, независимо дали е материално или ментално. Да бъдем откъснати от материалните си притежания или ментално богатство не означава да не проявяваме интерес към тях или да ги смятаме за вредни и ненужни пороци, а по-скоро да не бъдем зависими от тях. Физическият свят, сам по себе си, заедно с всичко в него, е част от живота, който се простира и отвъд сетивата. Намирането и опознаването на нашето истиснко "Аз" не трябва да бъде причина да се опитваме да отричаме физическия свят или да го смятаме за ненужна част от Сътворението. Докато сме тук ние сме подлежащи на неговите закони и трябва да уважаваме и почитаме разума стоящ зад всичко, което ни заобикаля. Светът сам по себе си е такъв, какъвто е. Пребиваващи в своята същност, ние сме способни да трансформираме този свят в блаженство или страдание.

Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.