Аристотел - Четирите причини и вселената
Един от най-големите приноси на Аристотел към човечеството е неговата система от четири причини, която обяснява защо нещата са такива, каквито са. Идеята на тази система не е да се търси първопричината, или с други думи "Бог", а по-скоро да обясни защо индивидуално взетите неща са такива, каквито са. Когато тази система бъде приложена върху самата Вселена като обект, изводите произлизащи по пътя на логиката са тъждествени с някои от най-успешните и модерни теории на физиката за съществуването.
ВСЕЛЕНАТА
Вселената знаем със сигурност, че притежава материална причина, поради факта, че има съществуващи неща навсякъде около нас. Също така би трябвало да има и действаща причина, тъй като в противен случай материята (първоначалната субстанция), от която е изградено всичко в нея, би била в хаос - обекти не биха могли да съществуват. Ако Вселената няма целева причина, или с други думи, не е била създадена от някаква необходимост, желание или интерес, то тогава не би било възможно да има и формална причина за нея. Да приемем действащата причина (външната намеса над материята) за "Бог", който е аналогичен на художник. Художникът притежава боите и четките, но ако няма конкретна цел, то той няма и идея в главата си за това какво да нарисува. Следователно единствената опция, която му остава, е да рисува на случаен принцип по платното и да се надява, че ще се получи красива картина. Това не е по-различно от това да вземе купчина дърва, да ги метне на земята и те да образуват стол. По пътя на логиката това не е невъзможно, но с шанс приблизителен на 0. По същия начин, ако приемем, че създаваните Вселени от Бог нямат целева причина, то тогава излиза, че всичко в тях е създадено на случаен принцип. Художникът би продължил да рисува нови и нови картини, докато някоя от тях не сполучи на този малък шанс и не стане красива. Когато художникът най-накрая успее да създаде такава картина, то той би могъл да спре дотам. Това би означавало, че "Бог", в създаването си на многобройни Вселени, би могъл да е спрял след създаването на нашата, в която виждаме, че цари невероятна хармония между всяко едно нещо спрямо всяко друго. В този случай, ние сме тази специална Вселена, която е невероятно малкият шанс да се получи чрез създаване на приблизително безкрайно много други на случаен принцип. Тук обаче възникват два проблема. Първият е, че "Бог" се предполага, че трябва да е Първото, че той е Всичкото и няма нищо друго преди него, след него и освен него. Ако това е така, и то трябва да е така, ако приемем, че говорим за Бог, то тогава самият "той" не би трябвало да познава красивото и грозното, защото красивото е такова само на фона на грозното. Но тъй като няма нищо друго освен Бог, то той не може да сравни нищо с нищо, за да знае какво е красиво и какво е грозно. Вторият проблем е, че дори и да приемем, че може да сравнява различните Вселени, които създава, то пак опираме до факта, че не би могъл да познава красивото, тъй като красивото се възприема спрямо традицията, в която е израсъл индивидът. Но тъй като "Бог" не е расъл където и да било, то той няма как да притежава идеал за красота. От всичко казано дотук излиза, че за "Бог" няма да има разлика между Мона Лиза и рисунка на първокласник. Следователно колкото и Вселени да създава, всички те ще бъдат еднакви за него, което означава, че е невъзможно да определи дадена Вселена като "правилната, съвършената, красивата, точната" и следователно няма да има причина да спира да създава нови, а това води до безкраен процес на създаване на Вселени. Също така, за разлика от нас, които сме ограничени от законите на нашата Вселена да създаваме, "Бог" не би трябвало да е подлежащ на такива ограничения, тъй като той поставя всички ограничения. С други думи "Той" би могъл да създава безкрайно многообразие от Вселени и те никога да не се повтарят. Излиза, че ако "Бог" е нямал целева причина, то съществуват безкрайно много Вселени с безкрайно многообразие. Ако пък "Бог" е имал целева причина, това означава, че е имал и конкретна представа за това как трябва да изглежда Вселената и не му се е налагало да създава безкрайно много такива. В този случай ние сме единствената Вселена и сме продукт на божията воля. Първата перспектива, в която "Бог" не притежава целева причина, създава атеизма, а втората перспектива създава религията.
Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.
Автор: Васил Стоянов