ЗЕН И БУШИДО - ПЪТЯТ НА ВОИНА


Бушидо (пътят на воина) е термин обозначаващ моралния кодекс на самурая, в последствие превърнал се в моралния кодекс на воина като цяло. Самураите са били яростни и насилствени докато конфуцианската философия не станала неделима част от живота им. Конфуцианството създало началото на този морален кодекс, който наблягал на искреност, пестеливост, лоялност, майсторство в бойните изкуства и чест до смъртта. Самураят, който живеел според бушидо се смятал за идеалния воин, a ако не е приел пътя на воина в себе си, не би могъл да се нарече самурай. Всеки един от аспектите на бушидо бил толкова силно вкоренен в самураите, че нарушаването на някой от тях било немислимо. Например загубването на битка означавало харакири (отнемане на собствения живот) за загубилия поради загубата на честта си.

БУШИДО ПРЕДИ ЗЕН

Колкото и грубо да звучи сравнението, до голяма степен самураите не били особено по-различни от християните в разцвета на християнството. Разликата между тях е, че самураите приемали дадена философия, базирана на представите за "добродетел, мъдрост и праведност" родени от ума на някой друг (Конфуций), и безусловно живеели спрямо тази философия, а християните вярват в друга идея и философия и следователно живеят безусловно според нея. Проблемът при бушидо бил, че той давал само идеали, които плиткият ум може да приеме с лекота и да действа спрямо тях, без да има никакво вътрешно осъзнаване от страна на приелия ги защо прави това, което прави. Тоест самураят не действа поради свое собствено вътрешно осъзнаване, а според думите на друг. Самураите са били прости хора - всяко тяхно действие било просто, точно и ясно, без увъртания и излишна мисловна дейност. Нещо, което днес бихме нарекли "роботи". Конфуций е бил човек, който до голяма степен е говорил от свое собствено осъзнаване над живота и създал своята философия/учение спрямо това осъзнаване, така, както Иисус Христос и Буда изразили своите осъзнавания в думи. Проблемът идва, когато тези учения стигнат до неправилните уши, които просто приемат учението без вътрешното усещане за него. Учението се превръща в източник на силни емоции, които създават илюзията, че щом емоциите са толкова силни, значи и вътрешното им осъзнаване за самото учение е достигнато, което води до катастрофални последици - не само за самия човек, но и за околните. Самураите не са били добродетелни по избор. Те не са могли да имат избор при положение, че не са знаели друго освен този морален кодекс, нито са имали каквото и да било тяхно осъзнаване за живота, което да постави ума в състояние на съмнение и "избор". За воина така и трябва да бъде - той не трябва да мисли, а да действа, защото мисленето може да му коства живота в битка. 


СЪРЦЕТО НА ЗЕН

Всичко това се променило до голяма степен, когато Зен будизмът станал част от бушидо. Методът на Зен за просветление бил най-успешен при по-простите хора. Просветлението, или с други думи - осъзнаването на космическия "Аз", който е отвъд тялото, ума, чувствата и индивидуалността, се случва от самосебе си у човека който е осъзнал, че всичко, което умът може да породи като идеи и философии за живота и човека, са илюзия създадена от човешкото знание събрано в процеса на живота му. Следователно простият човек е слабоумен, което е нож с две остриета, защото от една страна слабоумният не влиза в илюзиите на ума си, тъй като не може да създаде дълбоки такива, но от друга страна е по-непрозорлив. За това, когато използваме терминът "прост" по-скоро трябва да обозначаваме човекът който няма знание, но има способността да съзерцава и осъзнава; човекът, който наблюдава нещата, не за да ги постави в рамките на знанието и интелектуалното си разбиране, а за да осъзнае тяхната действителност недокосната от представите на ума за нея. Зен методът е изключително сурово против интелектуалното мислене над живота и наблягал силно над ясното виждане на нещата без намесата на ума, защото ако мисловната дейност се намеси, тя винаги превръща ситуацията в "добра" или "зла", от което тръгва целият кръговрат на безплодното философстване. Зен, както и всякo дълбоко духовно учение набляга на това, че "добро" и "зло" не съществуват сами по себе си, и опитът да ги разбереш означава да влезеш в безкраен кръг от мисловна дейност, никога не достигайки до нищо реално. Зен майсторите обикновено действат винаги спонтанно, което не означава "инстинктивно", а по-скоро неплувайки срещу течението на живота. Те се движат с него. Единствено умът може да се движи срещу течението. И това изказване също много лесно може да остане неразбрано - да не използваш "ума си" не означава да не мислиш, а означава да няма конфликт в мисленето ти. Означава да оставиш мисловността да тече свободно без да бъде осъждана от представи за "добро" и "зло", "правилно" и "неправилно". Доброто и злото се пораждат от желанието на ума да постигне нещо, от неговите амбиции. Това, което допринася за постигането на амбициите на ума е "добро", а това, което е пречка - "зло". Поради тази причина за Буда желанието е коренът на страданието, защото е началото на безкрайния кръговрат на "доброто" и "злото".

СЪВЪРШЕНИЯТ БУШИДО

Бушидо с отворено сърце приема Зен в себе си, тъй като в него няма "добро" и "зло", няма и излишно мислене. Когато няма излишно мислене, действието (говорене, ходене, сражаване, хранене и т.н.) се случва моментално без спънки и без "Аз", който да действа. Аз-ът съществува единствено като идея в ума. Зен воинът, който е достигнал майсторство във фехтовното бойно изкуство, често казва, че мечът е продължение на ръката му, а ако мечът му се случи да убие някого, то твърдението, че другият се е самоубил в меча му също би било валидно, тъй като от гледна точка на зен майстора няма "аз", който държи меча и който убива. А ако и двамата сражаващи се са осъзнали Зен, то тогава може да се каже, че няма убит и убиец, а просто "татхатa" - случващо се от самосебе си. Когато Зен навлиза в бушидо, той премахва "Аз-ът" който приема дадена философия, и остава само дисциплината на бушидо, която се проявява чрез воините. Човек, който е прекарал дълги години практика във фехтовка е усвоил много умения и техники, но в реална битка, ако има "Аз", който да използва тези умения и техники ще има и страх и следователно излишно мислене, което сковава усвоените техники и умения. Майсторите в бойните изкуства обикновено нямат "Аз", и това познаваме в днешни дни като "влизане в зоната", в която действащото тяло и ум са станали част с цялата ситуация - няма "Аз" отделен от случващото се. Това дава свободното изрязяване на усвоените техники и умения без пролука между действията. Пролука може да има само когато има "Аз", който да извърши мисловна дейност от сорта на "дали сега да направя това, или това" - тази пролука обикновено води до поражение. С други думи за Зен майсторът не съществува някой, който усвоява и използва уменията и техниките, те се проявяват от самосебе си чрез него. По същия начин когато Зен навлиза в бушидо, вече няма някой, който да следва и изпълнява сляпо някаква философия и дисциплина, а тя се проявява чрез тези, които са я въплатили в себе си. Или както е казал Епиктет, "Не обяснявай своята философия. Въплати я." Пътят на воинът (Бушидо) следователно се превръща в дисциплина, която се въплащава физически чрез тези, които вървят по него, а не остава само приказки и идеи, които да бъдат носени в умовете им.

Автор: Васил Стоянов

Powered by Blogger.