Квантовата "връзка" между съзнанието, времето, пространството и материята

August 05, 2019

Всичко, което мислим, чувстваме и вършим се случва във времето. Нашето интуитивно възприятие за време представлява използване на миналото за да предвидим бъдещето в настоящето. До такава степен сме приели часовниковата стрелка за дефиниция на времето, че често не си даваме сметка за това какво точно измерваме. Съществуват няколко понятия за време:

-Линейно време
-Нелинейно време
-Естествено хармонично свиване и разширяване на времето спрямо човешката психика
-Възможни времеви линии
-Паралелни реалности като продукт от нелинейно време и др. 

Квантовата физика е един от ключовете, които преобръщат представата ни за времето, заедно с теориите за относителността, породени от брилянтия ум на Айнщайн. Научните открития в квантовата физика са тотално противоположни на здравия разум и интуитивното ни възприятие за време, и все пак са доказани от безброй експерименти като факти. За да разберем до голяма степен какво представлява времето в нашата вселена, трябва да започнем с разбирането на линейното и нелинейното време.


ЛИНЕЙНО ВРЕМЕ И НАТУРАЛНО СВИВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО

Линейното време се базира изцяло на движение. Вземете какъвто и да е обект, който извършва циклично движение, като например едно махало, обозначете отиването и връщането на махалото като „една секунда“ и имате измервателно средство за време. Тези „секунди“ може да разделите на по-дълги части. В нашия случай използваме въртенето на Земята около Слънцето за измерване на времето. Едно завъртане на Земята около оста си, наричаме денонощие, една обиколка на луната около Земята, наричаме месец, една обиколка на Земята около Слънцето, наричаме година - тези параметри са подразделени в седмици, часове, минути, секунди и т.н. Тоест линейното време не се влияе от нашето психично възприятие за него. Например, когато сме в обстановка, която ни харесва, времето сякаш лети, а когато сме на място, което ни потиска, времето сякаш е в застой - това е естествено свиване и разширяване на времето. Но независимо как възприемаме времето от гледна точка на психиката ни, линейното време винаги се проявява с една и съща скорост, Земята не започва да се върти около слънцето по-бавно или по-бързо, скоростта ѝ е постоянна. Линейното време също така може да варира за всеки отделен човек спрямо скоростта, с която се движи - това се нарича "специална теория на относителността". Има още няколко начина, по които изпитваме естествено свиване и разширяване на времето. Например, когато навършим определена възраст, може да ни се стори, че времето е излетяло. Това може да се дължи на "селективната ни памет“. Хората запаметяваме само уникалните за нас моменти в живота, докато всички подобни преживявания се класифицират като едно цяло. Например, ако сте на 70 години, вие сте имали 70 рождени дни, но aко само 10 от тях са били много отличителни в сравнение с останалите, то тогава вие ще запаметите само тези 10 като индивидуални, докато останалите 60 ще ви се струват сякаш са били 1, защото са протекли по идентичен начин. Приложете този принцип във всички ваши преживявания и това създава илюзията сякаш 70 години са минали за един миг. Ако ежедневнието ви е еднообразно в продължение на 30 години, тези 30 години ще ви се сторят като едно примигване на окото (символично казано). 


НЕЛИНЕЙНО ВРЕМЕ

Нелинейното време се базира на няколко открития в квантовата физика - "принципът на неопределеността (суперпозиция)" и "принципът на нелокалността." Експериментите в тази сфера показват, че субатомните частици, които изграждат всяка една клетка в тялото ни, всяка една планета, всяка една звезда, и всичко познато за нас, проявяват нелинеен характер. Принципът на неопределеността ни разкрива, че всички субатомни частици съществуват отвъд линейното време, или с други думи - минало, сегашно и бъдеще са едно цяло. От наша гледна точка миналото е приключило и не съществува, бъдещето още не е дошло, така че и то не съществува. Единственото време, което съществува, е настоящето, но това не е така, когато става дума за субатомните частици – тези три аспекта на времето съществуват като неделимо цяло за тях. Следователно миналото и бъдещето са също толкова истински, колкото и настоящето. Принципът на нелокалността пък ни показва не само, че линейно време не съществува на най-финото ниво на реалността, но дори и пространството е илюзия. Ако обвържете две субатомни частици и ги изпратите в два противоположни края на Вселената и направите промяна в едната частица, другата ще се промени мигновено спрямо промяната на първата, с много по-голяма скорост от скоростта на светлината. Но тъй като нищо не може да пътува с по-голяма скорост от скоростта на светлината, то единственото обяснение за това как е възможна толкова бърза промяна е, че не съществува пространство за двете частици. Казано по друг начин, те трябва да съществуват в една и съща точка, а не в две различни местоположения. Следователно пространството, което виждаме около нас, пространството между планетите, слънчевите системи и галактиките, е просто илюзия, която възприемаме за истина, но в основата си, цялото пространство, което наричаме Космос, може да се побере в орех (символично казано), или по-скоро в точка на сингулярност. Единствената причина, поради която субатомните частици проявяват линеен характер, съществуващи в пространство и линейно време, е съзнанието. Отново напълно анти-логично, но открито от квантовата физика е фактът, че ако една частица не бъде възприета от съзнание, тя ще съществува само като вероятност, а не като реалност, извън времето и извън пространството. В буквалния смисъл, тя ще съществува само като потенциал, но не и като реален физически обект. Това е доказано от "експеримента с двата процепа." В момента, в който някой човек погледне към тази вероятност, тя се разпада в "частица", която ние виждаме да подлежи на познатото за нас линейното време и триизмерното пространство. Тоест човешките сетива, превръщат чист "потенциал" във физическа реалност. Следователно светът около нас представлява безброй възможности, съществуващи като потенциал, проявявайки се в материални обекти благодарение на съзнанието. Всичко, което виждаме около нас, включително и нашите тела, не съществува като материално, освен ако съзнанието не присъства за да го възприеме като такова. А ето и една доста популярна теория, произлизаща от тези умопомрачителни открития. 

ПАРАЛЕЛНИ РЕАЛНОСТИ

Тъй като всичко, което възприемаме във Вселената, съществува в една точка на време и пространството, това означава, че всички наши минали действия и всички наши бъдещи действия вече са се случили, а нашето съзнанието ги осветлява, придавайки им форма. Времето не се движи, съзнанието се движи през квантовия потенциал, създавайки илюзията за време. Не само, че всички наши минали и бъдещи действия вече са се случили, но дори и възможните минали и бъдещи действия вече съществуват като станали. С други думи, паралелните реалности съществуват само като потенциал, но не и като проявени реалности за нас. Нашият свят, който изпитваме, е потенциал от същото естество, но проявен като реален чрез съзнанието. Ако не съществува съзнание, Вселената, която познаваме, ще съществува само като потенциална възможност така, както всички останали паралелни светове съществуват като възможности, но не и като реалности. Тук е моментът да вметна, че теорията, която гласи, че всяка една паралелна реалност е също толкова реална, колкото и нашата, е напълно възможно да е истина. Може да си представите всеки един момент като отделен потенциален кадър от живота, който чака да бъде проявен като реалност чрез съзнанието. То, преминавайки през тези потенциални кадри, ги превръща в реалност, съдържаща време и пространство, така както движението на филмовата лента с кадри създава филма, заедно с неговото време и пространство, в което се разгръща историята му, макар и самата лента да съществува просто като потенциал за филм, чакаща да бъде осветена. Тоест целият ни живот представлява съзнание, което се движи през определен набор от възможни кадри, съществуващи в една квантова точка на време-пространството, създавайки илюзията за линейно, движещо се от минало към бъдеще, време. За разлика от кадрите на филма, които са потенциал за създаване единствено на свят от изображения, съзнанието проявява кадрите на живота не само в изображения, но и в миризми, вкусове, звуци и усещания чрез мозъка.

Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.