КВАНТОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЪЗНАНИЕТО, ВРЕМЕТО, ПРОСТРАНСТВОТО И МАТЕРИЯТА

August 05, 2019

Макар времето да е есенцията върху, която нашият живот е изграден и подлежим на неговите закони, колко често мислим над това какво представлява то и колко всъщност знаем за него? Времето съществува в няколко различни форми:

- Линейно време
- Нелинейно време
- Естествено хармонично свиване и разширяване на времето спрямо човешката психика
- Възможни времеви линии
- Вероятни времеви линии
- Паралелни реалности и т.н. 

Квантовата физика е толкова неразбираема за нас, че има над 10 теории опитващи се да обяснят природата на сътворението на Вселената. В тази статия е изложена теория напълно базираша се на открития, които са затвърдени като научни факти. Единствената причина поради, която остава само като теория, а не като реалност, е същата поради, която всички останали теории опитващи се да обяснят Сътворението и Вселената, се провалят, а именно човешката неспособност да проведе експерименти в тази сфера. Следната теория представя откритията на квантовата механика, както и как съзнанието всъщност създава илюзията за време и пространство. Научните открития в квантовата физика са тотално противоположни на здравия разум и все пак са доказани от безброй експерименти като истина. Следователно всичко, което може да ви се стори като "научна фантастика" в статията не е такава, защото всичко изложено в нея е подкрепено с научни факти. За да разберем до голяма степен какво представлява времето в нашата триизмерна вселена трябва да започнем с разбирането на линейното време и нелинейното време.


ЛИНЕЙНО ВРЕМЕ И НАТУРАЛНО СВИВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО

Линейното време се базира изцяло на движение. Едно завъртане на Земята около оста си наричаме 1 ден, една обиколка на луната около Земята, наричаме месец, една обиколка на Земята около Слънцето наричаме година - тези параметри са подразделени в седмици, часове, минути, секунди и т.н. Тоест линейното време не се влияе от нашето психично възприятие за него. Например, когато сме в обстановка, която ни харесва времето сякаш лети, а когато сме на място, което ни потиска, времето сякаш е в застой, това е естествено свиване и разширяване на времето. Но независимо как ние изпитваме времето от гледна точка на психиката ни, линейното време си тече с една и съща скорост, Земята не е започнала да се върти около слънцето по-бавно или по-бързо, скоростта ѝ е константна. Линейното време също така може да варира за всеки отделен човек спрямо скоростта, с която се движи - това се нарича "специална теория на относителността" представена от Айнщайн. Има още няколко начина, по които изпитваме естествено свиване и разширяване на времето. Например, когато достигнем определена възраст, да кажем 60-80, може да ни се стори, че времето е излетяло. Това може да се дължи на "селективната ни памет", тоест фактът, че хората запаметяваме само уникалните за нас моменти в живота, докато всички подобни преживявания се класифицират като едно цяло. Например, ако сте на 70 години  вие сте имали 70 рождени дни, но от тях aко само 10 са били много отличителни в сравнение с останалите, то тогава вие ще запаметите само тези 10 като индивидуални, докато останалите 60 ще ви се струват сякаш са били 1, защото са протекли по идентичен начин. Приложете този принцип във всички ваши преживявания и това създава илюзията сякаш 70 години са минали за един миг. Ако всеки ден ходим на работа и правим едно и също в продължение на 30 години, тези 30 години ще ни се сторят като едно примигване. 

НЕЛИНЕЙНО ВРЕМЕ

Нелинейното време се базира на няколко открития в квантовата физика - "принципът на неопределеността (суперпозиция)" и "принципът на нелокалността." Влизането в подробности свързани с експериментите доказали ги би отнело цяла книга, за това ще ги спестим. Това, което е доказано експериментално e, че субатомните частици, които изграждат всяка една клетка в тялото ни, всяка една планета, всяка една звезда, и всичко познато за нас, проявяват нелинеен характер. Принципът на неопределеността ни доказа, че всички субатомни частици съществуват в нелинейно времe, тоест минало, сегашно и бъдеще съществуват едновременно за тях. Принципът на нелокалността ни показва не само, че линейно време не съществува, но и пространството е илюзия в основата на Вселената. Ако обвържете 2 частици и ги изпратите в два противоположни края на Вселената и направите промяна в едната частица, другата ще се промени мигновено спрямо промяната на първата, с много по-голяма скорост от скоростта на светлината. Но тъй като нищо не може да пътува с по-голяма скорост от скоростта на светлината, то единственото обяснение за това как е възможна толкова бърза промяна е ако и двете частици съществуват извън пространството, което ги дели. Тоест пространстово, което виждаме около нас, пространството между планетите, слънчевите системи и галактиките е просто илюзия, която изпитваме, но в основата си то съществува в една и съща точка. Единствената причина поради която субатомните частици проявяват линеен характер, и изглежда сякаш съществуват в пространство и линейно време, е човешкото съзнание. Колкото и налудничаво да звучи, ако една частица не бъде наблюдавана от човешко съзнание, тя съществува само като вероятност извън времето и извън пространството, тоест в буквалния смисъл тя съществува в една точка, в която времето и пространството на цялата Вселена съществуват едновременно. Това е доказано от "експеримента с двата процепа." В момента, в който някой човек погледне към тази вероятност, тя се разпада в "частица", която ние виждаме да подлежи на познатото за нас линейното време и триизмерното пространство. Тоест човешкото съзнаниe, по някакъв "магически" начин, превръща потенциал във физическа реалност. Следователно светът около нас представлява безброй възможности, съществуващи като потенциал, разпаднащи се в материални проявления благодарение на наблюдението на нашето съзнание. Всичко, което виждаме около нас, включително и нашите тела, не съществува като материално, освен ако съзнанието не присъства за да им придаде физически облик. Тъй като всичко, което възприемаме във Вселената съществува в една точка без време и пространство, това означава, че всички наши минали действия и всички наши бъдещи действия вече са се случили и съзнанието ги осветлява, придавайки им форма. Времето не се движи, а съзнанието се движи през времето. Не само, че всички наши минали и бъдещи действия вече са се случили, но всички възможни наши минали и бъдещи действия вече са се случили, с други думи - паралелни реалности съществуващи само като потенциал. 


Обяснено по просто, ако не съществува съзнание физическата Вселена, която познаваме, съществува само като потенциал от възможности, всяка отделна възможност представлява определен кадър, така както филмът е изграден от различни кадри в секунда. Съзнанието преминава през тези потенциални кадри и те се превръщат в реалност за нас. Тоест целият ни живот представлява съзнание, което се движи през определен набор от кадри съществуващи в една точка и това създава илюзията за линейно, движещо се от минало към бъдеще, време, така както филмът съществува като набор от кадри върху един диск, но когато филмът бъде пуснат на компютър се разгръща във време и пространство с различни събития.

ТАНЦЪТ МЕЖДУ СЪЗНАНИЕТО И МОЗЪКА

Мозъкът на физическото ни тяло е устроен, така че да възприема света кадър след кадър. Всеки път когато погледнете на някъде, мозъкът възприема картините една след друга, това създава илюзията, че света се движи, следователно изпитваме "линейно време". Но реално погледнато всички кадри, които мозъкът възприема за да създаде илюзията, че "живеем" линейно са съществували вечно и съзнанието движейки се през тези кадри, им придава форма чрез телесните сетива. Съзнанието използва мозъкът като филтър, през който да възприема определени възможности съществуващи в нелинейното време, като се движи от една възможност (кадър) към следващa. Представете си го така - ходите по една тясна пътека в много гъста гора, толкова гъста, че единственото на което сте способни е да видите какво има един метър зад вас и един метър пред вас. Вие няма да знаете откъде сте дошли, защото не виждате нищо зад вас и няма да знаете накъде отивате, защото не виждате нищо пред вас. Представете си сега, че намирате най-високото дърво в гората и се качвате на върха му, така вие може да видите пътеката, от която сте дошли и всички пътеки по които сте могли да тръгнете, както и всички бъдещи пътеки по които може да тръгнете. Принципът е подобен и със съзнанието - когато е във физическото тяло, то не може да види всички минали пътеки, по които е могло да тръгне чрез различните решения в живота си, както и не може да види потенциалните бъдещи пътеки, по които може да поеме заради мозъкът, който е способен да възприема кадрите само и единствено в линейно време (от минало към бъдеще), тоест един по един, той не може да прескача кадри. За да стигне до следващия кадър първо трябва да премине през текущия. Материалняит мозък ограничава безграничното съзнание като му служи като средство чрез което да изпитва света. Но ако съзнанието е способно да оцелява след физическата смърт, то тогава може би изпитва всички възможни пътеки в миналото и бъдещето едновременно. Нелинейното време-пространство се нарича единственият момент, който наистина съществува - "сега". Доста може да се каже по въпроса, но за да придобиете някаква основна представа се замислете над следното: - Кога се случва животът? - Сега. Когато мислите за миналото или бъдещето, кога се случва това? - Сега. Не можете да покажете нито миналото, нито бъдещето. Единственият момент, който съществува е Сега. Този момент сега съдържа в себе си цялата вечност, защото той представлява тази точка от нелинейно време и безпространство.


БЪДЕЩЕ И МЕТАФИЗИКА

Следното изложение е изцяло една теория опитваща се да обясни пътуването във времето като помирява всички парадокси. Пътят, по който вървим в живота ни наричаме "житейски опит". Този път е изграден от кадри (вероятности), през които е преминало нашето съзнание. Tам където вложим най-много съзнателна енергия, тази вероятност (пътека) проявяваме в нашия линеен живот. Въпреки, че обясненията относно линейното и нелинейното време бяха сравнително повърхностни, все пак хвърлят светлина върху способността на съзнанието, а именно възможността му да пътува във всяка една точка на време-пространството. Пътуване във времето не е възможно на физическо ниво, тоест не можем да пренесем физическото тяло в друга времева линия съществуваща в миналото или бъдещето. Но на теория е възможно да преместим съзнанието ни в други възможни минали пътеки, защото изглежда сякаш съзнанието същестува като част от тази точка, в която съществуват цялото пространство и цялото време, докато тялото ни е продукт на разгръщането на тази точка в илюзия от време и пространство. Разгръщането на тази точка в буквалния смисъл създава материята, времето и пространството, съзнанието само по себе си е единственото съществуващо нещо, което има достъп до тази точка. От една гледна точка, може да си помислите, че щом миналото и бъдещето вече са се случили в нелинейно време, значи ние нямаме свободна воля, но това не е така. Всичко, което може да си представим, независимо дали е за минали наши преживявания или бъдещи, са се случили и свободната ни воля представлява, избора на нашето съзнанието към коя от тези всички време-пространствени линии да се насочи за да я манифестира като изживяване, което наричаме "собствен живот".


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Всички вероятни пътеки, по които може да тръгне всеки един организъм в цялата Вселена съществуват в една точка и съзнанието е това, което се движи през тези пътеки от възможности. Чрез движението на съзнанието през тези възможни времеви-линии, те се разпадат в кадри, които организмът възприема като "линейно време", в което всичко във Вселената се движи, макар от по-висша перспектива, то да не е така.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.