Древният символизъм на дърветата
Голям брой разклонения на духовни и окултни учения са били предавани чрез символи, тъй като те са способни да предадат знание, което не би могло да се изрази чрез думи. Символите, независимо под каква форма, са средство, чрез което посвещаваният може да изживее това, което те изразяват. За древните светци дърветата били един от тези символи, които разкривали същността на природата и живота.
СИМВОЛИЗМЪТ ЗАД ДЪРВЕТАТА
Можем лесно да видим, че дърветата са важна част от всички религии, тъй като те участват като есенции в техните философии. Няколко примера са библейското "Дърво на Живота", както и "Дървото за Познаване на Доброто и Злото", еврейското "Дърво на Сефирот", будиското дърво "Боди" и др. Дърветата, за разлика от повечето антични символи, винаги са били олицетворение на добродетелни качества. Древните почитали дълбоко дърветата, защото те осигурявали на човека всичко нужно за неговото оцеляване. Те могат да бъдат използвани като източник на топлина, храна, медицина, сянка, материали и др. В тези антични времена, храмове били строени в сърцата на свещени горички, и нощните церемонии били провеждани под широко-разпространените клони на велики дървета, които били декорирани в почит на древните патронни божества.
Красотата, достойнството, масивността, и силата на дъбовете, брястовете и кедрите довели до тяхното възприемане като символи на сила, почтеност, постоянство, жизненост и божествена защита. Някои древни хора, особено индусите и скандинавците, разглеждали Макросмоса (Вселената), като божествено дърво, растящо от едно-единствено семе, посято в пространството. Единният източник на живота и безкрайното разнообразие на неговото изразяване е намирал перфектно аналогията си в структурата на дървото. Стъблото представлявало единния източник на всички разнообразия; корените, дълбоко випили се в тъмната земя, са били символични на божествената храна; и множеството клони, разпространени от централното стълбо, представлявали безкрайността на всички вселенски последствия, които са зависими от една-единствена причина. Дървото е било приемано също така и като символ за Микрокосмоса (човека). Според езотеричната доктрина, човекът изначало е съществувал като потенциал в тялото на вселенското дърво, който в последствие е разцъфнал като обективно проявление на неговите клони.
Красотата, достойнството, масивността, и силата на дъбовете, брястовете и кедрите довели до тяхното възприемане като символи на сила, почтеност, постоянство, жизненост и божествена защита. Някои древни хора, особено индусите и скандинавците, разглеждали Макросмоса (Вселената), като божествено дърво, растящо от едно-единствено семе, посято в пространството. Единният източник на живота и безкрайното разнообразие на неговото изразяване е намирал перфектно аналогията си в структурата на дървото. Стъблото представлявало единния източник на всички разнообразия; корените, дълбоко випили се в тъмната земя, са били символични на божествената храна; и множеството клони, разпространени от централното стълбо, представлявали безкрайността на всички вселенски последствия, които са зависими от една-единствена причина. Дървото е било приемано също така и като символ за Микрокосмоса (човека). Според езотеричната доктрина, човекът изначало е съществувал като потенциал в тялото на вселенското дърво, който в последствие е разцъфнал като обективно проявление на неговите клони.
Макар и дървото да е видимо много по-голямо от неговия източник (семето), той съдържа потенциала за всеки един клон, клонка и листо, които по-късно биват обективно разгърнати от процеса на растежа. Почитането на дърветата като символи на абстрактни качества като мъдростта и почтеноста също така породило и асоциирането на определени индивиди с дървета, тъй като те съдържали тези божествени качества до свръхчовешка степен. Някои силно просветлени философи и светци, следователно били наричани дървесни хора, като например Друидите, чието име, според една интерпретация, означава "хората на дъбовите дървета". Много от великите мъдреци и спасители носели със себе си прътове и колове направени от свещени дървета. Няколко примера са прътовете на Мойсей и Арон, Гунгнир - копието на Один направено от Дървото на Живота и посветеният прът на Хермес, около който се увивали биещи се змии.
НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ДЪРВЕТА
Дъбът, борът, ясенът, кипарисът и палмата са били петте дървета, съдържащи символизъм от най-голямо значение. За древните египтяни и евреи акацията имала голяма религозна значимост, а за модерните масони, дръвчета от акация, кипарис, кедър или някое вечнозелено дърво, са все още считани за най-влиятелните емблеми. Доста е възможно повечето от почитането свързано с акацията да е поради особените характеристики на мимозата, чрез която лесно е била разпознавана от древните. Символизмът на акацията съдържа четири различни интерпретации.
1. Тя е емблемът на пролетното равноденствие - годишното възкресение на слънчевото божество.
2. Под формата си на мимозата, която се свива при човешки допир, акацията символизира непорочността и невинността.
3. Подходящо описва човешкото безсмъртие и регенерация, и под формата си на вечнозелено растение представлява безсмъртната човешка част, която оцелява след унищожението на неговата видима природа.
4. Тя е вечнo почитаната емблема на Мистериите, и кандидатите влизащи в мъчителните проходи, в които церемониите били провеждани, носели в ръцете си клонки от това свещено растение или малка купчина от посветени цветя.
Автор: Васил Стоянов
Автор: Васил Стоянов
