Фьодор Достоевски - Животът на най-проницателния писател в човешката история

Фьодор Михайлович Достоѐвски (1821-1881), може би неуспоримо, е най-добрият писател живял някога. Способността му да изкарва на бял свят човешката същност в нейната пълна гама, чрез персонажите в своите романи, е ненадмината. Ако човек трябва да направи лист от десетте най-добри романи писани някога, най-малко три от тях ще трябва да са на Достоевски. Фьодор е притежавал онова рядко нещо у човека, което го прави оригинален, велик и проницателен. Той е един от онези хора, които променят завинаги сферата около която се върти животът им. Това „нещо“ е същата черта, която се открива и в хора като Брус Лий, Роналдиньо, Леонардо да Винчи, Винсент Ван Гог, Алберт Айнщайн, Ричард Файнман, Майкъл Джордан и много други - изключително високо ниво на осъзнатост към определен аспект, което им позволява да виждат ясно неща, които остават отвъд съзнанието на останалите. Достоевски изглежда е познавал всички основни философски гледни точки над живота и човека – атеизъм, нихилизъм, абсурдизъм, платонизъм, стоицизъм и др., като същевременно е имал необикновена проницателност в сърцето на религията. В някои от най-известнтие си романи, Достоевски разкрива на човека религиозността в необикновена светлина, която просто грабва сърцето му. Способността му да проявява духа на религията се крие в това, че тя седи върху основата на краен атеизъм и нихилизъм. Точно защото Достоевски разкрива логичните изводи които атеизмът и нихилизмът правят, то религиозните аспекти от романите му достигат най-високите пикове. Читателят често усеща сякаш целият негативизъм действа като мрачен фон върху който всяка една малка искрица позитивизъм придобива невероятен блясък. Стилът на Достоевски, и начинът по който кара персонажите си да се изразяват, определено грабват сърцето на читателя. Няма да бъде силно казано, че романите му се изживяват, а не само се „четат“. Четенето се задълбочава с всяка изминала секунда и в даден момент човек вече е част от историята, сякаш има нещо необикновено което притегля съзнанието на читателя. Може би това „необикновено нещо“ е именно дълбочината и интензивният живот в романите му, който липсва на човека. Абсолютно всеки човек ще открие себе си чисто гол в романите на Достоевски, с всичките си дълбоко подсъзнателни подли, хитри и гнусни мисли, както и с всичките си свои възвишени идеи, моралности и религиозност, които, както Фьодор понякога се изказва, са просто „патос“. Голяма част от хората твърдят, че романите на Достоевски са много „тежки“, а пък за други са изключителни „леки“. Това, което придава „тежест“ на романите му по-скоро се дължи на самия човек който ги определя като такива, поради своите собствени несигурности. Всеки човек, който е прочел някои от най-добрите романи на Достоевски (Братя Карамазови, Престъпление и наказание, Юноша, Идиот, Бесове) със сигурност не е същият човек. Според духовния учител Ошо живял през 20 век, романите на Достоевски имат повече стойност от всяка една свещена книга писана някога, независимо дали е Библията, Корана, Гитата и др.

ЖИВОТЪТ НА ДОСТОЕВСКИ

Фьодор е израсъл по покрайнините на Моксва, баща му е бил успешен лекар, който е работил в благотворителна болница, където са били предлагани услуги на много бедните. Семейството му е притежавало къща намираща се в комплекса на болницата, което изложило Достоевски от малък на много неща, до които обикновено родителите не позволяват децата им да припарят. Израснал като християнин, вярата му в религията растяла все повече и повече с времето. На 12 години Достоевски тръгнал на училище, където се чувствал „не на място“ покрай аристократичните си съученици. След като завършил започнал работа като инженер за кратко, след което се насочил към хазарта, което се превърнало в огромна отрова за живота му. В края на двайсетте си години, Достоевски се сприятелява с група радикални и интелектуални писатели, което го вкарва в затвора и бива осъден на смърт чрез разстрел. Тук идва може би преживяването, което се превърнало в една от основните превратни точки в живота му. Точно преди да бъде разстрелян дошло писмо с помилване. Вместо да бъде убит, Достоевски бил изпратен в Сибир на принудителен труд за четири години в ужасяващи условия. След като се завърнал от Сибир, Фьодор се установил като писател. Житейският му опит се превърнал в катализатор, който отключил в него необикновената проницателност, която вниква право в същността. Ето и някои от неговите най-добри фрази извадени от романите му.

“Човек обича да брои проблемите, но не и радостите си. Ако ги брои, както би трябвало да бъде, той ще види, че за всички има достатъчно щастие.”

„...ако можеше само да стане така, че всеки от нас да опише всичко за себе си, но така, че да не се стесни да изкаже не само онова, което не смее да каже и за нищо на света няма да каже на хората, не само онова, което не смее да каже дори на най-близките си приятели, но дори и онова, което не смее да признае понякога и на самия себе си - тогава по целия свят би се разнесла такава смрад, че всички ще се издушим.“

„Много хора са честни само защото са глупаци.“

„Когато човек достигне щастието няма да има повече време, защото не е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.“

„Папата е заграбил земята, земния престол и е хванал меча; оттогава всичко така си върви, само че към меча са прибавили лъжа, лукавство, измама, фанатизъм, суеверие, злодейство, играли са си с най-светите, най-чистите, най-простодушните, най-пламенните чувства на народа, всичко, всичко са разменяли за пари, за мизерната земна власт.“

“Що е ад? Страдание, че вече не можеш да обичаш.”

“Животът е пълен с комизъм, и е величествен само в своя вътрешен смисъл.”

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов