Историята за вярващият принц и мъдрия старец

Имало едно време един принц, син на крал,  на име Сикар. Принцът бил безусловно вярващ християнин. Сикар имал поданик, на име Клий, на който му била възложена задачата да се грижи за принца от ранна възраст. Въпреки че връзката между Сикар и Клий е била принц-поданик, те били най-добри приятели. Когато Сикар навлязъл в юношеска възраст, неговият баща - кралят, искал да го подготви за бъдещата му задача като наследник на трона. Поради тази причина решил да го постави като главнокомандващ на част от армията си в битка за завладяването на малък град, притежаващ слаба войска. Дори и Сикар да не се справи добре като командир в битката, войската, която му е била дадена, е превъзхлождала по бройка и умения противниковата, така че нямало начин да загуби, но целта на краля била да покаже на сина си какво представлява войната. Когато принцът отишъл на бойното поле и видял за първи път погледа в очите на всички войни, готови да убият безмилостно врага, бил потресен и уплашен. Страхът в Сикар го оставил безмълвен и забравил задачата си като командир. Макар и битката да е била спечелена, цената, която заплатил, била много по-голяма от стойността на победата - неговият поданик Клий бил убит безмилостно в опита си да предпази уплашения принц от стрела. След загубата на своя най-добър приятел, Сикар изпаднал в депресия, избягал от царството и тръгнал накъдето очите му видят. След дни от неуморно ходене, принцът видял един стар човек да седи върху голям камък, около който имало скелети от умряли войни преди стотици години. Сикар отишъл при него и го попитал какво прави. Старецът го погледнал за момент и го игнорирал. Принцът се ядосал и отново го попитал:

- Какво правиш тук, посред нищото, седейки на камък, заобиколен от мъртви хора? Не знаеш ли, че това е богохулство?

Старецът го погледнал пак и му рекъл:

- Изпитвам любов. 

Сикар се прекръстил и се помолил на Бог да прости на невежия старец за богохулството му.

 - Изпитваш любов, когато се намираш между мъртъвци, които явно дори не са вярващи, щом не са погребани правилно? Това не е любовта на Бог, това е любовта на Сатаната - рекъл Сикар. 

Старецът го попитал:

- Кажи ми тогава какво представлява любовта? 

Принцът разказал историята на стареца за своя поданик Клий, който дал живота си, за да спаси неговия и му казал:

- Eто това е божията любов проявена в човека!

Старецът се засмял и отвърнал:

- Това според теб е любов? - Не. Това е дискриминация. 

Принцът се вбесил и го попитал яростно:

- Какво говориш старче? Ти наистина си слуга на Сатаната!

Старецът въздъхнал и отвърнал:

- Всеки човек на този свят казваме, че е жив и докато е жив, то той не може да бъде олицетворение на любовта. Когато прояви любов към един, това означава дискриминация към останалите. Твоят поданик е избрал да спаси теб измежду всички останали загинали в битката. Това ли е любовта на твоя Бог? - Любов към малцина, безразличие и омраза към много? 

Сикар, осъзнавайки истината в думите на стареца, го помолил да му каже какво представлява любовта. Старецът посочил един от скелетите около него и казал:

- Ето това е любовта. 

Принцът объркан го попитал: 

- Какво имаш предвид, мъдри старче? 

- Както ти казах, докато човек се нарича жив, той не може да бъде олицетворение на любовта, защото е хванат в свят на дуалности. Ако не обича никой, то тогава животът му е изпълнен с тъга и нещастие. Ако обича някой, то той проявява дискриминация към останалите, а съвършената любов е любов към всичко. Но ако човек обича всичко, това означава, че трябва да обича и нещастията на живота, както и тези, които му мислят лошото. Но когато човек се намира в състоянието на тези скелети около мен, той е олицетворение на любовта - вали го дъжд, вали го сняг, грее го неуморно слънце, животните, насекомите и птиците се хранят от него и той не се оплаква - ето това е любов - изказал се старецът.

След което добавил: 

- Усещаш ли вятъра? - Това е любов. Усещаш ли почвата под краката ти? - Това е любов. Виждаш ли реката, минаваща до нас? - Това е любов. Всички природни проявления обичат всички еднакво и не страдат от своята любов. Така и този, който превърне себе си в природно явление, ще минава през събитията на живота с лекота и любов. 

Принцът, чувайки думите на стареца, се замислил:

- Защо трябва да живеем в свят, в който любовта изглежда непостижима, и макар да е очевидна навсякъде около нас, я няма в сърцата на хората? Нашият баща (Бог) ни изгони от дома (Рая), където любовта е породена и ни запрати тук заради нашия грях.

Разгневен към Бог, Сикар се върнал у дома и се заклел, че когато наследи трона, ще направи Земята олицетворение на любовта, ще я превърне в Рай, по-прекрасен от този на своя Бог.

Автор: Васил Стоянов