Животът на Джиду Кришнамурти и неговото завещание към човечеството

Jivotyt Na Jiddu Krishnamurti I Negovoto Zaveshtanie Kym Chovechestvoto

Джиду Кришнамурти е роден в Южна Индия през 1895г. в бедно семейство и почива през 1986г. в САЩ. Когато е бил на 13 години, един от основателите на „Теософското общество“ – Чарлз Лидбийтър, попада на Кришнамурти, който си играе на един плаж и заявява, че „е излъчвал най-прекрасната аура, която някога е виждал, без капка егоизъм“. В този момент Лидбийтър прави предсказанието, че Кришнамурти ще бъде духовен учител и велик оратор, по-добър дори от Ани Безант (президентът на Теософското общество).

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Кришнамурти става част от масонска организация наречена „Орденът на Звездата“, основана от Лидбийтър и Безант, чиято задача е да разпространи идеята, че той ще бъде бъдещият „световен духовен учител“. Двамата се залавят да го обучават в тази насока. През 1922г. Кришнамурти преживява събития, които променят същността му завинаги. На един летен лагер през 1929г. той разпуска „Орденът на Звездата“ и скъсва връзката си с теософското общество, заявявайки пред публиката:

„В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината“ и още: „Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността“

А по-късно казва, че е обмислял предварително това решение две години и допълва със следния коментар:

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

„Твърдя, че истината е земя, до която няма път, и човек не може да я доближи по какъвто и да е път, чрез каквато и да е религия, каквато и да е секта. Това е моята гледна точка и аз се придържам към нея абсолютно и безусловно. Истината, тъй като е безгранична, необусловена, недостъпна по никакъв път, не може да бъде организирана; нито трябва да се създава организация, която да води или принуждава хората да вървят по определен път. Това (което съм направил) не е велико дело, защото аз не искам последователи и наистина го мисля. В момента, в който последваш някого, преставаш да следваш Истината. Не ме притеснява дали ще обърнете внимание на това, което казвам или не. Искам да направя определено нещо в света и ще го направя с непоколебима концентрация. Интересувам се само от едно съществено нещо: да освободя човека. Искам да го освободя от всички клетки, от всички страхове, а не да основавам религии, нови секти, нито да създавам нови теории и нови философии.“

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ ОТНОСНО КРИШНАМУРТИ

В крайна сметка Лидбийтър заявява, че виденията му относно Кришнамурти са били „погрешни“, но въпреки това той става точно това – световен духовен учител. Макар и да е бил човек, който отричал религиозните философии и ритуали като път към истината, и по този начин ги разрушавал, той самият се превърнал в олицетворение на религиозността.

Друг световноизвестен духовен учител, който е бил негов съвременник – Ошо, поставил Кришнамурти като един от най-уникалните духовни учители поради уникалния му интелектуален метод. Един от текущите велики йогини, Садхгуру, споделя, че когато е бил подрастващ е присъствал няколко пъти на сбирки в които са били гледани беседи на Кришнамурти, но никой не разбирал какво всъщност се опитвал да предаде.

Хората са гледали на Кришнамурти като на велик интелектуалец и вместо да се вслушат в думите му, са повтаряли като папагали и са създавали философии от тях. Също така Садхгуру добавя, че човек с интелект присъщ на Кришнамурти се среща прекалено рядко, че да може интелектуалният метод към просветление да бъде използван глобално.

Въпреки острите думи на Кришнамурти, писателят Халил Джубран го смятал за „олицетворение на Бога на любовта“, а пък друг известен писател – Джордж Бърнард Шоу, заявил, че е „най-прекрасният човек, който е срещал“.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

ЗАВЕЩАНИЕТО

В разговорите и беседите си, Кришнамурти обхваща всевъзможни теми – йога, психология, наука, изкуствен интелект, религия, философия и др. Отговаря на хиляди въпроси от различно естество, като есенцията на това, което се е опитвал да направи никога не се губила.

Всяка негова дума била опит да обърне човека обратно към самия него и да погледне в себе си, а не да се губи в разговора и да разбира нещата само повърхностно, интелектуално. Той продължава да обикаля света до края на живота си с една-едиствена цел – да освободи човека от затвора на ума му.

Изнася стотици „лекции“ и участва в множество интервюта с различни хора – учени, философи и други духовни личности. Става добър приятел с теоретичния физик Дейвид Бом, който прави някои великолепни открития в сферата на науката до голяма степен благодарение на влиянието на Кришнамурти върху светогледа му.

Той почива на 90-годишна възраст от рак на панкреаса. Преди да си отиде от този свят се притеснявал относно това, че някой може да се провъзгласи за „интерпретатор“ на неговото „учение“ и по този начин да се създаде някакъв вид религия, или „път към истината“.

Поради тази причина поискал от всички негови сътрудници да не изкарват себе си като негови „представители“ след смъртта му. Умът му е бил кристално ясен до последния момент. В съответствие с неговите желания не е отслужена панихида.

Пепелта му е била разделена на три части: за Охай, Индия и Англия. Една от книгите му, „Първата и последната свобода“ се превръща в една от най-проницателните и духовни книги на модерния свят.

Автор: Васил Стоянов

Leave a Comment Cancel Reply