Каква е връзката и есенцията на всички религии?

Click here to read in english...

Съществуват хиляди религии по света, но е достатъчно да вземем само няколко от тях, за да разберем, поне интелектуално, каква е основната им задача и дали наистина съществуват противоречия между тях. Всяка религия може да се каже, че сама по себе си не е цел, а по-скоро само средство до целта. И докато това е така, става изключително глупаво човек да смята, че изплънявайки ритуалите и слушайки думите, всъщност е постигнал целта, или ще постигне целта. В дзен традицията има поговорка, която гласи "Мрежата се използва, за да се улови рибата, но когато рибата е уловена мрежата вече е излишна." Това което иска да каже е, че думите и ритуалите, които са уникални за всяка една религия са просто мрежа, която трябва да бъде захвърлена, когато изпълни целта си.

ДА ВЪРВИШ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ КРАКА

Някои религии използват метода на "любовта" и "състраданието", но те са просто мост, който трябва да бъде използван, за да прекара човека от едно място на другo, те не са място на което трябва да построи убежището си. Религиите са необходими за всеки, в който силно горят въпроси от сорта на "Каква е същността на цялото това нещо?". Всеки, който държи на мнението си "аз съм свободен, не се идентифицирам с нищо, не следвам никаква религия, не вярвам в нищо, аз съм агностик", е като човек, който никога не е направил крачка отвъд брега си, но чул-недочул от някъде разни истории или философии, смята че вече е пристигнал. Сякаш използва телескоп, за да види какво има на другия бряг, но краката никога не са му стъпвали там. Едно е само да виждаш истината чрез книгите и думите на други, друго е да я усетиш директно. Да, крайната истина във всяка една религия е, че "нищо няма смисъл", или "всичко е празно", или "всичко е едно", или "нищо не съществува наистина, всичко е илюзия". Но тези фрази са просто много бледо изразяване на това, което се опитват да предадат. Георги Гурджиев е казал нещо от контекста на "За да знае човек много, трябва да знае само едно. Но за да знае това едно, първо трябва да знае много." Истината в тези фрази намиращи се в пика на всяка религия дава ключа към всичко, но за да достигне човек тази Истина, първо трябва да върви много със собствените си крака. Разликата между Буда и професорът е, че колкото и грознозвучащо нещо да каже Буда ще има безкрайно повече дълбочина от цялото красноречие на професора. Буда върви със собствените си крака, професорът изследва следите от краката му. Хората, които отричат религията като цяло са като тези, които знаят всичко на теория, но нямат никаква практика, която да придава тежест на красноречието им. А тези, които правят разлика между "религия" и "духовност" не са особено по-малко заблудени. Религията е духовност, но когато човек не вижда есенцията ѝ, умът му разделя духовността от религията. Има хора, които и божията ръка да им почука на вратата няма да чуят и да отворят. Има и хора, които и кал да им изтропа на вратата, ще чуят и ще отворят. Има хора, които и цялата Истина да им дадеш в думи не могат да я видят. А има и хора, които и виц да им разкажеш ще видят Истината в него.

ОТ НЕСЪЗНАТЕЛНОСТ КЪМ СЪЗНАТЕЛНОСТ

Есенцията на всяка религия е да направи човек съзнателен. Съзнателността е противоположността на импулсивността, която е несъзнателност. В голяма част от големите религии се казва, че всеки човек притежава "буда-природа", "божията искра", която винаги е с него, независимо от обстоятелствата и действията му. Ако тази "искра" или "природа" я нямаше, самият той не би могъл да бъде. Религиите са методи, чрез които човек може да осъзнае (види) тази своя природа, която е била точно под очите му, на върха на носа му, през цялото време, но понеже през целия си живот е гледал само хирозинтално не я е забелязал. Религията не е някакъв инструмент, с който човек "създава" някаква "душа" или "висша природа", защото самата задача е невъзможна и противоречива, тъй като тази "висша природа" винаги е била там, просто е изразявала себе си несъзнателно. Тази "буда-природа" се разкрива от самосебе си, когато човек постави "себе си" настрана. Когато "Аз-ът" отпадне. Когато "егото" се разгради. Това може да стане по много начини. В християнството например наблягат на състраданието, което е най-висшата форма на любов. Любовта е чувство, чиято природа е да обединява. Любовта означава да приемеш нещо като част от себе си, да бъдеш едно с него. Макар и физически всеки да има свои граници, макар и ментално всеки да има свои мисли, любовта дава някаква особена способност на човека да изпитва и останалите като неделима част от себе си. Любовта е чувство, което може да породи емоции, но самата тя не е емоции, а чувство на обединение. И това чувство може да бъде описано по два противоположни начина. От една страна човекът, който обича може да каже "чувствам сякаш 'аз' не съществувам, а съм се слял с теб". А от друга страна може да каже "чувствам сякаш ти си част от мен." Независимо дали използва "позитивно" или "негативно" изказване - в едното съществува липсата на "аз", а в другото, "аз-ът" обхваща и отсрещния, чувството на обединение, или чувството че човек е нещо повече от ума и тялотo, остава същото. За да може човек да обича трябва да може да постави своите желания настрана, своите амбиции настрана, своите привързаности настрана, своето его настрана, иначе обединението става невъзможно, винаги ще има триене и конфликт. По този начин любовта е средство, чрез което човек може да достигне пълно заличаване на "Аз-а" и достигане на пълно "единствно", в което се губи дори самата любов. Когато човек достигне това "единство" означава, че няма разлика между "аз" и "той", "мен" и "светът", любовта става невъзможна сама по себе си, защото любовта може да съществува само когато има дуалност - едното да обича другото. В пълното единство, или "универсална индивидуалност", любовта се замества от "чувство" за пълно спокойствие и съвършеснтво.

ДАОИЗЪМ И ДЗЕН

В даоизма (тао) принципът е същият - Ин да види, че без Ян не може да съществува и Ян да види, че без Ин не може да съществува. И двете сами по себе си са лишени от есенция, от своя собствена независима природа, и двете са празни, и двете са пусти, и двете са илюзия сами по себе си. Когато човек види, че той е всъщност продукт на всичко останало, вижда себе си като всичко останало. Например характеристиките, които човек си придава като "аз съм добър, аз съм красив, аз съм богат" съществуват единствено на фона на злото, грозното и бедното в света около него. Ако светът около него изчезне, самият той няма как да съществува, Аз-ът няма как да съществува. Поради тази причина Аз-ът е просто илюзия. Аз-ът е празен, пуст, лишен от есенция, той е създаден и обусловен от всичко останало. И светът е изграден от "индивидуални неща", които са "неща", само защото притежават някакви характеристики облусловени отново от всичко около тях. Поради тази причина няма нещо, което да притежава своя независима реалност, а всичко е взаимозависимо и празно само по себе си. Когато нещо види своята празнота, вече спира да бъде "нещо". Когато човек види, че Аз-ът е празен, че Аз-ът всъщност не съществува, вече не може да има "Аз", а само "Празнота", върху която седи всичко.

В дзен нещата стоят по същия начин - всичко е ум. Буда-природата е самият ум, първоначалният ум, оригиналният ум, празният ум, пустият ум. И когато в този ум се родят концепциите, се раждат и десетте-хиляди-неща, или с други думи - светът на проявленията придобива реалност. Всичко в света е просто проявление, а реалността се заражда в ума на човека. Това, което придава "реалност" на проявленията и вкарва човек в заблуда, са неговите вярвания, че проявленията имат своя независима реална природа - това означава "умът да е в заблуда". Когато човек приеме нещо празно за пълно, илюзията за реалност, играта на сериозно, се създават желания, от които се раждат представи за добро и зло, правилно и неправилно, справедливо и несправедливо. Но когато човек види, че умът създава представата за "реалност", то умът се завръща обратно към себе си, и настъпва пълна тишина, лишена от всякакви проявления. Отново няма Ин и Ян. Дуалността се губи.

БЕЗ НАЧАЛО И БЕЗ КРАЙ

Едни религии използват наблюдаване на ума, други приемането на нещата и движението с тях, трети използват любов. Съществуват и много други религии, чиито методи са напълно противоположни на много други, но методът не е от значение, а единствено целта до която води. Тази цел винаги е пълна съзнателност, която настъпва с излизане от заблудата на "Аз" и "Той", "Ин" и "Ян". В края не съществуват методи, не съществуват религии, не съществува духовност, защото всичко е една-единствена пълна празнота. Когато рибата е хваната, мрежата става излишна. Мрежата също е била илюзия през цялото време. Никога нищо не е идвало и не си е отивало, не се е раждало и не е умирало. Никога не е имало някой, който да е вървял, нито някой, който да е достигнал. Никога не е имало колело на прераждане (самсара) и никога не е имало освобождение (нирвана).

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов
Рисунка: Amit Bhar