Менталната разлика в хората между модерния и античния свят
Според древните философи, обучени от светците на Египет и чиито възгледи били възобновени през ренесанса, философията дарява живот, защото разкрива достойнството и същността на живота. Материалността дарява смърт, защото замъглява уменията на човешката душа, чрез които тя разбира. За тях е благословена общността, в чиято има просветлени мислители, тъй като благодарение на тях тя се помни вечно. Безпорен е фактът, че древните мислители на Гърция, Египет и Индия притежавали дълбока осъзнатост, както към собствената си природа, така и към вселената. Осъзнатост която е изключителна рядкост дори за днешната епоха. Ето че хиляди години по-късно светът, макар и бледо, все още помни тези държави и почита техните знания, етика, естетика и интелектуализъм.
ПАДЕНИЕТО НА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК
Менли Хол, американски езотеричен автор живял през 20 век, пише в една от свотие книги нещо, което описва живота на обикновения човек на така наречения "модерен свят". Неговите думи спадат към контекста на:
- "Днес, човекът, възвишено същество, в усилията си да бъде верен на грешни стандарти, обръща гръб на унаследеното си право на разбиране, невеж към последиците, и се гмурка във водовъртежа на материалната илюзия, старае се да бъде трайна сила в нетраен свят. Увековечавайки сетивата си, глупакът остава невеж към своята същност до момента на смъртта си." От гледна точка на езотеричните учения базирани на някои древногръцки философии, тялото функционира чрез сетивата си, чрез тях човекът става част от този свят. Тялото, бидейки в своя дом (материалния свят) се старае да се чувства комфортно, следователно то налага своите нужди и желания върху това, което великите гръцки мислители наричали "рационалната душа".
В зависимост от периода и средата, в която човек живее, той се стреми към придобиване на различни материални ценности, които смята, че могат да му помогнат да задоволи животинските си нужди и да бъде вечно щастлив. Колкото повече увековечава живота си като роб на тялото, или по-скоро на своите нужди, които могат да бъдат задоволени единствено от материалност, толкова повече човек остава невеж към по-висшата част на своята същност. Посредственият индивид до такава степен е сграбчен от илюзията на материалния свят, че качествата които душата му носи в себе си са напълно забравени. Пълното отдаване в мислене за секс, храна, работа, пари, кариера, семейство - неща, които днешният човек забравя, че са нетрайни, стават приоритет в живота му, забравя че съществува нещо в него, което трансцендентира всичките му морали, цели и идеали.
- "Днес, човекът, възвишено същество, в усилията си да бъде верен на грешни стандарти, обръща гръб на унаследеното си право на разбиране, невеж към последиците, и се гмурка във водовъртежа на материалната илюзия, старае се да бъде трайна сила в нетраен свят. Увековечавайки сетивата си, глупакът остава невеж към своята същност до момента на смъртта си." От гледна точка на езотеричните учения базирани на някои древногръцки философии, тялото функционира чрез сетивата си, чрез тях човекът става част от този свят. Тялото, бидейки в своя дом (материалния свят) се старае да се чувства комфортно, следователно то налага своите нужди и желания върху това, което великите гръцки мислители наричали "рационалната душа".
В зависимост от периода и средата, в която човек живее, той се стреми към придобиване на различни материални ценности, които смята, че могат да му помогнат да задоволи животинските си нужди и да бъде вечно щастлив. Колкото повече увековечава живота си като роб на тялото, или по-скоро на своите нужди, които могат да бъдат задоволени единствено от материалност, толкова повече човек остава невеж към по-висшата част на своята същност. Посредственият индивид до такава степен е сграбчен от илюзията на материалния свят, че качествата които душата му носи в себе си са напълно забравени. Пълното отдаване в мислене за секс, храна, работа, пари, кариера, семейство - неща, които днешният човек забравя, че са нетрайни, стават приоритет в живота му, забравя че съществува нещо в него, което трансцендентира всичките му морали, цели и идеали.
НЕВЕЖЕСТВО И ФИЛОСОФИЯ
От гледна точка на Вселената, която е на около 13.8 милиарда години, днешният човек изглежда като жалко същество, който в безначителния си 70-годишен живот захвърля ценното, вечното и безсмъртното в себе си за един момент на слава и удоволствие. Оковаването на разума и неговите рационални умения от тялото води до истинското невежество, а именно невежеството към нашата собствена природа. Менли Хол добавя и:
- "От невежество днешните "велики мислители и интелектуалисти" са обявили Вселената като създадена без определена цел, индивидуализма като случайна подредба на клетки, безсмъртието като плод на въображението, всички древни просветлени мистици като страдащи от епилепсия, древните светци като страдащи от неврозия, Сократ като прословут алкохолик, Парацелз като скандален шарлатанин, Калиостро като клоун, граф Сен Жермен като най-големия измамник в историята."
Във вече почти забравените антични времена благородничеството на човека се е определяло от развитието на рационалните му качества, а не от социалния и материалния му статус. В този древен период от историята да бъдеш ученик на философ се е считало за най-голямата привилегия, тъй като философът е бил този, който тренира разума си да съзерцае основните истини в живота. Тези истини, които когато човек съзерцае става полу-бог, тъй като разбира своята конституция и независимо с какво се сблъска той е вечно снабден с разум способен да се справи.
В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник.
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
- "От невежество днешните "велики мислители и интелектуалисти" са обявили Вселената като създадена без определена цел, индивидуализма като случайна подредба на клетки, безсмъртието като плод на въображението, всички древни просветлени мистици като страдащи от епилепсия, древните светци като страдащи от неврозия, Сократ като прословут алкохолик, Парацелз като скандален шарлатанин, Калиостро като клоун, граф Сен Жермен като най-големия измамник в историята."
Във вече почти забравените антични времена благородничеството на човека се е определяло от развитието на рационалните му качества, а не от социалния и материалния му статус. В този древен период от историята да бъдеш ученик на философ се е считало за най-голямата привилегия, тъй като философът е бил този, който тренира разума си да съзерцае основните истини в живота. Тези истини, които когато човек съзерцае става полу-бог, тъй като разбира своята конституция и независимо с какво се сблъска той е вечно снабден с разум способен да се справи.
В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник.
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
