15 хумористични истории изпълнени с мъдрост от Настрадин ходжа

Настрадин ходжа е персонаж, който в повечето случаи играе главната роля в множество разкази, които обикновено имат хумористичен характер. Дебатът относно реалното съществуване на Настрадин остава отворен, тъй като не съществува информация относно датата му на раждане и почиване, както и за живота му. За сметка на това пък съществуват множество археологически открития, които свидетелстват за реалността му. Най-внушителната е неговата гробница, която е единствена по рода си.

[Гробницата на Настрадин]

Гробницата представлява ковчег с поставена врата пред него. Една от легендите гласи, че Настардин е поискал "ключът" от вратата да бъде захвърлен в морето, а друга гласи, че е поискал да го оставят с него в ковчега. Настардин е избрал хумора като средство, чрез което да предаде своята мъдрост и до ден днешен остава най-добрият в това. Философията относно "животът като космическа шега" не е била просто философия за него, а реалност идваща от дълбоко прозрение. Желанието му относно гробницата му да бъде по този начин е било с цел да намекне, че ключът към вътрешния свят на човека трябва да бъде винаги у собствените му ръце, а не да бъде даван на света. Заключената врата символизира това, че нищо не може да го докосне освен, ако той сам не пожелае да отключи вратата отвътре. В повечето истории, Настрадин избира да играе ролята на глупака, което в повечето случаи създава впечатление у читателите, че е просто някаква забавна и остроумна личност. Но според някои сведения, Настрадин е бил велик мъдрец и мистик, който явно е живял във времена в които хората около него са били прекалено горди, глупави и твърдоглави, че да може да им се предаде нещо духовно или интелигентно по сериозен начин - "Добре, че е шегата да си кажем истината" е бил единственият начин. Следната негова история се опитва да предаде факта, че хората търсят "Бог" в света, а не в себе си, тъй като светът е по-комфортен:

Един ден ходжата загубил ключа към своето съкровище. Въпреки че претърсил пътя пред къщата, търсил и около съседските къщи по пътя към селото, не могъл да го намери никъде.

Затoва повикал съседите да му помогнат да намери ключа. Те също проверили нагоре и надолу, и наоколо, и в селото, но без успех. Сякаш бил изчезнал вдън земя. За щастие след известно време на един от съседите му хрумнало да попита ходжата:

- Ходжа, ти сигурен ли си, че си загубил ключа навън?

- О, не - отвърнал ходжата. - Изгубих го вътре, но търсенето навън е по-лесно. Ето защо съм навън.

1. Кой кого е купил?

Един ден Настрадин ходжа си купил вол от пазара и го повел към обора. По пътя срещнал познат, който му задал безброй глупави въпроси, като например: "От кого купи тоя вол?", "Колко плати?", "На колко години е добичето?" и тям подобни. Настрадин ходжа му обяснил всичко, макар и неохотно. Разделили се. Преди обаче ходжата да направи няколко крачки, той срещнал друг познат, който също го спрял с думите:

- Вол ли си купил, ефенди?

Настрадин отвърнал:

- Не, не съм. Волът купи мен. Питай него, каквото те интересува.

2. Спасение?

Един мъж, пропилял за много кратко време наследството, което получил, отишъл да моли Настрадин ходжа за помощ.

- Аллах, Аллах! Похарчих всичко, което имах. Ти си мъдър и сигурно знаеш как да оправя нещата!

Тогава Настрадин ходжа му съобщил следното:

- След пет години вече няма да имаш грижи.

- Отново ли ще забогатея? - зарадвал се мъжът.

- Не - отвърнал ходжата, - но ще си свикнал с това, че си беден.

3. Настрадин и пътникът

Настрадин прекарвал с лодка един пътник през езерото. Докато обсъждали това-онова, Настрадин допуснал дребна граматическа грешка.

Пътникът му подхвърлил:

- Ходиш с тюрбан и се наричаш молла, но дали някога си изучавал граматика?

- Ами... Не съм наблягал много на граматиката - признал си Настрадин.

- Значи си изживял напразно половината си живот! - укорил го пътникът.

Няколко минути по-късно Настрадин на свой ред попитал пътника:

- А ти можеш ли да плуваш?

- Не - отвърнал пътникът.

- В такъв случай - рекъл му Настрадин ходжа - значи си изживял напразно целия си живот, защото лодката е пробита и ние потъваме!

4. Разбойниците

Веднъж разбойници нападнали Настрадин ходжа на пътя. Взели му магарето и парите и започнали да го бият. Настрадин ходжа се обадил:

- За какво ме биете? Дали трябваше да дойда по-рано, та да не ме чакате дълго, или ви се сториха малко парите ми?

5. Гости

Попитали Настрадин ходжа защо винаги е усмихнат Ходжата отговорил:

- Другите хора се раждат на този свят, като плачат, а когато съм се родил, аз съм се смеел. Нали знаете, всички сме гости на този свят. Като иде човек на гости, плаче ли? Значи трябва да се усмихваме!

6. Настардин на пазара

Молла Настрадин отишъл на пазара, за да си купи товарно добиче. В тоя ден селяните на пазарището купивали и продавали магарета. Един мъж, когото Настрадин срещнал, му се оплакал:

- На тоя пазар има само селяни и магарета!

Тогава Настрадин ходжа го попитал дали самият той е селянин.

- Не, не съм! - отвърнал мъжът.

- А, ти значи си от магаретата - отсъдил Настрадин.

7. Денят на страшния съд

Един съсед на Настрадин ходжа:

- Ефенди, ти си толкова учен! Ще ми кажеш ли кога ще бъде Съдният ден?

Настрадин му отвърнал:

- Ще бъде в деня, когато умреш.

- Откъде знаеш? - попитал мъжът.

А Настрадин ходжа обяснил:

- Защото в този ден разправиите за твоето наследство ще обърнат света наопаки!

8. Настрадин и крадците

Една нощ жената на Настрадин се събудила от шум, надникнала през прозореца и казала:

- Мъжо, вкъщи има крадци!

- Сигурна ли си? - попитал Настрадин.

- Сигурна съм - отвърнала тя. - Оставили са пред вратата бохчи с крадено от други хора, а сега са влезли вътре и крадат нашите вещи.

- Аз ще се заема с тази работа - успокоил я Настардин, станал от леглото и тръгнал да излиза през прозореца.

- Помощ ли ще потърсиш? - попитала го жена му.

- Не - рекъл Настрадин. - Докато крадците тършуват в празната ни къща, аз ще задигна бохчите, които са оставили навън!

9. Настрадин и просякът

Един ден Настрадин ходжа се качил на покрива на къщата си, за да запуши дупка в счупени керемиди. Справял се добре и бил доволен от работата си. Изведнъж чул глас, който казал: "Моите почитания!" Погледнал надолу и видял мъж в мръсни дрехи.

- Какво има? - попитал го Настрадин.

- Слез и ще ти кажа - отвърнал мъжът.

Настрадин ходжа се ядосал, но понеже бил добър човек, оставил работата си и внимателно се смъкнал на земята.

- Какво искаш? - попитал той мъжа.

- Ще дадеш ли някоя пара на един стар просяк? - попитал го непознатият.

За миг Настрадин се замислил, после рекъл: "Ела с мене!" и отново започнал да се катери нагоре. Просякът стигнал подире му чак до покрива. Когато двамата седнали на билото, Настардин ходжа му казал отговора си:

- Не.

10. Квасене на мляко

Един ден Настрадин ходжа си миел купата в края на езерото и изсипал във водата останалото му кисело мляко. Няколко селяни решили да му се подиграят.

- Какво правиш, ходжа? - попитал един от тях.

- Квася езерото.

- Стой, ходжа, езеро се не кваси! - извикал мъжът и всички взели да се смеят. 

- Може и така да е - рекъл Настрадин ходжа, - ама ако пък се подкваси, какво ядене ще падне!

11. Съвест на пазара

Веднъж Настрадин се спрял на една сергия и попитал колко струва плата, който се продавал там. Цената му се сторила много висока и ходжата с възмущение казал на продавача:

- Ей, приятел, ти съвест нямаш ли?

А продавачът му отговорил:

- Нямам, ефенди. Да ти кажа, не съм чул някой да продава съвест на този пазар!

12. Плиткоумие

Един ден, докато Настрадин ходжа обикалял пазарището, някакъв човек го спрял и дълбокомислено му казал:

- Дългобрадите мъже са плиткоумни.

Думите му направили впечатление на Настрадин. Прибрал се той вкъщи и се опитал да скъси брадата си, като я прогорои със запалена свещ. Обаче по този начин освен че изобщо останал без брада, ами и си опърлил лицето. На следващия пазарен ден той случайно срещнал същия човек и му казал:

- Излезе, че си прав, братко! Дългобрадите мъже са наистина плиткоумни!

13. Ученият и Настардин

Веднъж един учен мъж, който минавал през селото на Настрадин ходжа, помолил  ходжата да му препоръча къде да обядва. Настрадин ходжа му казал, а човекът, жаден да води разговор, го поканил да му прави компания. Зарадван, молла Настрадин придружил учения мъж до близката механа, където попитали кое е най-хубавото ядене за деня.

- Риба! Прясна риба! - казал им механджията.

- Донеси ни две риби - поръчали му те.

Малко по-късно той донесъл голям поднос с две риби, само че едната била много по-малка от другата. Без всякакви колебания Настрадин ходжа взел по-голямата риба и я сложил в чинията си. Ученият мъж го погледнал така, сякаш не вярвал на очите си, след което взел да му обяснява, че не само е постъпил като пълен себелюбец, но и стореното от него е против принципите на почти всички известни морални, религиозни и етически учения. Настрадин ходжа спокойно изслушал лекцията на учения мъж, а когато той изчерпал доводите си, ходжата го попитал:

- Добре, ефенди, а ти как щеше да постъпиш?

- Като човек със съвест, шях да взема за себе си по-малката риба - рекъл мъжът.

- Именно! - казал Настрадин и сложил по-малката риба в чинията на госта.

14. Девришът и Настрадин

Един дервиш споделил с Настрадин:

- До такава степен съм погълнат от добродетелни намерения, че никога не мисля за себе си. Мисля само за другите!

- Аз пък до такава степен не си обръщам внимание, че гледам на себе си като на чужд човек. По тази причина мога да мисля за себе си колкото си искам!

15. Няма къде да се ходи

Веднъж посред бял ден един крадец смъкнал чалмата на Настрадин ходжа, както ходжата си вървял по улицата, и избягал с нея. Настрадин веднага се запътил към близкото гробище и се приготвил да чака.

- Какво правиш? - учудили се хората. - Крадецът избяга в съвсем друга посока!

- Няма значение - отвърнал невъзмутимо ходжата. - Където и да е побягнал, рано или късно ще дойде тук!

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов