Защо тибетските монаси си бръснат главите?

August 01, 2019

Mонашеството е начин на живот присъстващ в голяма част от най-влиятелните религии като Християнството, Будизма, Индуизма, Джайнизъм и др. Жените които гонят този начин на живот се наричат "монахини", докато мъжете са дефинирани като "монаси". Този начин на живот представлява отхвърлянето на всички физически нужди, желания и импулси с цел пълно отдаване на времето си в духовни практики.

Една от традициите в тибетското монашество е бръсненето на главата. Въпреки че не е правило, без което човек не може да бъде монах, все пак изключително рядко се среща монах или монахиня с коса по-дълга от 2-3 сантиметра. В някои други религии, като например християнството, косата не се премахва, а се покрива. Традицията в тибетското монашство се изпълнява поради 3 главни причини.


ТРИТЕ ПРИЧИНИ

- Тъй като монахът е отдал живота си изцяло на духовно развитие, всеки момент е изключително ценен. Бръсненето на главата създава много свободно време, което може да се използва в горе-споменатата насока. Колкото повече коса имаме, толкова повече време отделяме за нейната поддръжка - миене, сушене и оформление. Поради тази причина косата също така е символ за физическите нужди и желания, които оковават душата за тялото и следователно за материалния свят. Според монашеството, когато човек губи време за да оформя косата си, той е с единия крак в океана на телесните желания, които карат ума му да се фокусира върху това да бъде красив с цел одобрение и привличане на противоположния пол или съревнование с останалите от същия пол. 

- Друга причина за спазването на тази традиция е "напомнянето". Всяка сутрин монахът е хубаво да пипне главата си, което веднага му напомня за пътя, по който е тръгнал. 

-Третата главна причина е символизирането на това, че човек е монах или монахиня с цел ограничаване на желанията на околните хора. С други думи - така монасите показват, че не трябва да бъдат търсени с цел да бъдат нечий/нечия съпруг или съпруга, защото това води до противоположен на техния път лишен от физически удоволствия и нужди.

Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.