Бушидо - пътят на истинския воин, в ежедневието и на бойното поле

Бушидо (пътят на воина) е термин обозначаващ моралния кодекс на самурая, в последствие превърнал се в моралния кодекс на "воина" като цяло. В началото самураите са били яростни и насилствени, докато конфуцианската философия не станала неделима част от живота им. Конфуцианството създало началото на този морален кодекс, който наблягал на искреност, пестеливост, лоялност, майсторство в бойните изкуства и чест и достойнство. Самураят, който живеел според бушидо се смятал за идеалния воин, a ако не е приел пътя на воина в себе си, не би могъл да се нарече самурай. Това, което прави самураят самурай е "бушидо", без бушидо няма самурай. Всеки един от аспектите на бушидо бил толкова силно вкоренен в самураите, че нарушаването на някой от тях било немислимо. Например загубването на двубой, означавало харакири (отнемане на собствения живот) поради "загубата на честта си", която се изразявала в "неспособност да изпълниш дълга си към бушидо". Самураите не започват двубой без причина, за забавление или за тестване на уменията си. Двубоят е нещо към което прибягват, когато няма друг изход. "Истинският воин няма врагове." Бушидо не е свързан със самия двубой, а с начина, по който един воин трябва да се държи към света и хората през ежедневието си. Всяка част от ежедневието му е според бушидо, така че практикуването на "воинствения дух" да е без почивка, да бъде неделима част от човека. Бушидо не насърчава човека да търси и създава проблеми, за да опира до груба сила, а му помага да изгради дух, който да бъде непоклатим, когато трябва да се стига до крайности. Бушидо насърчавал поставянето на себе си на заден план. В ситуация на беда, самураят е първият, който отива на бойното поле. Не защото трябва да доказва себе си и идеалите си, или защото иска аплодисменти и комплименти, а защото това е неговата същност. Истинският воин знае своето задължение като воин и не бяга от отговорност в лицето на смъртта. Да бъде воин е неговото призвание, независимо дали ще бъде оценен или плют. Тази негова същност се проявява и култивира в ежедневните му дейности. Поради тази причина бушидо е бил морален кодекс, който е бил следван единствено от тези хора, чиято длъжност изисквала живот или смърт. Духът на бушидо не е присъщ единствено на самураи и хора, които владеят определено бойно изкуство, а и на всеки човек, който е борбен по природа, а не за слава.

БУШИДО ПРЕДИ ЗЕН

Самураите приемали тази философия, базирана на представите за "добродетел, мъдрост и праведност" родени от ума на някой друг ( в случая Конфуций), и безусловно живеели спрямо нея. Проблемът при бушидо бил, че той давал само идеали, които плиткият ум може да приеме с лекота и да действа спрямо тях, без да има никакво вътрешно осъзнаване от страна на приелия ги защо прави това, което прави. С други думи - сляпа вяра. Тоест самураят не действал толкова поради свое собствено вътрешно осъзнаване, колкото поради думите на друг, които му носели утеха и оправдание за безскрупулни действия. Самураите са били прости хора - всяко тяхно действие било директно, точно и ясно, без увъртания и излишна мисловна дейност. Нещо което днес бихме нарекли "несъзнателност към по-висши принципи".  Самураите не са били добродетелни по избор. Те не са могли да имат избор при положение, че не са знаели друго освен този морален кодекс. Възможността за съпоставка, съмнение и "избор" не съществувала. До колкото човек е воин, това е добре за него -  не трябва да мисли, а да действа, защото мисленето може да му коства живота в битка. Но доколкото е човек, това е застой и ограничение на съзнанието.

ЗЕН И БУШИДО

Всичко това се променило до голяма степен, когато Зен будизмът станал част от бушидо. Есенциалното учение на Зен е това, че върховната буда-природа на човека не може да бъде "спечелена" или "загубена", "подхранена" или "убита". Всяко нещо, което човек прави е неговата буда-природа. Мислите му са буда, действията му са буда, речта му е буда, когато яде и спи, отново това е буда-природата му. На човек му трябва просто една-единствена крачка, за да види свещеното в простото. Каквото и да прави човек, това е неговата буда-природа, следователно не съществува "добро", нито "зло", а само "такъвост" (нещата са такива, каквито са). Когато самураят убива, няма някой, който да убива и друг, който да бъде убиван. Тази философия съвпадала чудесно с бушидо, поради факта, че за да може един воин да действа моментално, на мига, без колебание, той трябва да има ум свободен от представи и разсъждения относно "правилно" и "неправилно". Когато "каквото и да правиш, това е твоята буда-природа, тя е отвъд физическото тяло" стане реалност в съзнанието на воина, влизането в двубой на живот и смърт не е проблем - умът е спокоен и концентриран.

СЪВЪРШЕНИЯТ ВОИН

Сражението за самурая след Зен, придобива различно вътрешно усещане. Сражението става естествен процес, случващ се с лекота и усещане за безтегловност, без излишен товар в ума. Зен воинът, който е достигнал майсторство във фехтовното бойно изкуство, често казва, че мечът е продължение на ръката му, а ако мечът му се случи да убие някого, то твърдението, че другият се е самоубил в меча му също би било валидно, тъй като от гледна точка на зен майстора няма "аз", който държи меча и който убива. Човек, който е прекарал дълги години практика във фехтовка е усвоил много умения и техники, но в реална битка, ако има "Аз", който да използва тези умения и техники ще има и страх и следователно излишно мислене, което сковава усвоеното. Майсторите в бойните изкуства обикновено нямат усещане за "Аз", и това познаваме в днешни дни като "влизане в зоната", в която действащото тяло и ум са станали част с цялата ситуация - няма "Аз" отделен от случващото се. Това дава възможността за свободно изрязяване на усвоените техники и умения без пролука между действията. Пролука може да има само когато има "Аз", който да извърши мисловна дейност от сорта на "дали сега да направя това, или това" - тази пролука обикновено води до поражение, защото действа като опит да се създаде "пауза" на процеса, но тази "пауза" съществува само в ума, а реалността не спира никога. С други думи за Зен майсторът не съществува някой, който усвоява и използва уменията и техниките, те се проявяват от самосебе си чрез него. По същия начин, когато Зен навлиза в бушидо, вече няма някой, който да следва и изпълнява сляпо някаква философия и дисциплина, а тя се проявява чрез тези, които са я въплатили в себе си. Или както е казал Епиктет, "Не обяснявай своята философия. Въплати я." Пътят на воинa (Бушидо) следователно се превръща в дисциплина, която се въплащава физически чрез тези, които вървят по него, а не остава само приказки и идеи, които да бъдат носени в умове.

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов