Менталността "само силните оцеляват" - полезна, или не?

September 14, 2019

Без съмнение е, че човешкият вид е много по-еволюирал сравнение с всяко друго познато за нас същество. Не съществува друг вид освен човекa, който да има толкова потенциал за житейски опит. Човешкият интелект и разум са ненадминати, а тялото му е много по-пригодено за проявяването на идеите си, отколкото всеки един друг организъм, тъй като е способно да борави с много материали благодарение на сръчните си крайници. Тази комбинация от разум, интелект и сръчни крайници дава възможността за безкрайна креативност, която ни дарява със знания в сферите на биологията, астрономията, химията, физиката и други науки, а те от своя страна правят оцеляването ни по-лесно. Но това достатъчно добро оправдание ли е за нашата самооценка, която категоризира живота на останалите същества като по-маловажен?

НАГЛАСАТА "САМО СИЛНИЯТ ОЦЕЛЯВА"

Този тип менталност води към атеизъм, тъй като отрича човека като продукт на нещо по-висше от самия него, а по-скоро го вижда като продукт на еволюционен процес разгърнал се по случайност чрез наличните закони на Вселената. Тук не става въпрос за насочване в дадена вяра, а по-скоро за разясняване на източника на този човешки предразсъдък. Ако ние наистина сме продукт на случайна еволюция, това означава, че нашите предци могат да се проследят до моретата и океаните, датиращи от създаването на планетата Земя. Тук можем да си зададем въпроса "Ако природата е създала първите организми във водата, защо изобщо на първите морски видове им е  притрябвало да излязат от нея?" Те са се чувствали прекрасно в своята среда за която са били пригодени. И все пак са еволюирали в сухоземни влечуги.


Тъй като разглеждаме темата и от двете гледни точки, то  би било справедливо да вземем и в предвид рационалномислещият човек, който би се аргументирал с това, че приливите и отливите, както и други планетарни причини, са повлияли на морските видове, не им оставяйки избор освен да се адаптират към сушата. Тогава можем да размишляваме по следния начин. Щом планетарните причини са отговорни за зараждането на първите сухоземни видове, това означава, че те са причината и сухоземните видове да еволюират в човека. С други думи изглежда сякаш цялата Вселена, с всичките ѝ закони и сили, работи по начин, който да създава интелигентни същества. Причината да съществува Вселената е нейното Сътворение, всяко следващо последствие на тази причина действа като причина за зараждането на интелигентни същества. Тоест можем да кажем, че Природата е искала еволюцията да се случи по този начин. То тогава мнението, че Природата е пожелала човекът да бъде интелигентен, също може да бъде вярно. Това какво ще правим с дадената ни интелигентност е изцяло в наши ръце. Може и да сме най-еволюиралите организми на тази планета, но Природата със сигурност не ни е сътворила с цел да не ценим живота на по-нисшеинтелигентните същества, това са наши собствени предразсъдъци, а не част от самите нас. Природата ни е дарила със свободна воля като ни е дала разум, който никое друго същество не притежава. Тази свободна воля ни дава способността да задавме въпроси, които само ние сме способни да зададем и да търсим техните отговори чрез дадения ни интелект.


ЕВОЛЮЦИЯТА Е В НАШИ РЪЦЕ

Човекът има потенциала да избере да погледне на себе си като висше същество, което е способно да използва разумa и интелекта си за благото на света вместо да създава оправдания за своите порочни предразсъдъци, които го провокират да извършва действия в обратната посока. Природата не е направила нито един човек егоистично същество, тя ни е направила интелигентни, а нашият егоцентризъм е избор, който правим чрез свободната си воля. Никой друг вид не може да използва интелекта си до степен, в която да може да подтиска телесните си желания и импулси свободно. Така, както еволюцията е поела по различни пътеки в историята ни и е създала различни видове организми, така и човешкият вид има способността да избира своя път - да еволюира по пътя на състраданието, разбирането и високото ниво на осъзнатост, или да тръгне по пътя на животинските си инстинкти и желания за оцеляване и запазване на вида. Изглежда сякаш сме достигнали тази точка в еволюцията, в която пътят, по който тя поема от тук нататък, е в наши ръце. Нашата интелигентност ни предоставя много възможности за еволюция. Когато някой се упражнява дълги години в даден занаят, той става експерт в него и предава тези гени на следващото поколение, което ги унаследява. По същия начин, това, което вършим като човешки същества в момента, ще определи вродения ни начин на мислене в бъдеще.


Древният човек е трябвал да убива други организми за да оцелява, но поради факта, че е започнал да използва интелекта си на по-високо ниво, той е тръгнал по пътя на интелектуалната еволюция, където мисловната дейност и креативността са били високо подобрени. В момента се намираме във времена, в които технологията, породена от човешкия интелект, ни дава способността да осигуряваме нашето оцеляване без да убиваме други същества, следователно не е нужно да употребяваме животинската природа в нас и да дееволюираме обратно към животинския начин на живот където интелектът е почти несъществуващ сравнен със сегашния си капацитет. Можем да продължим по пътя на интелектуализма и състраданието, което е единственото ни спасение против самоунищожение.

Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.