10 ИСТОРИИ И ОТКЪСИ ДОКОСВАЩИ ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ

December 05, 2021

ЗА ПРИВЪРЗВАНЕТО

"Когато бях малък и още живеех в "Наги Гомпа", баща ми имаше един немски ученик, който притежаваше най-скъпото планинско колело, което въобще можеше да се купи. Обикновено той караше това колело от Катманду нагоре до "Наги Гомпа", но не по тесния черен път, а през гората. Той можеше да прескача с него ровове и потоци, а понякога го насочваше право към връх Шивапури, намиращ се зад женския манастир. Изглеждаше повече сякаш лети във въздуха, отколкото че минава с гумите по земята. Този мъж бе толкова добър колоездач, че понякога печелеше пари, като се състезаваше с непалци в спускания надолу към долината.
Един ден той каза на баща ми:
- Чух учението ти за важността на това да не се привързваме и не знам какво да правя с моето планинско колело.
Баща ми отговори:
- Знам, че обичаш колелото си. Но ако го махнеш, това няма да ти помогне да избягаш от привързаността си. Всъщност това може би ще я засили.
Мъжът бе едновременно облекчен и объркан. Баща ми обясни, че желанеито "да се отървеш от нещо също е плод на скования ум. Ако си привързан към колелото и се откажеш от него, умът ти ше се закачи за колелото, независимо дали го притежаваш, или не, и вероятно дори ще се възгордееш от постъпката си. Ако не работиш с ума, който се привързва, той ще се закачи за едно или друго нещо. Трябва да "освободиш" привързаността и тогава ще можеш да избереш дали да задържиш колелото, или не. Не отблъсквай, не приканвай. Започни по средата и постепенно ще преобразуваш привързаността в отворен ум, който ще ти позволи да направиш правилния избор."
- Да Обичаш Света: Пътуването на един монах в бардо на живота и смъртта, Йонги Мингюр Ринпоче

ДА ОСЪЗНАВАШ, ЧЕ СЪНУВАШ

"На разсъмване Зорбас седна на леглото си и ме събуди. 
- Спиш ли, началство? 
- Какво има, Зорбас? 
- Сънувах сън. Странен сън; чака ни, струва ми се път в скоро време. Слушай, та да се посмееш. Уж тук, в залива, стои някакъв голям параход, същински град. И свири за тръгване. А аз тичам уж от селото да сваря да го хвана; и нося и един папагал в ръка. Стигам, покатервам се на парахода, идва капитанът "Билет!" - вика ми той. "Колко струва?" - питам аз и измъквам цял куп банкноти от джоба си. "Хиляда драхми!" - "Бре аман! Не може ли осемстотин?" - му викам. "Не, хиляда!" - "Имам само осемстотин, вземи ги!" - "Хиляда! Нито стотинка по-долу! Иначе, хайде вън, бързо!" Ядосах се тогава и аз: "Слушай, капитане - му викам, - за твое добро ти го казвам, вземи осемстотинте, които ти давам, иначе ще се събудя, серсемино, и ще загубиш и тях!". 
Зорбас прихна да се смее: 
- Брей, каква машина е човекът! Туряш ѝ хляб, вино, риба, репички и излизат въздишки, смях и сънища. Фабрика! Вътре в главата ни има, струва ми се, цял кинематограф, от ония, дето говорят."
- Алексис Зорбас, Никос Казандзакис

МЪДРОСТТА НА СОКРАТ

"Говорело се, че веднъж запитали оракула от Делфи дали има мъж по-мъдър от Сократ и отговорът гласял, че няма. Сократ твърди, че бил напълно озадачен, тъй като не знаел нищо, пък богът не можел да лъже. Затова се отправил при хората със слава на мъдреци, за да види дали щял да успее да убеди бога, че е в грешка. Най-напред отишъл при един политик, "смятан за мъдър от мнозина и за още по-мъдър от самия себе си". Скоро той открил, че въпросният мъж не бил мъдър и му го казал любезно, но твърдо, "и като резултат той ме намрази". "След това разбрах, че не от мъдрост поетите пишат поезия, а поради някаква природна дарба и боговдъхновение." После отишъл при занаятчиите, но разочарованието му не било по-малко. През това време, казва той, си спечелил множество опасни врагове. Най-накрая заключил, че "всъщност богът е мъдър и че със своя оракул той е целил да покаже, че мъдростта човешка има малка или никаква стойност; той не е говорил за Сократ, а просто е използвал името му за пример, както ако би казал: "Този от вас, хора, е най-мъдър, който като Сократ е разбрал, че наистина не струва нищо в знанието."
- История на Западната Философия, Бъртранд Ръсел


ДА ОПОЗНАЕШ ЧОВЕК

"Наложително е да гледаме взаимно с положителни, добронамерени очи, тъй като чертите, с които свързваме хората, често пъти не са действително показателни за тях. Веднъж чух история за един човек, който твърдял, че познава друг наистина добре и че може да посочи характерните му особености. Когато приятелите му го подканили да го опише, мъжът казал:
- Той има две черни крави, които отдава за ползване!
Хората претендират, че имат близки приятели, но когато трябва да ги опишат, казват само колко крави притежават! Подобна информация обаче е несъществена - това са само непотребни факти. За да откриеш истинската същност на приятелите си, трябва да прозреш отвъд привидното и да потърсиш по-дълбоко в тях, за да зърнеш безукорно чистия бисер в сърцето им. Ето как се постига истинска близост с друг човек."
- Книгата с Мъдростта на Руми (Адаптация: Мариам Мафи)

ДОБРАТА ТЕХНИКА Е БЕЗПОЛЕЗНА БЕЗ ЗДРАВ ДУХ

"Лиедзъ показвал на Бохун Ужън умението си в стрелбата с лък. Когато изтеглил лъка в пълната му дължина, поставили на лакътя му чаша с вода и той започнал да стреля. Щом излетяла първата стрела, мигом я последвали втора и трета. През това време той стоял неподвижен като статуя. Бохун Ужън казал:
- Техниката на стрелянето е отлична, ала това не е стреляне с нестреляне. Нека се качим на някоя планина и застанем на издадена над пропаст скала, висока десет хиляди фута. Опитай се там да стреляш.
Изкатерили се на висока планина; застанали на една издадена над пропаст скала, висока десет хиляди фута, и Бохун Ужън тръгнал гърбом назад и застанал така, че една трета от стъпалата му се подавали над скалата. После се обърнал към Лиедзъ и го викнал да дойде. Лиедзъ се свлякъл на земята, изпотен чак до петите.
Бохун Ужън рекъл:
- Съвършеният човек се рее високо над синьото небе или се гмурка надолу до жълтите извори, или пък странства из всичките осем посоки на света и пак не показва никакви признаци на промяна в духа си. Ти обаче издаде знак на трепет и очите ти се замаяха. Как можеш да очакваш да улучиш целта?"
- Дзен и Японската Килтура, Дайсецу Т. Судзуки

ПЪРВАТА СРЕЩА СЪС СЕБЕ СИ

"С величествена стъпка младият слон се приближил до извора, нетърпелив да утоли жаждата си. Когато видял отражението си, изведнъж се изплашил и побягнал с всички сили, убеден, че насреща му стои огромен див звяр! Откъде можел да знае, че това, което вижда за първи път, е неговото истинско аз?"
- Книгата с Мъдростта на Руми (Адаптация: Мариам Мафи)

ТИ СИ ЧАСТ ОТ ДВИЖЕНИЕТО, НЕ НЕЩО ОТДЕЛНО ОТ НЕГО

"Ако плаваш в лодка и наблюдаваш брега, може да ти се стори, че брегът се движи. Но ако задържиш поглед върху лодката, ще се увериш, че тя се движи. По същия начин, когато съзерцаваш безбройните неща във всемира с объркано тяло-съзнание, може да ти се стори, че единствено твоят ум е нещо трайно и неизменно. Но ако се посветиш изцяло на практиката (дзадзен) и се завърнеш там, където наистина си ти, ще прозреш, че нищо във всемира не разполага с неизменен аз."
- Съкровища на Съзерацнието, Доген


ЧОВЕШКАТА БОЛЕСТ

"Присънваше му се през време на болестта, че целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна епидемия, идваща от вътрешността на Азия към Европа. Всички са обречени на гибел с изключение на някои твърде малобройни, избраници. Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората. Но тези същества бяха духове, надарени с ум и воля. Хората, приели ги в себе си, веднага побесняваха и полудяваха. Но никога, никога хората не бяха се смятали толкова умни и непоклатими в правотата си, както се смятаха заразените. Никога не бяха смятали за по-непоколебими своите присъди, своите научни изводи, своите нравствени убеждения и вярвания. Цели селища, цели градове и народи се заразяваха и лудееха. Всички бяха в тревога и не се разбираха, всеки мислеше, че той единствен е носител на истината, и се измъчваше, като виждаше другите, биеше се в гърдите и плачеше и кършеше ръце. Не знаеха кого и как да съдят, не можеха да се споразумеят какво да смятат за зло, какво - за добро. Не знаеха кого да обвиняват, кого да оправдават. Хората се убиваха взаимно в някаква безмислена злоба. Събираха едни срещу други целии армии, но армиите, вече в поход, изведнъж започваха сами да се унищожават, редиците се разбъркваха, воините се нахвърляха един срещу друг, намушкваха се и се колеха, хапеха се и се изяждаха един друг. В градовете по цял ден камбаните биеха тревога: но кой и за какво призовава, никой не знаеше, а всички бяха в тревога. Изоставиха най-обикновените занаяти, защото всеки предлагаше свои мисли, свои поправки и не можеха да се споразумеят; земеделието спря. Тук-там хората се стичаха на групи, споразумяваха се за нещо, кълняха се да не се разделят, но тукакси започваха нещо съвсем различно от това, което току-що бяха проектирали, започваха да се обвиняват взаимно, биеха се и се колеха. Започнаха пожари, започна глад. Всички и всичко загиваше. Епидемията се разрастваше и се придвижваше все по-далеч и по-далеч. В целия свят можеха да се спасят само няколко души, това бяха чистите и избраните, предназначени да сложат начало на новия човешки род и на новия живот, да обновят и очистят земята, но никой и никъде не беше виждал тези хора, никой не беше чувал тяхното слово и техния глас." 
- Престъпление и Наказание, Фьодор М. Достоевски

ДОРИ И НАЙ-ИСКРЕНОТО СЛОВО НЕ Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОБРА ЛЪЖА

"Ето, Говинда, една от мислите, които съм открил: мъдростта е несподелима. Мъдростта, която някой умен човек се опитва да сподели, звучи като глупост. 
- Шегуваш ли се? - попита Говинда. 
- Не се шегувам. Само казвам какво съм открил. Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се остави да бъде носен от нея, да върши с нея чудеса - ала тя не може да бъде изричана и проповядвана. Още като младеж понякога прозирах тъкмо това и тъкмо то ме накара да обърна гръб на учителите. Стигнах и до една друга идея, Говинда, която сигурно пак ще сметнеш за шега или за глупост, ала тя е най-добрата ми мисъл. Чуй я: обратното на всяка истина също е истина. Искам да кажа, че една истина може да бъде изречена и загърната в думи само тогава, когато е едностранна. Едностранно е всичко, което може да бъде обхванато с мисъл и изречено с думи - то е едностранно, половинчато, лишено от цялост , от завършеност, от единство. Когато възвишеният Гаутама проповядваше учението си за света, той трябваше да го раздели на самсара и нирвана, на заблуда и истина, на страдание и избавление. Другояче не може, не съществува друг път за онзи, който иска да проповядва. Ала самият свят, всичко, което съществува край нас и вътре в нас, никога не е нещо едностранно. Никога един овек или една постъпка не е изцяло самсара или изцяло нирвана, никога човек не е изцяло светец или изцяло грешник."
- Сидхарта, Херман Хесе

НЕ СЪЩЕСТВУВА СМЪРТ, А САМО ПРОМЯНА

"Когато съпругата на Джуандзъ починала, един от учениците му го сварил да пее, тактувайки по глинено гърне, вместо да е отдаден на благочестиво жалеене. Ученикът изразил възмущението си: 
- Живели сте толкова дълго със съпругата си, най-големият ви син е пораснал и е станал мъж, и да не пророните сълза над тялото ѝ - това е осъдително. Но да удряте по гърне и да пеете е вече прекалено. 
- Никак даже - отвърнал учителят. 
- Когато тя умря, смъртта ѝ ме порази дълбоко. Скоро обаче си припомних, че преди да се роди, тя вече е съществувала в друго състояние... И сега по силата на по-нататъшната промяна е мъртва и преминава от една фаза в друга, също както се сменят пролет, лято, есен и зима... Да ридая и да скърбя би означавало да обявя, че не познавам тези природни закони. Затова пея."
- Духът на Дзен, Алън Уотс

Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.