Древногръцките мистерии за човешката душа - Митът за Персефона

Древна Гърция е добре запомнена с нейните велики философи Талес, Сократ, Платон, Аристотел, Парменид и други, които са пионерите на модерната философия, интелектуализъм и естетика. Техните възгледи относно произхода на душата, композицията на човешкото същество, природата на Бог и Сътворението са се превърнали в неделима част от теологията и религията като цяло.

Гърция също така е запомнена и с нейните митове и мистерии, чиито значения били разкривани само на малцина избраници, които са били посветени чрез различни обреди. Най-известният гръцки ритуал принадлежал на "Елевзинските Мистерии". Тяхната основа била мита за отвличането на Персефона в света на Хадес от краля на подземния свят - Плутон, където той я насилва и я прави негова кралица. Скърбейки за дъщеря си, майката на Персефона слиза в подземния свят, за да я спаси от обятията на Плутон. Тази история има изключително дълбок символизъм, който е бил разкриван само на тези, които са преминали своето посвещение. Платон e една от малкото личности, които са имали възможността да бъдат посветени в Елевзинските Мистерии. Философът отказал, тъй като всеки култ, който разкривал ученията относно символизма зад мистериите си, е изисквал изключителна дискретност от посветените. Платон заявил, че вече бил наясно със символизма зад техните учения и не би искал да ограничава думите си като бъде посветен.

ЗНАЧЕНИЕТО ЗАД ЕЛЕВЗИНСКИТЕ МИСТЕРИИ

Платон е смятал човешкото тяло за гробница на душата. Според Елевзинската доктрина, материалната форма е източникът на цялата скръб и страдание. Елевзинските Мистерии са били разделени на две части - "Малките Мистерии" и "Големите Мистерии", всяка една част разкриваща символизма на двата аспекта от историята. В Малките Мистерии, Персефона е отвлечена от Плутон, който я насилва да бъде негова кралица в подземния свят. В тази история Персефона е олицетворение на чистата и непорочна душа, или с други думи, божественото в човека, което пребивава във висшия свеят. Плутон е олицетворение на животинската природа на човека (желанията на неговото тяло), а подземният свят "Хадес", е аналогичен на материалния свят. Човешката душа, в тази история, е осквернена от животинската природа, която пребивава в материалния свят. С други думи, когато душата навлезе в човешко тяло, тя бива осквернена от него; изразяването на душата става ограничено от рамките на физическите сетива, тя става слуга на желанията, импулсите, предубежденията и навиците на телесната природа, която съществува единствено във физическия свят.

Във втората част от историята, майката на Персефона, Деметра, отива в подземния свят с два факела - факелът на разума и факелът на интуицията. Тази част от историята символизира това, че душата, окована от животинската природа на човека, може да се спаси от страданието на физическия свят като се завърне обратно във висшите светове. Това завръщане се осъществява с помощта на разума и интуицията. Ние, като човешки същества, имаме интуитивно желание да търсим нашия Създател, нашата цел, нашата есенция и също така интуитивно чувстваме кое е в синхрон с природата и кое не е. Например, когато човек е готов да нарани някой друг, той изпитва чувство на безпокойство вътре в себе си. Това представлява интуицията, приемаща формата на емпатия, която ни прошепва, че не бива да причиняваме на друг това, което не желаем да се причини на нас. Другото средство, чрез което съзерцаваме информацията и придобиваме мъдрост, е разумът. Човек може да превърне себе си във философ, търсейки отговори, като придобива информация, независимо дали е от директен, или индиректен източник. Но само и единствено чрез разума, ние сме способни да съзерцаем тази информация и да я направим част от нас.

[Отвличането на Персефона от Плутон]

Асоциирането на човешкото тяло с причината за цялото страдание, ограничение и мъка, и също така перспективата, че е гробница и окови за душата, е присъстващо и в много други различни духовни учения и философии. Например в римския култ на Митра, хората били учени, че човек трябва да притежава контрол над своята животинска природа. Посвещаваните в култа получавали златна корона символизираща тяхната духовна природа, която трябвало да бъде събудена преди те да бъдат способни да възхваляват Митра. В случая Митра е човешката душа, която стои като посредник между Ормузд - духът, и Ариман - човешката животинска природа. Това учение е аналогично на част от индуизма, в която Атман (душата) е посредникът между Брахман (Бог) и животинския аспект на човека.

Всички мистерии свързани с различни митове, съдържат дълбок символизъм и послание, което в повечето случаи би могло да бъде докоснато само чрез посвещаване в съответните школи, разкриващи го. Но тъй като от посветените се изисква изключителна дискретност към външния свят, то голяма част от истинската символика на древните митове и легенди са останали неизяснени и до ден днешен.

Автор: Васил Стоянов