Добродетелта от перспектива на великите древногръцки мислители

July 14, 2019

За древните гърци най-висшето нещо, което човек би могъл да постигне е добродетелта. Тяхната представа за добродетелния човек описва чудесно хора като Исус, Буда, Лао Дзъ, Мохамед и други просветлени хора. За да бъде човек добродетелен, според великите древногръцки философи, той трябва да регенерира качествата в себе си присъщи за всеки човек - мъдрост, кураж, справедливост и умереност.

КАЧЕСТВАТА НА ДОБРОДЕТЕЛТА

Мъдростта е способността на човек да съзерцава истинската същност на нещата, или с други думи, тя е невероятно развито чувство за осъзнаване.

Куражът представлява способността човек да мисли и действа спрямо това, което цени, независимо от обстоятелствата - били те опасни или съблазнителни. 

Справедливостта е вид съчувствие - способността да се поставиш в обувките на другия. Ако на човек му липсва съчувствие винаги ще гледа да се възползва от всичко и всеки около него, стига да му се отдаде тази възможност. Когато несправедливият човек се възползва от останалите той го прави поради две причини - или не осъзнава, че е несправедлив поради неспособността си да се постави в обувките на отсрещния, или осъзнава своята несправедливост, но въпреки това решава да ѝ се отдаде поради ползите, които извлича от нея. В първия случай откриваме, че човекът неспособен да се постави в обувките на другия остава невеж към ситуацията на отсрещния, следователно този човек не може да бъде мъдър при положение, че не осъзнава ситуацията. Във втория случай човекът избира да бъде несправедлив макар и да разбира какво причинява на отсрещния, тук отново откриваме, че такъв човек не може да бъде добродетелен, защото му липсва куража да действа спрямо своите ценности. Всички качества на добродетелния човек са взаимозависими.


УМЕРЕНОСТ

Последното качество, умереността, е това което държи добродетелния човек далеч от екстремностите. Тя трябва да присъства в мъдростта, в куража и в справедливостта. Присъствието ѝ в мъдростта означава, че човек не само осъзнава ситуациите пред себе си, но е и способен да вземе адекватно решение. Умереността в мъдростта действа като средство за отмерване - определя колко да бъде казано вместо да се казва колкото се знае, което понякога има катастрофални последствия. Понякога тишината казва повече от думите. 

Когато умереността присъства в куража тя отново определя действието спярмо ситуацията, а не спрямо възможностите. Куражът без умереност, в едната си екстремност, води до прибързани решения, които имат лоши последствия за действащия и за хората около него, докато в другата екстремност води до страхливост и сходни последствия. 

Справедливостта сама по себе си означава, че човек винаги трябва да дава толкова колкото му е дадено и да изисква обратното. Платон тук дава добър пример с приятел, който ни е дал да съхраним оръжията му, но си ги иска обратно когато е в екстремна форма на замъглен разум от ярост. По пътя на логиката е наше задължение, като справедлив човек, да му ги върнем, тъй като трябва да дадем толкова колкото ни е дадено, но в случая умереността пренебрегва нашето задължение, за да предотврати разрушителните последствия.

КАКВО Е НЕОБХОДИМО ЗА ДА БЪДЕМ ДОБРОДЕТЕЛНИ?

Всяка една човешка естремност на интелекта, куража и справелидовстта е порок, а умереността превръща всяко едно от тях в добродетел. Добродетелният човек е този, който се е трансформирал в най-добрата версия на себе си. Всяко едно нещо в света притежава различни качества, които трябва да усъвършенства, за да достигне най-висшата си форма. Дървото е благородно, когато е плодовито, защото това е неговата функцията - да ражда плодове. Когато продуктите са му качествени то е усъвършенствало себе си. Когато пчелата върши добре това, за което е създадена, казваме, че е благородна. Човекът, за разлика от всички останали сътворени неща, е единственото създание притежаващо разум, следователно за да бъде добродетелен той трябва да открие истината в свят, в който добро и зло, истина и илюзия, черно и бяло са субективни. Тъй като тази задача е сложна, обикновеният човек се отказва да усъвършенства себе си и живее от люлка до гроб, опитвайки се да придобие и постигне временни неща независимо от цената която трябва да плати за тях, а именно да остане невеж към истината, към способността на интелекта си и към всички останали унаследени у всеки човек качества, които, когато бъдат открити, трансформират живота му от постоянен хаос на приливи и отливи, на добри и лоши моменти, в живот изпълнен с разбиране, щастие, любов и спокойствие.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.