ХОЛОГРАФСКИЯТ МОЗЪК И ВСЕЛЕНА

August 04, 2019

Колко наистина знаем относно човешките възприятия контролирани от мозъка?

- Имаме 5 основни сетива (вкус, мирис, допир, зрение и слух) и едно допълнително шесто отговорно за възстановяването на образи в ума ни и за тяхната манипулация (въображение) както следва да разберем. Всяко едно от тези сетива приема информация от външния свят под формата на различни вибрационни честоти на енергията, която изгражда всичко около нас. Над 80% от информацията, която приемаме от външния свят идва под визуална форма - ние разчитаме главно на сетивото ни за зрение. Възприетите от нас образи отключват в нас различни реакции, мисловни дейности и спомени. Според традиционната наука всяка отделна част от мозъка отговаря за определена функция. Хипокампусът в лимбичната система например, съхранява краткотрайната памет, амигдалата контролира голяма част от нашите емоции на базата на визуалната информация постъпила в мозъка, инстинктивният мозък отговаря за инстинктите ни, за примитивното поведение "бягай или се бий", както и за всички автоматични процеси в тялото ни като храносмилателна система, кръвообращение, хомеостаза и т,н., неокортексът пък преработва нашите мисли в символи (думи), така че да могат да бъдат външно изразявани или съхранявани в разбираем за нас модел.


ЗРЕНИЕ - НАЙ-ИНФОРМАТИВНОТО СЕТИВО

Интересно става когато се опитаме да разберем как всичко това се случва без грешка във всяка секунда. До мозъка достигат 400 трилиона бита информация всяка секунда от всички сетива взети заедно, но той е способен да усвои едва 2000 от тях, тъй като нормалният човешки мозък не е способен да преработва толкова бързо информацията колкото получава от външния свят. Тъй като над 80% от информацията, която достига до мозъка е от зрението, следователно е логично да разгледаме най-вече това сетиво. Ретината на очите ни съдържа 3 вида фоторецепторни клетки, като например известните "пръчици" и "колбички". Колбичните фоторецепторни клетки отговорят за възприемането на цвета от светлината.


Когато погледнем към даден обект, ние всъщност не виждаме самия обект, а светлината, която той отразява. Светлината, изградена от фотони, се сблъсква с фоторецепторните клетки, което довежда до задействането на химически процеси, които от своя страна създават електрически сигнали чрез процес наречен "трансдукция". Тези сигнали стигат до задната част на нашия мозък наречена "Оптичен Лоб", който ги препраща към визуалния кортекс за превод на сигналите в образи. Но как точно мозъкът успява да преработи информацията от електрическите сигнали?


СВЕТЛИНА И ХОЛОГРАМА

За да открием отговора, трябва да разберем как се създава холограма. А за да разберем как се създава холограма трябва да знаем какво представлява "цвят". Цветът представлява различната дължина на вълната на светлината, или с други думи, различна честота на трептене на фотоните, които я изграждат. В слънчевата светлина се съдържат всичките 7 основи цвята - червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово.


Холограмата представлява 3D образ на даден обект изграден от светлина, тоест образ без материалност или каквито и да било други физически качества, а просто чисто визуална интерпретация на обекта. За създаването на холограма се използва следния метод:

- Лазер с определена честота на светлината (например зелено) бива излъчен. Светлината от лазера преминава през полупокрито огледало, което разделя лъча на две. След разделението, и двете части от лъча преминават през дифюзер, който ги разпръсква. Едната част преминава през обекта (обективен лъч), на който искаме да създадем холограма, и приключва пътешествието си върху холограмна плака (диск за запаметяване на холограми). Другата част от лъча преминал през дифюзер (референтен лъч), е отразена от огледало, което също я пренасочва към плаката. Когато светлината преминала през обекта се срещне със светлината от второто огледало, се получава "интерференционен модел", който се запечатва в холограмната плака.



За да се получи интерференционен модел трябва да се срещнат 2 вълни - ако честотата на двете вълни е една и съща, тогава те са в кохерентност (еднакъв ритъм) и се създава модел с голяма амплитуда и перфектно запазена информация. За да го разберете по-лесно си представете, че мятате 2 камъка еднакви по тежест и форма по едно и също време във вода, вълните, които се образуват от камъните се сблъскват и точно в този момент замразявате водата - така ще получите модел, в който срещата на вълните от двата камъка са образували модел от вълни с по-голяма амплитуда поради тяхната кохерентност. Тъй като в случая с холограмата светлината, която се отразява от обекта се среща върху холограмната плака със светлината от същия лазер, това означава, че и двете честоти на светлината са едни и същи (от един лазер), следователно имаме перфектно запаметяване на модела на обекта.




След като сме извършили този процес единственото, което трябва да направим за да възстановим образа от холограмата е да облъчим холографската плака със същата честота на вълната (същата светлина), като тази, която сме използвали за да запечатаме образа на обекта в нея. Уникалните качества на холограмите са това, че са непространствени - тоест не заемат никакво пространство върху самата плака и могат да се запаметяват множество различни холограмни образи на една и съща плака. Също така ако холограмната плака се счупи на парчета, всяко едно от парчетата може да възстанови пълния образ на холограмата, но с по-малко детайли.

ХОЛОГРАФСКИЯ МОЗЪК И ВСЕЛЕНА

Знаейки това, можем започнем да разбираме човешкия мозък много по-добре. Около средата на 20 век, Карл Прибрам създава теорията, че човешкия мозък работи на холографски принцип. Прибрам заедно с Карл Лешли правят дисекция на множество маймуни и плъхове в търсене на това къде се съдържат дълготрайните спомени в мозъка, но накрая установяват, че спомените действат на принципа на холограмите. Няма нито една част от мозъка, която да съхранява спомените ни - това се установява след като разбират, че независимо коя част от мозъка е физически увредена или премахната, спомените винаги се запазват, но с по-малко подробности, точно както при счупването на холографската плака - ако липсва част от нея, това няма да засегне целия образ, а ще наруши неговите детайли. Така както фотографирането - изображението ще изглежда мътно, ако не сме "фокусирали" върху обекта. Тази мъглявина всъщност ще съдържа целия образ, но с по-малко детайли. По същото време, в което Прибрам установява идеята за холографския мозък, известният математик и физик Дейвид Бом представя модел, в който цялата вселена е холограма базиран на квантовата физика. В крайна сметка двамата установяват, че мозъкът е част от една по-голяма холограма - Вселената, точно както едно парче от холографската плака е просто една малка част от една много по-голяма плака съдържаща повече детайли, но макар и само малка част, тя съдържа в себе си информацията за цялото. Тоест нашият мозък съдържа информацията за всичко съществуващо във Вселената.


Самият акт на наблюдение представлява референтен лъч, който се среща с обективния лъч идващ от отразената светлина от обекта, който наблюдаваме, техният сблъсък създава интерференционен модел и ние виждаме изображение. Това е холографският принцип. Мозъкът съдържа около 100 милиарда неврони способни да създадат по-голям брой връзки помежду си от общия брой атоми в цялата Вселена. Мозъкът също така действа спрямо електрически импулси, тоест различните електрически импулси създават различни перцепции. Различните му части могат да пресъздадат различни миризми, вкусове, чувства, звуци и изображения в зависимост от инференционния модел, който всяка една част от мозъка е способна да създаде. Тоест, когато наблюдаваме нов обект, като насочим нашето внимание към него, ние създаваме връзки между невроните, които когато бъдат задействани отново, могат да възстановят електрическия интерференционен модел и следователно да видим изображение на даден обект в ума ни - това се нарича "визуална памет." 

Обяснено по просто, всяко едно от сетивата ни действа като "референтен лъч". Всеки обект може да бъде видян, вкусен, чут, помирисан или усетен, следователно всеки обект представлява "обективен лъч", който съдържа в себе си тези качества. Когато този обективен лъч се срещне с референтния лъч от нашите сетива ние изпитваме качествата на този обект. Това изпитване създава връзки между невроните в мозъка ни, така както двата лъча запазват изображението на плаката когато се срещнат. Когато искаме да върнем спомена свързан с този обект, епифизната жлеза в мозъка изглежда действа като спусък (референтен лъч), който възстановява спомена, така както лъч светлина облъчва холографската плака за да пресъздаде запаметения образ в нея обратно.


ТРЕТОТО ОКО

На всяка визуална информация, която не идва от физическите ни очи, ѝ се придава образ чрез епифизната жлеза в мозъка, наричина "Седалището на душата" от Декарт, Египтяните, Маите, Ацтеките, Шумерите, Тибетската култура, Индуизма и най-различни духовни учители. Епифизната жлеза е също така синоним за третото око и е проявление на шестата чакра "Аджна" според индуизма, и е това, което наричаме "шесто чувство". Всяко едно въображение, което изплува в ума ни придобива образ благодарение на епифизната жлеза, която съдържа същите фоторецепторни клетки които съдържат и нормалните ни очи. Тя може да долавя светлина, може да препраща тази светлина към визуалния кортекс чрез процеса фототрансдукция, съдържа кристали, които имат пиезолуминесценция (излъчват светлина при удар) и са пиезоелектрични (способни да се свързват с външни електромагнитни полета). Изглежда сякаш епифизната жлеза е способна да приема светлина и да я преработва в образи, като създава интерференционни модели, които наричаме "въображение".

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.