ЧОВЕКЪТ ОТ ПЕРСПЕКТИВА НА СТОИЦИЗМА

July 18, 2019

Стоицизмът е разклонение на философиятa занимаващо се със себе-усъвършенстване. Според него човек няма контрол над събититя в света около себе си, но неговият светоглед е изцяло в негови ръце. Следната статия е по-модерна интерпретация на възгледите за живота на един от основоположниците на стоицизма - римският император Марк Аврелий.

Според Аврелий, човекът е продукт на интелект, чийто възможности и капацитет не можем да определим по никакъв начин. Този интелект той често нарича "природата". Тук не става въпрос за каквито и да било религиозни догми, а за философско разсъждение базирано на логика и факти. Не можем да определим интелекта на природата, не защото сме глупави, а защото продуктът никога не може да бъде нещо повече от източника си. Подобно, човекът не може да превъзхожда природата, която го е създала.

ОТВЪД ИНТЕЛЕКТА

Макар и неспособни да поставим всемира в рамките на интелекта ни, ние рабираме част от него чрез науката. В 21 век имаме късмета да видим по-дълбоко същността на природата. Виждаме, че тя съдържа в себе си енергията, която се проявява като атоми, молекули, макромолекули и така до цялата жива и нежива материя. За създаването на каквато и да е материя е необходим някакъв модел на работа с безкрайна прецизност. Принципите и законите на самата Вселена работят в универсален синхрон, който човешкият интелект не може да постави в границите на словото.


ЧОВЕКЪТ Е САМАТА ПРИРОДА

Независимо дали подкрепяме Дарвиновата теория за еволюцията или не, фактът, че природата е достатъчно интелигентна, за да създаде обстоятелствата за зараждането на живо същество е неоспорим. Следвайки този ред на мисли, човекът е продукт на природата и неговата функция е да възприема света около себе си. Светът, който възприема също е продукт на този интелект, който е създал и самия човек. С други думи, човекът е природата изживявайки себе си чрез себе си.

ЧОВЕШКИЯТ ИНТЕЛЕКТ

До тук с човешкото тяло, ами какво да кажем за човешкия интелект? Човекът възприема света около себе си чрез петте си сетива. Информацията, която достига до ума му оформя неговите мисли и следователно неговия характер. Неговият характер определя неговия житейски опит. В зависимост от географското си положение и заобикалящата го среда, човек оформя своя интелект и светоглед. Заобикалящата го среда обаче отново е част от света създаден от природата. Следвайки тази логика, то не само тялото, но и ума на човека е продукт на природата.   


Следователно всеки път когато човек се гневи или недоволства за нещо, това означава, че той не иска нещо което е станало, нещо което става или нещо което ще стане да стане. Тъй като всяко действие си има последствие от гледна точка на природата всичко става точно така, както трябва да стане. От перспектива на индивидуалния човек обаче, ситуацията, която му се случва може да изглежда несправедлива, защото действието на един човек може да повлияе директно на неговия житейски опит. Тъй като всички и всичко е продукт на природата, то тогава природата вижда всичко съществуващо като един цялостен организъм. Вземете човешкото тяло за пример, то е изградено от трилиони индивидуални клетки, всяка една имаща свой собствен личен живот, и действието на една може да има последици върху друга. Ако това не беше така, то цялостният организъм щеше да загине. Следователно всеки път когато човек недоволства, или се ядосва, той влиза в конфликт с природата, за която е напълно естествено действието на индивидуалния човек да има последици върху цялото човечество. Да се ядосваме означава да използваме интелекта си, даден ни от природата, за да се противопоставяме на природата. Означава да поставяме желанията на ума ни пред естествения ред на природата. И тъй като природата сме ние, то да се ядосваме на някого или нещо, означава да се ядосваме на себе си. Когато нараняваме някого, нараняваме себе си. А когато някой, който наранява, не иска да спре да наранява, има нужда от помощ, а не от омраза. Ако реагираме с омраза към нараняващия другите, то това се разпространява като болест из целия организъм. Ако болната клетка, която сее омраза и страдание в организма, не иска да ѝ бъде помогнато, то поне не бива да и позволяваме да разпръсква болестта си из целия организъм като зарази и нас, а именно като отвърнем на омразата с омраза, на гнева с гняв, на отмъщението с отмъщение.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!


Powered by Blogger.