Диоген Синпоски - най-дивашкият философ живял някога

July 22, 2019

Когато кажем "философ" си представяме човек, който обсъжда и разсъждава над теми свързани с човешката добродетел и живота като цяло. Диоген Синопски (412 пр.н.е. - 323 пр.н.е.) e познат като най-дивашкия философ живял някога. Живеещ с кучета в малка колибка от глина по средата на пазара, Диоген е считан за един от основоположниците на стоицизма. Той определял неговата философия и начин на живот като най-краткият и суров път към мъдростта. Противоположно на Платон, Диоген нямал никакъв интерес от политика, предаване на каквито и да било учения, и да комуникира с който и да било, тъй като предпочитал своята собствена компания, като също така не се е интересувал от мнението на абсолютно никой.

ПЕРСПЕКТИВАТА НА ДИОГЕН

За Диоген най-краткият път към мъдростта е начинът на живот, който природата е отредила на всяко едно същество. Той е давал кучетата за пример като най-истинските философи, тъй като те спят навсякъде, ядът всичко, което им се даде, не мислят за миналото или бъдещето, а живеят в настоящето, в буквалния смисъл живеят изцяло в синхрон с това, което природата им е отредила като възможности. Човекът, според Диоген, живее против природата, която го е създала, като поставя своите собствени субективни мисли и предразсъдъци пред това, което му е отредила природата. Всеки човек мисли, говори и прави това, което той смята за правилно, а не това, което е обективно правилно от перспектива на природата. Диоген бил почитан от някои като най-мъдрия човек на света, а от други като най-големия ненормалник живял някога.


Този философ е бил толкова екстремен в неговата перспектива, че е смятал за нормално всичко което човек извършва в личното си пространство, да се извършва и публично. Следователно той уринирал и мастурбирал на публични места. Когато хората му казвали, че е куче, Диоген приемал тези думи за комплимент, а когато му хвърляли кокали отговарял на тези действия като е уринирал върху тях, за да си ги "маркира". Единственото притежание на Диоген била една малка дървена купа до деня в който видял едно дете да пие вода от езерото с ръце -  в този момент философът благодарил на детето, че му е показалo колко е бил глупав и до сега не е осъзнал, че има перфектния съд за всичко, а именно ръцете си.

БЕЗСКРУПУЛНИЯТ МУ ХАРАКТЕР

Както всеки древен философ търсещ мъдростта, Диоген смятал, че човешкото щастие и добродетел се постига когато човек има перфектно самообладание. Независимо какво се случва в света около него, всяка ситуация е правилната стига човек да има очите да я види като такава. Дивашкият философ приел тази истина до екстремни степени, като водил изключително аскетичен начин на живот. Решил да бъде абсолютно сам през целия си живот, да живее в най-мизерните условия, защото смятал, че щастието и добродетелта зависели от неговото вътрешно възприятие за света, а не от неговите телесни перцепции. Към края на живота си, Диоген бил почитан от повечето хора в градчето, в което се намирала колибата му. Александър Велики, този цар, който всявал страх у всеки човек, проявил толкова интерес към Диоген, че отишъл до него в един слънчев ден и му рекъл: - "Кажи ми какво желаеш? Ще изпълня едно твое желание, каквото и да е то." Отговорът на Диоген бил, "Желанието ми е да се преместиш, пречиш ми на слънцето." Александър вместо да се разгневи и да го убие на място се възхитил на неговата истинност.


В очите на Диоген всички писания и учения на Платон са били пълна загуба на време. Той е бил до такава степен в конфликт с Платон, че когато чул едно от неговите определения на човека като "двукрако същество без пера", взел един петел, премахнал всички неговри пера, отишъл в академията по време на една от лекциите му, метнал петела в стаята и рекъл, "Ето ви човека на Платон." Макар и Диоген да е бил философ, който никога не се е превърнал в лицемер, който говори едно, но върши друго, ученията на Платон са останали най-влиятелните от всички древногърцки философи. Това е, защото екстремната философия на Диоген гласи, че човек трябва да живее физически главно само като използва тялото си и да върши всички естествени телесни процеси където си поиска, защото няма нищо срамно в тях, като същевременно е достатъчно мъдър, за да превръща всяка ситуация в живота му в правилната. Следващите поколения в стоицизма споделяли същото мнение относно това, че човек трябва да бъде достатъчно мъдър, за да може да приема всяка ситуация в живота си като отредена от природата и като продукт на своите собствени действия, а не трябва да вини нито Бог, нито някой друг за случващото му се. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Там където се разминават следващите поколения стоицисти с Диоген е, че човек не трябва да бяга от материални собствености, но също така те трябва да се приемат само като бонус, който може да помогне с това да направи живота на човек по-лесен и по-приятен, но в никакъв случай той не бива да се привързва към тях, така че дори и в тяхното отсъствие да се чувства щастлив сам по себе си. Платоновите учения най-вероятно ще останат вечно по-добри от философията на Диоген, защото Платон набляга много не само на въпроси свързани със стоицизма, бог, вселената, човешкия ум и тяло, религия, но и на въпроси свързани с човешките взаимоотношения и политика. Той вижда човечеството като един цял организъм. Всяка една клетка от организма е отделен човек и за да може организмът да бъде здрав и силен трябва да има обединение между всеки един индивидуален човек, както и всеки един индивидуален човек да бъде правилно образован, така че да не вреди на цялостния организъм.


Той подкрепя човешкото материално развитие, защото всяко едно материално нещо, което може да бъде създадено е също част от природата, ако не беше - нямаше да бъде възможно да бъде създадено. Животът на Диоген e бил живот, в който той е откъснал себе си от човечеството, като не се e интересувал от мнението на никой и не учил никой на нищо, следователно не е правил опити нищо да допринесе за човечеството с нещо, а по-скоро е търсел своето собствено благо, което е против природата, която изглежда е създала човечеството като част от едно цяло. Макар и никога да не е учил никой на нещо, самият му начин на живот е допринесъл за духовното и интелектуално развитие на много хора, като също така е вдъхновил много велики философи живяли след него. Дори и това да не е била целта му, той все пак е успял да допринесе много за човечеството.


Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.