Индийските веди и "дългът" на човека

April 22, 2020

Според индусите, ведите (основните текстове на индуизма) съдържат знанието за върховната Истина. Тази Истина се предполага, че е трансцендентална на всичко познато за нас в материалния свят, както и на самия човешки интелект. Поради тази причина е невъзможно да я  поставим в тесните рамки на умовете ни. Казва се, че тя може единствено да бъде изживяна по начин отвъд сетивата на тялото и ума. Ведите представляват различни истории, които символизират многобройните аспекти на Истината. Те могат да бъдат разбрани от интелекта, но техният извор - Истината, не е достъпен за него. Изглежда сякаш опитът на ума да разбере Истината е аналогичен на историята за слона и неспособността на хората да видят цялостната картина. Написаното във ведите е споделено с човечеството от просветлени йогини и мъдреци, живяли преди хиляди години. Според тях ведическото знание, или с други думи Истината, може да бъде предадено на друг, единствено от човек, който го е изживял лично. Всички опити Истината да бъде интерпретирана от интелекта пораждат различни философии, които държат човека в една безкрайна игра на мисловна дейност. Самите философии, произлизащи от интелектуалния опит на човек да разбере Истината, правят оцеляването му по-лесно. Благодарение на древногръцките философи, които са вдъхновили следващите поколения да използват разума си и да вървят по пътя на интелекта, днес научните ни знания са толкова обширни, че сме способни да спасим отиващ си живот, да увеличим неговата продължителност и да улесним всички аспекти от живота си като цяло. Ведическите текстове не са полезни единствено за стимулиране на човешкия ум да анализира света, но и за стимулирането му да търси духовно просветление.



ДА БЪДЕШ ЧОВЕК

Казаното дотук служи като основа, върху която индийските йогини съветват човек да гради възгледите си за живота. Според тях на тази планета съществуват милиони различни видове организми. Всеки един има определени ограничения във възможностите си да възприема живота спрямо даденото му тяло. Растенията нямат очи, за да виждат света около тях, нито кожа, за да възприемат различните усещания, нито пък уши, за да чуват мелодии, нито ум с безгранична креативност. Тяхното възприятие за живота е наистина изключително ограничено спрямо нашето. Но те, също като нас, са живи същества. Животните са най-близки по възможности до човека, но дори и най-интелигентното сред тях е по-бедно от 10-годишно дете, когато става дума за когнитивност. Нашата способност за възприятие притежава много по-голям капацитет спрямо капацитета на останалите организми. Когато видим някой, който дава всичко от себе си и прави всичко по възможностите си, но въпреки това не успява да се мери с нашите възможности в даден аспект, не го съдим. По-скоро да гледаме някого как е верен на максималните си възможности поражда чувство на уважение у нас. Човекът обикновено приема за даденост своите възможности за възприятие, не си давайки сметка, че той би могъл да бъде това растение или онова животно, което е лишено от тях. Растенията и животните дори не осъзнават разликата във възможностите между тях и нас. Това е основната разлика във всички живи същества - нивото на осъзнатост. Като много по-способни същества, можем само да проявяваме състрадание към тези, които не са били надарени с тази възможност от природата и да бъдем благодарни за това, което сме. На изток се смята, че да си човек е една невероятна възможност за духовно развитие, която не бива да бъде изпускана.


ПО ПЪТЯ НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

Колкото повече капацитет има дадено същество, толкова по-големи стават неговите отговорности - да имаш очи, но да не ги използваш, е глупота. Да имаш разум, но да не го използваш, е трагедия. Да имаш съзнателност, но да не я използваш, е грях. Човекът е единственото същество, което е способно да задава въпроси относно същността на нещата и първоизточника, както и да търси техните отговори. Той е единственото същество на тази планета, което може да съзнава своята собствена същност. Растенията нямат този капацитет, а за животните мисловността се намира в границите на оцеляването. "С голямата сила идват и големите отговорности" е казал Стан Лий, тук този израз важи с пълна сила - нашият човешки арсенал от възможности идва с определени отговорности, които не бива да пренебрегваме. Най-висшето постижение, което само човекът може да достигне, е просветлението (махасамадхи). Според ведантите, човешката отговорност се състои в откриването на истинската си същност. Хората, които приемат за даденост човешката си природа, използвайки потенциала ѝ единствено за оцеляване и удоволствие, се наричат "асури" (демони). С други думи "асура" е човек, който се отдава изцяло на света на илюзиите (мая) и оставайки невеж към възможностите си, пренебрегва дадената му рядка възможност да достигне Истината. Според някои духовни учения такива хора се прераждат в животни, докато не им бъде даден нов шанс за постигане на просветление като преродени в човек. А тези, които изпитват почит и благодарност към дадената им възможност, използвайки всеки момент от живота си да крачат към просветлението, се прераждат като деца на брамини (най-високият клас светци и мъдреци) в случай, че не успеят да го достигнат в този живот. Така чрез възпитанието и дисциплинирането от брамини, човек получава голям тласък към просветлението в живота си.

Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.