5 поучителни истории от суфизма

БАЯЗИД И ЧЕРЕПИТЕ

Баязид Бистам, велик суфистки мистик, минавал през гробищата и попаднал на купчина черепи. От чисто любопитство взел един от тях. Баязид винаги смятал, че всички черепи са почти еднакви, но не било така. Имало някои, чиито уши били свързани, имало проход между тях. Имало някои черепи, чиито уши не били свързани с такъв, а имало преграда между тях. Някои черепи имали уши които били свързани със сърцето, но не били свързани едно за друго. Разглеждайки черепите, бил много изненадан. Помолил се и попитал Бог, "Какво е това? Какво се опитваш да ми разкриеш?" Според историята, чул глас. Бог му отговорил, "Има три вида хора: тези, които чуват през едното ухо и никога нищо не достига никъде, всъщност те не чуват изобщо, звукът просто вибрира и изчезва. Има ги и тези, които чуват, но само моментно - чуват през едното ухо, а през другото напуска отново обратно в света. Има и малцина души, които чуват през ушите си и звукът достига до сърцето." След което Бог допълнил, "Баязид, донесох ти тази купчина черепи, за да ти помогна да си припомниш, когато говориш с хората. Говори единствено с тези, които приемат това, което казваш присърце - в противен случай не хаби енергията си, и не хаби времето си. Животът ти е ценен: имаш послание, което да предадеш."

СЛЪНЦЕТО И ПЕЩЕРАТА

Един ден слънцето и пещерата се заговорили. Слънцето имало проблем с разбирането на какво означават думите "тъмнина" и "влажност", а пещерата не успявала да разбере какво е "светлина и яснота". В разгара на разговора си стигнали до решението да разменят местата си. Пещерата отишла горе до слънцето и рекла, "Ах, разбирам, това е отвъд прекрасното. Сега ела долу и виж къде съм живяла аз." Слънцето слязло долу до пещерата и казало, "Бре, не виждам никаква разлика."

ТЪЛПАТА

Един млад търсач на истината отишъл при велик суфи майстор. Когато влязъл в стаята му и се поклонил с голямо уважение, майсторът казал, "Чудесно. Това е прекрасно. Какво желаеш?"

Той отговорил, "Искам да бъда постветен."

Майсторът отвърнал, "Мога да те посветя, но какво ще правим относно тълпата, която те следва?"

Младият търсач погледнал назад и не видял никого, след което отвърнал, "Каква тълпа? Сам съм."

Майсторът отвърнал, "Напротив, не си. Затвори очи и ще я видиш."

Младежът затворил очите си и бил изненадан. Наистина имало цяла тълпа, която оставил зад себе си: неговата майка, която скърби, баща му, който му казвал да не отива, жена му в сълзи, приятелите му, които му забранявали - цялата тълпа.

Майсторът допълнил, "Сега отвори очи. Можеш ли отново да кажеш, че не те следват други?"

Той отвърнал, "Съжалявам. Прав сте. Цялата тълпа, която нося е в мен."

Майсторът казал, "Първата ти задача е да се отървеш от тълпата. Когато приключиш с нея, нещата са много прости. Денят, в който приключиш с нея ще те посветя, защото мога да посветя единствено теб; не мога да посветя тази тълпа."

НЕОБИЧАЙНИЯТ МАЙСТОР

Един велик суфи майстор бил на смъртно легло. Всички, които го познавали, виждали в него изключително човешко същество, изпълнено с невинност и радост. Винаги обичал да се смее, да танцува и да пее. Той бил осъждан често от религиозните хора, които спазвали стриктно традициите, за неговите методи и начини, които били нови и необичайни. Докато умирал, учениците му го попитали, "Майсторе, какво да правим с тялото ти? - живя толкова необичаен живот, не знаем дали да те погребем или изгорим. Какво да правим?"

Умиращият майстор отворил очите си, засмял се за последно и казал, "Изненадайте ме!", след което затворил очите си и починал.

ОТРАЖЕНИЕ

Един стар суфи седял пред портите на града, когато ездач спрял и го попитал, "Какви са хората в този град?"

Старецът попитал, "Защо питаш?"

Ездачът отговорил, "Хората в града от който идвам са много неприлични. Бях много разстроен и обезпокоен от тях. Трябваше да го напусна. Сега искам да бъда жител на някой нов град. За това те питам какви са хората тук."

Старецът отвърнал, "Братко, по-добре продължи напред. Хората от този град са още по-свирепи и зли, още по-неприлични. Само ще си навлечеш проблеми, потърси другаде."

Ездачът продължил по пътя си. След него една волска каруца спряла и човек в нея попитал, "Старче, как са хората в този град? Търся си ново местожителство."

Старецът попитал отново, "Как бяха хората в града от който идваш?"

Сълзи избили по очите на човека и рекъл, "Не исках да си тръгвам. От безпомощност ми се наложи. Хората от този град бяха много любящи. Сега където и да живея, спомените за тези хора винаги ще ме мъчат. Бях безпомощен от бедност, трябваше да напусна, за да изкарам нещо, да пробвам късмета си другаде. Но имам една амбиция, когато се подобри късметът ми, да се върна обратно. Ще живея там и накрая искам да умра там. Ако не мога да живея там, искам поне да умра там."

Старецът отвърнал, "Добре дошъл си. Ще откриеш, че хората от този град са дори още по-любящи от хората в стария град."

Един страничен наблюдател седял настрана и през цялото време слушал стареца. Първо чул отговора, който дал на ездача, а след това на втория човек, "Наистина ме изненадваш. На единия каза, че този град е много зъл и свиреп, на другия каза, че е пълен с любящи хора."

Старецът отговорил, "Хората са такива, какъвто ти си."

Автор: Васил Стоянов