ДРЕВНОГРЪЦКИТЕ МИСТЕРИИ НА ЧОВЕШКАТА ДУША


Древна Гърция е добре запомнена с нейните велики философи Талес, Сократ, Платон и Аристотел, които не само са пионерите на модерната философия, но също така дискутирали и духовни теми, като например произхода на душата, композицията на човешкото същество, природата на Бог и Сътворението. Всеки един от тези брилянтни умове притежавал огормно знание датиращо от времето на Древен Египет, или според някои свещеници, които го предали на Платон, от времето на великата Атлантида.

Гърция също така е запомнена и с нейните митове и мистерии, чиито значения били разкривани само на малцина избраници, които са били посветени чрез различни обреди. Най-известният ритуал бил познат като "Елевзинските Мистерии". Те представляват мита за отвличането на Персефона в света на Хадес от краля на подземния свят Плутон, където той я насилва и я прави негова кралица. След което майката на Персефона отива да спаси дъщеря си. Тази история има изключително дълбоко послание, което е било изяснявано само на тези, които са преминали своето посвещение. На Платон, великият древногръцки философ, му е било предложено да бъде посветен в Елевзинските Мистерии, но той отказал, тъй като всеки култ, който разкривал ученията относно символизма зад мистериите си, е изисквал изключителна дискретност от посветените, в противен случай те трябвало да заплатят с живота си. Платон заявил, че вече е бил наясно със символизма зад техните учения и не би искал да ограничава думите си като бъде посветен.


ЗНАЧЕНИЕТО ЗАД ЕЛЕВЗИНСКИТЕ МИСТЕРИИ

Платон е считал човешкото тяло и природа като гробница за душата. Според Елевзинската доктрина, материалната форма е източникът на цялата скръб и страдание. Елевзинските Мистерии са разделени на две част - "Малките Мистерии" и "Големите Мистерии", всяка една част занимаваща се със символизма на двете части от историята. В Малките Мистерии, Персефона е отвлечена от Плутон, който я насилва да бъде негова кралица в подземния свят Хадес. В тази история Персефона е олицетворение на чистата и непорочна душа, или с други думи, божественото в човека, което пребивава във висшите светове. Плутон е олицетворение на животинската природа на човека (желанията на неговото тяло), а подземният свят Хадес е аналогичен на материалния свят. Човешката душа в тази история е осквернена от животинската природа, която пребивава в материалния свят. С други думи, когато душата навлезе в човешко тяло, тя бива осквернена от него, изразяването на душата става ограничено от рамките на физическите сетива, тя бива оковавана и дърпана от желанията, импулсите, предубежденията и навиците на човешката природа, която съществува единствено във физическия свят.


Във втората част от историята, майката на Персефона, Деметра, отива в подземния свят Хадес с два факела. Факелът на разумът и факелът на интуицията. Тази част от историята символизира това, че душата окована от животинската природа на човека може да се спаси от страданието на физическия свят като се завърне обратно във висшите светове. Това завръщане се осъществява с помощта на разумът и интуицията. Ние като човешки същества имаме интуитивно желание да търсим нашия Създател, нашата цел, нашата есенция и също така интуитивно чувстваме кое е в синхрон с природата и кое не е. Например, когато човек е готов да нарани някой друг, той изпитва някакво чувство на безпокойство вътре в себе си. Това е интуицията приемайки формата на емпатията, която ни казва, че не бива да причиняваме на друг това, което не желаем да се причини на нас самите. Другото средство, чрез което съзерцаваме информацията и придобиваме мъдрост е разумът. Човекът може да се превърне във философ, търсейки отговори, като придобива информация, независимо дали е от директен или индиректен източник. Но само и единствено чрез разумът, ние сме способни да съзерцаем тази информация.

[Отвличането на Персефона от Плутон]

Асоциирането на човешкото тяло с причината за цялото страдание, ограничение и мъка, и също така считано за гробница или окови на душата, е споменато в много други различни духовни учения и философии. Например в римския култ на Митра, те учели, че човек трябва да притежава контрол над своята животинска природа. На посвещаваните им е била давана златна корона, която е била символ за тяхната духовна природа, която трябва да бъде събудена преди те да бъдат способни да възхваляват Митра. В случая Митра е човешката душа, която стои като посредник между Ормузд - духът, и Ариман - човешката животинска природа. Това учение е аналогично на това на индусите, където Атман (душата) е посредникът между Брахман (Бог) и животинския аспект на човека, така както Митра е посредникът между Ормузд и Ариман.


Всички мистерии свързани с различни митове съдържат дълбок символизъм и послание, което в повечето случаи би могло да бъде разбрано само чрез посвещаване в съответните школи даващи изясненията. Но тъй като от посветените се изисква изключителна дискретност към външния свят, то голяма част от значението на древените митове и легенди са останали скрити в 21 век.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.